Р Е Ш Е Н И Е

№ 309 8.12.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 439 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И.А.А. *** против задържането му на 13.09.2016г във Второ РУ на ОД МВР гр.Стара Загора и за което е издадена заповед рег.№530 от 13.09.2016г на полицейски орган от Областна Дирекция на МВР — гр.Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че задържането му на 13.9.2016г е незаконосъобразно поради липса на мотиви в издадения за задържането акт и при липса на основания от предвидените в чл.72 ал.1 от ЗМВР. Твърди че обявяването му за общодържавно издирване не е от предвидените предпоставки, при които задържането е допустимо, както и че към 13.09.2016г спрямо него не е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, повдигането на обвинение е на 27.09.2016г. Иска се отмяна на оспорената заповед рег.№530 от 13.09.2016г на полицейски орган при Второ Районно управление —Стара Загора.

Ответникът по жалбата - полицейски орган при ОД на МВР —Стара Загора, ст.полицай Е.А. Апостолов, чрез процесуалния си представител —юрисконсулт при ОДМВР М.А., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа че е била налице спрямо жалбоподателя нужда и предпоставка за задържането му на въпросната дата в хипотеза на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, поради наличие към датата на задържането му на данни че е извършил престъпление по чл.325 от НК, предмет на висящо досъдебно производство. За нуждите на това досъдебно производство и поради укриване на Алексив, е постановено издирването и принудителното му довеждане. А. е бил задържан от полицейски орган и доведен при разследващия орган. Подробно обосновава, че задържането в случая е законно и иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Досъдебно производство № 8245 зм -978 /2014г по описа на Второ РУ гр.Стара Загора е образувано във връзка с деяние от 03.06.2014г в Центъра за спешна медицинска помощ гр.Стара Загора, с което И.А.А. извършил непристойни действия спрямо медицинския фелдшер Тихомир Митков Конуров и полицейските служители Николай Здравков Димов и Е.А. Апостолов, които действия са описани в постановлението за привличане на обвиняем /обиди и заплахи словесно възпроизведени/, квалифицирани като грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото—престъпление по чл.325 ал.1 НК (постановление на л.41, фиш на Център за спешна медицинска помощ на л.37).

Във връзка с привличане лицето като обвиняем разследващия орган при Второ РУ— старши разследващ полицай Стамен Колев е изготвил призовка за А., но поради укриване на последния и невъзможност да бъде открит за нуждите на разследването органът е постановил принудителното му довеждане след като бъде издирен /постановление за принудително водене на свидетел от 17.09.2015г на л.38 и телеграма на л.29/. А. е обявен е за общодържавно издирване с телеграма №39398 от 17.09.2015г, адресирана до всички заинтересовани служби на МВР /л.29 /.

На 13.09.2016г, в 4:40ч И.А.А. е фактически задържан от полицейски орган на ОД на МВР Стара Загора и доведен във Второ РУ, при разследващия орган при Второ РУ. Лицето е запознато с правата си /декларация на л.35/. На А. са връчени призовка за явяване в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 8245 зм-978 /2014г по описа на Второ РУ Стара Загора /на л.42/ и същият е освободен същия ден в 16:50ч.

Издадена е за задържането заповед за задържане на лице рег.№530/13.09.2016г от полицейския орган при ОД на МВР Стара Загора — ст.полицай Е.А. Апостолов. В същата се сочи, че задържането на И.А.А. от същата дата е на основание чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР и обявяване на лицето за общодържавно издирване с телеграма №39398 от 17.09.2015г /л.33/. Посочената телеграма №39398 от 17.09.2015г е адресирана до всички заинтересовани служби на МВР с искане „наредете принудително довеждане” на И.А.А., с посочени лични данни, категория „обвиняем” по досъдебно производство, издирва „РУ 02 Стара Загора”, по причина „обвиняем”, постановена мярка принудително довеждане във Второ РУ Стара Загора при РП Ст.Колев, 42762.

На 27.09.2016г спрямо И.А. е издадено постановление за привличането му като обвиняем по ДП № 8245 зм -978 /2014г и е взета спрямо него мярка за неотклонение „подписка” /л.41/.

По делото са представени оспорената заповед, протокол за обиск на лице от 13.09.2016г, декларация по образец съгласно приложение №1 към чл.14 ал.2, телеграма №39398 от 17.09.2015г, разписка за върнати пари и вещи на задържано лице от 13.09.2016г, фиш на Центъра за спешна медицинска помощ—Стара Загора, постановление за принудително водене на свидетел от 17.09.2015г на разследващ полицай при Второ РУ МВР гр.Стара Загора, досъдебно производство № зм—978/2014г, справка от ст.полицай Ст.Колев по ДП №8245 зм—978/2014г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.72 ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице при наличие на предвидените в нормата предпоставки. В случая, жалбоподателят е бил задържан на 13.09.2016г от материално компетентен орган — полицейски орган от ОД на МВР Стара Загора — старши инспектор Е.А..

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на акта, съдържа реквизити вкл. изчерпателно изброени в чл.74 ал.2 от ЗМВР, вкл.име, длъжност и месторабота на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането/чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР —обявяването на А. за общодържавно издирване съгласно посочена телеграма, видно от телеграмата с цел привличането като обвиняем по досъдебно производство, водено във Второ РУ на ОД МВР Ст.Загора/. Съдържат се данни, идентифициращи задържаното лице, дата и час на задържането, разяснение относно съдържанието на правата на задържаното лице. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че заповедта не съдържа мотиви. Заповедта съдържа позоваване на обстоятелството, че лицето е обявено за издирване, което съставлява фактическо основание за задържането на А.. Дали това е от предвидените в закона основания, е въпрос на материална законосъобразност на акта.

При проверка материалната законосъобразност акта, съдът изходи от следните съображения.

По своята правна същност мярката „задържане за срок от 24 часа”, регламентирана в чл.72—75 от ЗМВР е принудителна административна мярка (ПАМ), административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставките за 24—часово задържане са изброени в чл.72 ал.1 от ЗМВР. Предмет на проверка в случая е законността на задържането /чл.72 ал.4 от ЗМВР/, основано от полицейския орган на обстоятелството, че И.А. се издирва с Телеграма за ОДИ №39398 от 17.09.2015г. а от правна страна —чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава, във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. В случая полицейският орган вероятно е визирал първата хипотеза, позовавайки се на обявяването на лицето за издирване с Телеграма №39398 от 17.09.2015г. Посочената телеграма №39398 от 17.09.2015г е адресирана до всички заинтересовани служби на МВР с искане „наредете принудително довеждане” на И.А.А., с посочени лични данни, категория „обвиняем” по досъдебно производство, издирва „РУ 02 Стара Загора”, по причина „обвиняем”, постановена мярка принудително довеждане във Второ РУ Стара Загора при РП Ст.Колев, 42762. Нито от телеграмата, нито от друг документ се установява издирването да е с цел задържане на А.. Друга цел се установява от телеграмата и представените постановление за принудително водене на свидетел от 17.09.2015г /л.38/, справка от 31.10.2016г от ст.разследващ полицай Ст.Колев —02 РУ Стара Загора — че издирването на лицето и фактическото му задържане във Второ РУ е във връзка с изпълнение на мярката по чл.71 от НПК —принудително довеждане при орган на разследването и за нуждите на ДП № 8245 зм—978/2014г. Следователно не е налице хипотезата на чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР за прилагане от полицейски орган на мярката задържане за срок до 24 часа.

Съдът намира, че не е приложима и т.1 на чл.72 ал.1 от ЗМВР, наличието на данни за извършено от лицето престъпление. Тази разпоредба визира всякакви данни сочещи на съпричастност на лицето към дадено престъпно деяние, т.е. тя има по—широк смисъл от разпоредбата на чл.207 ал.1 от НПК, която изисква данните да сочат на обосновано предположение за съпричастността на едно лице към престъпление. В случая нито в телеграмата за обявяване за издирване /л.29/, нито в постановлението от 17.09.2015г на разследващ орган по ДП № 8245 зм—978/2014г се сочат каквито и да е данни/л.38/ за участие на А. в престъпно деяние. Само по себе си изявлението на разследващ орган, обуславящо мярката по чл.71 от НПК, че се следва принудително довеждане на едно лице за нуждите на образувано и висящо досъдебно производство, не е данна за противоправно деяние по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, която да налага задържане на лицето за срок до 24 ч.

Полицейското задържане, каквото е регламентирано в чл.72 ал.1 от ЗМВР е мярка, прилагана в спешен порядък, в предвидените от закона хипотези, като в случая не се установява нито някоя от хипотезите, нито нуждата от спешност, което обуславя отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена, в противоречие с материалния закон.

За пълнота на изложението — следва да се разграничават действията по фактическо задържане на едно лице в изпълнение мярка, наложено от полицейски орган по чл.72 ал.1 от ЗМВР «задържане за срок до 24 часа», от една страна и от друга — действията по фактическо задържане на едно лице от органите на полицията в изпълнение акт на правораздавателен орган с такова съдържание. Органите на разследването и съда могат например да постановяват мярка принудително довеждане на лице /чл.71, чл.120, чл.219 ал.6 от НПК/, която в някои случаи се привежда в изпълнение от полицейски органи (чл.71 ал.4 от НПК). Полицейските органи осъществяват действия по задържане и спрямо лица с наложено наказание, чието изпълнение също включва ограничение свободата на движение /примерно задържане в териториална структура на МВР» при условията и по реда на Закона за опазване обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и др.

Мярката «принудителното довеждане» пред орган на разследването или съда, когато е постановена от разследващ полицай се извършва от службите на МВР съгласно чл.71 ал.4 от НПК. Полицейските органи, привеждайки в изпълнение подобна мярка спрямо лице, което не желае доброволно да се яви пред съответния правораздавателен орган, извършват фактическо задържане и довеждане на лицето. Подобно задържане обаче е елемент от изпълнение на мярката «принудително довеждане», която е наложена от правораздаветелен орган, за разлика от задържането в изпълнение на мярката «задържане за срок до 24 часа», наложена от административен орган по чл.72 ал.1 от ЗМВР и с друга цел. Основанието за задържането в единия случай е правораздавателен акт, какъвто е постановлението или разпореждането на органа на разследването или съда за принудително довеждане на едно лице в процесуално качество на страна в съответното производство (свидетел, обвиняем, подсъдим и пр)., а в другия случай — административен акт, какъвто характер има разпореждането на полицейския орган по чл.72 ал.1 от ЗМВР.

Затова спрямо полицейскито задържане нормата на чл.11 ал.6 т.1 от Инструкция № 8121з —78 от 24.01.2015г за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, казва че не се следва издаване на заповед за задържане на лица, спрямо които е постановено принудително довеждане или които са задържани по реда на НПК.

В случая полицейският орган не е следвало да издава оспорената по делото заповед за задържане на лице за срок до 24 часа спрямо А., доколкото фактическото му задържане на 13.09.2016г се явява елемент от изпълнение на мярката „принудително довеждане” във Второ РУ при разследващия орган който я е постановил, а именно —ст.разследващ полицай при Второ РУ Стара Загора по ДП № зм —978/2014г на Второ РУ Стара Загора с постановление за принудително водене на свидетел от 17.09.2015г и с цел повдигане на обвинение.

Затова заповед рег.№530 от 13.09.2016г на полицейски орган, служител на Областна Дирекция на МВР — гр.Стара Загора следва да се отмени като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. На основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват разноски в размер на 10 лв за държавна такса, доказателства за заплащане на каквато са представени по делото. Не са представени доказателства за други разноски, вкл.за адвокатско възнаграждение. Представения писмен договор за правна помощ между А. и адв.Д. М. с предмет защита по адм.д.№439/2016г не може да играе роля на разписка, защото не е посочено, че възнаграждението от 550 лв е договорено да се заплати в брой, а липсват доказателства за заплащането му по банков път / в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г.на ВКС по тълк.д.№6/2012г, ОСГТК/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.А.А. *** против задържането му на 13.09.2016г във Второ РУ на ОД МВР гр.Стара Загора и за което е издадена заповед рег.№530 от 13.09.2016г на полицейски орган, служител на Областна Дирекция на МВР — гр.Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на И.А.А. *** сумата от 10 /десет/ лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: