Р Е Ш Е Н И Е № 265
гр.Стара
Загора, 25.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 405 по описа
за 2016 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на М.М.М. ***, чрез пълномощника й Сеид Юмер М. против Решение № 2153-23-24
от 18.08.2016г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение като
неоснователна подадената от М.М. жалба против Разпореждане № **********/17.06.2016г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ - Стара Загора, в частта
относно началната дата на на отпускане на лична пенсия за инвалидност и
социална пенсия за инвалидност.
В
жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателката
поддържа, че начална за отпускане на пенсиите дата е тази на заявлението
й до ТЕЛК - 20.04.2015г, алтернативно излага и доводи, че това следва да е датата
на инвалидизирането й 13.05.2015г, а не датата на подаване на заявлението в ТП
на НОИ - 13.04.2016г. Признава получаването на ЕР на НЕЛК на
25.01.2016г, но твърди, че след влизането му в сила е била в обективна
невъзможност да подаде заявление за пенсиониране, тъй като още на 30.01.2016г е
заминала за Република Германия за лечение, в хода на което състоянието й се
влошило. Върнала се в България на 08.04.2016г и на 13.04.2016г подала заявление
в ТП. Докато била в чужбина счетоводителката на фирмата на съпруга й се опитала
да подаде документи за пенсия, но не успяла, защото нямала изрично пълномощно. Иска
се отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане в оспорената му част, както и
връщане на преписката за ново произнасяне относно началния момент на отпускане
на пенсиите по чл.74, ал.1 и чл.90а, ал.1 от КСО. Моли за присъждане на
направените разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Атанасов
оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в насока, че
оспореното решение не страда от пороци, обуславящи отмяната му. Поддържа, че в
случая са пропуснати и двата възможни срока, предвидени съответно в чл.94 ал.1
т.1 изр.първо и в ал.3 от КСО за отпускане на пенсия от дата, по-ранна от тази
на подаване заявлението до НОИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На
20.04.2015г жалбоподателката М.М.М. *** молба за освидетелстване от
ТЕЛК на състоянието й вследствие трахеостомия по повод постинтубационна стеноза
на трахеята; след исхемичен мозъчен инсулт в ЛГМХ (м.10.2014г, ЯМР данни) и
след преболедуван менингоенцефалит (2014г), захарен диабет тип ІІ-НИЗТ /л.63, л.66/.
Датата
13.05.2015г е приета от медицинските органи за дата на инвалидизацията на М. следствие описаните
заболявания и увреждания.
С ЕР на ТЕЛК № 1207 от
13.05.2015г при УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович” АД, гр.Стара Загора/л.11/, след
освидетелстване на М.М. е определена 90 % трайно намалена работоспособност/ТНР/
с дата на инвалидизиране 13.05.2015г и срок до 01.05.2016г. Това експертно
решение е оспорено по административен ред и с ЕР № 04747 /17.12.2015г /л.12, л.61—63/
НЕЛК го отменя в частта по оценка работоспособността като определя 98 % ТНР на М., в останалата част потвърждава. ЕР на НЕЛК е връчено на родственица
на М.М. на 25.01.2016г(обратна разписка на л.46), няма данни
да е оспорено.
На
25.01.2016г, с решение № 407 Медицинската комисия при ТП на НОИ гр.Стара Загора
е потвърдила спрямо М.М. оценката на работоспособност, дата и срок на
инвалидизиране, дадени в ЕР на НЕЛК /л.59/.
В периода 30.01.2016г—08.04.2016г
М.М. и съпругът й са били извън България във връзка с провеждане на оперативно
лечение на жалбоподателката в Германия
(датите се установяват от печатите с щемпел, поставени в двата паспорта л.15-л.16).
Видно от епикриза от клиника в
гр.Щутгарт, Германия, преведена на български език, в периода 14.02.2016—23.02.2016г,
спрямо М.М. е проведено лечение в стационарно отделение УНГ /л.17—19/, в
периода 23.02.-04.03.2016г -в отделението за активно наблюдение, впоследствие в
интензивно отделение във връзка с получен сепсис, и обратно в УНГ стационар на
клиниката, откъдето е изписана на 04.04.2016г, за продължаване лечението й
извън стационар, с предписани режим и лекарства.
На
13.04.2016г М.М. подава чрез съпруга си заявление вх.№ 2112-23-321 и
2177-23-431 /л.67/ в ТП на НОИ гр.Стара
Загора за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане № ********** /17.06.2016г
Ръководител „ПО” при ТП НОИ гр.Стара Загора (л.32) е признал на М.М. правото й на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 ал.1 КСО и правото й на социална
пенсия за инвалидност по чл.90а ал.1 на КСО, като е определил и за двете пенсии
начална дата на отпускане 13.04.2016г - датата на подаване на заявлението в ТП
на НОИ гр.Стара Загора, изчислил е размера им, постановил спиране изплащането
на социалната пенсия за инвалидност на основание чл.95 ал.1 т.4 от КСО, и е разпоредил изплащането само на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер 181.06лв.
Посоченото разпореждане, в частта
относно началната дата на отпускане пенсиите, е обжалвано от М. по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ /л.29-31/.
С обжалваното
Решение № 2153-23-24/ 18.08.2016г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, е
намерил жалбата за неоснователна и потвърдил разпореждането от 17.06.2016г в
оспорената му част. Органът е счел, че М.М. отговаря на условията за отпускане на лична
пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1, вр.с чл.72 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност по
чл.90а, ал.1 от КСО, като правото е придобито на
датата на инвалидизирането 13.05.2015г /чл.73, ал.1 от КСО/. Преценил е обаче,
че не е приложима нормата на чл.94, ал.1 предл.първо от КСО, тъй като към
13.04.2016г е изтекъл предвиденият в тази норма 6-месечен срок, броен от
придобиването на правото —13.05.2015г /датата на инвалидизиране/. Счел е на
следващо място, че не е приложима нормата на чл.94, ал.3 от КСО за отпускане на
пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, тъй като предвиденият едномесечен
срок за подаване на заявление в ТП на НОИ е започнал да тече от 08.02.2016г, когато
влязло в сила ЕР на НЕЛК и към 13.04.2016г е изтекъл.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-23-24/
18.08.2016г на Директора на ТП на НОИ -
Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане № ********** /17.06.2016г. на
Ръководител „ПО”, документите, удостоверяващи проведеното спрямо М. лечение в
клиника в Германия, ЕР №1698 /06.07.2016г на
ТЕЛК при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” Стара Загора. При последващото освидетелстване на М.М., с ЕР №1698
/06.07.2016г на ТЕЛК, са й определени 100 % ТНР с чужда помощ и срок
-01.07.2017г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит като свидетел на лицето С.К.К. относно твърдените в
жалбата обстоятелства по съществуването на обективни пречки след 08.02.2016г и
до 08.04.2016г за подаване документи запенсиониране. Свидетелската твърди, че в
периода след 30.01.2016г и до 08.04.2016г, семейство М. са били в Германия. Преди
завръщането им се е опитала да подаде документи в НОИ за пенсионирането на М.М. по молба на сина им. Твърди, че служителите от НОИ отказали да ги
приемат, защото нямала пълномощно за това действие. Настоящият състав кредитира
свидетелските показания на св.К. като добросъвестно дадени и непротиворечащи на
писмените такива по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Обжалваното
Решение № 2153-23-24/ 18.08.2016г на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено от материално и териториално компетентен административен
орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО - Директор на ТП НОИ-гр.Стара
Загора. То е подписано в условията на надлежно заместване на титуляра по време ползван
ПГО в периода 17.08.2016-19.08.2016г, видно от заповед № 16250/10.08.2016г на
управителя на НОИ /л.73/ и от изрично упълномощено да го замества длъжностно
лице — началник на отдел „Административен” в ТП Златка Събева Колева, съгласно
Заповед № 1016—40-519 /04.05.2016г на Управителя на НОИ. Решението е издадено при
спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното
решение по чл.146, т.3 от АПК.
Решение
№ 2153-23-24/ 18.08.2016г и потвърденото с него
разпореждане от 17.06.2016г обаче са
издадени при неправилно прилагане на материалния закон.
Правото на пенсия за
инвалидност се поражда за лицата, които са загубили работоспособността си
завинаги или за продължително време, като такава се определя на лица с процент
на ТНР /вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, при условие, че имат
осигурителен стаж към посочения от законодателя релевантен момент (чл.71-чл.74)
от КСО. Според чл.73, ал.1 и ал.2 от КСО правото на пенсия за инвалидност се
поражда от датата на инвалидизирането, като се отпуска за срока на
нивалидността. Предпоставките за възникване правото на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване са регламентирани в чл.74, ал.1 от КСО и се свързват с
изискване загубилите работоспособността си да имат осигурителен стаж с
определена продължителност до датата на инвалидизирането /в общия случай/ и до
датата на подаване на заявлението по чл.94 за слепите. Правото на социална
пенсия за инвалидност е регламентирано в чл.90а ал.1 от КСО, според която норма
право на социална пенсия за инвалидност имат лицата с намалена работоспособност
/вид и степен на увраждане/ повече от 71 на сто. По делото няма спор, че за
жалбоподателката М.М. като осигурено лице с осигурителен стаж над 34 години,
спрямо което са настъпили, включително към 13.05.2015г увреждания и заболявания,
довели до загуба на работоспособността й 98 на сто, е възникнало на
13.05.2015г право на лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО и
право на социална пенсия за инвалидност по чл.90,а ал.1 от КСО. С оглед
разпоредбата на чл.95, ал.1, т.4 от КСО не е налице възможност за кумулативно
изплащане на двете пенсии, поради което е определено с разпореждането от 17.06.2016г
изплащане само на по-високата по размер, в случая пенсията
за инвалидност общо заболяване.
Спорът по делото е за началната дата, от която следва да бъдат отпуснати пенсиите. Съгласно чл.94, ал.1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечен срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В ал.3 на чл.94 е предвидено, че пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. Прилагането на специалната разпоредба, установена за пенсиите за инвалидност в чл.94 ал.3 от КСО, не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл.94 ал.1 КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и социална пенсия за инвалидност. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая определеният краен процент на трайно намалената работоспособност в експертното решение на ТЕЛК е с дата на инвалидизиране на М.М. на 13.05.2015г и от тази дата за нея е възникнало правото за пенсия. Упражняването на това право обаче е принципно възможно едва след като експертното решение, установяващо оценката на работоспобността влезе в законна сила и придобие статута на стабилен административен акт - в случая за М. това е 09.02.2016г. С подаването на заявление на 13.04.2016г до ТП на НОИ Стара Загора, чрез пълномощника на жалбоподателката в лицето на съпруга й, заявлението на М. М. се явява подадено в 6-месечния срок по чл.94, ал.1 изр.първо от КСО, което и обуславя отпускане пенсията с начална дата от датата на придобиване на правото. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в тази специфична хипотеза ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Стара Загора неправилно е определил като начална дата за отпускане на пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО датата на подаване на заявлението —13.04.2016г и незаконосъобразно е приложил изречение второ на чл.94, ал.1 от КСО. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като едва с влизането в сила на ЕР на НЕЛК №0474 /17.12.2015г на 09.02.2016г /след изтичане на 14-дневния срок за оспорване, броен от датата на връчване на акта на 25.01.2016г/, с който акт на М.М. е определен процент ТНР 98 % и така е установен с обратна сила правнорелевантния факт по чл.73 ал.1 от КСО, за нея е започнал да тече 6-месечният срок по чл.94, ал.1 изр.първо от КСО за подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Едва от влизане в сила на експертното решение обективно е възникнала възможност да се иска изплащането на пенсията по чл.74 ал.1 от КСО и пенсията по чл.90а от КСО.
В този смисъл е и трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г VI о, Решение № 12378 от 19.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 3277/2015 г VI о, Решение № 10399 от 06.10.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 13405/2015 г., VI о.
При така изложеното се налага извод за
незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ и на
потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване относно определената началната дата на отпускане на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност на М.М..
По изложените съображения за
незаконосъобразност Решението на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е
потвърдено разпореждането на Ръководител "ПО" при ТП НОИ Стара Загора
в частта му, с която на М.М. са отпуснати пенсия за инвалидност поради общо
заболяване считано от 13.04.2016г и социалната пенсия за инвалидност считано от
13.04.2016г, следва да бъдат отменени. С оглед естеството на
въпроса, на основание чл. 173, ал.2
от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на делото и с оглед направеното искане на жалбоподателката следва
в нейна полза да се присъдят направените разноски по делото- възнаграждение за
един адвокат в общ размер 350 лева, уговорено и платено в брой, видно от договор за правна
защита и съдействие № 106737/ 15.09.2016г /л.71/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2, чл.173, ал.2 от АПК и чл.143,
ал.ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М. ***, ЕГН ********** Решение № 2153-23-24 от 18.08.2016г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институтг гр. Стара Загора и
Разпореждане № **********/17.06.2016г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП НОИ - Стара Загора в частта за началната дата на отпускане на лична пенсия
за инвалидност и социална пенсия за инвалидност.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне по заявления вх.№ 2112-23-321 и
2177-23-431 /13.04.2016г относно началната дата на отпускане на пенсиите при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М.
***, ЕГН ********** сумата 350 /триста и петдесет/
лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: