Р Е Ш Е Н И
Е № 286
гр.Стара Загора, 21.11.2016
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 436 по описа
за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от Т.В.И. *** против Заповед № 2063/ 07.09.2016г на Кмета на Община
Раднево, с
която е забранен достъпа и е разпоредено премахване на незаконен строеж "Едноетажни
сгради в УПИ ХІ-162, кв.20 и поставени метални врати, с които е затворен тупик
с о.т.68а-о.т.69а по плана на с.Тополяне”. В жалбата се твърди, че описаната в
заповедта паянтова сграда, изпълнена от ламарина и итонг, е единствено жилище
на подателката, а по отношение на другата постройка - паянтова сграда,
изпълнена от гума, са предприети действия по премахване.
Ответникът – Кмет на Община Раднево чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Йовчева с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № 2063/ 07.09.2016г на Кмета на
Община Раднево на основание чл.224а,
ал.1, ал.3 и ал.5 и чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е І. забранен достъпа и е ІІ.разпоредено
премахване на незаконен строеж "Едноетажни сгради в УПИ ХІ-162, кв.20 и
поставени метални врати, с които е затворен тупик с о.т.68а-о.т.69а по плана на
с.Тополяне” с извършител жалбоподателката Т.И.. УПИ ХІ-162, кв.20 по плана на
с.Тополяне общ.Раднево е собственост на жаллоподателката, видно от нотариален
акт № 161, т.ІІ, дело № 203/ 2007 на Нотариус рег.№ 085, вписан с акт № 1,
т.ІІІ, дело № 443/ 2007г на Служба по вписвания Раднево /л.22/.
Производството е образувано по жалба вх.№ 9400-1846/
15.04.2016г, подадена от Петър Иванов Петров от гр.Раднево до Община Раднево за
изградени постройки в съседния му имот без нужното отстояние и за затворена
улица /л.30/. При извършена проверка административният орган приема, че е
извършен незаконен строеж, който представлява: 1.паянтова сграда, която се
използва за живеене, на един етаж с размери 6.90/5.70м, височина до стрехата
2.15м, изпълнена от ламарина и итонг, построена в УПИ ХІ-162, кв.20 по плана на
с.Тополяне на 1.35м от границата с УПИ Х-164; 2. паянтова сграда на един етаж с
размери 6.90м/18.40м, височина до стрехата 2.00м, изпълнена от гума в УПИ ХІ-162,
кв.20 на 1.05м от границата с УПИ Х-164 и 3. метални врати, с които е затворен
тупик с о.т.68а-о.т.69а. За изпълнител е посочена жалбоподателката като е
отразено, че за строежа няма строителни книжа и издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация. За така описаните
обстоятелства е съставен констативен акт № 10/ 15.07.2016г от работна
група служители на Община Раднево, връчена на Т.И. на 05.08.2016г /л.26-28/.
Във възражението по съставения констативен акт И.
посочва, че паянтовите сгради не са трайно свързани с терена - липсват колони и
основи, но са пригодени за ползване, тъй като няма друго жилище. Моли да й бъде
предоставено жилище с оглед премахването на нейното. Уведомява, че металните
врати са премахнати, а по отношение на сграда № 2 по констативния акт
премахването е предстоящо. Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал заповед за премахване на сградите,
съобщена на адресата на 12.09.2016г /л.15/.
От показанията на разпитания по делото свидетел Динко
Динев - кмет на с.Тополяне, се установява, че към момента са премахнати
металните врати и стопанската постройка. Останала е сградата, в която живее
семейството на жалбоподателката, представляваща стая, изградена от ламарина,
една стена от газобетон и ламаринен покрив.
По делото са приети като
доказателства нотариални актове № 44, т.ІІІ, дело № 250/ 22.07.2016г и № 45,
т.ІІІ, дело № 251/ 22.07.2016г, двата на Нотариус рег.№ 532, от които е видно,
че на 22.07.2017г жалбоподателката и Иван Иванов Иванов са дарили на трети лица
два апартамента в гр.Раднево /л.44-47/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването като
направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата на Т.В.И. се явява частично основателна.
Заповед № 2063/ 07.09.2016г е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.224а, ал.1 и чл.225а, ал.1 от
ЗУТ, а именно Кмет на Община Община Раднево,
който разполага с правомощия да разпорежда забрана на достъпа и премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в
писмена форма, в нея са описани фактически и правни основания, не всички от
които обаче кореспондират помежду си.
Посоченото от
административния орган правно основание за постановяване на оспорения акт по
т.І – чл.224а от ЗУТ предоставя правомощия на кмета на общината да спре строежи
или части от тях при условията и по реда на чл. 224, ал.1 от ЗУТ. В конкретния
случай са посочени основанията по чл.224, ал.1, т.1 и т.5 от ЗУТ. Проведената
процедура, завършила с оспорената заповед № 2063/
07.09.2016г на Кмета на Община Раднево,
с оглед правното й основание касае спиране и забрана достъпа на строежи, които
са в процес на изграждане. От данните по делото – изложеното в констативен акт
№ 10/ 15.07.2016г и свидетелските показания, се установява, че процесните
строежи вече са реализирани преди издаването на заповедта. Налага се изводът,
че фактически не е констатирано извършването на строителни дейности, чието
изпълнение следва да бъде спряно на основание посочената в оспорената заповед
правна норма, т.е. в момента на проверката строителството е приключено.
Следователно изложената от административния орган фактическа обстановка е в
противоречие със соченото правно основание. Правомощието
на административния орган да издаде заповед по чл. 224а, ал.1 от ЗУТ, с която да разпореди
спиране на изпълнението на СМР и забрана за достъпа до строежа, в случая е
обусловено от установяването на уредените в чл. 224, ал.1 от ЗУТ
материалноправни предпоставки, чието съществуване към момента на издаване на
оспорения акт е условие за неговата материална законосъобразност. Освен това,
последното е свързано и със съответствието на административния акт с целта на
закона - съгласно чл. 224а, ал.4 от ЗУТ спряното строителство може да продължи
след отстраняване на причините довели до спирането му, т.е. ако наличните
нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1 от ЗУТ са били отстранени и не
съществуват към момента на издаване на заповедта за спиране,то това спиране би
било лишено от своята законна цел. Поради това в тази част заповедта следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Като официален свидетелстващ документ констативен акт
№ 10/ 15.07.2016г има обвързваща съда материална доказателствена сила за
удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. вида, характера и
предназначението на строителството, до опровергаване на верността им чрез
съответните доказателства. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации. Между страните не се спори относно изграждането, вида на
материалите и конкретното местоположение на процесната стена.
Необходима
материалноправна предпоставка за издаване на заповед с правно основание чл.225а
от ЗУТ е наличие на строеж. А строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко
съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята.
В случая такъв извод може да се направи само по отношение на разпоредената за
премахване паянтова едноетажна сграда по т.1 от заповедта и е обусловен от размерите й, изпълнението с итонг,
невъзможността да се премести в цялост без да се разруши, както и с оглед предназначението
й за жилище. Поради липса на такива характеристики за паянтовата сграда по т.2
и метални врати по т.3 за тях е неприложим избрания от ответника процесуален
ред за премахване като незаконни строежи. По тази причина заповедта относно
паянтовата сграда по т.2 и метални врати по т.3 се явява постановена в
нарушение на приложимия материален закон и подлежи на отмяна.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория /съгласно чл.137,
ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ/, а именно „паянтова сграда, която се използва за
живеене, на един етаж с размери 6.90/5.70м, височина до стрехата 2.15м,
изпълнена от ламарина и итонг, построена в УПИ Х-162, кв.20 по плана на с.Тополяне”,
който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа
прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ
и като такъв той подлежи на премахване. Жалбоподателката нито твърди, нито сочи
доказателства за неговата търпимост, напротив - заявява готовност сама да го отстрани.
Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за семейството на
жалбоподателката не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от
ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване
в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи също, че Т.И. в хода на
образуваното административно производство по чл.225а от ЗУТ е отчуждила две
свои жилища, с което целенасочено се е поставила в положение да остане без дом
при изпълнение на настоящата заповед. Поради това оспореният административен
акт в коментираната част, издаването на който има основание в националното
право и който цели защита на установения в страната правов ред, не
засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Затова подадената жалба срещу нея е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена в тази част.
Водим от тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Т.В.И. ЕГН ********** *** Заповед № 2063/ 07.09.2016г на Кмета на
Община Раднево В ЧАСТТА, с която на основание чл.224а, ал.1, ал.3 и
ал.5 и чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е забранен достъпа и е разпоредено
премахване на незаконни строежи
„паянтова сграда на един етаж” с размери 6.90м/18.40м, височина до стрехата
2.00м, изпълнена от гума в УПИ ХІ-162, кв.20 по планана с.Тополяне общ.Раднево
и „метални врати, с които е затворен тупик
с о.т.68а-о.т.69а”, като
незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.И. ЕГН ********** *** против Заповед №
2063/
07.09.2016г на Кмета на Община Раднево В
ЧАСТТА, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е разпоредено
премахване на незаконен строеж „паянтова сграда, която се използва за живеене,
на един етаж с размери 6.90/5.70м, височина до стрехата 2.15м, изпълнена от
ламарина и итонг”, построена в УПИ ХІ-162, кв.20 по плана на с.Тополяне, като неоснователна.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: