Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№  110                                    25.04.2017г.                        град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            

 

СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА

       

  

при секретар  З.Д.

и с участието на прокурор                                                                        като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 80 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                    

 

                                      

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

           

            Образувано е по жалба на “Турмедико”ЕАД,ЕИК 130134643,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н “Оборище”,бул.”Княз Ал.Дондуков”№11,представлявано от изп.директор Божидар Тодоров Станчев против Акт за установяване на задължение по декларация № 59523/30.12.2016г.,издаден от ст.инспектор в отдел “Местни данъци и такси”/МДТ/ в Община Стара Загора,потвърден с Решение № 59523/02.02.2017г. на Началник отдел “МДТ” в Община Стара Загора.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/№ 59523/30.12.2016г.,издаден от ст.инспектор в отдел “Местни данъци и такси”/МДТ/ в Община Стара Загора,потвърден с Решение № 59523/02.02.2017г. на Началник отдел “МДТ” в Община Стара Загора по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се,че на дружеството е определен туристически данък за 2011г.на основание чл.61с,ал.4 и 5 от ЗМДТ,които с Решение №5 от 05.04.2012г. на Конституционния съд/КС/ на РБългария по конституционно дело №13/2011г.,образувано в “Държавен вестник” бр.30/17.04.2012г. и в сила от 21.04.2012г. ,са обявени за противоконституционни.

Въз основа на подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяната на оспорения АУЗД №/№ 59523/30.12.2016г.,издаден от ст.инспектор в отдел “Местни данъци и такси”/МДТ/ в Община Стара Загора,потвърден с Решение № 59523/02.02.2017г. на Началник отдел “МДТ” в Община Стара Загора и присъждане на разноски.

 

            Ответникът по жалбата -  Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че атакуваният АУЗД е издаден от компетентен орган,в предвидената от закона форма,в съответствие с административно производствените правила и материалния закон ,като е спазена и целта на закона.Направено е искане за присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

 

             Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            С декларация по чл. 61р,ал.5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък жалбоподателят в настоящото производство “Турмедико”ЕАД е декларирал туристически обект на територията на Община Стара Загора-хотел “Люляк” в Старозагорските минерални бани и реализирания брой нощувки за 2011г.,за които се дължи туристически данък.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора, е констатирано , че “Турмедико”ЕАД има задължения към бюджета на Община Стара Загора ,като дължимият на основание чл.61р от ЗМДТ туристически данък,определен въз основа на подадената от лицето декларация по чл.61р,ал.5 от ЗМДТ и Раздел шести от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора , незаплатен в предвидените по чл.61с,ал.3 и ал.4/обявена за противоконституционна с Решение №5 на КС на РБ-ДВ,бр.30 от 2012г./от ЗМДТ  срокове,е в размер,както следва:главница в размер на 5114,97 лева и лихва в размер на 2524,17 лева,или общо 7 639,14 лева.

            На основание чл.107, ал.4 от ДОПК, АУЗД № 59523/30.12.2016г. е оспорен от “Турмедико”ЕАД по административен ред с подадена жалба до Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора.

С Решение № 59523/ 02.02.2017г. на Началник отдел „МДТ” е потвърден изцяло АУЗД № 59523/30.12.2016г.

В мотивите на решението е прието, че с АУЗД № 59523/30.12.2016г. е установено неплатено задължение на фирмата-жалбоподател за туристически данък за 2011г.,дължимо във връзка с реализирани през 2011г. нощувки в туристически обект-хотел “Люляк” ,находящ се в Старозагорски минерални бани.Задължението представлява разлика за довнасяне между дължимия данък,начислен съобразно действителния брой на предоставените нощувки за всеки календарен месец на 2011г. и сумата ,съставляваща 30 на сто от данъка,определен при пълен капацитет на туристическия обект.Посочено е още ,че с  Решение №5 на КС на РБ-ДВ,бр.30 от 2012г.- разпоредбите на чл.61с,ал.4 и 5 от ЗМДТ,са обявени за противоконституционни ,като  Решението на КС има сила занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали публичноправни правоотношения във връзка с туристическия данък за 2011г. Органът по приходите ,след като е констатирал,че дължимият от “Турмедико”ЕАД туристически данък,определен въз основа на подадена декларация по чл.61р,ал.5 от ЗМДТ съобразно действителния брой на предоставените нощувки за всеки календарен месец през 2011г. ,е по- нисък от 30 на сто от данъка,изчислен при пълен капацитет на туристическия обект,правилно е установил въпросната разлика за довнасяне.Предвид фактът,че същата не е заплатена в законовоустановения срок до 01 март 2012г,считано от 02.03.2012г. дружеството изпада в забава и по тази причина дължи и лихва за просрочие на основание чл.4,ал.2 от ЗМДТ и чл.175,ал.1 от ДОПК.По тези съображения Началникът на отдел “МДТ” в Община Стара Загора е потвърдил процесния АУЗД.

 

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения АУЗД № 59523/30.12.2016г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против актове, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            Разгледана по същество жалбата  e неоснователна. 

 

            Задълженията за туристически данък представляват публични общински вземания съгласно чл. чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 7 от ЗМДТ.

По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за данъци. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за туристически данък приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

 

            Акт за установяване на задължение по декларация №59523/30.12.2016г.е издаден от длъжностно лице на длъжност „старши инспектор” в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице ,в кръга на неговите правомощия.   

 

Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като са обосновани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания АУЗД, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. 

 

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 59523/30.12.2016г.е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като  съображенията за това са следните:

         В настоящото производство не е налице спор досежно фактите,а именно,че “Турмедико”ЕАД е собственик на туристически обект-хотел “Люляк”,находящ се в Старозагорските минерални бани,подал е декларация по чл.61р,ал.5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък,като органът по приходите с АУЗД № 59523/30.12.2016г. му е определил данък за внасяне ,тъй като такъв не е бил внесен в предвидените срокове по чл.61с,ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и е определена и лихва за просрочие.

Настоящият спор е изцяло правен и се свежда до това дали дължимият от дружеството туристически данък за 2011г. попада в хипотезата на отменените  като противоконституционни разпоредби на  чл. 61с, ал. 4  и ал.5 от ЗМДТ с Решение на КС № 5 от 5.04.2012 г., обнародвано в ДВ, бр. 30/17.04.2012 г., постановено по к. д. № 13 от 2011 г.

Релевираните доводи в жалбата за недължимост на определения туристически данък за 2011г.  са,че конститутивният ефект на Решението на КС на РБългария съгласно нормата на чл.151,ал.2 от Конституцията на РБългария ,има незабавно действие във времето,което означавало,че обявеният за противоконституционен закон спира прилагането си и спрямо висящите правоотношения ,попадащи под действието на разпоредбата,обявена за противоконстутиционна.Т.е. заварените висящи правоотношения ,които са били породени от юридическия факт,регламентиран в обявената за противоконституционна норма ,какъвто е случаят с установеното в АУЗД № 59523/30.12.2016г.  задължение,следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране.В тази връзка е посочена практика на ВАС/Решение № 235 от 09.01.2015г. по адм.дело № 4690/2014г.,VІІ отд на ВАС;Решение №10157 от 18.07.2014г. по адм.дело № 1831/2014г. ,VІІ отд на ВАС/.

Настоящият състав на съда споделя доводите на административния орган,развити в Решение № 59523/02.02.2017г. на Началника на отдел “МДТ” в Община Стара Загора,с което е потвърден изцяло АУЗД № 59523/30.12.2016г.

Разпоредбите на чл. 61с, ал. 4  и ал.5 от ЗМДТ с Решение на КС № 5 от 5.04.2012 г., обнародвано в ДВ, бр. 30/17.04.2012 г., постановено по к. д. № 13 от 2011 г.,са отменени като противоконституционни

След влизане в сила на решението на КС, с туристически данък се облагат само действително осъществените нощувки, а не нереализираните такива на база "пълен капацитет", но преди влизането на това решение в сила облагането става по дотогава действащите разпоредби. Решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му и по аргумент за противното следва изводът, че обявеният за противоконституционен акт има действие до деня на влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата на  чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода от 1.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 г. туристическият данък се определя и по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с акт за установяване на задължение по декларация, след влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби, е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акта на данъчните органи. Размерът на дължимия данък не може да бъде определен по нормативен акт, който не е бил в сила към пораждането на данъчното задължение и на който не е придадена изрично обратна сила, който подход на регламентация се избягва при данъчните правоотношения. Следователно за дружеството е налице задължение за заплащане на туристически данък за 2011 г., при което оспореният акт за установяване на задължение по декларация е издаден в съответствие с материалния закон. Същият е мотивиран с посочване на правните разпоредби, въз основа на които е издаден. Установените задължения за туристически данък по  чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ за периода 2011 г. са в съответствие с материалния закон, тъй като са съобразени действащите през този период правни разпоредби на ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с от ЗМДТ.В тази връзка следва да се посочи и практиката на ВАС по идентични казуси-Решение № 13845 от 15.12.2016г. по адм.дело № 118/2016г.,VІІ отд. на ВАС;Решение №12833 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2014 г., VII отд на ВАС; Решение № 6242 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2014. г., VII отд.на ВАС и  др.

 

 С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 59523/30.12.2016г., издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 59523/02.02.2017г. на Началник отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора,е законосъобразен- издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановени в съответствие с материалноправните разпоредби ,на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД № 59523/30.12.2016г се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на делото ,искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски ,следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. 

По делото ответната страна е представила списък на разноските и е видно,че се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 711 лева, съобразено и изчислено по чл.8,ал.1,т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като за този размер следва да бъде осъден “Турмедико”ЕАД  да заплати на Община Стара Загора  юрисконсултско възнаграждение.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от  ДОПК и чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Турмедико”ЕАД,ЕИК 130134643,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н “Оборище”,бул.”Княз Ал. Дондуков” №11,представлявано от изп.директор Божидар Тодоров Станчев против Акт за установяване на задължение по декларация № 59523/30.12.2016г.,издаден от ст.инспектор в отдел “Местни данъци и такси”/МДТ/ в Община Стара Загора,потвърден с Решение № 59523/02.02.2017г. на Началник отдел “МДТ” в Община Стара Загора, , като неоснователна.

 

ОСЪЖДА   Турмедико”ЕАД,ЕИК 130134643,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н “Оборище”,бул.”Княз Ал. Дондуков” №11,представлявано от изп.директор Божидар Тодоров Станчев  да заплати на Община Стара Загора сумата от 711/седемстотин и единадесет/лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                             

 

 

 

 

                                                                                                                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН    СЪДИЯ: