Решение по Административно дело 443/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 27. 03.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 443 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по искова молба /наименована тъжба/, подадена от В.Н.В. ***, уточнена с молба вх. № 505 от 10.02.2015г., молба вх. № 670 от 25.02.2015г. и молба вх. № 4098 от 28.11.2016г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени обективно съединени искове срещу Община Казанлък, за присъждане на обезщетения общо в размер на 1 000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на 290лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи и иск за присъждане на обезщетение в размер на 710лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г., постановено по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”.

Ищцата твърди, че по подадено от нея Заявление-декларация вх. №15 от 23.09.2014г. до Кмета на Община Казанлък, за ползване на социална услуга „Обществена трапезария”, е бил формиран мълчалив отказ на административния орган по заявеното искане. По жалба на В.В., с влязло в сила Решение № 234 /03.12.2014г., постановено по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора, мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., е бил отменен като незаконосъобразен, като преписката е върната на Кмета на Община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от В. В. Заявление № 15/ 23.09.2014г., съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Въпреки съдебното решение, Кметът на Община Казанлък не е одобрил и съотв. не включил В.В. в списъка на лицата – бенефициенти по предоставяната от Община Казанлък социална услуга „Обществена трапезария”. Ищцата твърди, че в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и последващото незаконосъобразно бездействие да й бъде предоставена, в качеството й на правоимащо лице, на социалната услуга „Обществена трапезария”, за един продължителен период от време е претърпяла неимуществени вреди – дълбоко емоционално разочарование, огорчение, болка и обида от отношението на администрацията и незачитането на нейното достойнство, което се е отразило и на влошеното й здравословно състояние. Поддържа че лишаването й, вследствие на незаконосъобразния административен отказ и последвалото го неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, от възможността да й бъде осигурена храна за периода, съгласно сключения между Община Казанлък и Фонд „Социална закрила” към МТСП договор за предоставяне на услугата, е довело до причинени й имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на стойността на храната, която е било предвидено да получава всеки одобрен бенефициент на социалната услуга. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 290лв. за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 710лв. за претърпени неимуществени вреди.

Ответникът – Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че от една страна към датата на влизане в сила на Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменен мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария”, срокът за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария” по Договор № РД04-296 от 23.09.2014г., сключен между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък, е бил изтекъл и обективно Община Казанлък не е можела да изпълни съдебното решение. Обосновава, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането /претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка на твърдените вреди с незаконосъобразна административна дейност.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по делото не е доказано наличието на нормативно предвидените в условия на кумулативност предпоставки за присъждане на обезщетения по предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искове, като в случай, че исковете бъдат приети от съда като доказани по основание, размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде определен при прилагане на принципа за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Социалната услуга „Обществена трапезария” се е предоставяла от Община Казанлък въз основа на Договор № РД04-296 от 23.09.2014г., сключен между Фонд „Социална закрила” към МТСП /в качеството му на възложител/ и Община Казанлък /в качеството й на изпълнител/. Съгласно посочения договор Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да реализира дейности по социална услуга „Обществена трапезария” на територията на Община Казанлък за одобрените 40 бенефициенти за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г., в рамките на общо 63 работни дни. Ищцата В.Н.В. е подала Заявление-декларация вх. № 15 от 23.09.2014г. до Кмета на Община Казанлък, в която изразява желание да се храни в безплатната обществена трапезария за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. Заявеното искане за предоставяне на социалната услуга се основава на тежкото й социално положение и финансова невъзможност, като В. В. е декларирала че не е семейна, безработна е, няма доходи и с експертно решение на НЕЛК е освидетелствана като лице с трайно намалена работоспособност от 50% до 70.99%. Към заявлението са приложени служебна бележка от Агенцията по заетостта изх.№ 1945/ 23.09.2014г. и Експертно решение от НЕЛК от 19.06.2014г. Съгласно издадено Удостоверение изх. № 94ВВ/ 0117 от 10.10.2014г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, на В.В. е отпуснато месечно подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.09.2014г. На 30.09.2014г. е проведено заседание на Комисията, определена със Заповед № 2136 от 30.09.2014г. на Кмета на Община Казанлък, със задача да разгледа подадените молби за ползване на социалната услуга „обществена трапезария” и да определи конкретните бенефициенти – 40 лица, съгласно посочените във формуляра за кандидатстване целеви групи, а именно: лица получаващи ниски пенсии; хора с увреждания над 71%; скитащи и бездомни лица и лица и семейства, получаващи месечно подпомагане по реда и условията по чл.9 от ППЗСП. Резултатите от проведеното заседание са обективирани в Протокол №1 от 30.09.2014г., като от същият е видно, че са одобрени 20 пенсионери с ниски доходи, 14 хора с увреждания над 71%, едно лице скитащо и бездомно и 5 човека от групата на лицата и семействата, получаващи месечно подпомагане по реда и условията на чл.9 от ППЗСП. Ищцата не е включена в списъка на лицата, одобрени като бенефициенти по предоставяната услуга „Обществена трапезария”. Формираният мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък по подаденото от В. В. Заявление-декларация вх. №15 от 23.09.2014г. за ползване на социална услуга „Обществена трапезария”, е оспорен по съдебен ред. С Решение № 234 от 03.12.2014г., постановено по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора, мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., е бил отменен като незаконосъобразен, като преписката е върната на Кмета на Община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от В. В. Заявление № 15/ 23.09.2014г., съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е влязло в законна сила на 06.01.2015г.

С искова молба /наименована тъжба/, подадена от В.Н.В., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Казанлък, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв., за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконосъобразно бездействие и мълчалив отказ на длъжностно лице от общинска администрация – Казанлък да включи В.В. в списъка на правоимащите лица за социалната услуга „Обществена трапезария” и непроизнасянето на административния орган за включването на В. В. в списъка на лицата, имащи право да ползват безплатна храна, в изпълнение на влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора. По така подадената искова молба и предявения с нея иск е било образувано адм. дело № 15/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С писмено становище вх. № 1387/ 30.04.2015г., освен подробно изложени съображения за обосноваване наличието на мълчалив отказ и бездействие на Кмета на Община Казанлък за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социалната услуга „Обществена трапезария” в изпълнение на влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, са въведени и нови фактически твърдения за незаконосъобразна административна дейност /действия и бездействия/ на служители от Община Казанлък и са обосновани претърпени неимуществени вреди, като основание на исковата претенция. С Решение № 101 от 25.05.2015г. по адм. дело № 15/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на В.В. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Община Казанлък за присъждане на сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменения мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък да включи В. В. в предоставената социална услуга – обществена трапезария.

С влязло в сила Решение № 10418 от 06.10.2016г. по адм. дело № 8916/ 2015г. по описа на ВАС, е отменено решението на Старозагорския административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Указано е съдът да се произнесе по всички посочени фактически основания на предявената искова претенция за имуществени и неимуществени вреди, след преценка редовността на исковата молба.

С молба вх. № 4098 от 28.11.2016г. от назначения за процесуален представител на ищцата адвокат, исковата претенция на В.В. за обезщетения общо в размер на 1 000лв., е уточнена и конкретизирана като такава за присъждане на обезщетение в размер на 290лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи и за присъждане на обезщетение в размер на 710лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г., постановено по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”.

Въз основа на така направените уточнения е определен предмета на исковата претенция, както от гл.т на проявленията на незаконосъобразната административна дейност, въведени като фактически основания на предявените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и от гл.т на вида на вредите и размера на претендираните за тяхната обезвреда обезщетения.

При новото разглеждане на делото е изискана информация от Фонд „Социална закрила” към Министерство на труда и социалната политика, относно продължителността на предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария” съгласно Договор № РД04-296/ 23.09.2014г., сключен между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък; продължаван ли е срокът на договора и за какъв период; сключван ли е последващ договор между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък, считано от 01.01.2015г., за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария” и ако е сключван – какви са били целевите групи, необходимо ли е било подаването на ново заявление и извършването на нов подбор между заявилите желание за достъп до услугата или е продължило предоставянето на услугата на бенефициентите, одобрени по Договор № РД04-296/ 23.09.2014г. В отговор, с писмо изх. № 11-155 от 21.12.2016г. на Изпълнителния Директор на Фонд „Социална закрила” е удостоверено, че Договор № РД04-296 от 23.09.2014г., сключен между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък, за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария”, е за периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г., в рамките на 63 работни дни, за 40 бенефициента. Въз основа на Заповед № РД01-944/ 29.12.2014г. на Министъра на труда и социалната политика и на основание решение на УС на Фонд „Социална закрила” по Протокол № 12 от 16.12.2014г., е сключен нов Договор - № РД04-563/ 29.12.2014г. между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък за предоставяне на социална услуга „Обществена трапезария” за периода 01.01.2015г. – 30.04.2015г. в рамките на общо 82 работни дни за 40 бенефициента. Съгласно посоченото в писмото след сключването на договор между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък за всеки етап от програмата, се извършва нова процедура за подбор на потребителите на социалната услуга, като лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата, подават ново заявление-декларация по образец до доставчика на социалната услуга. Съответно за всеки етап от процедурата доставчикът на услугата създава нарочна комисия за определяне на конкретните бенефициенти.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Г.М.З. – син на ищцата В.Н.В.. Свидетелят заявява че живее отделно, но постоянно поддържа контакт с майка си. Знае, че майка му е кандидатствала за предоставянето на социалната услуга „Обществена трапезария”, като Община Казанлък не я е одобрила. Според свидетеля този отказ се е отразил по обиден и унизителен начин за майка му – била отчаяна, разочарована, обидена, трайно и постоянно разстроена. Споделяла му, че не е имало причина да й откажат, тъй като тя отговаряла на изискванията за получаване на услугата „Обществена трапезария”. Сочи, че майка му здравословно не е добре и има известни затруднения да се грижи сама. Свидетелят заявява, че към момента В. В. ползва социалната услуга.

Към материалите по делото е приложено адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и последващото незаконосъобразно административно бездействие да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник /Община Казанлък/, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковете – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., от който отказ, както и от последвалото незаконосъобразно бездействие на административния орган да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени и неимуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените обективно съединени искове срещу Община Казанлък са неоснователни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявените искове, съгласно подадената уточняваща молба вх. № 4098/ 28.11.2016г. от процесуалния представител на ищцата, се претендират обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. и последващото незаконосъобразно административно бездействие да се изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”.

В случая по делото е безспорно установено, че с Решение № 234 от 03.12.2014г., постановено по адм. дело № 440/2014 год. по описа на Административен съд - Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. Съдебното решение е влязло в законна сила на 06.01.2015г. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на административния акт, като незаконосъобразен, са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Казанлък по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, основани на незаконосъобразен акт на длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

Съдът намира обаче, че липсва второто проявление на незаконосъобразната административна дейност, въведено като фактическо основание на предявената искова претенция, а именно незаконосъобразно бездействие на административния орган да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на АС – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”. Като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице, да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. В случая както беше посочено, с влязло в сила Решение № 234/03.12.2014г. по адм. дело №440/2014г. по описа на АС - Стара Загора, мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., е бил отменен като незаконосъобразен, като преписката е върната на Кмета на Община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от В. В. Заявление № 15/ 23.09.2014г., съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. На първо място следва да се отбележи, че противно на твърденията на ищцата, указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение, не са такива „за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария””. В съдебния акт липсват каквито и да е било установявания, още по-малко произнасяне, дали заявителката В.В. отговаря на критериите за определянето й като бенефициент на социалната услуга „Обществена трапезария” по Договор № РД04-296/ 23.09.2014г., сключен между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък и съответно че В. е следвало безусловно да бъде включена в списъка на правоимащите лица за посочената социална услуга. В този смисъл не е налице твърдяното административно бездействие, изразяващо се невключването на В. В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”, в изпълнение на влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на АС – Стара Загора. Действително с посоченото съдебно решение, след като е отменен мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от ищцата Заявление №15/23.09.2014г., съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съответно с оглед на възприетото от съда основание за отмяна на административния акт /допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради неспазване на изискванията на чл.40, ал.4 от ППЗСП и необоснованост на направения от помощния орган подбор за определяне на лицата, които ще ползват услугата/, указанията, с които преписката е върната, са за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от В. В. Заявление № 15 от 23.09.2014г. при спазване на нормативно регламентираната процедура и осигуряване на прозрачност и предвидимост при разглеждане на заявленията и равнопоставеност на лицата, отговарящи на критериите за допустимост. От материалите по приложеното адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора се установява, че подаденото от В.В. *** Заявление-декларация вх. № 15/ 23.09.2014г. за ползване на социална услуга „Обществена трапезария”, е във връзка със спечелен от Община Казанлък проект за социалната услуга „Обществена трапезария” за 40 потребители, стартиращ от 01.10.2014г. с продължителност до 31.12.2014г., съгласно сключен Договор № РД04-296/ 23.09.2014г. между МТСП – Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък /л. 19- 20; л.23-л.25 от адм. дело № 440/ 2014г. на АССЗ/. Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на АС – Стара Загора, с което е отменен като незаконосъобразен мълчаливият отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария” и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от В. В. Заявление № 15/ 23.09.2014г., е влязло в сила на 06.01.2015г. и съответно решението е изпратено на Община Казанлък на 09.01.2015г. и получено в общината на 12.01.2015г. - т.е след изтичането на срока за реализирането на дейностите по обществена трапезария по сключения между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък Договор № РД 04-296/ 23.09.2014г. във връзка с предоставянето на социалната услуга „Обществена трапезария” на територията на Община Казанлък. Очевидно административният орган, след изтичането на периода, за който е договорено предоставянето на социалната услуга „Обществена трапезария”, във връзка с ползването на която социална услуга е подаденото от В. В. Заявление-декларация вх. № 15/ 23.09.2014г., няма как да изпълни влязлото в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. и да се произнесе по посоченото заявление на В. В.. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с подаденото Заявление-декларация №15/23.09.2014г. ищцата е направила искане за ползване на услугата „Обществена трапезария” за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., както и от факта, че на основание решение на УС на Фонд „Социална закрила” по Протокол № 12 от 16.12.2014г., след Договор № РД 04-296 от 23.09.2014г., е сключен нов Договор - № РД04-563/ 29.12.2014г. между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък за предоставяне на социална услуга „Обществена трапезария” за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. за 40 бенефициента. Видно от писмо изх. № 11-155 от 21.12.2016г. на Изпълнителния Директор на Фонд „Социална закрила” към МТСП, след сключването на договор между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък, за всеки етап от програмата се извършва нова процедура за подбор на потребителите на социалната услуга, като лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата подават ново заявление-декларация по образец до доставчика на социалната услуга и съответно за всеки етап от процедурата доставчикът на услугата създава нарочна комисия за определяне на конкретните бенефициенти. С оглед на което съдът приема, че след изтичането на срока за реализирането на дейностите по сключения между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък Договор № РД 04-296/ 23.09.2014г., разглеждането и произнасянето по подаденото от В. В. Заявление – декларация вх. №15/23.09.2014г. за ползване на социалната услуга, предоставяна от Община Казанлък съгласно този договор, от една страна е безпредметно, а от друга би довело до нарушаване на утвърдената процедура и изисквания за подбор на потребители на социалната услуга „Обществена трапезария”. Ето защо не е налице релевираното от ищцата като фактическо основание на предявените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ незаконосъобразно административно бездействие, формулирано като такова за „неизпълнение на влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария””.

За да бъде ангажирана отговорността на общината е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

В случая съдът приема, че не са налице твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, намираща се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на Община Казанлък, като съображенията за това са следните:

Съгласно уточнението, направено от процесуалния представител на ищцата в писмена молба вх. № 4098/ 28.11.2016г. /л.24 по делото/, заявените от В.В. имуществени вреди представляват „пропуснати ползи” вследствие на неуважаване на заявлението й за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария”, като размерът на вредите се определя въз основа на сумата, предназначена за всеки бенефициент на предоставяната социална услуга за времето, през което е финансирана дейността на обществената трапезария /01.10.2014г. – 30.04.2015г./. Опреден по този начин размерът на имуществените вреди – пропуснати ползи, е заявен на обща стойност 290лв. – по два лева за всички 145 работни дни през посочения период. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което наличието й следва да се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В този смисъл „пропуснатата полза”, разглеждана като приращение на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. В конкретния случай „пропуснатата полза” и съответно претендираното имуществено увреждане, изразяващо се в пропуснати ползи по причина на твърдяната незаконосъобразна административна дейност, се обосновава със сумата, предоставяна от Фонд „Социална закрила” към МТСП по сключения с Община Казанлък Договор № РД 04-296/ 23.09.2014г. във връзка с реализирането на дейностите по социална услуга „Обществена трапезария”, за храна на един бенефициент за периода на осъществяване на договорените дейности. Очевидно е, че доколкото предоставянето на социалната услуга „Обществена трапезария” се свързва с дейности по предоставяне на храна за обяд /чл.1, ал.3 от Договор № РД 04-296/ 23.09.2014г. – л.42 по делото/, настъпването на твърдения от ищцата вредоносен резултат се явява недоказан, както по основание, така и по размер. На първо място ползването на социалната услуга „Обществена трапезария” по дефиниция не би следвало, а и е недопустимо да се свързва с приращение на имуществото и съответно непредоставянето на социалната услуга на лицето, което отговаря за условията да бъде бенефициент на услугата, не може да доведе до имуществено увреждане под формата на „пропуснати ползи”. Още по-малко размерът на претендираните като претърпени вреди – „пропуснати ползи”, може да съизмерява стойностно с осигуреното от Фонд „Социална закрила” към МТСП финансиране за реализиране на дейностите по социална услуга „Обществена трапезария” – 2лв. за един ден на бенефициент, в рамките на работните дни за периода на действие на договора. Дори и да се приеме, че поради неопределянето на В. В. по подаденото от нея Заявление №15/23.09.2014г., като бенефициент на социалната услуга „Обществена трапезария” с право да получава безплатна храна /обяд/ съгласно сключения между Фонд „Социална закрила” и Община Казанлък Договор № РД 04-296/ 23.09.2014г., лицето е претърпяло някакво имуществено увреждане, то същото би се изразявало не в „пропуснати ползи”, а в претърпени загуби, свързани с направените от нея разходи за храна и съотв. с намаление на имуществения патримониум на ищцата. В случая доколкото от една страна заявените за обезщетяване от В.В. имуществени вреди, както при първоначалното разглеждане на делото, така и в настоящото съдебно производство, еднозначно се определят като „пропуснати ползи”, а от друга страна имуществено увреждане под формата на претърпени загуби нито е въведено като основание на исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, още по-малко е доказано по размер, съдът приема, че не е доказано твърдяното неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищцата, вследствие на неуважаване на заявлението й за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария”.

По делото не се доказа и че ищцата е претърпяла претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоко емоционално разочарование, огорчение, болка, обида от отношението на администрацията, незачитането на нейното достойнство и др. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно негативните емоции не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразен административен акт – т.е вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Ето защо в тежест на ищцата е било да докаже по безспорен начин, че е претърпяла твърдените от нея в исковата молба вреди от неимуществен характер. В случая по никакъв начин не е установено в какво конкретно се изразява твърдяното „емоционално разочарование, огорчение, болка и обида от отношението на администрацията и незачитането на достойнството на В. В.”, нито в какви обективно съществуващи обстоятелства са намерили проявления посочените от ищцата психоемоционални състояния, в които твърди че е изпаднала. Ангажираните гласни доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата от една страна са твърде общи, а от друга - не установяват конкретни проявления на сочените негативни емоции. Ето защо свидетелските показания, че неодобряването на В.В. за ползване на социалната услуга „Обществена трапезария”, се е отразило по обиден и унизителен начин за ищцата – била отчаяна, разочарована, обидена, трайно и постоянно разстроена, съдът не възприема като доказателство за действително претърпени неимуществени вреди от В. Виткова. Показанията на св. Г.З. – син на ищцата В.В., преценени съгласно чл.172 от ГПК, представляват едно субективно мнение на свидетеля, което не е обосновано с посочване на конкретни факти и обстоятелства от поведението на В. като външно проявление и обективен израз на твърдените вътрешните изживявания. Отделно от това с оглед на заявеното от свидетеля, че живее отделно от майка си, макар и да твърди, че постоянно поддържа контакт с нея, не може да се приеме, че твърдените негативни чувства и емоции са резултат именно от невключването на В. В. в списъка на лицата, определени като бенефициенти на социалната услуга „Обществена трапезария”. Действително психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Но не може да се приеме, че само с оглед на „създадените правни очаквания, че като отговаряща на критериите за ползване на социалната услуга, В. В. ще получи тази услуга”, поради невключването й в списъка на правоимащите лица, ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди. При условие, в производството по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на АС - Стара Загора, приключило с влязло в сила Решение № 234/03.12.2014г. за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община Казанлък да предостави на В.В. социалната услуга „Обществена трапезария”, липсват установявания за наличието на безусловно и несъмнено право В. В. да бъде определена като бенефициент на социалната услуга „Обществена трапезария” /т.е за материална незаконосъобразност на отказа/, сочената от свидетеля субективната убеденост на майка му, че е отговаряла на изискванията за ползването на услугата, се явява обективно недоказана, поради което преживените от ищцата субективни негативни емоционални усещания на разочарование, обида, отчаяние и др., не могат да бъдат разглеждани като причинени от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ за предоставянето на услугата неимуществени вреди. В този смисъл по делото не са доказани не само твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди, но не е установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност, като основание за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от това не всяко неприятно усещане или чувство дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази гл. т не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за посочените по-горе негативни чувства на ищцата, доколкото не сочат на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата личност и достойнство. Изхождайки именно от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая външното проявление и обективен израз на твърдените от ищцата вътрешни изживявания, не дават основание за присъждане на претендираното обезщетение за отрицателните емоционални усещания, още повече че не е установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на Община Казанлък.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин наличието на елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на общината по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Община Казанлък, поради което предявените в условията на обективно съединяване искове, се явяват недоказани и неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените от него разноски. В.В. следва да бъде осъдена да заплати на Община Казанлък сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.В. ***, срещу Община Казанлък, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 290 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от В.В. имуществени вреди – пропуснати ползи, в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”, като недоказан и неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.В. ***, срещу Община Казанлък, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 710лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от В.В. неимуществени вреди, в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Казанлък и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязло в сила Решение № 234/ 03.12.2014г. по адм. дело № 440/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за включването на В.В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА В.Н.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, да заплати на Община Казанлък сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: