Р Е Ш Е Н И Е

№156 19.05.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шестнадесети май 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №84 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В.П.Д. и Т.Х.Д. против Заповед №17-1228-000090/26.01.2017г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с наложена на първия жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата –Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за това, че на 26.01.2017г. около 23.35ч в град Стара Загора, по ул. „Генерал Гурко” до кръстовището с ул. „Цар Иван Асен ІІ” управлява в посока изток лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. №СТ6939АР- съпружеска имуществена общност между жалбоподателите, под въздействието на алкохол 1.13%.

Принудителната мярка е наложена въз основа на АУАН №Г974188/26.01.2017., приложен по преписката. Допуснато е предварително изпълнение на мярката, чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номера СТ6939АР.

С жалбата се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП поради нарушение на чл.6 от АПК, обусловено от незаконосъобразно засягане на правото на собственост на лице – Т.Х.Д., което не е субект на административното нарушение. Предвид на факта, че МПС-во, което е обект на принудителната мярка не е еднолична собственост на водача, осъществил състава на чл.171 т.2А от ЗДвП се твърди, че заповедта за нейното прилагане е незаконосъобразна. Изложени са съображения в писмената защита, че спрямо водача на МПС-В.Д., който е и съсобственик, е приложена ПАМ по чл. 171 т.1 буква „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, която удовлетворява целите на чл.22 от ЗАНН, поради което с налагането на ПАМ по смисъла на чл.171 т.2А от ЗДвП е нарушен принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК и е ограничено правото на собственост на другия съсобственик –Т.Д., която има нужда поради здравословното си състояние да ползва автомобила.

От съда се иска да бъде отменена Заповед № 17-1228-000090/26.01.2017г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора като се присъдят разноските по делото в размер на 15лв., представляващи 10лв. държавна такса, заплатена по сметка на АС Стара Загора и 5лв. държавна такса по сметка на ВАС на РБ.

Ответника – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност, от лица за които същия е неблагоприятен и на 24.02.2017г., в рамките на 14-дневния срок, който тече от 22.02.2014г., деня следващ датата на връчване на акта, която е 11.02.2014г., поради което е допустима, а разгледана по същество е

основателна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид изричното оправомощаване на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП, извършено от със Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директор ОД МВР Стара Загора, а освен това се явява и ръководител на служба за контрол по този закон. Принудителната мярка е постановена при не правилно приложение на материалния закон – чл.171 т.2А от ЗДвП вр. с чл.22 от ЗАНН, а именно разширен е предметния обхват на мярката, с което незаконосъобразно са засегнати правата на собственост на трети лица.

Жалбоподателите не оспорват осъществяването на елементите от фактическия състав на мярката по чл.171 т.2 А предл. второ от ЗДвП, а именно собственик, който управлява МПС-во след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, като същите се установяват и от приложения АУАН №Г974188/26.01.2017г. съставен против В.П.Д.. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното т.е. документ е годно средство за доказване съществуването на фактите, субсумиращи се под състава на административно нарушение, при чието осъществяване законодателя е допуснал прилагането на принудителни административни мерки с цел незабавното му преустановяване и предотвратяване на възможността за повторно извършване на същото или друго административно деяние, включително и на престъпление, що се касае до мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП по аргумент от липсата на горна граница за концентрацията на алкохол в кръвта. Следователно и в случаите, в които концентрацията на алкохол сочи на състав на престъпление по смисъла на НК, тъй като надвишава лимита по чл. 174 от ЗДвП от 1.2 на хиляда, принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, е приложима. Законодателя е посочил, че се прекратява регистрацията на ППС-во на собственик, който управлява след употреба на алкохол, чиято концентрация е над 0.5 на хиляда, а това означава, че обект на мярката може да бъде само ППС-во, което е собственост на онзи, който го управлява след употреба на алкохол. Няма място за съмнение, че мярката ще бъде законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС-ва, които са еднолична собственост на нарушителя, но не и когато са собственост на, или, и на трети лица, какъвто е настоящия случай. При осъществяване на посочените в чл.171 т.2А от ЗДвП действия /управление на ППС-во след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда/ и прилагане на мярката спрямо лицето, което управлява пътно превозно средство – негова еднолична собственост, заповедта би била законосъобразна, но настоящия случай не е такъв. Принудителните мерки, чиято цел е посочена в чл.22 от ЗАНН представляват форма на наказателна репресия, а предвид на правната им същност се допустими в хипотезите на осъществени административни нарушения или престъпления. Следователно, като се изхожда от основните принципи на правото, че административната отговорност е лична, че никой не може да търпи последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение или престъпление, както и особената защита на правото на собственост по чл.17 от Конституцията на РБ, и предвид граматичното тълкуване на текста на чл.171 т.2А от ЗДвП / на собственик, който управлява, а не на собствениците на ППС-во/ може да се стигне до извода, че прекратяването на регистрацията е приложима мярка спрямо водачите – еднолични собственици, на управляваното в момента на нарушението пътно превозно средство. Ограничителното тълкуване на всички норми, установяващи принудителни административни мерки е обусловено от посочения по-горе репресивен характер, от тяхната цел и от предпоставките за прилагането им, а именно осъществено административно нарушение, което следва да бъде преустановено, както и да се предотврати настъпването на вредни последици, извършването на същото или друго нарушение, съответно престъпление, или с цел осигуряване на възможност за реализиране на отговорността на нарушителите. Мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП има за последица „отнемане” на средството за извършване на нарушението, защото макар ППС-во да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата.

Във връзка с довода, че със Заповед №17-1228-000089/26.01.2017г. на същия административен орган е наложена ПАМ по чл. 171 т.1 буква „Б” от ЗДвП на В.Д. в качеството му на водач, следва да се каже, че законодателя допуска едновременното прилагане на двете мерки – отнемане на свидетелството за правоуправление и прекратяване на регистрацията на ППС-во, тъй като имат различни обекти и цели. Отнемането на свидетелството за управление представлява лишаване от права по административен ред и има за цел охраната на особено важен обществен интерес – живота и здравето на всички участници в движението по пътищата. Съответно собствениците на ППС-во винаги са длъжни да предоставят управлението на правоспособни водачи, но когато водача, чието правото да управлява е отнето по силата на ПАМ, притежава собствено ППС-во, то в този случай разполага със средство, чрез което може да осъществи същото нарушение на закона и именно с цел отричане и на тази възможност е предвидена мярката „прекратяване на регистрацията”. След като целта на законодателя е да отнеме всички възможности на водача да осъществи отново същото нарушение, то се налага и извода, че разширяването на предметния и спрямо субектите обхват на мярката, не води до постигане целта на закона, а до недопустимо засягане правата на трети лица. В този смисъл, неоснователно е твърдението, че само с отнемането на свидетелството за управление на МПС-во целта на закона е постигната, тъй като двете мерки имат различни цели и обекти, но въпреки неоснователността на този доводи, поради изложеното по-горе, не е допустимо прекратяване на регистрацията на съсобствено ППС-во. Заповедта не може да се отмени само по отношение на идеалното право на собственост на собственика, който не е извършил нарушението, тъй като на регистрация подлежи ППС-во, а не правата на собственост, поради което, въпреки неоснователността на доводите, че спрямо Д. една мярка е достатъчна, следва да бъде отменена заповедта по жалбата на Т.Д., на която да се присъдят и разноските по делото и в двете съдебни инстанции в размер на 15лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №17-1228-000090/26.01.2017г. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора по жалбата на Т.Х.Д. и В.П.Д..

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Т.Х.Д. ЕГН ********** сумата от 15лв/петнадесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: