Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 283 17.11.2016г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 377 по описа за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.405 от Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано е по жалба на „Арсенал” АД със седалище и
адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Розова долина” № 100, представлявано от
Изпълнителния директор инж. Николай Христов Ибушев, против приложена на
основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна мярка
- задължително предписание, дадено от контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора с Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г., издаден от инж. Мария Дичева Илиева – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора и инж. Петър Желев Желев - главен инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. С обжалваното предписание /по
т.6 от Протокол изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г./, на работодателя „Арсенал” АД –
гр. Казанлък е предписано да допуска до работа с взривни материали само лица,
притежаващи необходимата правоспособност, съгласно изискванията на чл. 281,
ал.3 от КТ във вр. с чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за
определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4 –
т.7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия във вр. с чл. 3, ал.2 от раздел II на Правилника за безопасността на труда при взривните
работи /обн. ДВ бр.3/ 1997г./.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореното задължително предписание по съображения за постановяването му в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди,
че незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка се основава
на допуснато от „Арсенал” АД в качеството му на работодател нарушение на Правилника
за безопасността на труда при взривните работи, тъй като този нормативен акт не
е обнародван в Държавен вестник и не е породил правно действие. Поддържа, че
прилагането на необнародван нормативен акт съставлява съществено нарушение и
съответно че издаденият въз основа на необнародван нормативен акт индивидуален
административен акт, е лишен от нормативно основание. Направено е искане за прогласяване
нищожността на оспореното задължително предписание по т.6 от Протокол за
извършена проверка изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г. или за отмяната му, като
незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че допуснатото
от работодателя нарушение на трудовото законодателство, като материалноправно
основание за издаването на задължително предписание, е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което приложената на основание чл. 404, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда принудителна административна мярка, се явява съответна на
закона.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 07 и 08.06.2016г.
контролни органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – ГД
„Инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора и Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково, са извършили проверка по спазването на КТ и
ЗЗБУТ на работодателя „Арсенал” АД, като обект на контрол е бил Завод 4 – цех
120 – производство на електро запалки, елементи за взриватели, монтаж на
взриватели; цех 130 – производство на КВ и КД; цех 140 – производство на мини и
взриватели; цех 150 – производство на пиротехнически изделия и цех 170 –
производство на пресовки от БВВ, производство на осколочно-фугасни изделия. По
време на проверката са присъствали длъжностни лица от „Арсенал” АД.
Резултатите от
проверката и направените констатации са обективирани в съставен от инж. Мария
Илиева – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора и инж.
Петър Желев - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора Протокол
за извършена проверка изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г. На основание чл.404, ал.1,
т.1 от КТ, за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на
работодателя са дадени задължителни предписания.
С оспореното в настоящото съдебно производство
предписание по т.6 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г. на Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора, на работодателя „Арсенал”
АД е предписано да допуска до работа с взривни материали само лица, притежаващи
необходимата правоспособност, съгласно изискванията на чл. 281, ал.3 от КТ във
вр. с чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на
изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4 – т.7, чл.36,
ал.1 и чл.134, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /обн. ДВ бр.43/ 2011г./ във вр. с чл. 3, ал.2 от
раздел II
на Правилника за безопасността на труда
при взривните работи /обн. ДВ бр.3/ 1997г./. Принудителната административна
мярка е приложена на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, като от правна страна
се основава на допуснато от работодателя „Арсенал” АД – гр. Казанлък нарушение
на трудовото законодателство – на чл. 281, ал.3 от КТ във вр. с чл.5, ал.3, т.
4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на изискванията към
квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4 – т.7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия във вр. с чл. 3, ал.2 от раздел II на Правилника за безопасността на труда при взривните
работи. От фактическа страна даденото задължително предписание е обосновано с направената
от контролните органи при извършената документална проверка констатация, че
работещите с взривни материали, назначени на длъжност „машинен оператор,
производство експлозивни вещества”, не са придобили правоспособност, съгласно
инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с
взривни материали – Приложение № 1 от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи.
Задължителното
предписание е било обжалвано от работодателя „Арсенал” АД по административен
ред - пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”. В производство по чл.81 и сл. от АПК, с Решение изх. № 16209379 от 01.08.2016г.
на Изпълнителния директор на ИА ”Главна инспекция по труда”, жалбата е
отхвърлена, като неоснователна. В мотивите на решението са изложени
съображения, че с Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на
изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и
чл.134, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, са определени изискванията към квалификацията на
персонала, нает от работодатели в обекти за производство на ВВОБПИ, като
задължението лицата, заемащи длъжности и изпълняващи функции, свързани с
управлението на работното оборудване, да притежават правоспособност съгласно
инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с
взривни материали – Приложение № 1 от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи, не произтича от чл.3, ал.2 от Правилника, а е регламентирано
в специалната разпоредба на чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от
25.05.2011г. Прието е, че изпълнението на задължението за обучение и инструктаж
по правилата за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна
безопасност, не води до отпадане на нормативно установеното задължение за
квалификация и правоспособност на лицата, назначавани и изпълняващи функции по
длъжности, свързани с управлението на работното оборудване. С оглед на което
решаващият административен орган е направил извод, че при констатираното
нарушаване на трудовото законодателство, правилно и законосъобразно е наложена
принудителна административна мярка „задължително предписание” по чл.404, ал.1,
т.1 от КТ на работодателя „Арсенал” АД – гр. Казанлък.
По
делото са представени и приети като доказателства заверено копие на длъжностна
характеристика за длъжността „машинен оператор, производство на експлозивни
вещества”, работно място – Завод 4, цех 150 и цех 170; Заповед № 1120/
12.11.2015г. за определяне на обучаващ на новоназначени или преназначени
работници или служители в цех 170; служебна бележка за проведен първоначален
инструктаж; протокол от проведен изпит по Правилата за осигуряване на безопасни
и здравословни условия на труд, ведно с решение за допускане до работа;
Програма за провеждане на обучение на работниците и служителите по безопасност
и здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност през 2016г.; Протокол за
проведено обучение на работниците и служителите по правилата за безопасност и
здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на приложена принудителна административна мярка
по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, подлежаща на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК съгласно чл.405 от КТ, в нормативно
установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК от съобщаването на Решение
изх. № 16209379 от 01.08.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция ”Главна инспекция по труда”, с което е потвърдено обжалваното по
административен ред задължително предписание по т.6 от Протокол за извършена
проверка изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното задължително предписание по чл. 404, ал.1,
т.1 от КТ, дадено с Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г., съставен и подписан от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора, по своята правна същност и по дефиниция представлява
принудителна административна мярка и има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането
на ПАМ и съотв. издаването на задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1 от
КТ, следва да е съобразено с изискванията на АПК.
Обжалваната принудителна административна мярка – задължително
предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е приложена от материално и
териториално компетентни контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда” –
Стара Загора /длъжностните лица инж. Мария Дичева Илиева – главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора и инж. Петър Желев Желев - главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора/, в рамките на
нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" във вр. с чл.399 и чл.
404, ал.1 от КТ.
Задължителното предписание, обективирано в т.6 от
Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г., е постановено в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. Изложена е фактическа обосновка на възприетите от
контролните органи като релевантни обстоятелства за наличието на
материалноправната предпоставка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ за прилагането на
принудителната административна мярка. От фактическите основания, мотивирали контролните
органи да приложат оспорената ПАМ, както и от посочените като нарушени разпоредби
на трудовото законодателство - чл. 281, ал.3 от КТ във вр. с чл.5, ал.3, т. 4
от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на изискванията към
квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
във вр. с чл. 3, ал.2 от раздел II на
Правилника за безопасността на труда при взривните работи, еднозначно се
установява както от кои юридически факти органът черпи упражненото от него
публично субективно право, така и на кое материалноправно основание е
постановено задължителното предписание. С
оглед на което съдът приема, че липсва съществено нарушение на законовите изисквания
за форма на акта, което да обуслови наличието на отменително основание по см.
на чл.146, т.2 от АПК по отношение на обжалваното предписание.
При
издаването на предписанието са спазени както общите, така и специалните
нормативно регламентирани процесуални изисквания и административно-производствени
правила.
Обжалваното
предписание по т.6 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г. на Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора, е издадено при неправилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат принудителни административни мерки – да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите
по назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този
кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Следователно
законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ
по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
В случая за издаването на оспореното
предписание по т.6 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г., контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” са приели, че
доколкото работещите с взривни материали, назначени на длъжност „машинен
оператор, производство експлозивни вещества”, не са придобили правоспособност,
съгласно инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за
работа с взривни материали – Приложение № 1 от Правилника за безопасността на
труда при взривните работи, работодателят „Арсенал” АД е допуснал нарушение на
трудовото законодателство – на чл. 281, ал.3 от КТ във вр. с чл.5, ал.3, т. 4
от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на изискванията към
квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4.-7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
във вр. с чл. 3, ал.2 от раздел II на Правилника за безопасността на
труда при взривните работи. Съгласно
посочената като нарушена норма на чл. 281, ал.3 от КТ, машините, другите съоръжения и технологичните
процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и
служители, като тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Изискванията
към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, нормативно са установени с издадената на основание чл.14, ал.2 от
ЗОБВВПИ Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. В чл.5, ал.3, т.4 от Наредба №
РД-07-2 от 25.05.2011г. е регламентирано че за лицата, заемащи длъжности, пряко
свързани с управлението на работното оборудване, се изисква правоспособност
съгласно глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи, утвърден със Заповед № 294 на Министъра на труда и социалните
грижи от 28 декември 1996г. (ДВ бр. 3 от 1997 г.).
От
фактическа страна не е спорно че в обекта, в който е извършена проверка от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда” – Завод 4 на „Арсенал” АД - цех 120 –
производство на електрозапалки, елементи за взриватели, монтаж на взриватели;
цех 130 – производство на КВ и КД; цех 140 – производство на мини и взриватели;
цех 150 – производство на пиротехнически изделия и цех 170 – производство на
пресовки от БВВ, производство на осколочно-фугасни изделия, се осъществява
дейност по производство на въоръжение и боеприпаси – НКИД 25.40. От
представената и приета като доказателство по делото длъжностна характеристика
за длъжността „машинен оператор, производство на експлозивни вещества”, код по
НПКД 8131-2030, работно място – Завод 4, цех 150 и цех 170, по несъмнен начин
се установява, че трудовите задължения и изпълняваните трудови функции от
лицата, заемащи длъжността „машинен оператор, производство на експлозивни
вещества”, са пряко свързани с производството на взривни вещества и
пиротехнически изделия в обект за производство на въоръжение и боеприпаси,
поради което попадат в кръга на лицата по чл.14, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, спрямо
които е приложима Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на
изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и
чл.134, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия. Характера на изпълняваната дейност от работещите на
длъжността „машинен оператор, производство на експлозивни вещества” /съгласно
т. ІІ „Основни длъжностни задължения”, т.1 – т.17 от представената длъжността
характеристика/, е пряко свързана с управление на работно оборудване, поради
което за лицата, заемащи посочената длъжност е относимо изискването по чл.5,
ал.3, т.4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. По делото няма данни, а и не се
твърди, че работещите на длъжност „машинен оператор, производство експлозивни вещества” в „Арсенал” АД, Завод
4, притежават правоспособност съгласно глава първа, раздел II от Правилника за
безопасността на труда при взривните работи.
Всъщност
жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда”, че работещите на длъжност „машинен оператор,
производство експлозивни вещества”, не са придобили правоспособност, съгласно
инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с
взривни материали – Приложение № 1 от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи. Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до правното
действие на Правилника за безопасността на труда при взривните работи и в
частност на Инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал
за работа с взривни материали – Приложение № 1 към посочения Правилник.
Оспорващият поддържа, че доколкото Правилникът за безопасността на труда при
взривните работи не е обнародван в Държавен вестник, фактическия състав по
издаването на нормативния акт се явява недовършен, поради което същият не е
породил правно действие и съответно неговото неизпълнение не може да релевира
наличието на материалноправно основание за прилагането на ПАМ.
Това възражение съдът
намира за основателно, по следните съображения:
Правилникът за безопасността на труда при взривните
работи, към който препраща нормата на чл. 5, ал.3, т.4 от Наредба № РД-07-2 от
25.05.2011г., е утвърден със Заповед № 294/ 28.12.1996г. на Министъра на труда
и социалните грижи.
Несъмнено правилникът,
с който се създават норми за осигуряване на безопасността на труда при
взривните работи, е нормативен акт по смисъла на чл.1а във вр. с чл.7, ал.1 от
Закона за нормативните актове /ЗНА/, съдържащ общи правила за поведение, които
се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно
действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Съгласно чл.5,
ал.5 от Конституцията на РБългария всички нормативни актове се публикуват, като
те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен
друг срок. В чл.37, ал.1 от ЗНА е
регламентирано че законите, постановленията на Министерския съвет и
нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се
обнародват в Държавен вестник. Следователно обнародването е елемент от
предписаната от Конституцията на РБългария /чл.5, ал.5/ и от Закона за нормативните
актове /чл.37, ал.1/ процедура по издаването на нормативни административни
актове, без осъществяването на който нормативният акт не може да произведе
правно действие. До обнародването на нормативните актове те не представляват
част от действащото позитивно право.
Ето защо за да
породи правно действие, Правилникът, като подзаконов нормативен акт, следва да
бъде обнародван в ДВ. В случая Правилникът за безопасността на труда при
взривните работи, утвърден със Заповед № 294/ 28.12.1996 г. на Министъра на
труда и социалните грижи, не е обнародван в ДВ. В Държавен вестник е
публикувана единствено Заповед № 294/ 28.12.1996 г. на Министъра на труда и
социалните грижи, с която Правилникът е утвърден, съгласно изискването по
чл.276, ал.6 от КТ, което обаче не представлява обнародване по см. на чл.5, ал.5
от Конституцията на РБългария, тъй като чл.40 от ЗНА регламентира, че
обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис от
нормативния акт. Очевидно публикуването само на заповедта, с която е утвърден
правилникът, без да се съдържа текста на нормативния акт, не изпълнява
изискването по чл.40 от ЗНА.
Доколкото от
една страна Правилникът за безопасността на труда при взривните работи не е
обнародван по надлежния ред, а от друга, както беше посочено, необнародването в
ДВ представлява липса на елемент от фактическия състав по издаването на
нормативния акт, същият не е съществува в правния мир като нормативен акт, не е
влязъл в сила, не може да породи правни последици и съответно няма как да създаде
правила за поведение, които да са задължителни за изпълнение и с които да се
съобразяват правните субекти, съответно няма как неизпълнението на необнародван
нормативен акт да се квалифицира като нарушение на законодателството и да се
приложат материалноправните последици, с които законът свързва извършването на
такова нарушение.
Действително задължението
лицата, заемащи длъжности и изпълняващи функции, свързани с управлението на
работното оборудване, да притежават правоспособност съгласно инструкцията за
придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни
материали – Приложение № 1 от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи, не произтича от чл.3, ал.2 от Правилника /определящ основния
персонал за работа с взривни материали/, а е предвидено в разпоредба на чл.5,
ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. Съгласно посочената норма за лицата,
заемащи длъжности, пряко свързани с управлението на работното оборудване, се
изисква правоспособност съгласно глава първа, раздел II от Правилника за
безопасността на труда при взривните работи, утвърден със Заповед № 294 на
Министъра на труда и социалните грижи от 28 декември 1996 г. От формулировката
на посочената разпоредба е видно, че за определяне на съдържанието на нормативно
установеното изискване за правоспособност, съотв. за начина, реда и условията
за нейното придобиване, се препраща към Правилника за безопасността на труда
при взривните работи. В този смисъл прилагането на чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба
№ РД-07-2 от 25.05.2011г. се свързва с прилагането на Правилника за
безопасността на труда при взривните работи, утвърден със Заповед № 294/
28.12.1996г. на Министъра на труда и социалните грижи. Но както вече беше
посочено, необнародваният Правилник за безопасността на труда при взривните
работи няма правно действие и не представлява нормативен акт – част от
действащото законодателство. По регламентацията на чл.39 от Указ № 883 от
24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, при формулиране на
разпоредбите на нормативен акт, препращане се допуска само към разпоредби на
същия или на друг нормативен акт и
към разпоредби и актове на Европейския съюз и обнародвани международни
договори. Ето защо препращането на чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от
25.05.2011г. към несъществуващ в правния мир нормативен акт – необнародвания
Правилник за безопасността на труда при взривните работи, не може да произведе
целеното правно действие. Да се приеме противното би означавало да се вмени
задължение за прилагане предписанията на необнародван нормативен акт, което е
недопустимо. Придаването на правно действие на необнародвания Правилник по
силата на препращаща разпоредба на чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от
25.05.2011г., би довело до прилагането на невлезлия в сила нормативен акт,
което е в противоречие с основни правни принципи. Доколкото разпоредбите на
глава първа, раздел II от необнародвания Правилник за безопасността на труда
при взривните работи, не могат валидно да регулират обществени отношения,
очевидно не представляват и задължителни за изпълнение правила, с които да се
съобразяват правните субекти и съответно не могат да определят съдържанието на
установеното в Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. изискване за правоспособност,
съотв. за начина, реда и условията за нейното придобиване.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че възприетото от административния орган фактическо основание за издаването на
оспореното предписание по т.6 от Протокол за извършена проверка изх. №
ПР1622452/ 07.06.2016г. - допускане на лица, работещите с взривни материали,
назначени на длъжност „машинен оператор, производство експлозивни вещества”, без
придобита правоспособност съгласно Инструкцията за придобиване на
правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали – Приложение
№ 1 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи, не сочи
наличието на материалноправно основание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ за налагане
на принудителна административна мярка на „Арсенал” АД – допуснато от
работодателя нарушение на трудовото законодателство. Както вече беше посочено
Правилникът за безопасността на труда при взривните работи, като необнародван
нормативен акт, не представлява част от позитивното право и от действащото
законодателство на РБългария. Поради което и „неспазването” на изискването по чл.5,
ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. - за длъжности, пряко свързани
с управлението на работното оборудване, да се назначават лица, които имат правоспособност
съгласно глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи, не може да съставлява нарушение на чл. 281, ал.3 от КТ. Несъобразяването на работодателя с невлязъл в
сила и непородил правно действие нормативен акт, независимо от препращащата
разпоредба на чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г., не може да
обоснове извод за неизпълнение на задължително предписание на трудовото
законодателство, като материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.404,
ал.1, т.1 от КТ. След като установеното по чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба №
РД-07-2 от 25.05.2011г. изискване за правоспособност на лицата, заемащи
длъжности, пряко свързани с управлението на работното оборудване, не може да се
запълни със съдържание поради недопустимостта за прилагане на необнародвания
нормативен акт, към който се препраща, не може да се запълни със съдържание и
дължимото правило за поведение, неизпълнението на което от работодателя би
релевирало нарушение на трудовото законодателство. При липсата на влязла в сила
и действаща нормативна уредба, която да регламентира съдържанието, реда и
условията за придобиване на правоспособност /по см. на §1, т.3 от ДР на Наредба
№ РД-07-2 от 25.05.2011г./ за лицата, заемащи длъжности, пряко свързани с
управлението на работното оборудване в обекти за производство на ОБВВПИ,
работодателят не би могъл да допусне нарушение на чл. 281, ал.3 от КТ във вр. с
чл.5, ал.3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г.
Ето
защо съдът приема, че не е налице възприетото от контролните органи материалноправно
основание за упражненото правомощие по чл.404, ал.1, т.1 от КТ – допуснато от
работодателя нарушение на трудовото законодателство. Приложената на основание
чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна мярка, се
явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
с оглед на което задължително предписание, обективирано в т.6 от Протокол за
извършена проверка изх. № ПР1622452/ 07.06.2016г., следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Арсенал” АД със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Розова долина” № 100,
представлявано от Изпълнителния директор инж. Николай Христов Ибушев, приложена
на работодателя „Арсенал” АД на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда принудителна административна мярка - задължително предписание,
обективирано в т.6 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/
07.06.2016г., издадено от инж. Мария Илиева – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора и инж. Петър Желев - главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: