Решение по Административно дело 527/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 163

гр.Стара Загора, 07.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на осемнадесети май

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора П.Д. , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 527 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Райко Даскалов” № 67, с която се оспорват като нищожни или незаконосъобразни разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 и чл.45 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж, приета от Общински съвет Мъглиж. В жалбата се твърди, че общинският съвет не разполага с компетентност със свои актове са урежда въпроси, които вече са уредени от нормативни актове от по-висока степен, какъвто в случая е Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Поддържа, че целият текст на чл.4, ал.1 от Наредбата противоречи на чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и на чл.8, ал.1 от ЗМДТ. Обосновава, че нормата на чл.9 от ЗМДТ предоставя на общински съвет правомощие, което се свежда до определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а налагането на административни нарушения, свързани с местни данъци и такси, направено с разпоредбата на чл.45 от Наредбата, излиза извън тази рамка. По тези съображения моли оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни или отменени като незаконосъобразни и да се присъдят направените разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът - Общински съвет Мъглиж чрез законния си представител Председателя на съвета Стефан Христов изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на Решение № 240 от 24.11.2016г на съвета, с което са приети промени в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж. Поддържа, че измененията и допълненията на подзаконовия нормативен акт са направени в съответствие с разпоредбите на ЗНА, а жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори решението. Счита също, че сдружението не попада в кръга на лицата, които имат право да оспорват разпоредби от подзаконови нормативни актове.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е допустима и основателна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж е приета от Общински съвет Мъглиж с Решение № 82/ 29.03.2012г, както е посочено в нея и е достъпно на интернет страницата на общината.

Между страните няма спор относно съдържанието на оспорените разпоредби. С разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 е предвиден като принцип за определяне размера на местните такси и цени на услуги „ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги”, а в т.4 е предвиден принцип „насърчаване на частния сектор в предоставяне на регламентираните в наредбата услуги”. С разпоредбата на чл.45 е предвидено за неизпълнение на задълженията за заплащане на таксите, определени по реда на тази наредба, на физическите лица да се налага глоба в размер от 25 до 200лв, а на юридическите лица да се налага имуществена санкция в размер от 50 до 500лв.

Въпреки дадените указания от съда с разпореждания от 23.11.2016г и от 24.03.2017г, по делото не е представена преписката по приемане на решението.

Представено е заверено копие от Решение № 240 от 24.11.2016г на Общински съвет Мъглиж, влязло в сила на 14.12.2016г. С него на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА и във връзка с чл.8от ЗНА е дадено съгласие за изменение и допълнение на процесната Наредба и е възложено на кмета на общината да извършва всички необходими законови действия относно взетото решение.

Предвид горецитираното решение на Общински съвет Мъглиж с Определение № 2/ 03.01.2017г производството по настоящото дело е прекратено като е прието, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са оттеглени. Този съдебен акт е отменен с Определение № 3270/ 16.03.2017г по адм.д.№ 2948/ 2017г по описа на ВАС, VІІІотд и делото е върнато за последващи процесуални действия. В мотивите е посочено, че съдържанието на Решение № 240 от 24.11.2016г на Общински съвет Мъглиж не отговаря на изискванията на чл.11, ал.3 от ЗНА. Въпреки приложената към решението Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж, подписана от председателя на Общински съвет Мъглиж и с отразяване на Решение № 240 от 24.11.2016г относно оспорените текстове, касационният състав не приема за доказана волята на общинския съвет за издаване на изрична разпоредба за отмяна на оспорените текстове. Посочва също, че не е ясно дали отмяната е публикувана като условие за действието й.

На ответника са дадени указания с разпореждане от 24.03.2017г да докаже по делото законосъобразно извършена промяна на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт. Такива доказателства не са представени.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” гр.Пловдив против разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 и чл.45 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж е допустима като подадена срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по смисъла на чл.185, ал.2 от АПК, както и от лице с правен интерес - сдружение с нестопанска цел, пряко свързана с осъществяване на граждански контрол върху актове на публични органи в широки граници на обществени отнощения, включващи предмета на регулиране на оспорения подзаконов нормативен акт.

Съгласно нормата на чл.224 от АПК, Определение № 3270/ 16.03.2017г по адм.д.№ 2948/ 2017г по описа на ВАС, VІІІотд, в мотивите на което е прието, че съдържанието на Решение № 240 от 24.11.2016г на Общински съвет Мъглиж не отговаря на изискванията на чл.11, ал.3 от ЗНА има задължителен характер при по-натаъшното разглеждане на делото. Предвид това съдът намира, че следва да извърши преценка по същество на законосъобразността на оспорените разпоредби от процесната общинска наредба.

При анализ на оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 1, т.4 и т.5 от Наредбата и тази на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ съдът констатира, че е налице противоречие между двата текста: разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недопустимо разширяват кръга на принципите, които законът определя да бъдат спазени при определяне на размера на местните такси и цени на услуги в общината. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Следователно както ЗМДТ, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат с подзаконов нормативен акт на общински съвет да се дописват и други принципи, определящи размера на местните такси и цени на услуги, освен изрично посочените в закона. Нормата следва да се прилага само съобразно изричното и съдържание и без да се тълкува разширително и в противоречие с принципа за законност по чл. 4 АПК.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспорените текстове на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредбата са материално незаконосъобразни поради противоречие с норми от по-висок ранг и следва да бъдат отменени на основание чл. 146, т. 4, вр. чл. 196 от АПК.

При осъществения контрол за материална законосъобразност се установява, че оспорените текстове на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 и чл.45 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж са приети при съществено нарушение на регламентираното в чл.2 от ЗНА изискване за наличие на компетентност на издателя. Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА.

При осъществения контрол за материална законосъобразност на оспорения чл. 45 от Наредбата съдът констатира нейната нищожност. В настоящата хипотеза текстът на чл.9 от ЗМДТ, посочен като правно основание за приемане на процесната наредба в §4 от Преходните и заключителните разпоредби, предвижда общинският съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Специалният ЗМДТ не включва в правомощията по определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и правомощия по приемане на наредба възможност за общинските съвети да определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с данъци и такси.

Безспорно общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, но само в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал.1 от ЗМСМА, както се посочи по-горе. От друга страна, в Европейската харта за местно самоуправление /ратифицирана със закон, приет на 17.03.1995г/ в чл. 3 т.1 е дадена дефиниция на понятието „местно самоуправление” - правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхната отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. А Конституционнияг съд в свое решение № 6/29.09.2009г по к.д. № 7/2009г сочи, че параметрите на местното самоуправление задължително се основават на законова уредба, която следва да е в съответствие с международните договори и чл.3 от Европейската харта за местно самоуправление, като същността на местното самоуправление е правото и реалната възможност местните общности да регулират и управляват в рамките на закона. Възниква въпросът дали материята, уреждаща налагане на наказания във връзка с данъци и такси, е един от елементите, представляващи съществена част от обществените дела на местното самоуправление и в коя сфера на компетентност попада. Принципно обхватът на правомощията на общинския съвет като орган на местно самоуправление трябва да бъде максимално широк, но в рамките на тези правоотношения категорично не се поставят и правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с местните данъци и такси. Горното обосновава извод, че като е имал компетентност с процесната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж, общинският съвет е излязъл извън тази компетентност, уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени административни нарушения, за които се налагат административна наказания.
Породи това текстът на чл.45 от Наредбата се явява нищожен като приет извън правомощията на общинския съвет, предоставени по силата на чл.9 ЗМДТ.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 вр.чл.196 от АПК съразмерна част от направените по делото разноски за държавни такси и възнаграждение на един адвокат. Претендираните разноски са реално направени, като по делото са представени банкови извлечения за внесената държавна такса за образуване на производството и обнародване на оспорването в Държавен вестник. На репариране обаче не подлежи пълният размер на внесената държавна такса от 50лв, тъй като съгласно т.2б, б.а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието при оспорване на админискративни актове юридическите лица с нестопанска цел дължат такса в размер на 10лв. Таксите за банкови преводи не се включват към разходите, които следва да бъдат възмездени при отмяна или обявяване нищожност на административен акт, респективно при оттеглянето му преди произнасяне от съда по неговата законосъобразност. В договор за правна помощ № 20160021 изрично е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800лв е заплатено изцяло в брой от жалбоподателя Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” гр.Пловдив. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от прокурора е недопустимо по аргумент от чл.76, ал.5 ГПК, приложим на основание препращащите норми на чл.144 и чл.196 АПК. Прокурорът, независимо от ролята му на защитник на обществения интерес в настоящото производство, не е овластен да упражнява чужди процесуални права, в частност тези на ответника. Поради това заплатеното адвокатско възнаграждение от 800лв следва да бъде присъдено в пълния му размер, доказан от вписването в договор за правна помощ № 20160021 от 21.10.2016г. При съобразяване на тези аргументи ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 830лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожни разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” гр.Пловдив.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.45 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” гр.Пловдин.

ОСЪЖДА Общински съвет Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс” със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Райко Даскалов” № 67 сумата 830 /осемстотин и тридесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мъглиж.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.