Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 304                                               01.12.2016г.                             град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                              като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 392 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Б.Б.П. ***, против Заповед УРИ: 349з-2664/ 17.08.2016г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.204, т.4 във вр. с чл.197, ал.1, т.3, във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че в заповедта е превратно описано изказването на П., направено на посочената в заповедта дата, по време на провеждания инструктаж, тъй като жалбоподателят не е изразил отказ да изпълнява определените му служебни задължения, а единствено е искал да уведоми провеждащия инструктажа, че поради здравословни проблеми може да му се наложи ползване на отпуск за временна наработоспособност. Поддържа, че по никакъв начин не е оспорвал правата на ръководния служител, провеждащ инструктажа и не е отправял по отношение на него реплики, които да засегнат достойнството му. Отделно от това навежда и доводи за неспазване изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да приеме писмените му обяснения.  Счита, че издадената заповед не е съобразена с изискването за съдържание на тази категория актове, регламентирано в чл.210 от ЗМВР, доколкото в нея не са посочени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които е установено твърдяното дисциплинарно нарушение. По тези съображения е направено искане  за отмяна на обжалваната заповед. 

            Ответникът по жалбата -  Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, сочеща на допуснато от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С оспорената Заповед УРИ: 349з-2664/ 17.08.2016г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя младши инспектор Б.Б.П. – старши полицай в група ООРТП и ВП на сектор ООРТП в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца. От фактическа страна заповедта се основава на това, че на 24.06.2016г., по време на провеждане на инструктаж в служебно помещение в сградата на ОД на МВР-Стара Загора, при поставяне на конкретни задачи за изпълнение от прекия ръководител ст.инспектор Тихомир Желязков – началник-група ООРТП и ВП, служителят Б.Б.П. е изразил несъгласие с така утвърдения график и с възражението си: „Вие се подигравате с мен, аз ще си взема болнични”, изказано на висок глас пред останалите служители, не е зачел достойнството и правата на ръководителя си. Въз основа на установената фактическа обстановка, след преценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, и останалите релевантни обстоятелства, Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора е приел, че с поведението си младши инспектор Б.П. е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи, и по-конкретно т.56 от същия, с което е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на Етичния кодекс, и на основание чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца

Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч подадените от жалбоподателя в хода на административното производство писмено сведение с рег.№ 221/ 28.06.2016г и рег.№ 349р-18012/12.08.2016г., както и писмени сведения от седем полицейски служители, присъствали по време на провеждане на инструктажа на 24.06.2016г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Тихомир П. Желязков и Александър Христов Лобутов. И двамата свидетели заявяват, че на 24.06.2016г по време на провеждания от св.Желязков периодичен инструктаж, служителите от група ООРТП и ВП са били уведомени на кой пост ще изпълняват постова дейност. След като Б.П. е разбрал, че следващият месец ще изпълнява патрулно-постова дейност на пост № 1 /на входа на ОД на МВР-Стара Загора/, той на висок глас е заявил, че Желязков се подиграва с него и ще си вземе болнични. Според св.Желязков ст.полицай П. не за първи път си е позволявал по време на инструктажа да прави изявления, несъвместими с нормите на поведение в МВР, за което винаги са му били правени компромиси, но в случая е приел изявлението на П. като „извиване на ръце” и поставяне на ръководителя в невъзможност да попълни нарядите, защото в групата не са достигали служители и много често се е случвало да се ползват служители от други служби. По мнение на този свидетел жалбоподателят не е желаел да изпълнява задълженията си на определения му пост № 1, който е на входа на сградата на ОДМВР, тъй като там има повече работа – прием на граждани, проверка на лицата-посетители, изготвяне на документи и др., каквито задължения е нямал на заемания пост № 3 /тилова база/. Св. Лобутов е приел изказването на Б.П. в смисъл, че ще ползва болничен, без да е болен. И двамата свидетели заявяват, че след процесната дата П. е изпълнявал служебните си задължения на пост № 1 и не е ползвал болничен.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК, жалбоподателят заявява, че е имал здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане, за което е притежавал медицински документи, но не ги е представил на никой от ръководителите си. Сметнал е за необходимо да предупреди по време на инструктажа, че ако се наложи ще излезе в болнични, но не си спомня да е употребявал израза ”Вие подигравате ли ми се”, но дори и да го е казал, не е било с цел да обиди някого.  

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед УРИ: 349з-2664/ 17.08.2016г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора е издадена от компетентния по см. на чл.204, т. 4 от ЗМВР орган. Оспорената заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, твърденията на жалбоподателя за противното са неоснователни. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта в случая съдържа всички законово изискуеми реквизити. Нарушението, за което е санкциониран Б.П., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта -  обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушаване на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР -  дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, с което нарушение нормата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР свързва налагането на дисциплинарно наказание – „порицание”. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на оспорената заповед. Всеки един елемент от нормативно определеното като задължително съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, е намерил обективен израз в Заповед УРИ 349з-2664/ 17.08.2016г. Абсолютно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви за извършена от дисциплинарно-наказващия орган преценка на направените в хода на дисциплинарното производство възражения на служителя. Дисциплинарно-наказващият орган няма задължение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изложи мотиви защо не възприема като основателен всеки довод на нарушителя поотделно. Всъщност, изложените в жалбата възражения за формалната незаконосъобразност на заповедта са такива, с които се обосновава неправилна оценка на събрания в хода на дисциплинарното производство доказателствен материал. Въпросът обаче дали органът правилно е определил достоверността и доказателствената стойност на доказателствата и съответно съществуването на фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, е въпрос не на формална, а на материална законосъобразност на заповедта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в неспазване на т.56 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР /Кодекса/, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.200, ал.2, т.4 от ЗМВР. Съгласно т.56 от Кодекса, държавният служител в МВР е длъжен да зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. 

Съдът приема, че описаното в Заповед УРИ: 349з-2664/ 17.08.2016г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора поведение на мл.инспектор Б.П., изразяващо се в несъгласие с утвърдения график и отправяне на възражение: „Вие се подигравате с мен, аз ще си взема болнични”, спрямо прекия му ръководител ст.инспектор Тихомир Желязков, изказано на висок глас пред останалите служители, са безспорно установени както от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила пред съда на основание чл.171, ал.1 от АПК, така и от тези, събрани в хода на съдебното производство. Съдът кредитира с доверие показанията на  свидетелите – очевидци Тихомир Желязков и Александър Лобутов, като ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с останалите писмени доказателства по делото – писмени сведения на служители, присъствали по време на проведения инструктаж на 24.06.2016г /лист 21-27 от делото/. Въз основа на тези показания се установява една и съща фактическа обстановка, а именно че мл.инсп.Б.П. е възразил относно определения му за изпълнение наряд за месец юли на пост №1. Твърденията на жалбоподателя, изложени в подадената до съда жалба и поддържане в хода на съдебното производство, че с направеното от него изказване по време на инструктажа не е изразил несъгласие или отказ от така направеното разпределение, а единствено е уведомил, че поради здравословни проблеми може да му се наложи да ползва болнични, не се потвърждават от събраните по делото доказателства. В показанията си св.Лобутов, който като командир на отделение в група ООРТП и ВП се явява пряк ръководител на П., изрично заяви, че не е забелязал жалбоподателят да е болен и същият не се е оплаквал от някакъв здравословен проблем. Жалбоподателят не ангажира надлежни доказателства /медицински документи/, установяващи наличие на здравословни проблеми, а освен това в даденото в хода на дисциплинарното производство писмено сведение рег.№221/ 28.06.2016г. служителят не сочи действията му да са били продиктувани от обективна необходимост за ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а напротив – изрично заявява, че изявлението му „Ако се наложи ще взема болнични” е проява на неправилна реакция. 

Въз основа на доказателствата по представената дисциплинарна преписка и на събраните в хода на настоящото съдебно производство такива, съдът приема за безспорно установен фактът, че по време на проведения на 24.06.2016г. инструктаж от ст.инспектор Тихомир Желязков мл.инсп. Б.П. е изразил несъгласие с утвърдения от прекия му ръководител график и на висок тон е отправил към него посочения в заповедта израз. Това се е случило публично -  в присъствието на поне още седем полицейски служители /видно от приобщените към преписката писмени сведения/, всички подчинени на Желязков. Използваният израз: „Вие се подигравате с мен, аз ще си взема болнични”, дори и да не съдържа обидни квалификации, демонстрира пренебрежително и неуважително отношение спрямо лицето, до което са адресирани, поради което без съмнение засягат негативно неговия служебен авторитет и достойнство.  Ето защо съдът приема че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено. 

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че мл.инсп.Б.П. е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е съответно на предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, като същото е определено в минимално установения от закона размер /чл.200, ал.2 ЗМВР/.

При издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Проведено е пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото от П. деяние. Преди налагане на наказанието дисциплинарно-наказващият е приел писмените обяснения на служителя /сведение с рег.№ 348-18012 от 12.08.2016г. - лист 15 от делото/. Спазени са изисквания, регламентирани в чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР – предприети са необходимите действия за разкриване на обективната истина, като са събрани, оценени и правилно преценени всички доказателства от значение за установяване на релевантните за нарушението факти и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченото в обстоятелствената част на заповедта се основава изцяло на събраните доказателства. Обосновано, в съответствие с установените и посочени в заповедта факти и обстоятелства,  доказани по безспорен начин от събраните и преценени в хода на дисциплинарното производство доказателства, Началникът на сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора в рамките на законово установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР преклузивни срокове, е издал акт за налагане на дисциплинарно наказание “порицание”.  Следователно при провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗМВР процесуални изисквания и правила, с оглед на което съдът приема, че по отношение на обжалваната заповед не е налице и отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона - за осигуряване спазването на служебната дисциплина в структурите на МВР. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

                                  

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Б.П. ***, против Заповед УРИ: 349з-2664/ 17.08.2016г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.204, т.4 във вр. с чл.197, ал.1, т.3, във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

 

 

              Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: