Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 333
21.12.2016г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 429 по описа за
2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от Р.С.С. *** против Заповед № 10-00-1795/ 29.08.2016г на Кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Едноетажна масивна жилищна сграда № 13" по приложение №1
/комбинирана скица/, находящ се в ПИ 68850.303.206 и ПИ 68850.303.207 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед като постановена при неспазване на
установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че констативният акт от проверката, въз основа на който е издадена
заповедта, е съставен от лица, които нямат такива правомощия. Жалбоподателят
релевира и доводи за липса на индивидуализация на обекта и адресата на
заповедта. Оспорва констатациите на административния орган като счита, че не е
установена категорично годината на извършване на строежа и не е изследвана
търпимостта му, нито са събрани необходимите доказателства за преценка
основателността на подаденото възражение срещу издадения констативен акт, с
което са нарушени основни принципи в административния процес. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Вълчева оспорва жалбата като неоснователна.
По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С
оспорената Заповед № 10-00-1795/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора,
на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено
премахване на незаконен строеж от пета
категория: "Едноетажна масивна жилищна сграда № 13" по приложение № 1
/комбинирана схема/, със застроена площ 66 кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.206
и ПИ 68850.303.207, местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване
„лозе”, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-43/ 25.05.2009г. От фактическа
страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че
описания строеж, установен съгласно констативен акт № 21 от
02.08.2016г., съставен от служители
на Община Стара Загора, е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ без
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заповедта се сочи,
че извършителят на строежа е неизвестен, като е изпълнен в поземлени имоти,
находящи се в местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване „лозе”,
собственост на наследниците на Стойно Ташев Рачев и Ташо Стойнов Рашев /ПИ
68850.303.206/ и на Нуньо Денев нунев /ПИ 68850.303.207/. Не са представени
строителни книжа, нито удостоверение за търпимост и строежът не подлежи на
узаконяване съгласно § 127, ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ.
Така описаните обстоятелства се потвърждават от
съставения от работна група служители на Община Стара Загора - Добрин Стоянов-ст.специалист отдел „Контрол
по строителството”, инж.Радостина Андонова-ст.експерт отдел „Контрол по
строителството” и Тотка Терева-ст.специалист отдел „Кадастър и регулация”,
констативен акт № 21 от 02.08.2016г. В акта са вписани неизвестен възложител и
извършител на строителството. Съобщен е чрез залепване на строежа на
17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служителите на Община
Стара Загора. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя.
Против съставения констативен акт С. е подал възражение,
в което сочи, че изградената постройка е строена за да обезпечи елементарните
условия на живот на семейството му, което е четиричленно и е с минимални
доходи. Възражението не е уважено от административния орган, който е издал
заповед за премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда №13 по
придружаващата схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е
представена служебна бележка от 29.08.2016г, съставена от същата работна група
служители на Община Стара Загора.
По преписката е приложена декларация на Р.С. от
02.08.2016г, от която е видно, че строежът е извършен през 2012г. /”достроена
2012”/ и посочва себе си като
ползвател. Приложени са също документи,
удостоверяващи, че поземлен имот № 68850.303.206 в местност „Халваджи бунар”,
землището на гр.Стара Загора, е собственост на наследниците на Стойно Ташев
Рачев и Ташо Стойнов Ташев - Решение № 53067/ 21.01.2002г. на Поземлена комисия
гр.Стара Загора, скица № Ф01764/ 01.08.2002г. и удостоверение № 1415/
21.07.2005г, а ПИ 68850.303.207 в същата местност е собственост на Нуньо Денев
Денев, видно от Нотариален акт № 79, том I, рег№ 972, дело № 61 от 2007г.
По делото са приети като доказателства справка от звено „Жилищен фонд”, от която е
видно, че жалбоподателят не е подавал заявление за настаняване в общинско
жилище, Решение № 415/30.06.2016 г. на ОбС Стара Загора; Заповед №
10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Стара Загора за провеждане на публичен
търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост; Публикувани съобщения
за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф”; Правила за участие в
търга; Протокол за проведен търг от 24.08.2016 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Допустимо е заповед за премахване на незаконен строеж
да не посочва извършител, когато такъв не може да бъде индивидуализиран. В
случая жалбоподателят сам се определя като адресат, в качеството си на
ползвател на незаконния строеж, като е подал възражение в хода на
административното производство и е оспорил заповедта. В този смисъл той се явява лице с правен
интерес от обжалване на заповедта за премахване на сградата. Жалбата е подадена
в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа. Следователно
оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Заповед № 10-00-1795/ 29.08.2016г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Оспореният административен акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, съгласно чл.59,
ал.2 от АПК. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на масивна жилищна
сграда без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду
си.
Не се споделя довода на жалбоподателя за формална
незаконосъобразност на издадената заповед поради обстоятелството, че в
съдържанието на същата няма обективирана преценка и не са изложени мотиви
досежно основателността на подаденото писмено възражение против съставения
констативен акт. По аргумент от разпоредбата на чл.35 от АПК
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка на
подадените по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ възражения, но няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на заповедта по см. на чл.59, ал.2 от АПК. С
издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж административният
орган недвусмислено е изразил становището си, че не приема за основателни
направените възражения.
Заповед № 10-00-1795/ 29.08.2016г на кмета на Община
Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на
регламентираните в ЗУТ изисквания. Административното производство е образувано
на основание Констативен акт № 21/ 02.08.2016г. Несъстоятелно е и възражението,
че констативният акт е съставен от некомпетентни лица. Видно от длъжностите на
подписалите го служители и представените по делото длъжностни характеристики,
те разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223
ал.2 от ЗУТ, да осъществяват контрол върху строителството, вкл.да установяват
наличието на незаконни строежи. Съставеният констативен акт срещу неизвестен
извършител е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване
на строежа и в сградата на Община Стара Загора, с което е обезпечена
възможността на заинтерисованите лица да подадат възражения против него.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически
параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Липсата на
издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Действително в заповедта не е посочено времето на
извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този релевантен
за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай в
административното производство жалбоподателят е декларирал 2012г като година на
извършване, а в съдебното производство този факт не е опроверган. Предвид
така възприетия от административния орган период на извършване, строежът не
отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ и следователно не може да бъде запазен. Той представлява
жилищна сграда, построена върху
земеделска земя, без промяна на предназначението на земята и без издадени
строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12,
ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Евентуалните вреди от премахване на незаконната
сграда за жалбоподателя и семейството му не са основание за отпадане на
рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при
изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да
се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по
предотвратяване на възможността живеещите в
местност „Халваджи бунар” да останат без дом изобщо като е обезпечен
начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство,
за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от дадените способи, нито да е в обективна
или субективна невъзможност да си осигури друго жилище. Поради това оспорената
заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита
на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес
на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона, свързана
с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв, определен съгласно чл.36 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
действащата редакция към момента на образуване на съдебното производство и на
приключване на съдебното дирене.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.С. *** против Заповед № 10-00-1795/
29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж "Едноетажна масивна жилищна сграда № 13" по
приложение №1 /комбинирана скица/, със застроена площ 66 кв.м., находящ се в ПИ
68850.303.206 и ПИ 68850.303.207, местност „Халваджи бунар”, по кадастралната
карта на гр.Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Р.С.С.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стара Загора сумата 600 /шестстотин/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: