Р Е Ш Е Н И Е

№ 12 30.01.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 417 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на И.Т.Д. *** против Решение №2153-23-26 от 31.08.2016г на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е отменено разпореждане №********** от 01.03.2016г на ръководител „ПО” за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.21 ал.1 от НПОС на И.Т.Д. и вместо това органът е постановил изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Т.Д. считано от 28.01.2016г пожизнено по чл.21 ал.1 от НПОС, както следва: от 28.01.2016г — лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100 % от 553.28 лв) — 553.28 лв; от 01.07.2016 — ЛПОС (100% от 567.67) — 567.67лв, и е определено изплащането й помесечно в тези размери.

В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя размера на пенсията му е неправилно изчислен, поради неправилно определяне на индивидуалния му коефициент /ИК/. Твърди, че пенсията му за 2016г следва да се осъвремени по осъвременения средномесечен осигурителен доход за страната /СМОДС/ за 2015 г, който е 726.40лв, като се умножи по ИК 1.734, след което осъвременения доход да се признае за 1258.58 лв (736.40х1.734), и пенсията да се изчисли чрез прилагане към 1258.58 лв процента 63.98, т.е. от 01.03.2016 да е 805.88лв. Твърди, че неправилно пенсионираните до 1990г, какъвто е той, имат индивидуален коефициент/ИК/, изчислен спрямо СМОДС за 2007г /690.43лв/, а пенсионираните в периода 1992—2000г имат ИК, изчислен спрямо СМОДС също за 2007г —1380лв, което дава отражение и върху размера на пенсиите. Сочи значително по—висок размер на пенсиите на лицата, пенсионирали се след 1992г, при сходни с неговите стаж и осигурителен доход, спрямо размера на пенсиите на лицата, пенсионирали се до 1990г като него, в което вижда основание да твърди, че е дискриминиран. Твърди, че неговия ИК е бил изчислен при фиксирано съотношение на долара спрямо лева около 1:1, като това съотношение било относимо към преходния за страната ни период /1992—2000г и 2000—2007г/, след който конвертируемостта на долара спрямо лева се установява трайно на 1.7357 лв за един долар. От това, както и поради това, че СМОДС обявявани от НОИ след 2007 са съобразно конвертируемостта на долар—лев в съотношение „1.73574 : 1”, жалбоподателят извежда, че пенсията му за ОСВ следва да се осъвремени като размерът й /в размер на 553.28 лв за 2016г/ се умножи по 1.73574. Обосновава, че влизането в сила на КСО през 2000г е обуславяло нужда да се осъвременят вече отпуснатите пенсии за ОСВ чрез осъвременяване на индивидуалните коефициенти на лицата и като се вземат предвид три години назад. Така неговия ИК щял да бъде определен на 3.03 /величина, резултат от умножение 1.734 по 1.73574/.

Ако бил осъвременен индивидуалния му коефициент, ЛПОС на жалбоподателя би била в значително по—висок от сегашния размер. Твърди, че пенсията му следва да се определи като размер след като осъвременения размер на индивидуалния му коефициент се умножи по СМОДС за 2007г в размер на 398.17лв и с последващи изменения на индексите, относими за 2015г и 2016г, както на колегите му от бранша.

Поради това настоява да се разгледа сега въпроса правилно ли е определен размера на пенсията му и налице ли е неравенство в третирането на лицата, работещи при сходни условия на труд с оглед момента на пенсионирането им, при наличие на значителна според жалбоподателя разлика в размерите на пенсиите им. По така изложените съображения иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за определяне нов размер на пенсията за ОСВ.

Ответникът на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, редовно и своевременно призован не се явява, нито представлява и не взема становище по основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

И.Т.Д. е пенсионер, с отпусната лична пенсия за изслужено време и старост /сега пенсия за осигурителен стаж и възраст/ с решение от 10.12.1982г на Пенсионна комисия при ОНС Стара Загора/л.121/. Пенсията е отпусната на основание чл.6 ал.1 от Закона за пенсиите/сега отм/, при трудов стаж 15г и 13 дни от І категория; 5г, 3м и27д от ІІ кат.; 5г, 1м 21 дни от трета категория /л.122 гръб/. Пенсионерът е продължил да работи. На 06.04.1988 е подадена молба за прекратяване отпуснатата пенсия по чл.6 ал.1 ЗП/отм/ и определяне на нова пенсия на основание чл.50”б” от ЗП. Пенсията е спряна считано от 01.05.1988г, след определянето й в нов размер считано от 01.04.1988г /разпореждане на л.118/. С разпореждане №04483/20.08.1990г /л.116/ е определена нов размер на пенсията за изслужено време и старост, във връзка с допълнителен трудов стаж на работодателя като работник маш.шлосер в рудник и шлосер ГТЛ в ТЕЦ”Димо Дичев” (л.110—117). В периода 01.04.1991—23.08.1991г изплащането на пенсията е било спряно, на основание чл.50”б” ал.1 от ЗП /отм/, която към онзи момент е забранявала получаването на заплата и пенсия. След 23.08.1991г изплащането на пенсията е възобновено. Издавани са от пенсионния орган разпореждания от 1992 и 1999г за определяне нов размер на пенсията. Към 30.06.1999г пенсията е 92758.00 лв. На 05.07.1999г влиза в сила на Закона за деноминацията на лева, на основание на който пенсиите се определят в деноминиран размер. Считано от 01.07.1999г пенсията на Д., след като е определена в „осъвременен размер” на 99257 лв —неденоминирани, а от 05.07.1999г е определена в деноминиран размер 99.26 лв — деноминирани. Осъвремененият размер е при базисен период м.06.1987г—м.06.1990г; инд.коефициент 1.734; осъвременителна заплата 88200лв, осъвременено възнаграждение 152938.80лв. На основание чл.10 ЗП/отм/ — основен размер 55 % от осъвремененото възнаграждение —84116.94 лв, към което има добавка за 9г стаж, след придобити стаж и възраст за пенсиониране, в случая 18% от основния размер 15140.94 лв или осъвременен размер на пенсията — 99257 лв /неденоминирани/.

С разпореждане № ********** от 03.VІІ.2000г /л.93/ на основание §7 от ПЗР на Кодекса за задължителното обществено осигуряване /тогава, размерът на пенсията на И.Т.Д. от 99.26 лв /колкото е към 31.12.1999г/, е осъвременен считано от 01.01.2000г на 130.60лв. Изчислението се сочи направено при ИК 1.734 /колкото е ИК на Д. и преди 2000г, съгласно разпореждания от 1996, 1997 и 1999г на л.98—л.101/; при средномесечен осигурителен доход за 1999г — 180.05лв, осигурителен доход за изчисляване размера на пенсията — 312.21 лв. Зачетен е осигурителен стаж от Ікат.труд 18 г, 01м, 05 дни, осиг.стаж ІІ кат 5год, 03м, 05 дни, осиг.стаж ІІІ кат.05г, 1м, 21 дни, общо, след превръщане — 41г, 10м, 18 дни.

По делото няма спор, че размера на пенсията е впоследствие осъвременяван и преизчисляван, съответно и изменян на основание чл.21 ал.1 от НПОС и допълнително придобит трудов/осигурителен стаж.

Административното производство, приключило с оспорения по делото акт е започнало по повод заявление вх.№ 2122-23-1316 от 28.01.2016г по чл.102 от КСО подадено от Д., с което е поискал изменение на пенсията му за ОСВ като се зачете придобит след пенсионирането му трудов /осигурителен стаж, положен във фирма „Бюро за охрана и сигурност”ЕООД за периода 01.01.2015—31.12.2015г. Декларирал е съгласие да се ползват данните от регистъра на осигурените лица.

По това заявление е издадено разпореждане №********** от 01.03.2016г на ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора /л.18/, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. на основание чл.21, ал.1 от НПОС, като е зачетен осигурителен стаж от 6 месеца, трета категория, с който е увеличен натрупания дотогава трудов стаж и установен общ такъв — 58 г, 1 м, 29 дни. Въз основа тези данни за стаж и при съобразяване на ИК 1.734 на лицето, средномесечен осигурителен доход за страната /СМОДС/ за 2007г —398.14лв, е определен доход за изчисляване размера на пенсията —690.43. Към същия е приложен процент за осигурителен стаж —58.1 х1.1. = 63.89 % и съответните проценти за осъвременяване на основание §3 ал.1 от ЗБДОО /2013г и чл.100 от КСО за 2014г и 2015г, размера на пенсията е определен, считано от 28.01.2016г-552.49 лв.

Д. е оспорил разпореждането на основание чл.117 ал.1 т.2 б”а” КСО.

Оспореното по делото Решение №2153-23-26 от 31.08.2016г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е постановено в производство по чл.117 ал.3 от КСО по жалбата на И.Д. срещу разпореждането№ ********** от 01.03.2016г., като органът след като я е разгледал по същество, е отменил разпореждане № ********** от 01.03.2016г и постановил на основание чл.21 ал.1 от НПОС изменение личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето и определя да се изплаща от 28.01.2016г на 553.28 лв., а от 01.07.2016г — 567.67 лв.

Решението се основава на съображения, че размерът на пенсията се явявал неправилно определен при зачетен осигурителен стаж за периода 01.12.15—31.12.2015г от 6м, вместо за 6 м и 16 дни, който да се прибави към наличния, при потвърждаване останалите параметри относими към размера на пенсията за ОСВ на лицето. Определения с оспореното решение размер на пенсията е въз основа следните параметри: осигурителен стаж: от първа категория 18 год. 01 мес., 05 дни, от втора категория: 06 год. 03 мес., 05 дни; от трета категория —20 год. 02 мес., 17 дни, на основание чл.104 от КСО общия осигурителен стаж от трета категория е 58 год.02 мес.14 дни; Базисен период - 09.06.1987—22.06.1990г; ИК 1.734; СМОД за 2007г — 398.17 лв, доход за изчисляване размера на пенсията — 690.43 лв; процент за изчисляване на размера на осигурителния стаж — 58 г 2м х 1.1 % =63.98%, съгласно чл.70 ал.1 КСО 63.98 % от 690.43 = 441.74 лв. На основание чл.100 КСО и §2и ПЗР на КСО /2009г 441.74 х1.09 = 481.50 лв.

Съгласно §3 от ПЗР ЗБДОО /2013г 481.50 х 1.098 = 528.69 лв.

Съгласно чл.100 КСО/2014г 528.69 х1.027 =542.96 лв.

Съгласно чл.100 КСО/2015г 542.96 х1.019 =553.28 лв.

Съгласно чл.100 КСО/2016г 553.28 х 1.026 =567.67 лв, като е определено да се изплаща така: от 28.01.2016г — лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100 % от 553.28 лв) —553.28 лв; от 01.07.2016 — ЛПОС (100%567.67) — 567.67лв, месечна сума за изплащане —567.67лв.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение №2153-23-26 от 31.08.2016г и измененото с него Разпореждане№ ********** от 01.03.2016г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира с доверие, защото е компетентно и добросъвестно изготвена. В заключението се сочи, че ИК на Д. е 1.734, определен при прилагане чл.70 ал.4 т.1 от КСО, на база съотношението 463.13/267.14, от които параметри 463.13лв е неговия средномесечен осигурителен доход за период м.06.1987 —м.06.1990г/, а 267.14 лв е средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, обявен от НОИ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО, броен от 07.09.2016, като жалбата е подадена на 14.09.2016г, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение №2153-23-26 от 31.08.2016г на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение.

Решението е съобразено с материалния закон. Съгласно чл.102 ал.1 от КСО, в редакция, действала към дата на издаване /ДВ бр.61 /2015г/, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по—благоприятно за тях.

Решаващият орган, след като е установил, че неправилно придобития след пенсиониране стаж на Д. е установен на 6 м., го е определил на 6м и 16 дни, което е видно от приложената по делото извадка от регистъра на осигурените лица, относима за лицето и за периода 01.01.2015г—31.12.2015г (л.11—13). По въпроса за размера на допълнително натрупания осигурителен стаж, заявен от Д. с искане № 2122-23-1316 от 28.01.2016г, не е налице спор. Определения размер на следващата се, считано от 28.01.2016г пенсия е по—висок, в този смисъл по — благоприятен за лицето от определения в разпореждането от 01.03.2016г, макар и разликата да е минимална.

Спорните по делото въпроси са два— относно размера на средномесечния осигурителен доход за страната, който следва да се приложи в случая за да се преизчисли размера на пенсията, като според жалбоподателя това следва да е размера на СМОДС за 2015г /726.40лв/., а не този за 2007г /398.17лв/. Втория спорен въпрос е относно показателя, относим за определяне на размера на индивидуалния коефициент на жалбоподателя показател — базисния период, за изчисляване на размера на пенсията.

 По първия  спорен въпрос, съдът намира за правилно приложен от органа СМОДС за 2007 г, определен от НОИ, който не се спори, че е в размер 398.17лв. Видно е от оспореното решение, че е приложен при преизчисляването на размера на пенсията реда на чл.70 от същия кодекс, към който препраща изр.последно на чл.102 ал.1 КСО. Съгласно относимата хипотеза, регламентирана в чл.70 ал.1 КСО изр.първо /ред.ДВ бр.61 /2015г/, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.    Според жалбоподателя, в хипотезата на чл.102 ал.1 КСО нормата на чл.70 ал.2 следва да се тълкува в смисъл на годината, преди тази на исканото преизчисление на пенсията, т.е.в случая /в случая 12 месеца на 2015год, която е преди 28.01.2016г.-датата на заявлението му по чл.102 от КСО/.  Смисълът на чл.70 ал.2 от КСО обаче е ясен, като съществувалата при първоначалната редакция на нормата неяснота с посочване като относима на «предходната година», с изменението от 2004г.бе отстранено и се прие за относим средномесечния осигурителен доход за страната за 12 кал.месеца преди този на отпускане на пенсията, който да се умножи по ИК. Отпускането на пенсията се свързва с първоначално признаване на правото на съответния вид пенсия, а преизчислението, изменението, осъвременяването й са понятия, относими към нейния размер. Още по ясно нормативното решение е дадено в изричното правило на чл.102, ал.2 КСО — при преизчисляването по ал.1 се взема предвид средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсия.  Според специалното правило в ал.4 —за пенсите, отпуснати до 01.1.2000г, при преизчисляване се взема предвид средномесечния осигурителен доход за страната за 2007г. Като е възприел, че определящ за преизчисляване пенсията на жалбоподателя е СМОДС за 2007г— в размер 398.17лв, органът следователно е приложил правилно материалния закон. 
 Цитираното законодателно решение съдържащо с в ал.4 на чл.102 е обяснимо с това, че средномесечния доход за страната за 12 календарни месеца преди отпускане на пенсиите, отпуснати преди началото на 2000г би довел до изчисляване на твърде малки размери на пенсиите. СМОДС за 1999 е 180.05лв,л.93.  Съгласно разпоредбите на чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева /обн.ДВ бр.20 1999г, в сила от 05.VІІ.1999г/ българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев и тази деноминация се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., както и за всички имуществени и парични права и задължения. Изискването за деноминация е приложимо след 05.VІІ.1999г в случаите, когато се изисква определянето на величини, вкл.за определяне на средномесечен доход за периоди, преди влизане в сила на закона. Ако тези разпоредби се приложат към средномесечния доход от 227.25лв на жалбоподателя към момента на отпускането на пенсията му през 1982г, то при нейното преизчисляване през 2000г би се получила стойността 0.23 ст. С разпореждане от 02.07.1999г /л.101/, пенсията на жалбоподателя е определена считано от 01.07.1999гв „осъвременен размер” на 99257 лв —неденоминирани, а от 05.07.1999г е определена в деноминиран размер 99.26 лв — деноминирани. 
 За да преодолее твърде негативните последици за пенсионерите с пенсии, отпуснати преди 2000г законодателят е предвидил възможности за преизчисляването им, но в определени рамки.  Първо по време е правилото на §7 ал.1 и ал.2 ПЗР КСО, според което преизчисляването на пенсиите, отпуснати до 31.12.1999г е при запазване на индивидуалния коефициент и ако това е благоприятно за пенсионера. Това е и сторено спрямо пенсията за ИВС на Д., видно от разпореждането от 03.VІІ.2000г, като пенсията е преизчислена спрямо СМОДС за 1999г—180.05лв и определена на 130.60лв /л.93/. Впоследствие пенсията е била преизчислена и осъвременявана.
 В приетата през 2008г разпоредба на §7а ПЗР КСО се предвиди, че пенсиите от трудова дейност, отпуснати до 31.12.2007г, се преизчисляват от 01.10.2008г като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средно-месечния осигурителен доход за страната за 2007г — 398.17лв, след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл.70, чл.75 и чл.79 при запазване на принципа да се търси по—благоприятното за пенсионера.  Подобно преизчисляване е било направено и спрямо ЛПОСВ на Д. /разпореждане от 05.VІІІ.2008г, л.57/. В същия смисъл като правилото на §7а ал.1 ПЗР КСО бе приета и разпоредбата на ал.4 на чл.102 ал.4 КСО /ДВ бр.99/2009/. 
 Неоснователно е следователно поддържаното от жалбоподателя твърдение,  размера на пенсията да се изчисли като за основа по която да се умножи индивидуалния му коефициент се приеме СМОДС за 2015г, защото няма нормативно правило в такъв смисъл. Не е налице разпоредба в закона, нито в нормативните актове по приложението му, която да определя СМОДС за 2015г като относима при преизчисляването на размера на пенсиите, отпуснати преди 2000г. Административният орган е правилно приел в случая въз основа на правилото на чл.70 ал.1 и ал.2 и чл.102 ал.4 от КСО, цитирано по—горе, че е приложим за определяне на дохода, от който да се изчисли размера на пенсията на жалбоподателя е показателя СМОДС за 2007г в размер 398.17лв. Става въпрос за законодателно решение, спрямо което изтъкнатите от жалбоподателя доводи за икономическа нецелесъобразност и несправедливост като резултат, съдът не може да коментира.
 
 Неоснователно се явява и оплакването за неправилно определяне на  нов размер на индивидуалния коефициент на жалбоподателя. При преизчисляването на размера на пенсията по реда на чл.102 от КСО не е предвидено определяне на нов размер на ИК.  Допълнителния стаж по чл.102 от КСО е регламентиран като величина, която се отразява върху процента осигурителен стаж, който от своя страна касае размера на пенсията, но след като вече е определен индивидуалния коефициент. А по аргумент от чл.70 ал.3 КСО  размерът на индивидуалния коефициент е зависим единствено от осигурителния доход на лицето, но не и от неговия осигурителен стаж. 
 На жалбоподателя е бил определен ИК 1.734 /съгласно разпореждане на пенсионния орган от 1996г л.98—л.101/. ИК е определен по правилото на чл.46а т.1 ЗП/сега отм/, според който  за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода до 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; и 2. съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода след 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт. Размера на ИК в случая  е потвърден и от СИЕ по делото, според което ИК на Д. е бил определен на база съотношението 463.13/267.14 (като 463.13лв е неговия средномесечен осигурителен доход за период м.06.1987 —м.06.1990г, а 267.14 лв е средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, обявен от НОИ). Допълнително придобития от лицето стаж, в случая в периода 01.01.2015—31.12.2015г е намерил отражение в оспореното решение при определяне нов размер на пенсията и въз основа на вече определен на лицето индивидуален коефициент. Няма данни Д. да е заявявал искане за преизчисляване на индивидуалния му коефициент спрямо друг базисен период /различен от възприетия — от м.6 1987—м.06.1990г. 
 

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а Решение №2153-23-26 от 31.08.2016г на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, като издадено от компетентен орган, в съответствие и при правилно прилагане на материалния закон, в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с целта на закона, да се остави в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Д. *** Решение №2153-23-26 от 31.08.2016г на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: