Р Е Ш Е Н И Е

№281 01.11.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осемнадесети октомври 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №388 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.5 ал.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.П.Д. ***, против Заповед № АП-01-ЗД-246 от 03.08.2016г. , с която Областния управител на Област Стара Загора отказва да уважи претенцията по искане с вх.№75-р/25.10.2005г., подадено от Петко Д. Иванов в качеството му на наследник на репресирано лице- Димитър Иванов Д., като неоснователна при следните мотиви:

В хода на административното производство заявителя Петко Д. Иванов е починал, предвид което неговия наследник А.П.Д. е уведомен за възможността да встъпи в производството. Със заявление №75-р/15.06.2016г. А.П.Д. заявил желание за възобновяване на производството. Претендира се изплащане на еднократно на еднократно обезщетение на наследниците на Димитър Иванов Д. за претърпяна репресия, изразяваща се в „убийство по политически причини” на 12.08.1948г. в село Козаревец. Към искането е приложено копие на Препис извлечение от акт за смърт №14/13.08.1948г., издаден от Кметско наместничество на село Козаревец, Удостоверение за наследници №93/22.07.2004г., издадено от същото Кметско наместничество, нотариално заверена декларация от Петър Стоянов Иванов и Слави Кирилов Славов, клетвена декларация от Петко Д. Иванов, Удостоверение за наследнизи №284/21.01.2013г., издадено от община Стара Загора, препис-извлечение от протокол от заседание на Централната комисия по чл.4 от ЗПГРРЛ с рег. №96-00-132/08/23.07.2009г., съдържащ решение на Комисията, декларация по чл.3 ал.3 т.2 от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРЛРЛ от А.П.Д., Заявление с вх. №75-р/15.06.2016г. и от 01.07.2016г. от А.П.Д. и нотариално заверени декларации от Петко Златанов Марков и Мария Добрева Георгиева.

Въз основа на изброените документи, областния управител преценил, че Петко Д. Иванов е наследник по закон на Димитър Иванов Д., починал на 12.08.1948г. в село Козаревец, община Стара Загора, поради което и съгласно чл.3 ал.2 от ЗПГРРЛ има право да получи еднократно обезщетение за неимуществени вреди. Видно от клетвената му декларация на Петко Иванов и тази на сина му А.П.Д., както и писмо от 08.-07.2016г. на ТД на НАП Пловдив на лицето Петко Д. Иванов не е изплащано обезщетение по досегашен ред в качеството му на наследник на Димитър Иванов Д.. Съгласно чл.3 ал.3 т.1 б.”е” от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ към искането се прилага официален документ относно незаконната репресия, основана на произход, политически убеждения и религиозни вярвания на репресираното лице, вида и нейното времетраене, както следва – по чл.1 ал.4, извън случаите по чл.3 ал.3 буква „б”, когато причината или мястото на смъртта не са установени, към искането се представят нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват. Видно от писма на КРДОПБГДСРСБНА №КИ-Ч-09-25596/30.09.09г. и №КИ-Ч-09-27494/27.10.09г., не се съхраняват документи, доказващи претърпяна от Димитър Иванов Д. репресия. Видно от писмо №10-04-79/28.08.2009г. на Кметство на село Козаревец, липсват данни за смъртта на Димитър Иванов Д., освен акта за смърт, в който се посочва като причина за смъртта – убийство с пистолет.

По силата на чл.4 ал.3 от ЗПГРРЛ и чл.10 ал.1 от Наредбата за прилагане на чл.4 от закона, преписката с вх.№75-р/25.10.2005г. е изпратена на Централната комисия за разглеждане и произнасяне., която в свое Решение от 23.07.2009г. връща същата за окомплектоване, поради липса на официални документи по смисъла на чл.3 ал.3 т.1 б. „е” от Наредбата. Комисията не е обосновала категоричен извод за претърпяна репресия, тъй като в приложените нотариално заверени декларации на Петър Стоянов Иванов и Слави Кирилов Славов не е описана дейността на Димитър Иванов Д. преди убийството.

Със заявление №75-р/01.07.2016г. на А.П.Д. са приложени нови нотариално заверени декларации от Мария Добрева Георгиева и Петко Златанов Марков, в които се посочва, че Димитър Иванов Д. е убит в дома си през 1948г. по политически причини, но Областния управител счита, че тези декларации не отговарят на изискванията на чл.3 ал.3 т.1 буква „е” от Наредбата, тъй като свидетелите не сочат конкретните обстоятелства свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, както и описание на дейността на Димитър Иванов Д., довели до убийството му. В приложение към декларацията си Марков изрично посочва, че не знае какви политически идеи е имал Димитър Иванов Д. и няма преки впечатления от дейността му преди убийството. Посоченото в приложението не обосновава категорично заявеното от свидетеля в декларацията му убийство по политически причини. Налице е противоречие в твърденията на този свидетел и относно времето на убийството. С оглед на тези мотиви, Областния управител отказва да уважи претенцията на А.П.Д..

В жалбата си Д. поддържа тезата, че декларациите на Георгиева и Марков, които той е представил категорично отговарят на чл.3 ал.3 т.1 буква „е” от Наредбата за приложение на чл.4 от ЗПГРРЛ, а Областния управител се позовава на декларациите, представени от покойния му баща – първоначално заявил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от дядо му репресия – убийство по политически причини пред дома му.

От съда се иска да отмени отказа, като присъди и направените разноски по делото.

Ответника – Областен управител на област Стара Загора в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт и иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по съображенията, изложени в обжалвания административен акт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 19.08.2016г. в рамките на 14-дневния срок, който тече от 06.08.2016г., съгласно представената разписка за връчване на решението на 05.08.2016г. и за изпращане на жалбата по пощата с клеймо от 19.08.2016г /стр.50-51 по делото/, от лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Административния орган е преценил правилно изпълнението на изискванията на чл.3 ал.2 от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, съгласно която разпоредба наследниците подават общо искане, в което посочват пълни данни за всеки от тях, както и данни за наследодателя им, и го подписват лично. В случая, по силата на чл.3 ал.2 от ЗПГРРЛ в ред. ДВ бр.29 от 2005г. от 05.04.2005г за наследниците – деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената, възниква право на еднократно обезщетение за неимуществени вреди. Към датата на възникване на правото по чл.3 ал.2 от Закона, а именно 05.04.2005г., от лимитативно очертания кръг на правоимащи лица, жив е само заявителя Петко Д. Иванов, тъй като другия син на Димитър Иванов Д. – Иван Д. Иванов е починал на 15.07.2004г. Следователно, при упражнено право по чл.3 ал.2 от ЗПГРРЛ, в патримониума, а и в наследството на починалия заявител е възникнало правото да иска постановяване на административен акт за изплащане на обезщетение еднократно за неимуществени вреди. Оттук и правилно административния орган е конституирал наследника на Петко Д. Иванов като заявител в административното производство, съответно същия има правото и да получи еднократното обезщетение в случай на основателност на претенцията.

Областния управител обаче не е изпълнил задължението си да информира наследника на заявителя, когото е конституирал на 15.06.20016г., за възможността по чл.10 ал.1 от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, а именно да изпрати ново представените нотариално заверени декларации на Централната комисия за преценка на спорните обстоятелства. На 17.02.2006г. за тази възможност е уведомен Петко Д. Иванов, с писмо приложено на ст.15 по делото, но видно от протокол на стр.21 по делото за заседание на Централната комисия, същата е върнала преписката на Областния управител за окомплектоване, тъй като не са приложени официални документи, по смисъла на чл.3 ал.3 т.1 б.”е” от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ. От приложените към първото заявление декларации не би могло да се обоснове категоричен извод за претърпяна репресия от лицето, тъй като не е описана дейността му. След като Централната комисия е върнала преписката за окомплектоване, следвало е Областния управител да уведоми ново конституирания заявител за възможността и правото му да изпрати декларациите на Марков и Георгиева до този орган, след което е официално удостоверена липсата на писмените доказателства, посочени в закона. С писмо изх.№75-р от 04.03.2013г. на А.П.Д. е указано правото му да встъпи в производството, както и че следва да представи официални документи относно характера на репресията, ако разполага с такива. Към този момент на областния управител вече е известна липсата на официални документи, удостоверена с писмата, цитирана в мотивите на отказа, по-горе и приложени на стр. от 22 до 29 по делото. Освен това, вече е вече е сезирана Централната комисия по повод установената от органите по чл.3 ал.3 т.1 от ЗПГРРЛ липса на изискуемите писмени доказателства – официални документи за причината, поради която е извършено убийството, и същата комисия е върната преписката за окомплектоване – за представяне на декларации, в които да се съдържа необходимата информация за преценка на обстоятелствата и причините, довели до убийството. Настоящия състав счита, че Областния управител не е изпълнил единствено това условие на закона – да уведоми заявителя за възможността да сезира Централната комисия, но то е особено съществено, тъй като при изпълнението му би могло да се стигне до други изводи по фактите, а оттам и по правото, конкретно дали съществува основание по чл.3 ал.2 от ЗПГРРЛ за изплащане на еднократно обезщетение за неимуществени вреди. Освен това, съгласно чл.3 ал.3 от Наредбата, правоимащите лица прилагат към искането си документи, установяващи основаните за претенцията им, а когато не разполагат с такива, имат възможността по чл.10 от Наредбата, която трябва да им бъде указана.

Преписката следва да се върне на областния управител, който да укаже на заявителя възможността и правото му да сезира отново Централната комисия, включително няма пречка самия Областен управител да изпрати преписката по искане на правоимащото лице. Като след произнасяне на Централната комисия по повод на ново представените декларации, да се произнесе по основателността на искането.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №АП-01-ЗД-246/03.08.2016г. на Областния управител на област Стара Загора по жалбата на А.П.Д..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: