Р Е Ш Е Н И Е

№188 20.06.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети юни 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №59 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на В.Н.Б. против Агенция за държавна финансова инспекция град София да му заплати сумата от 300лв., представляваща имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора, съгласно Договор за правна защита и съдействие №667362/11.10.2016г., сключен с адвокат К. от САК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2016г., когато е постановено окончателното Решение №326/28.11.2016г., по КАНД №319/2016г. за оставяне в сила на Решение № 173/28.04.2016г., постановено по НАХД№1635/2015г по описа на РС Казанлък за отмяна на НП №11-01-519/06.11.2015г., издадено от Директора на АДФИ с наложена на ищеца глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството. От съда се иска присъждане и на сумата от 300лв., представляваща разноски по делото, заплатено възнаграждение на един адвокат.

В исковата молба се твърди, че Директора на АДФИ гр. София е издал НП №11-01-519/06.11.2015г. с наложена на ищеца глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството, което било отменено като незаконосъобразно с Решение №173/28.04.2016г., постановено по НАХД №1635/2015г. по описа на РС Казанлък. Решението на РС Казанлък било обжалвано от АДФИ гр. София, като за изготвяне на отговор против касационната жалба и процесуално представителство по касационното дело, ищеца упълномощил адвокат К. с Пълномощно от 29.07.2016г. / стр.20 по делото/ -да подаде отговор против касационната жалба и да го представлява по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора. Възнаграждение не е уговаряне с тази едностранна сделка. Касационното административно наказателно дело пред АС Стара Загора, приключило с решение №326/28.11.2016г., с което било оставено в сила Решение №173/28.04.2016г. по НАХД №1635 /2015г. по описа на РС Казанлък. В откритото съдебно заседание ищеца и неговия представител не са се явили, като вместо това са депозирали молба за даване ход на делото със становище по съществото на спора/ стр.29 по делото/. Договор №3 за правна защита и съдействие, бланков №667362, от 11.10.2016г., сключен между ищеца и адвокат К. не бил представен по КАНД №319/2016г. на АС Стара Загора, предвид липсата на законова възможност за осъждане на ответния АНО да заплати разноските по делото, но същия имал значение на частен документ – разписка за плащане, която следвало да бъде преценена като доказателство за настъпване на имуществените вреди в резултат на издаденото незаконосъобразното наказателно постановление от Директора на АДФИ гр. София.

В исковата молба са изложени подробни правни съображения по основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, против които ответника излага доводи в отговора си.

Ответника – АДФИ гр. София не въвежда спор по фактите, но иска от съда да приеме, че не налице каузална връзка между издаването на незаконосъобразно наказателно постановление и заплащането на възнаграждение за един адвокат за съдебна защита против наложеното административно наказание, за която теза са изложени доводи в смисъл, че защитник по дела от административно наказателен характер не е задължителна процесуална страна.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за основателност на исковата молба, като разноските по настоящото дело да се намалят до минимално предвидения размер.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На съда е служебно известно, че с Решение № 326/28.11.2016г., постановено по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора е оставено в сила Решение № 173/28.04.2016г. на РС Казанлък за отмяна на НП №11-01-519/06.11.2015г., с което Директора на АДФИ София е наложил незаконосъобразно административно наказание „глоба” в размер на 200лв. на ищеца.

Съгласно твърденията в исковата молба, доказателства за платено възнаграждение на упълномощения процесуален представител – адвокат К., не са представени по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора, като по това производство е представено единствено Пълномощното от 29.07.2016г. Няма спор между страните по фактите, представляващи основание за предявяване на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като спора се свежда до наличието на причинно –следствена връзка между незаконосъобразната административно наказателна дейност и заплатеното възнаграждение на един адвокат за защита от наказателната репресия, призната за незаконосъобразна със съответните съдебни решения. Следващия спорен момент по делото е относно доказателственото значение на разписката, безспорно представляваща частен документ, но без достоверна дата.

Първия спорен въпрос е разрешен с Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.1 постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС на РБ, според което: При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

С отмяната на наказателно постановление като незаконосъобразен правораздавателен акт възниква основание за предявяване на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №2/ 19.05.2015г., по ТД №2/2014г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС на РБ, а съгласно ТР №1/15.03.2017г. на ВАС на РБ, заплатеното адвокатско възнаграждение е признато за пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, която подлежи на обезщетяване. Съгласно посочените Тълкувателни разрешения, Възнаграждението за един адвокат е признато за имуществена вреда, настъпила пряко и непосредствено от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, за обезщетяване на която държавата носи отговорност по реда и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Следователно, при предявен иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ на основание фактология, идентична с тази по настоящата искова молба, съдът след удостоверяване на окончателната отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление, следва да провери действителното заплащане на възнаграждението за един адвокат. В настоящия случай тъкмо този въпрос се явява централен за основателността на предявената искова претенция. С т.1 на ТР №6/06.11.2013г по т.д.№6/2012г. ОСГТК на ВКС е приело, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие, плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт. Следователно, представения договор за правна защита и съдействие в частта му с удостоверителното изявление на адвоката, има характера на разписка – доказателство за плащане в брой на уговорено възнаграждение, но тази разписка не доказва, че между ищеца и процесуалния му представител по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора, е съществувал договор за защита и съдействие. Ищеца е представляван по КАНД №319/2016г по описа на АС Стара Загора от адвокат К. / видно от копието на молба с вх. №3576/24.10.2016г/ по силата на едностранна мандатна сделка, като в Пълномощното не е уговорено заплащане. Съгласно твърденията в исковата молба за представено по КАНД №319/2016г по описа на АС Стара Загора пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, се налага извод, че между ищеца и неговия процесуален представител е съществувала мандатна едностранна сделка, но не и двустранен възмезден договор, сключен с цел защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление, за осъществяване на която се дължи и уговореното възнаграждение. Няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договора за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция, пред която се е развило административно наказателното дело. На обезщетение подлежат изплатените в производствата по обжалване адвокатски възнаграждения, а в настоящия случай, договора за процесуално представително и защита е сключен с адвокат К. на недостоверна дата, с оглед не представянето му по КАНД №319/2016г. по описа на АС Стара Загора, съгласно твърденията в исковата молба.

Не е достатъчно да се представи разписка за плащане, за каквато е обявен договора за правна защита и съдействие в частта му на удостоверителното изявление за получаване на възнаграждението. Необходимо е да е уговорено между страните възмездно престиране на адвокатска помощ, а за тази уговорка се представят доказателства едва с исковата молба за присъждане на възнаграждението за един адвокат, който е представлявал наказаното лице по силата на мандатна сделка, не и по силата на възмезден договор. Противното тълкуване на закона, в смисъл, че е достатъчно пълномощно за процесуално представителство, а впоследствие е допустимо да се представят доказателства за възмездена адвокатска защита, без достоверна дата, би довело до уговаряне на възнаграждения с оглед изхода от административно наказателните производства т.е. за заобикаляне на забраната да се уговаря резултат между адвоката и довереника му. Искът е неоснователен поради липса на доказателства за сключен между ищеца и адвоката възмезден договор за правна защита и съдействие по КАНД №319/2016г по описа на АС Стара Загора, предвид представеното пълномощно на адвокат К. по същото дело и представянето едва в исковото производство на договор за правна защита и съдействие с недостоверна дата.

При този изход от спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.Н.Б. против Агенция за държавна финансова инспекция за сумата от 300лв. /триста/, представляваща възнаграждение за един адвокат, представляващо имуществена вреда от незаконосъобразно НП № 11-01-519/06.11.2015г. на Директора на АДФИ гр. София.

ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН********** да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София сумата от 100лв/ сто/ представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: