Р Е Ш Е Н И Е

№336 16.12.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КАД дело №466 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §4а от ПЗР на от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационната жалба на Т.Н.С. и Т.Н.П., чрез пълномощника си по делото адв. П.К. против решение №624/17.06.2016 год., постановено по гр. дело №3951/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд.

В жалбата са въведени основания за необоснованост на съдебното решение, като не са съгласни с извода на съдът, че оспореното решение №5001/07.02.2000 год. не е нищожно. За да е издаден този акт е необходимо да е налице влязло в сила решение по чл.18д от ППСПЗЗ, с което да е отказано или признато правото на собственост върху заявените земеделски земи. Приложено е по делото решение №50944/02.07.1993 год. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но няма данни същото да е връчено на заявителя. Налице е връчване на уведомлението по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Изразено е несъгласие и с изводът на съда, че оспореното решение №5001/07.02.2000 год. е влязло в сила, както и с изводът на съда, че жалбата им против решение №5002/12.04.2001 год. е неоснователна. Според изложеното в касационната жалба, техният наследодател ясно е изразил искането си, заявеното лозе да му бъде възстановено в реални граници или да бъде обезщетен със земя. Не е извършена преценка от страна на съдът дали е спазена процедурата по чл.19 от ППСПЗЗ. Становището на съдът, че оспореното решение №5002/12.04.2001 год. не подлежи на обжалване противоречи на определение №46 от 12.03.2016 год. на Административен съд Стара Загора, постановено по ЧКАД №79/2016 год., с което е решен въпросът по допустимостта на депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се отмени Решение №624/17.06.2016 год., постановено по гр. дело №3951/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд като неправилно, оспорените решения №5001/07.02.2000 год. на ПК Стара Загора и №5002/12.04.2016 год. на ПК Стара Загора да бъдат отменени като нищожни, респективно незаконосъобразни, както и да се върне преписката за ново произнасяне и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Общинска служба Земеделие Стара Загора, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отхвърлил жалбата на Т.Н.С. и Т.Н.П. против Решения №5001/07.02.2000 год. и 5002/12.04.2001 год. на Поземлена комисия Стара Загора. В решението са изложени мотиви относно допустимостта на подадената жалба, като е прието, че по отношение на искането за обявяването на нищожността на решенията, жалбата е допустима, но неоснователна. По отношение законосъобразността на решение №5001/07.02.2000 год. на Поземлена комисия Стара Загора е приел, че е изтекъл срокът за контрола за законосъобразност, поради което и не може да доведе до желаният със жалбата резултат, а по отношение на законосъобразността на другото решения №5002/12.04.2001 год. е приел, че същото не подлежи на обжалване. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата.

Касационният съд намира, че решението на районния съд е частично неправилно.

При извършената служебна проверка на решението съдът намира, че е налице частично противоречие между мотивите на оспореният съдебен акт и неговият диспозитив. Така например, видно от мотивите, съдът е приел, че производството по оспорването на законосъобразността на решение №5002/12.04.2001 год. на ПК Стара Загора е недопустимо, тъй като това решение не подлежи на съдебен контрол. Въпреки това, видно от диспозитива на решението, жалбата е отхвърлена като неоснователна, т.е. същата е разгледана по същество. При изложените от районния съд мотиви за недопустимост на жалбата, същият е следвало да прекрати делото в тази му част, поради липса на годен за оспорване административен акт. Съдът не е следвало да разглежда в такъв случай жалбата в тази й част – против решение №5002/12.04.2001 год. на ПК Стара Загора, нито по отношение на неговата нищожност, нито по отношение на неговата законосъобразност. Освен че не се е съобразил с приложимия материален закон, изводът на съда за недопустимост на жалбата против решение №5002/12.04.2001 год. противоречи и на влязъл в сила съдебен акт. С определение №46 от 12.03.2016 год., постановено по адм. дело №79/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменено прекратителното определение на районният съд по отношение жалбата на Найден Тодоров Рунтов, починал в хода на съдебното производство и заменен от наследниците си Т.Н.С. и Т.Н.П. срещу Решение №5002/12.04.2001 год. на ПК Стара Загора и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Постановеното определение е задължително за районният съд и същият е следвало да разгледа по същество жалбата.

В конкретния случай решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, подлежи на съдебен контрол. При осъществяването му, съдът следва да провери материално правните предпоставки за неговото постановяване – да е влязло в сила решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ /каквото е решение №5001/07.02.2000 год. на ПК Стара Загора/ и дали правилно е определен начина на обезщетяване – чрез обезщетение с друга земя или чрез поименни компенсационни бонове и същият да е в съответствие с размера определен с решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Единствено и само това е предмета на съдебния контрол, като извън него остава размера на определеното обезщетение. Същото подлежи на съдебен контрол в производството по оспорване на решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, но не и в настоящето съдебно производство.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Т.Н.С. и Т.Н.П. срещу Решение №5002/12.04.2001 год. на ПК Стара Загора, е неправилно, същото следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по прилагането на материалния закон.

Що се отнася да решението, в частта в която е отхвърлена жалбата против решение №5001/07.02.2000 год., същото е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че наведените оплаквания в жалбата обосновават изводи за евентуалната негова незаконосъобразност, но не и нищожност. Същото е постановено от компетентен орган, в рамките на дадените му от закона правомощия, съдържа подписите на всички членове, съставът е законен на комисията, поради което и не са налице предпоставките за обявяването на неговата нищожност. Изцяло се споделя от настоящия касационен състав и извода на първоинстанционния съд за преклудирана възможност да бъде осъществен контрол за законосъобразност на решение №5001/07.02.2000 год. на ПК Стара Загора. Видно от направеното отбелязване върху това решение е налице изричното волеизявление на неговия адресат за получаването му на дата на която е издадено, поради което следва да се приеме, че актът е бил съобщен по надлежния ред. Именно от датата на неговото получаване – 07.02.200 год. започва да тече и срокът за оспорването му по съдебен ред. Доколкото това субективно право на Найден Рунтов не е реализирано в законоустановеният срок, решението е влязло в законна сила и всички оплаквания касаещи неговата законосъбразност, не следва да бъдат разглеждани. Тъй като обаче в жалбата е направено искане и за прогласяването на нищожността на това решение, то разглеждането на жалбата в тази й част е допустимо и като постановил решение за нейното отхвърляне, съдът приложил правилно материалния закон. В този смисъл, твърдяната липса на материално правна предпоставка, изразяващо се в липсата на влязло в сила решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ е следвало да са наведе като оплакване след получаването на решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на една или друга материално правна предпоставка за издаването на който е да индивидуален административен акт, предполага неговата незаконосъобразност, но не е нищожност. Всъщност като допълнение, следва да отбележи, че действително на Найден Рунтов е връчено уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, което връчване обаче не е оформено по надлежен начин както от самият Рунтов, така и пощенската станция. В отговор на изпратеното препоръчано писмо е върната обратна разписка, на която фигурира единствено подписа на Рунтов, но не е посочена нито датата, нито годината на получаване. В този смисъл, същият е бил уведомен за изготвеното решение и от този момент е следвало да упражни правото си на жалба, което не е сторил. Дори и да се приеме, че същото не е надлежно връчено, то най-късната дата на която му е станало известно това решение е 07.02.2000 год., на която дата е получил решение №5001/07.02.2000 год., удостоверено с подписа му. Това е така, тъй като в съдържанието на решението е цитирано и постановеното решение №50944/02.07.1993 год., представляващо такова по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, но до датата на смъртта му, същото не е било оспорено по съдебен ред.

Поради изложеното по-горе съдът приема, че жалбата се явява частично основателна. Делото следва да бъде върнато на районният съд за разглеждането по същество на жалбата срещу решение №5002/12.04.2001 год. на Поземлена комисия Стара Загора, а останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.1, предложение първо и второ от АПК Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение №624/17.06.2016 год., постановено по гр. дело №3951/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта в която е отхвърлена жалбата на Т.Н.С. и Т.Н. *** против решение №5001/07.02.2000 год., като неоснователна.

ОТМЕНЯ решение №624/17.06.2016 год., постановено по гр. дело №3951/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т.Н.С. и Т.Н. *** против решение №5002/12.04.2001 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.