Р Е Ш Е Н И Е № 314

гр.Стара Загора, 06.12.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на петнадесети ноември

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 373 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, уточнена в съдебно заседание на 15.11.2016г, от „ВИНАРИС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Троица” № 75-77, магазин на изба Свобода, ет.1 против Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 1716лв за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-09-6/ 09.05.2014г на Изпълнителния директор на агенцията по лозята и виното, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по НАХД № 407/ 2014г по описа на Районен съд Чирпан, ведно със законната лихва от 03.11.2015г до изплащане на сумата. Твърди, че с издаване на незаконосъобразното НП са му причинени претендираните имуществени вреди, които поради липса на процесуална възможност за присъждане в производствата по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ иска по реда на ЗОДОВ. Според него са налице всички предпоставки от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като причинно-следствената връзка не се прекъсва от факта, че част от адвокатското възнаграждение е заплатено след влизане в сила на решението за отмяна на НП. Претендира законната лихва от момента на по-късното частично плащане, а именно 03.11.2015г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на исковата сума и да присъди направените в това производство разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гергов оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не са доказани по безспорен начин причинната връзка между отмененото НП и настъпилите вреди за ищеца, както и самите вреди. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца „ВИНАРИС” ЕООД гр.Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № ТЗ-14-5/ 22.04.2014г е издадено НП № РД-09-6/ 09.05.2014г от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София, с което на основание чл.201 от Закона за виното и спиртните напитки е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000лв за нарушение на чл.54, ал.1 от Закона за виното и спиртните напитки за това, че в периода 28.02.2014г-06.03.2014г извършва продажба на ароматизирана напитка на основата на вино - „Бял пелин”, в който е вложена бензоена киселина /недопустим за влагане консервант/.

По жалба на ищеца е образувано АНД № 407/ 2014г по описа на Районен съд Чирпан, приключило с Решение № 4/ 25.02.2015г, с което НП е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че административнонаказателната процедура е опорочена поради описание на различно нарушение от извършеното от търговеца и поради смесване на нормативни актове. Решението е оставено в сила с Решение № 201/ 22.06.2015г по КНАД № 159/ 2015г по описа на Административен съд Стара Загора.

Видно от приложените по АНД № 407/ 2014г. по описа на Чирпанския районен съд договор за правна защита и съдействие № 079952 от 30.01.2015г и пълномощно, „ВИНАРИС” ЕООД гр.Стара Загора е възложило и упълномощило адв. Вилияна Цонева от Адвокатско съдружие „Петрунова, Андреева, Цонева” гр.Стара Загора, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1716лв с ДДС. Като доказателства по настоящото дело са представени и приети фактура № 1503/ 20.05.2015г, издадена на „ВИНАРИС” ЕООД гр.Стара Загора от Адвокатско съдружие „Петрунова, Андреева, Цонева” гр.Стара Загора за правни услуги по договор № 079952/ 30.01.2015г на стойност 1716лв с ДДС, фискални бонове, издадени от адвокатското сдружение, на 03.11.2015г за сумата 1418лв с ДДС и на 20.05.2015г за сумата 298лв с ДДС.

Към материалите по делото е приложено АНД № 407/ 2014г. по описа на Районен съд Чирпан ведно с КАНД № 159/ 2015г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС , за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Държавна агенция по лозата и виното гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразно НП № РД-09-6/ 09.05.2014г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на НП, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Държавна агенция по лозата и виното гр.София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1716лв. Представените доказателства обаче не сочат категорично, че уговорената сума е заплатена до приключване на съдебното производство. От приложените фискални бонове не може да се установи връзка с фактура № 1503/ 20.05.2015г, издадена на „ВИНАРИС” ЕООД гр.Стара Загора от Адвокатско съдружие „Петрунова, Андреева, Цонева” гр.Стара Загора, в която е направено отбелязване само за плащане в брой без индикации за авансово или частично плащане. Доколкото фискалният бон е доказателство за извършено плащане в брой, несъответствието в размерите на посочените суми по фактура № 1503/ 20.05.2015г, фискален бон от 20.05.2015г от една страна и фискален бон от 03.11.2015г - от друга, въпреки съвпадащите обща стойност и едната дата, е пречка да се приеме наличие на връзка между тях без да е извършена проверка на осчетоводяването им при издателя на фактурата. Принципно е възможно и законът допуска фактурата и фискалните бонове за конкретна доставка да не са от една и съща дата, но е необходимо осчетоводяването й да е направено по един и същи начин при получателя и доставчика на услугата. Макар производството да е исково по своя характер, на ищеца са дадени указания за разпределението на доказателствената тежест с разпореждане от 20.10.2016г. Такива относими към предмета на спора доказателства по делото не са ангажирани, което съставлява пречка да се приеме, че по договор за правна защита и съдействие № 079952 от 30.01.2015г е извършено реално плащане на уговорения адвокатски хонорар като необходимо условие за репарирането им. В този смисъл не са доказани претендираната от ищеца настъпила имуществена вреда от направен разход за адвокатско възнаграждение на стойност 1716лв при обжалване на НП № РД-09-6/ 09.05.2014г, а оттам и пряката причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото като незаконосъобразно НП.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от „ВИНАРИС” ЕООД против Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ, която предвижда ако искът бъде отхвърлен нацяло, ищецът да заплати разноските по производството. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.144 АПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, когато са защитавани от юрисконсулт, какъвто е и процесният случай. Размерът му се определя, съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно посочения в исковата молба размер на имуществената претенция и възлиза на 350лв.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на „ВИНАРИС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Троица” № 75-77, магазин на изба Свобода, ет.1 против Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 1716лв за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-09-6/ 09.05.2014г, издадено от Изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното, ведно със законната лихва от 03.11.2015г до изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ВИНАРИС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Троица” № 75-77, магазин на изба Свобода, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по лозата и виното гр.София сумата 350 /триста и петдесет/лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: