Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 12.05.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 571 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.В.И. ***, против Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, шеста категория - „Стопанска постройка” с площ от 100 кв.м и височина от 1.5м до 2.30м, изпълнен от Д.В.И. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец, община Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание. Жалбоподателката поддържа, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описаната в акта стопанска постройка. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно решаващият орган е приел, че е налице подлежащ на премахване незаконен строеж, като поддържа, че не са събрани доказателства и не е извършена преценка за търпимостта на строежа. Излага съображения, че разпоредената за премахване постройка, като изградена преди 1987г. съобразно действалите технически правила и норматива и допустима по действащия подробен устройствен план, представлява търпим строеж по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което изключва законосъобразното упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на нормативно регламентираните формални и процесуални изисквания, е правилна и законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени условията на § 16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за определянето му като търпим.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – Д.В.И., е собственик на УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец, с площ от 1685кв.м, заедно с всички постройки в имота, съгласно нотариален акт за дарение № 189 от 29.11.2013г., том ІІІ, рег. № 4184, дело № 470/ 2013г. В посочения нотариален акт е отразено следното застрояване в имота: Жилищна сграда на един етаж със ЗП 76 кв.м, в режим на търпимост; Стопанска постройка с надстройка на 2 етажа със ЗП 63.75кв.м и два масивни гаража, единият със ЗП 25.00кв.м, а другият със ЗП 27.50 кв.м, като стопанската постройка и гаражите са узаконени с Разрешение за строеж № 571/ 04.11.1998г., Архитектурни проекти от 13.10.1998г. и Акт за узаконяване № 255/ 02.09.1998г. на Главния архитект на Община Стара Загора.

На 08.06.2016г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, в състав Началник отдел „Контрол по строителството”; главен експерт „Контрол по строителството” и старши специалист отдел „Кадастър и регулация”, в присъствие на двама свидетели, са извършили проверка на строеж „Стопанска постройка”, находящ се в УПИ V-123, кв.20 по ПУП на с. Пряпорец, община Стара Загора, одобрен със Заповед № 741 от 16.06.1983г. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота е изпълнено строителство на паянтова стопанска постройка. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 13 от 08.06.2016г. /л.14 по делото/. Съгласно констативната част на същия, строежът представлява паянтова стопанска постройка, като цялата северна стена и част от западната стена са изпълнени от тухли, а останалите стени са от дървен материал, гума, мрежа и други подръчни материали. Постройката се сочи с дървена покривна конструкция, покрита частично с керемиди, с вълнообразни ПВЦ плоскости, с гума и с други подръчни материали. Установено е, че паянтовата стопанска постройка представлява сбор от паянтови клетки за животни, намираща се в северната част на УПИ V-123, на северната регулационна граница с УПИ ІV-120, кв.20 по плана на с. Пряпорец. Застроената площ на постройката е 100кв.м, като височината й варира от 1.50м до 2.30м. Строежът е определен като такъв от шеста категория, собственост на Д.В.И., изграден по стопански начин, без съгласуван и одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт – като основание за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ. Констативният съдържа и окомерна скица, отразяваща местоположението и разположението на строежа в имота.

С вх. № 10-04-136 от 19.07.2016г. жалбоподателката е подала писмено възражение против Констативен акт № 13 от 08.06.2016г., с което е оспорила наличието на основание за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ. Във възражението се поддържа, че изградената постройка, макар и изпълнена без одобрени строителни книжа, представлява търпим строеж по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и като такава – неподлежаща на премахване. Изложени са и доводи за нецелесъобразност на премахването на постройката, тъй като сградата изпълнявала и функциите на ограда между УПИ V-123 и съотв. УПИ ІV-120 и УПИ ІІІ -121, кв.20 по плана на с.Пряпорец, препятстваща навлизането на животни в съседните имоти.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, шеста категория - „Стопанска постройка” с площ от 100 кв.м и височина от 1.5м до 2.30м, изпълнен от Д.В.И., без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец. От фактическа обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативен акт № 13/ 08.06.2016г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че обектът не отговаря на условията за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени и приети като доказателства са и преписи – извлечения от предходни и от сега действащия ПУП на с. Пряпорец, община Стара Загора; документи за собственост; длъжностни характеристики за длъжностите Началник на отдел „Контрол по строителството”, главен експерт в отдел „Контрол по строителството” и старши специалист в отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Стойка И.М. и Петьо Недялков Брънеков. Свидетелката М. твърди, че дядото и бабата на жалбоподателката Д.И. купили преди време мястото и построили къщата и до нея кошарата, кочината и курника. През 1940г. се родила майката на Д., като къщата била вече построена. Когато си построили къщата, тогава си построили и другите постройки, като кошарата била в началото с ръженица покрита. Сочи, че едновременно строили къщата и кошарите, като това станало към 1938г.-1940г., като бащата на свидетелката помагал на свако си да построят постройките. Баща й на Д. построил и избичка на два етажа, като къща. След смъртта на дядо Руси дъщеря му направила кошарата на къща и построили две стаи отгоре, като след като надстроили направили допълнителни кошари. Според свидетелката това станало преди 15 - 16 години. Процесните кошари се намирали от къщата на запад, а старите кошари били самò до къщата. Свидетелката описва разположението на сградите в имота като сочи, че къщата е точно в средата, на изток има свободно място и на запад има свободно място. И старата кошара и новата кошара са построени на запад, а от западна страна на кошарите няма нищо - те граничели с комшиите. Кошарата, която граничела с комшиите, била от новопостроените. Старата кошарата където била, там построили постройка и отгоре до нея построили нова кошара. Комшията се заял, те я съборили и я изместили нагоре. Твърди, че не са махали основи, изградено било с тухли, дъски, греди. Свидетелят Брънеков заявява, че в момента в имота има двуетажна къща, селскостопанска сграда, два гаража и кошара. Твърди, че кошарата е на разстояние от жилищната сграда. Между кошарата и жилищната сграда в момента имало селскостопанска постройка - масивна. Не знае кога точно е построена, някъде между 1994г. - 1995г. Жилищната сграда заявява, че помни от дете, още от 1965г.-1966г., като къщата представлявала масивна сграда на два етажа - долният етаж се ползвал за жилищни нужди, а горният - като сеновал. На втория етаж в момента никой не живеел. Кошарата се намирала в източния край на двора, граничела от север с празно чуждо дворно място, а от изток с други комшии. Свидетелят твърди, че кошарата е изградена по граничната линия, стената й служи за ограда, на нея стъпва покрива на кошарата, от юг е гараж, но на разстояние от кошарата, от запад кошарата граничи с комшията Стоян Братоев, а от изток е масивната селскостопанска постройка. Заявява, че откакто се помни тези кошари са съществували на това място, вкл. към 1965-1966г., когато като деца играели там. Дядо Руси - бащата на майката на Д.И., гледал овце и затова първо построил кошарата в мястото. Сламеният покрив впоследствие бил заменен с подръчни материали, но постройката не била събаряна и строена наново. За другата стопанска постройка сочи, че била залепена до къщата и била новопостроена стопанска постройка.

За изясняване на обстоятелства относно вида и предназначението на разпоредената за премахване с обжалваната заповед постройка; начина и характера на застрояването; техническите характеристики и параметри на изпълненото строителство и местоположението на строежа от гл. т на разположението му в УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец и спрямо северната регулационна граница с УПИ ІV-120, е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключенията по която са приети като доказателства по делото. Съгласно първото заключение, постройката е разположена в северозападната част на УПИ V-123, на северната регулационна граница на този имот с УПИ ІV-120, кв.20 по плана на с. Пряпорец. Изпълнена е от различни материали, като цялата северна стена и част от западната стена на процесния стоеж са изградени от тухли, а останалите стени са от дървен материал, гума, мрежа и др. материали. Постройката е с дървена покривна конструкция, покрита частично с керемиди, ПВЦ плоскости, гума и ламарина. Част от покрива е двускатен, друга част от него е едноскатен, като наклоните са към северния УПИ ІV-120 и собствения УПИ V-123. Застроената площ на постройката е 100кв.м, като височината варира от 1.50м до 2.30м. Вещото лице определя постройката като паянтова стопанска постройка за селскостопански нужди, представляваща сбор от паянтови клетки за животни, използвана за отглеждане на животни и за съхранение на фуражи. Със заключението се потвърждава описанието на постройката от гледна точка на вида, предназначението, техническите й параметри и разположението й в УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец, така както е направено в съставения Констативен акт № 13 от 08.06.2016г. и в издадената въз основа на него Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Посочено е, че старият кадастрален и регулационен план на с. Пряпорец, е одобрен със Заповед № 2029/ 30.09.1936г., като по този план имотът представлява пл. № 57, отреден за парцел V в кв.20. Със Заповед № 741 от 17.06.1983г. на Кмета на Община Стара Загора е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на с. Пряпорец, по който план имотът представлява парцел V-123 в кв.20. Със Заповед № 1236 от 06.07.1998г. на Кмета на община Стара Загора е одобрено ЧИЗП и ЧКЗСП за парцели І-122 и V-123 в кв.20 по плана на с.Пряпорец, като разпоредената за премахване постройка не е включена нито в новопредвидените застроявания, нито е отразена като съществуваща сграда в имота. Процесната постройка не отговаря на предвижданията на действащия ПУП, като в обхвата на застроителния план не се предвижда застрояване със сгради на допълващото застрояване по регулационната граница между УПИ V-123 и УПИ ІV-120 и съотв. УПИ І-122, кв. 20.

Съгласно допълнителното заключение на експертизата, разпоредената за премахване стопанска постройка не е допустима както по действалите в периодите на 1940г. - 1965г. и 1983г. - 1998г. технически изисквания, правила и нормативи, така и по сега действащите такива, от гледна точка на характеристиките на изпълненото строителство и разположението на постройката спрямо регулационните граници.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /собственик на поземления имот, в който е изпълнено строителството/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на неговия вид и местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С посочването, че строежът представлява „Стопанска постройка” в УПИ V-123, кв. 20 по плана на с. Пряпорец, общ. Стара Загора, с площ от 100кв.м и височина от 1.5м до 2.30м, в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване строеж от гл.т на съществените му характеристики. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при описание на вида, предназначението, местоположението, характеристиките и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени от съставения Констативен акт № 13 от 08.06.2016г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателката за неяснота на мотивите, обусловили издаването на заповедта и на разпореденото с нея премахване като незаконен строеж на описаната в акта стопанска постройка. Действително неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, регламентираща процесуалните правила и изисквания за образуването и провеждането на административното производство. Относимата норма е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Доколкото обаче вярното правно основание за разпореденото премахване на незаконния строеж може да бъде извлечено от посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, непълната правна обосновка на упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие не представлява съществено формално нарушение.

Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 13/ 08.06.2016г. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите Началник отдел „Контрол по строителството”, „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 13 от 08.6.2016г./, в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. С оглед на което съдът приема, че констативният акт е съставен от компетентни длъжностни лица. С този констативен акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Жалбоподателката е упражнила правото си да подаде възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и прието за неоснователно от решаващия орган. Обстоятелството, че в оспорения акт не са изложени мотиви защо административният орган не приема за основателно възражението, не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта.

Противно на твърденията на жалбоподателката, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Действително издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа строеж не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая са извършени необходимите фактически установявания и в заповедта е обективиран извод, че разпоредената за премахване стопанска постройка не представлява търпим строеж по см. на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Дали този извод е правилен, е въпрос на материална, а не на процесуална законосъобразност на административния акт.

С оглед на което съдът приема, че при постановяването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

В случая процесният строеж е квалифициран като незаконен по см. на чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, която норма определя като незаконни строежите и/ или части от тях, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Следователно за преценката налице ли е незаконен строеж по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се определи дали по отношение на изпълненото строителство съществува изискване за изграждането му въз основа на одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж.

Вида и предназначението на постройката, чието премахване е разпоредено с обжалваната Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора, както и техническите характеристики и параметри на изпълненото строителство, така, както са описани в заповедта, не се оспорват от страните по делото, а и еднозначно се установяват от събраните доказателства вкл. от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза. Строежът представлява паянтова стопанска постройка със селскостопанско предназначение, разположена в северозападната част на УПИ V – 123, кв.20, на северната регулационна граница на УПИ V – 123 с УПИ ІV-120, кв.20 по плана на с. Пряпорец. Постройката е с площ от 100кв.м и височина, варираща от 1.5м до 2.30 м, изпълнена от тухли и парчета от тухли, дъски, греди и ламарина. Цялата северна стена и част от западната стена са изградени от тухли, а останалите стени са от дървен материал, гума, мрежа и други материали. Постройката е с дървена покривна конструкция, покрита частично с керемиди, ПВЦ плоскости, гума и ламарина. Доказано е по делото и че тази постройка е предназначена и се използва за селскостопански нужди – представлява сбор от паянтови клетки за селскостопански животни и такива животни се отглеждат в нея, като се съхраняват и фуражи и сено за животните.

С оглед безспорно установените характеристики на разпоредената за премахване „Стопанска постройка” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж както по см. на действалия към момента на извършване на строителната дейност §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Стопанските постройки със селскостопанско предназначение и по сега действащата регламентация по ЗУТ /чл.44, ал.1 във вр. с чл.41, ал.1 от ЗУТ/ и съотв. по чл.121, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, са второстепенни постройки, елемент на допълващо застрояване в имота. Ето защо разпоредената за премахване с обжалваната заповед стопанска постройка за отглеждане на животни представлява елемент на допълващото застрояване в УПИ V – 123, кв.20 по плана на с. Пряпорец. Като постройка на допълващото застрояване, за строителството на сградата нито действащата нормативна уредба по ЗУТ /по аргумент от чл.147, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл.44 от ЗУТ/, нито регламентацията по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, въвеждат изискване за одобряване на инвестиционен проект, като предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Доколкото се касае за обект от предвидените в чл.147, ал.1, т.1 във вр. с чл.44, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, а именно стопанска постройка със селскостопанско предназначение, елемент от допълващото застрояване в УПИ V – 123, кв.20 по плана на с. Пряпорец, правилно строежът е определен като такъв от шеста категория – към постройката е относима разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Макар за разрешаване на строителство от вида и с предназначението на процесната постройка да не е необходимо одобряване на инвестиционен проект, по аргумент от разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съотв. чл.55, ал.1 от ЗТСУ /отм./. и чл.225, ал.1, т.1 ППЗТСУ /отм./, законът изисква строителството да се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж. Безспорно за процесната постройка разрешение за строеж не е издавано, което я определя като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

 
 Материалната законосъобразност на Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора и на разпореденото със заповедта премахване на постройката като незаконен строеж, са обусловени не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатираното на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. В случая съдът приема, че разпоредената за премахване постройка не може да се квалифицира като търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съображенията за това са следните:
 
 Съгласно нормата на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Трайно установената и възприета съдебна практика по приложението на тази разпоредба е в смисъл, че регламентацията по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложима за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., доколкото §16 от ПР на ЗУТ не е отменена и продължава да действа с визираните в нея три времеви периода — по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно времето на извършване на строителството е от съществено значение за преценката за търпимостта на строежа.
 

Жалбоподателката Д.И. не конкретизира година или период на изграждане на процесната стопанска постройка. В подаденото от нея възражение срещу съставения Констативен акт № 13 от 08.06.2016г. се твърди, че това е станало преди 07.04.1987г., а в подадената до съда жалба изобщо липсва посочване на момента на строителството. С твърдения, че стопанската постройка е изградена преди 1980г., са представени и приети като доказателства две молби от 19.08.1980г. до Председателя на ОНС - Стара Загора - от Руси Петров Русев - собственик към онзи момент на поземления имот, в който е изпълнено строителството / имот пл. № 57 по предходния план на с. Пряпорец/ и от Рада Диманова Братоева и Стоян Братоев И. - собственици на имот пл. № 58. С посочените молби се възразява срещу прокарване на улица западно от имот пл. №57 (процесния имот), като от страна на Руси Петров Русев е изразено несъгласие да се отчуждават от имота му части за реализиране на улица, предвидена от запад на неговия имот /имот пл.№57 по ПУП, одобрен със Заповед № 2029/ 30.09.1936г., идентичен с УПИ V-123, кв.20 по сега действащия ПУП/, по съображения, че на западната част от мястото е „построил навеси за нуждите на домашните животни- овце, кози, прасета, кокошки и др., главен вход с бетонни колони и железни врати, като от входа до сградите е базалтирал с плочи и цимент цялата площ”.

 Наличието на кошара в имота от периода на първоначалното му застрояване /т.е около 1940г./, се потвърждава от свидетелските показания по делото, но се установява също, че мястото, където са били кошарите, е било променяно. Свидетелят Брънеков след като сочи колко и какви постройки има сега в имота, заявява, че когато играели като деца /което датира към 1965г--1966г./, в имота „имаше само двуетажна жилищна сграда и кошара”, като кошарата била на разстояние от жилищната сграда. Между кошарата и жилищната сграда в момента имало стопанска постройка, масивна, която била построена някъде между 1994-1995г. Твърди, че към 1965-1966г., кошарата съществувала, само покривът й бил заменен от сламен в такъв с подръчни материали, но не била събаряна и строена наново. Свидетелката Стойка И.М. твърди, че кошарата, наред с кочината, курника и пр., били построени в имота от дядото на жалбоподателката Руси Петров Русев едновременно с жилищната сграда в периода 1938г.-1940г. и „самò до къщата”. Свидетелката уточнява, че „след смъртта на дядо Руси дъщеря му направи кошарата на къща и построиха две стаи отгоре. След като надстроиха с един етаж направиха допълнителните кошари. Това стана преди 15 - 16 години. Тези кошари се намират от къщата на запад, а старите кошари бяха самò до къщата. В двора има една къща, до нея има кошара и на нея сложиха един покрив отгоре и стана общо всичко. На запад построиха на ново кошари”. /протокол от с.з. от 08.02.2017г., л.43-л.44 по делото/. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на св. Стойка И.М. за мястото и времето на изграждане на сградата на старата кошара, тъй като те почиват на непосредствените й впечатления – свидетелката твърди, че нейният баща е помагал за строителството и конкретизира момента на завършването му като близък с раждането на майката на жалбоподателката - Анка В., което прави достоверно, че това е станало около 1940г. Че сега съществуващата масивна стопанска сграда в имота е помещавала към 1940г. и сграда за жилищни нужди, и сграда за селскостопански нужди, както твърди св. М., се потвърждава и от отразяването на мястото на сегашната масивна стопанска сграда на две сгради, свързано застрояване „пМЖ” и МС” по ПУП на с. Пряпорец, одобрен със Заповед № 741 от 17.06.1983г. /л.68-69 по делото/. На този план не е отразено застрояване в северозападната част на УПИ V-123, където сега се сочи месторазположението на паянтова стопанска сграда, разпоредена за премахване като незаконен строеж. Обстоятелството, че сега съществуващата масивна стопанска сграда е съществувала от към 1940г., наред с твърденията на св. М., че там тогава са се помещавали кошарите, обяснява спомена на свидетеля Брънеков за кошари в това място по времето, когато играели като деца /1965-1966г/. Изявлението на този свидетел, че по онова време в мястото имало само жилищна сграда и кошари, наред с доказателствата за времето на изграждане на жилищната сграда и на стопанската сграда една до друга още през 40-те години, потвърдено от кадастрален и регулационен план от 1983г., на който тези постройки са отразени, обуславя извод за недостоверност на твърдяното от св. Брънеков, че разпоредената за премахване паянтовата стопанска сграда е същата кошара, която той си спомня от детството си.  
 Логични и подкрепени от писмените доказателства по делото са показанията на св. М., че сега съществуващите в имота кошари не са старите, а новоизградени кошари, като изграждането им според думите на свидетелката е станало „след смъртта на дядо Руси, след построяването на втори етаж на стопанската сграда от майката на жалбоподателката” - ”на запад построиха наново кошари”. С оглед на свидетелските показания съдът приема, че изграждането на процесната постройка не може да бъде относено към периода на първоначалното строителство в имота /около 1940г./, като построената тогава  селскостопанска постройка /кошара/ впоследствие е била надстроена и към момента представлява двуетажна масивна стопанска сграда, долепена до жилищната сграда. Съответно разпоредената за премахване с обжалваната заповед стопанска сграда – паянтова стопанска постройка, очевидно е изградена по-късно в годините, като с оглед събраните по делото писмени доказателства  - молби от 19.08.1980г. до Председателя на ОНС - Стара Загора от Руси Петров Русев и от Рада Диманова Братоева и Стоян Братоев И., съдържащи данни, че в западната част от мястото са построени навеси за нуждите на домашните животни, съдът приема, че се явява доказано съществуването на процесната постройка към 1980г. 
 Следователно за извършването на преценката за търпимостта на процесната стопанска постройка, приложима се явява разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Посочената норма предвижда че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправните предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите строителни книжа незаконен строеж като търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и съотв. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са следните: 1. Строежът да е изграден до 07.04.1987г.; 2. Постройката да е била допустима по действащия подробен градоустройствен план и 3. Строежът да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ. 
 
 С оглед приетото съществуване на процесната постройка към 1980г., изпълнено се явява първото условие по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Но спрямо постройката не се установява наличието на останалите две материалноправни предпоставка за определянето на строежа като търпим по см. на  §16, ал.1 от ПР на ЗУТ - строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план и съответно да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Съображенията за това са следните:
 

Към момента на изграждането на постройката, са действали правилата и нормативите на Закона за териториално и селищно устройство (в сила от 01.06.1973г., отм. ДВ бр. 1/ 2001г.); на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр.62 от 07.08.1973г., отм. ДВ бр. 1/ 2001г./ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69 от 1977г./. При липсата на неоспорими доказателства, че строежът на процесната стопанска постройка е извършен преди 1973г., неприложима се явява регламентацията по ЗБНМ и ЗПИНМ и действалите към този момент строителни правила, нормативи и изисквания за изграждането на сгради – второстепенни постройки със селскостопанско предназначение.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че разпоредената за премахване постройка не е била предвидена в действалите и в действащия ПУП на населеното място. Първият план на с. Пряпорец е одобреният със Заповед № 2029 от 30.09.1936г. кадастрален и регулационен план, по който план имотът е с пл.№ 57, като за него е отреден парцел V в кв.20, предвиден за жилищно строителство. Този план е действал до приемането на ПУП /кадастрален, регулационен и застроителен план/, одобрен със Заповед № 741 от 17.06.1983г., по който план имотът е с пл.№ 123, за него е отреден УПИ V, кв.20 - за жилищно строителство. Със Заповед № 1236 от 06.07.1998г. на Кмета на Община Стара Загора е одобрено ЧИЗП и ЧКЗСП за парцели І-122 и V-123 в кв.20 по плана на с. Пряпорец, което изменение не предвижда застрояване и изграждане на постройка в северната и северозападната част на УПИ V -123, кв. 20 – т.е процесната постройка не е била предмет на изработеното и одобрено за УПИ V-123, кв. 20 по плана на с. Пряпорец частично застроително решение, като самата разработка не отразява като съществуваща стопанската постройка, чието премахване е разпоредено с оспорения акт, нито съдържа предвиждане за изграждане на такава постройка в частта от имота, в която тя сега се намира /СТЕ, л.58 и сл., приложения № 3, № 6, № 7 и № 8/. Отразените в УПИ V – 123, кв. 20 по кадастралния, регулационен и застроителен план /одобрен със Заповед № 741 от 17.06.1983г./, както и по одобрените ЧИЗП и ЧКЗП от 1998г. сгради на основното и допълващо застрояване, не съвпадат по вид и местоположение с разпоредената за премахване стопанска постройка. Процесната сграда представлява свободно разположена постройка на допълващото застрояване за стопански дейности /със селскостопанско предназначение/, изградена в дъното на УПИ V-123, западно от находящите се в имота жилищна постройка, двуетажна масивна стопанска постройка и гаражи, разположена на северната регулационна граница на УПИ V-123 с УПИ ІV-120 кв.20 по плана на с.Пряпорец.

Макар изграждането на стопански постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение в селата, вкл. за отглеждане на животни, принципно да е допустимо съгласно ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм.- чл.121, ал.1/, респ. съгласно ЗУТ /чл.44, ал.1 и ал.3/, разпоредената за премахване стопанска постройка се явява недопустима по действащия ПУП и по правилата и нормативите за изграждането й, действали към момента, с който се свързва нейното строителство, и по сега действащите по ЗУТ такива. Този извод следва от обстоятелството, че сградата е разположена на северната регулационна граница на УПИ V – 123 с УПИ ІV-120, кв. 20 по ПУП на с. Пряпорец, без да са спазени нормативно установените условия и изисквания за това.

Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69 от 02.09.1977г., отм. ДВ бр. 48/ 1995г./, второстепенните постройки трябва да са на разстояние от регулационните линии на съседните парцели най-малко 3м или най-малко 1,50м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите. В случая постройката се явява изградена при неспазване на изискуемото се по чл.121, ал.1 от Наредба № 5/ 1977г. отстояние от северната регулационна линия на имота. Не са налице хипотезите, с които разпоредбите на чл.121, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба № 5/ 1977г. свързват нормативно регламентираните изключения за разполагане на второстепенните постройки на страничната регулационна линия. В чл.121, ал.2 от Наредба № 5/ 1977г. е предвидена възможност второстепенни постройки да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда в съседния имот или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. Съседният имот /УПИ ІV-120/ е незастроен и няма данни, нито се твърди да е бил застроен или да е било заявено /декларирано/ по съответния ред и форма съгласието на собственика на този имот за строителство на стопанска постройка при поето от него задължение за изграждането на същата такава постройка на калкан. Няма доказателства за денивелация на терена към УПИ V – 123, кв. 20, в частта на имота където е разположена разпоредената за премахване стопанска постройка, равна или по-голяма от височината на сградата, за да е приложимо изключението по чл.121, ал.3 от Наредба № 5/ 1977г. Очевидно неприложимо е и изключението по чл.121, ал.4 от Наредба № 5/1977г., доколкото имотът не граничи с извънселищна територия.

Правилата на ЗУТ също изискват свободно разположените постройки на допълващо застрояване да отстоят от границите на имота поне на 3м, на което изискване процесната сграда не отговаря. Според чл.42, ал.3 от ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3м, а когато са с височина до 2,5м, са най-малко на 1,5м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Поради липса на застрояване в съседния имот, както и на предвиждане за застрояване на вътрешната граница на УПИ V-123 с УПИ ІV-120, кв. 20 по плана на с. Пряпорец, вкл. и на ограда, е неприложима хипотезата на чл.42, ал.2, изр.второ ЗУТ, според която постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че разпоредената за премахване с обжалваната заповед постройка, се явява недопустима по градоустройствения план - предвиждането на стопанска постройка на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение на вътрешната граница на УПИ, без наличието на изградена или новопредвидена за изграждане на калкан такава сграда в съседния УПИ, е било недопустимо. Процесната постройка е недопустима и от гл.т на правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и на сега действащите по ЗУТ такива. Ето защо постройката не отговаря на изискванията по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, за определянето й като търпим и неподлежащ на премахване строеж. За разлика от всички останали постройки в УПИ V-123 в кв.20 по плана на с. Пряпорец /съгласно нотариален акт за дарение № 189 от 29.11.2013г./ - жилищна сграда със ЗП 76кв.м, в режим на търпимост; стопанска постройка с надстройка на 2 етажа със ЗП 63.75кв.м и два масивни гаража съотв. със ЗП 25.00кв.м и 27.50кв.м, узаконени с Разрешение за строеж № 571/ 04.11.1998г., Архитектурни проекти от 13.10.1998г. и Акт за узаконяване № 255/ 02.09.1998г. на Главния архитект на Община Стара Загора, по отношение на процесната „Стопанска постройка” с площ от 100кв.м липсват пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатираното незаконно строителство.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и доколкото строежът не е в режим на търпимост, са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Д.И. следва да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И. ***, против Заповед № 10-00-2054 от 03.10.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж шеста категория - „Стопанска постройка” с площ от 100кв.м и височина от 1.5м до 2.30м, изпълнен от Д.В.И. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ V-123, кв.20 по плана на с. Пряпорец, община Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.В.И. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :