Р Е Ш Е Н И Е

№ 114 20.04.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар А.А.

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТ.МАНОЛОВ административно дело № 91 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П.И.Щ. *** против Уведомително писмо изх.№02-240-6500/2657 от 13.08.2016г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА София, в частта му в която е извършено прихващане на сумата в размер на 2043,30 лева. В жалбата се сочи, че е уведомителното писмо е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че административния акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, тъй като няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на жалбоподателя и не става ясно каква е причината за извършеното в Таблица 2 прихващане на сумата от 2043,60 лева, след което не остава дължима сума. Сочи се, че извършеното прихващане е и незаконосъобразно, тъй като задължението на бенефициента трябва да установява установено вземане на разплащателната агенция, а в случая административния орган е пропуснал производството по установяване на вземането си и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми, а това не е в съответствие с нормата на чл.5б от Регламент №885/2006г., тъй като не е установено с надлежен акт за установяване на публично държавно вземане, както по основание, така и по размер. Моли се съда да постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, Заместник Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, представляван от процесуален представител по делото, оспорва жалбата. В хода по същество юр.Попов излага съображения, че с друго уведомително писмо и по друга мярка /мярка 214/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014г. на жалбоподателя са наложи санкции в общ размер на 2820 лева. Твърди, че това писмо е обжалвано по административен ред и жалбата е оставена без уважение със Заповед № РД 20-386/06.07.2016г. Счита, че в Таблица №2 на оспорения административен акт се съдържа информация относно оторизираните и прихванати суми по отношение на жалбоподателя, а съгласно чл. 58 от регламент №1122/2009г. суми по заявление се прихващат на основание чл.5б от Регламент №885/2006г. на ЕК. Твърди, че тъй като мотивите на административния акт могат да бъдат изложени в друг административен акт, предхождащ издаването му, то с оглед на това оспорения акт е мотивиран с издаването на уведомителното писмо по мярка 214, както и заповедта на министъра. Счита, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на акта. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените в производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 29.05.2015г П.И.Щ., земеделски стопанин с уникален регистрационен номер (УРН) 193140 е подал заявление за подпомагане 2015 (форма за физически лица) №2410061589737 (л.46-72), с искане за подпомагане по различни схеми и мерки, между които и схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози, обвързана с производството (ПНДЖ 3) —за онглежданите от него 52 бр.кози. С последващо заявление от 15.06.2015г (л.73-112) същият е редактирал парцели.

По това заявление е издадено оспореното по делото уведомително писмо изх.№02-240-6500/2657 от 13.08.2016г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството за подпомагане на животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (л.7-11), издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Със същото Щ. е уведомен за размера на оторизиранта субсидия по заявление с УИН 2410061589737 за кампания 2015г в размер на 2043,60 лева за 52 бр. животни /искането е изцяло удовлетворено/. Посочен е произхода на средствата и начина на нейното изчисляване, като данните да представени в табличен вид, придружени със съответните обяснения. Изрично е отбелязано, че превод на оторизираната сума е извършен по банкова сметка, *** Щ. в цитираното общо заявление. В писмото е записано, че неразделна част от него са Таблица №1 – оторизирани суми в лева и Таблица №2 – извършени плащания в лева. В последната таблица са отразени съответната схема (ПНДЖ3 2015), дата (20.10.2015г.), оторизирана сума (2043,60), прихваната сума (2043,60) и изплатена сума (0). С писмото Щ. е информиран за възможността да обжалва постановения акт по административен или съдебен ред. Видно от приложеното на стр.12 известие за доставяне, Щ. е получил оспореното писмо на 16.01.2017г.

По преписката е приложено и съответно е прието по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. изх.№02-240-6500/7075 от 15.10.2015г. (л.24-30), с което Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” по заявление на Щ. отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в писмото площи и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер от 2820,26 лева и че посочената сума може да бъде прихваната в съответствие с чл.5б от Регламент (ЕО) №855/2006г. на Комисията, изменен с Регламент 1034/2008г. на Комисията. Със Заповед №РД20-386/06.07.2016г. на Министъра на земеделието и храните (л.22-23) са оставени без уважение жалби на П.Щ. срещу отказа на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция за изплащане на финансова помощ по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. По делото няма данни писмото да е връчено на Щ., нито да е обжалвано.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата се явява допустима, като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на неговия адресат, от лице имащо правен интерес и в законоустановения срок, видно от представените от административния орган доказателства в тази насока.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт, обективиран в Уведомително писмо изх. изх.№ 02-240-6500/2657 от 13.08.2016г, е издаден в рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ—РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1 т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА. Със Заповед № №3-РД/323/ 11.03.2015г и на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Заместник-изпълнителния директор Живко Живков, избран с решение по протокол № 70/ 27.11.2014г на УС на фонда, правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при липса на законоустановени реквизити. Процесното уведомително писмо, в оспорената си част за прихванатата сума от 2043,60 лева, е постановено при пълна липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за прихващането. От административния акт не може да се направи извод по никакъв начин относно кое от трите самостоятелни основания, посочени от административния орган под таблица №2 (л.11), е причина за извършеното прихващане: наличието на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие. В процесното Уведомително писмо липсват каквито и да било данни относно това да са налагани на жалбоподателя санкции от предходни периоди с влязъл в сила административен акт, липсват данни жалбоподателя да има изискуеми задължения към фонда, какъв е техния размер и кога са възникнали, по кои конкретни схеми и мерки са те. Липсват и данни относно обстоятелството оторизирани ли са на жалбоподателя суми, за които последствие е установено, че са недължимо платени с влязъл в сила АУПДВ. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващане на дължимите суми. В Таблица №2 от акта в колона „прихванати суми” действително е посочена сумата 2043,60 лева, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание.

По делото се установи, че по силата на предходен акт (уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. изх.№02-240-6500/7075 от 15.10.2015г.) по отношение на Щ. е наложена санкция за бъдещ период, но никъде в оспореното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането, посочено в Таблица №2. Също така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на своите правомощия да прихване съответната сума.

Съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Така с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР се приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административно акт да се излагат при съдебно обжалване на акта, тъй като страната е напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

В процесния случай мотиви не са изложени изобщо от административния орган, както се посочи по-горе, нито в административния акт, нито с друг документ в преписката, а административния акт не е оспорен по административен ред. В съдебно заседание по делото процесуалният представител на административния орган навежда доводи, че в Таблица №2 към административния акт се съдържа информация относно оторизираните и прихванати суми по отношение на жалбоподателя, а съгласно Регламент 1122/2009г. суми по заявление се прихващат на основание разпоредбите на чл.5б от Регламент №885/2006г. на комисията. Заявява също, че тази подробна информация е в резултат на влязлата в сила Заповед на Министъра на земеделието, както и на уведомителното писмо по мярка 214, която е представена по делото, като обосновава, че мотивите към административен акт могат да бъдат изложени в друг административен акт, предхождащ издаването му, поради което оспорения акт се явявал мотивиран. Тези доводи са изложени едва в проведеното съдебно заседание, затова и изключена и недопустима съгласно мотивите към т.2 на ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и т.3 от ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС е възможността административния орган да поправи пропускът си да изложи мотиви в процеса на доказване в хода на съдебното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. изх.№02-240-6500/7075 от 15.10.2015г. е писмено доказателство, установяващо факта на наложена в миналото административна санкция по основание, вид и размер, но този факт от своя страна не е посочен от административния орган в оспорваното Уведомително писмо, нито е установено влизането му в сила.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице неспазване на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК при издаване на процесното писмо. Предвид на това оспорения административн акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл.146, т.3 от АПК.

Предвид изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П.И.Щ. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството за подпомагане на животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания изх.№02-240-6500/2657 от 13.08.2016г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА София, в частта му в която е извършено прихващане на сумата в размер на 2043,3 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул. „Цар Борис III” 136 да заплати на П.И.Щ. ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: