Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 292 22.11.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 406 по описа за 2016год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.118, във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на К.Х.Д. ***, чрез пълномощника й Иванка Налбантова, против Решение
№ 2153-23-25 от 25.08.2016г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е
оставена без уважение като неоснователна подадената от К.Д. жалба против
Разпореждане № ********** от 20.06.2016г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ-Стара Загора, в частта относно началната дата на
отпускане на лична пенсия за инвалидност.
В
жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на акта в
оспорената му част. Жалбоподателката поддържа, че
начална за отпускане на пенсията за инвалидност дата следва да е датата
на инвалидизирането й - 06.02.2015г, а не датата на подаване на заявлението в
ТП на НОИ - 13.06.2016г. Твърди, че
административният орган не есъобразил наличието на обективна пречка –
провеждано болнично лечение, за подаване на заявлението в указания от закона
едномесечен срок, поради което и неправилно е определил началната дата на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Иска се
отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане в оспорената му част, като се „възстанови”
правото на жалбоподателката на получаване на пенсия от датата на инвалидизация,
посочена в Експертното решение на ТЕЛК.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ Стара
Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.02.2015г
жалбоподателката К.Х.Д. *** заявление-декларация с вх.№
742/ 23.02.2015г. за освидетелстване. С Експертно решение на ТЕЛК № 0928 от
06.04.2016г. на Д. е определена 80% трайно намалена работоспособност поради
общо заболяване.
Датата 06.02.2015г.
е приета от медицинските органи за дата на
инвалидизацията на К.Д. следствие описаните заболявания – параноидна
шизофрения парафренизация; емоционално волева промяна на личността; левостранна
гонартроза без функционален дефицит.
Експертното
решение е връчено на жалбоподателката на 12.04.2016г. и е влязло в сила на 27.04.2016г.,
видно от направеното отбелязване върху него и при липса на данни същото да е
било обжалвано.
На 05.05.2016г, с решение № 2417 Медицинската комисия при ТП на НОИ
гр.Стара Загора е потвърдила спрямо Кр.Д. оценката на трайно намалената работоспособност,
дата и срокът на инвалидизиране, дадени в ЕР на ТЕЛК /л.51 от делото/.
Видно от
представената по делото Епикриза от 06.06.2016г. през периода 20.04.2016г до
06.06.2016г. на жалбоподателката е проведено лечение в стационарно отделение по
психиатрия към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”АД.
На 13.06.2016г К.Д. е подала заявление вх.№ 2112-23-533 и 2177-23-682 /л.52/ в ТП на НОИ гр.Стара Загора за отпускане
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност.
С разпореждане № **********/20.06.2016г Ръководител „ПО” при ТП НОИ
гр.Стара Загора (л.20) е признал на Д. правото й на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл.74 ал.1 КСО и правото й на социална пенсия за
инвалидност по чл.90а ал.1 на КСО, като е определил и за двете пенсии начална
дата на отпускане 13.06.2016г - датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ
гр.Стара Загора, изчислил е размера им, постановил спиране изплащането на
социалната пенсия за инвалидност на основание чл.95 ал.1 т.4 от КСО, и е разпоредил изплащането само на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер 169.45лв.
Посоченото
разпореждане, в частта относно началната дата на отпускане пенсията за
инвалидност поради общо заболяване, е обжалвано от Д. по административен ред
пред Директора на ТП на НОИ /л.18/.
С обжалваното
Решение № 2153-23-25/ 25.08.2016г на Директора на
ТП на НОИ гр.Стара Загора, жалбата е приета за неоснователна и е
потвърдено разпореждането от 20.06.2016г на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Стара Загора, в оспорената му част. Органът е счел, че К.Д. отговаря на
условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1, вр.с
чл.72 от КСО и лична социална пенсия за
инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, като правото
е придобито на датата на инвалидизирането 06.02.2015г /чл.73, ал.1 от КСО/.
Преценил е обаче, че не е приложима нормата на чл.94, ал.1 предл.първо от КСО,
тъй като към 13.06.2016г е изтекъл предвиденият в тази норма 6-месечен срок,
броен от придобиването на правото —06.02.2016г /датата на инвалидизиране/. Счел
е на следващо място, че не е приложима нормата на чл.94, ал.3 от КСО за
отпускане на пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, тъй като предвиденият
едномесечен срок за подаване на заявление в ТП на НОИ е започнал да тече от 26.04.2016г,
когато влязло в сила ЕР на НЕЛК и към 13.06.2016г е изтекъл.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното
Решение № 2153-23-25/ 25.08.2016г на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено от материално и
териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2,
б. „а” от КСО - Директор на ТП НОИ-гр.Стара Загора.
Решението
е издадено при спазване на императивните законови изисквания за форма и
съдържание на акта.
Съдът не
констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното
решение по чл.146, т.3 от АПК.
Решение № 2153-23-25/ 25.08.2016г и потвърденото с него
разпореждане № **********/20.06.2016г на
Ръководител „ПО” при ТП НОИ-Стара Загора обаче са издадени при неправилно
прилагане на материалния закон.
Правото на пенсия за инвалидност се поражда за лицата, които са загубили
работоспособността си завинаги или за продължително време, като такава се
определя на лица с процент на ТНР /вид и степен на увреждане 50 и над 50 на
сто, при условие, че имат осигурителен стаж към посочения от законодателя
релевантен момент (чл.71-чл.74) от КСО. Според чл.73, ал.1 и ал.2 от КСО
правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, като
се отпуска за срока на нивалидността. Предпоставките за възникване правото на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в чл.74, ал.1 от
КСО и се свързват с изискване загубилите работоспособността си да имат
осигурителен стаж с определена продължителност до датата на инвалидизирането /в
общия случай/ и до датата на подаване на заявлението по чл.94 за слепите.
Правото на социална пенсия за инвалидност е регламентирано в чл.90а ал.1 от КСО,
според която норма право на социална пенсия за инвалидност имат лицата с
намалена работоспособност /вид и степен на увраждане/ повече от 71 на сто. По
делото няма спор, че за жалбоподателката, като осигурено лице притежаващо
минимално изискуемия съобразно изискването на чл.74, ал.1, т.4 от КСО
осигурителен стаж от 5 години до датата на инвалидизиране, спрямо което са настъпили, включително към 06.02.2015г
увреждания и заболявания, довели до загуба на работоспособността й 80 на сто, е възникнало на 06.02.2015г право на лична пенсия за
инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО и право на социална пенсия за инвалидност по
чл.90,а ал.1 от КСО. С оглед разпоредбата на чл.95, ал.1, т.4 от КСО не е
налице възможност за кумулативно изплащане на двете пенсии, поради което е
определено с разпореждането от 20.06.2016г изплащане само на по-високата по размер, в случая пенсията за инвалидност общо заболяване.
Спорът по делото
е за началната дата, от която следва да бъде отпусната личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Съгласно чл.94,
ал.1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази
дата. Ако документите са подадени след
изтичане на 6-месечен срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от
датата на подаването им. В ал.3 на чл.94 е предвидено, че пенсията за
инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако
необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок
от влизането в сила на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. Неспазването на специалния ред, установенза
пенсиите за инвалидност в чл.94 ал.3 от КСО обаче не изключва приложението
на общите разпоредби – чл.94, ал.1 от КСО.
Инвалидизирането
като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния
орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на
прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата
на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно
невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и
социална пенсия за инвалидност. Според чл. 28, ал. 3
от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен
краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане,
правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се
определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената
работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая определеният краен процент
на трайно намалената работоспособност в експертното решение на ТЕЛК е с дата на
инвалидизиране на К.Д. на 06.02.2015г и от тази дата за нея е възникнало
правото за пенсия. Упражняването на това право обаче е принципно възможно едва
след като експертното решение, установяващо оценката на работоспобността, влезе
в законна сила и придобие статута на стабилен административен акт - - в случая за Д. това е 27.04.2016г.
С подаването на
заявление на 13.06.2016г до ТП на НОИ Стара Загора, К.Д. е спазила 6-месечния
срок по чл.94, ал.1 КСО, което и обуславя отпускане на пенсията с начална дата
от датата на придобиване на правото. Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че в тази специфична хипотеза
ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Стара Загора неправилно е
определил като начална дата за отпускане на пенсия за инвалидност датата на
подаване на заявлението —13.06.2016г и незаконосъобразно е приложил изречение
второ на чл.94, ал.1 от КСО. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като едва с влизането в
сила на ЕР на ТЕЛК №0928 от 06.04.2016г на 27.04.2016г /след изтичане на 14-дневния срок
за оспорване, броен от датата на връчване на акта на 12.04.2016г/, с който акт
на К.Д. е определен процент ТНР 80 % и така е установен с обратна сила
правнорелевантния факт по чл.73 ал.1 от КСО, за нея е започнал да тече
6-месечният срок по чл.94, ал.1 изр.първо от КСО за подаване на заявление за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална
пенсия за инвалидност. Едва от влизане в сила на експертното решение обективно
е възникнала възможност да се иска изплащането на пенсията по чл.74 ал.1 от КСО
и пенсията по чл.90а от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 5685
от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г VI о, Решение № 12378 от 19.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 3277/2015 г VI о, Решение № 10399 от 06.10.2016
г. на ВАС по адм. д. № 13405/2015 г., VI о.
При така изложеното се налага извод за незаконосъобразност
на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ и на потвърденото с него
разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване относно
определената началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване на К.Х.Д..
По изложените съображения за незаконосъобразност Решението
на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждането на
Ръководител "ПО" при ТП НОИ Стара Загора в частта му, с която на К.Д.
е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 13.06.2016г,
следва да бъдат отменени. С оглед естеството на въпроса, на основание чл. 173, ал.2
от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Х.Д. ***, Решение № 2153-23-25 от
25.08.2016г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Стара Загора и Разпореждане № ********** от 20.06.2016г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Стара Загора, в частта за
началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне по подаденото
от К.Х.Д. заявление вх.№ 2112-23-533 и 2177-23-682/13.06.2016г
относно началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: