Р Е Ш Е Н И Е

№316 23.11.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На петнадесети ноември 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №423 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.А.А. и В.А.А. против Заповед № 10-00-1825/29.08.2016г. на Кмета на община Стара Загора за премахване на „Двуетажна масива жилищна сграда №45” - по приложение №1 от комбинирана схема с площ 68 кв.м, изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, находяща се в ПИ 68850.304.800 по КККР на град Стара Загора, местност „Карасиврия”, собственост на В.А.А. и С.А.А. по договор за делба №176/28.03.2013г. В мотивите към административния акт е посочено, че с възражение №10-04-195/22.08.2016г не са представени строителни книжа, нито удостоверение за търпимост, както и че строежа не подлежи на узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПЗ към ЗИДЗУТ.

С жалбата са изложени подробни съображения против законосъобразността на оспорената заповед като се твърди, че административния орган не е изпълнил задължението си да установи кога и от кого е извършено незаконното строителство, не е издирил собствениците на поземления имот, върху който се намира сградата, чието премахване е разпоредено, за да им връчи редовно констативния акт, а същевременно в преписката се съдържат документи, от които е видно, кои са собствениците на терена и, че същите са се явили пред администрацията. Следователно не може да се впише в мотивите към заповедта, че извършителя е неизвестен. От съда се иска да приеме, че строежа не подлежи на премахване като търпим, същият е захранен с електроенергия по силата на договор, както и че са нарушени всички изисквания на административно производствените правила по установяване и премахване на незаконното строителство. Претендират се разноските по делото.

Ответника Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да отхвърли жалбата, тъй като няма спор, че строежа е незаконен, но освен това същия е и нетърпим. Намира се в имот, разположен в територия, обхваната от разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има изготвен план на новообразуваните имоти, а тези територии е допустимо строителство с размери по-малки от установеното в настоящото производство. Жалбоподателите са посочени като заинтересовани лица, тъй като са собственици на терена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 07.09.2016г., в рамките на 14-дневния срок за обжалване на Заповед № 10-00-1825/29.08.2016г., считано от 30.08.2016г., предвид датата на нейното съобщаване – 29.08.2016г., извършено по реда на §4 ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ, от лице, което се легитимира като собственик на терена, върху който е изграден строежа, чието премахване е разпоредено, поради което и предвид презумпцията за собственост върху приращенията, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Няма спор между страните, че описания в оспорената заповед строеж е незаконен. Спорът се свежда до неговата търпимост, която обаче предвид липсата на доказателства за изграждането му до 31.03.2001г., не може да бъде изследвана по аргумент от §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ ДВ бр.82 в сила от 26.11.2012г

Установява се по делото следната фактология:

Жалбоподателите са собственици на новообразуван имот №68850.304.800 по ПНИ за местност Карасиврия, одобрен със Заповед №РД-25-1520/28.08.2012г., землище на град Стара Загора по силата на договор за делба №135/28.03.2013г. на нотариус Пламен Иванов. Имот №68850.304.800 е образуван от имот №68850.304.702, който от своя страна е възникнал с одобряването на ПНИ за местността Царкова Усойна по силата на Заповед №641/23.06.2004г., и е бил собственост на наследниците на Желязко Колев Самунев за ½ ид.ч. и на С.А.А. също за ½ ид.ч. по силата на нотариален акт №10/27.11.2007г., по силата на вписванията в имотния регистър към ПНИ. В същия регистър / на стр. ../ е вписан вида на територията : Селско стопанска. Следователно, жалбоподателите имат доказателства за право на собственост върху имот 800 с площ от 1613кв.м. по ПНИ за местността Карасиврия, представляващ реална част от имот 702 по ПНИ за местността Царкова усойна, който е бил с площ 3000кв.м, ½ ид.ч., от която притежавана от А.. Въз основа на представения регистър на имот 702 и записванията в него, както и скиците за имот 702 от ПНИ одобрен през 2004г. и скицата на имот 800 по ПНИ, одобрен през 2012г., се налага извод, че имената Царкова усойна и Карасиврия се отнасят за една и съща местност, а жалбоподателите придобиват собственост върху терена, върху който се намира незаконния строеж, предмет на заповедта, едва през 2007г., а не както се твърди в свидетелските показания, че още преди промените през 1989г. имат собственост върху три къщи, находящи се в същия имот. Жалбоподателите може да са обитавали, находящи се в този имот постройки, но техния брой не е бил три, като по този въпрос свидетелските показания са в противоречие с установеното, посредством СТЕ. От заключението на вещото лице / прието без възражения от страните по делото/ се установява, че през 1992г. е изработен ПНИ за имотите в същия кадастрален район, по който неодобрен план, ПИ -344 е идентичен с ПИ 304.800. В имот 344 е отразена масивна жилищна сграда с площ около 24 кв.м./ виж обясненията на в.л. от съдебно заседание/, която е с различна конфигурация / площ и местоположение/ от сградата, чието премахване е разпоредено. На комбинирана скица е показал в кафяв цвят, сградата по плана от 1992г., показана и в ПНИ от 2004г. и съществуващата към момента сграда №45. Видно от тази скица сграда №45 е построена върху сградата, отразена в неодобрения проект на ПНИ от 1992г. Следователно, сградата, чиято търпимост би могла да се изследва с оглед времето на извършване, не съществува към настоящия момент. Видно е от комбинираната скица, че върху нея е изградена сграда №45 и сграда №44. Сграда №45 е залепена, според вещото лице, за северозападната фасада на видимо стара сграда /№44 по приложението към констативния акт/ с прогнила частично покривна конструкция, показана и на комбинираната скица. Следователно, не може да се приеме, че дори част от новата сграда №45 е изградена най –късно до 1992г., за да се изследва частична търпимост на строежа с оглед възможността да се застрояват с постройки до 24 кв.м. местата, върху които е учредено право на ползване, прекратено с влизане в сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед тези установявания строежа не може да бъде квалифициран като търпим по критериите на §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ в сила от 26.11.2012г., приложим към заповед за премахване издадена след тази дата.

За пълнота следва да се каже, че са спазени всички изисквания на процедурата по установяване на незаконността на строежа, като е съставен констативен акт от компетентни лица, за което са приобщени доказателства по делото – длъжностни характеристики, същия е станал известен на жалбоподателите, видно от подаденото възражение и представената декларация, че са извършители на строежа. В тази връзка следва да се каже, че не посочването на извършител на строежа не опорочава законосъобразността на разпореждането за премахване на незаконния строеж. Ако жалбоподателите не бяха извършители на строежа / обратното е декларирано от А./, нито имаха качеството на лице по чл.225 ал.6 от ЗУТ, но бяха посочени като лица длъжни да изпълнят заповедта, би имало основание за отмяна, но само на разпореждането лично и за тяхна сметка да премахнат строежа, каквото липсва в оспорената заповед. Във всички случаи на установяване на незаконен строеж, Кмета е длъжен да разпореди премахването му, независимо дали е установил извършителя или не, по аргумент от чл.225 ал.3 от ЗУТ. В случая, собствениците на строежа носят отговорност за разноски по силата на Наредба №3/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, независимо дали извършителя е установен. Посочените в чл.225 ал.6 от ЗУТ лица отговарят солидарно.

При този изход от спора на ответника се следва минималното възнаграждение за юрисконсулт за този вид дела в размер на 600лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А. и В.А.А. против Заповед № 10-00-1825/29.08.2016г. на Кмета на община Стара Загора.

ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН ********** и В.А.А. с ЕГН ********** *** Загора сумата от 600лв. / шестстотин/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: