Р Е Ш
Е Н И Е
№
184 08.06.2017г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар М.П. и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 93 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на С.Х.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000030 от 12.01.2017г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която заповед на С.П. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство”, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4
от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон, при неспазване на императивните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
съдържание на акта и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.Твърди, че посочените в заповедта
наказателни постановления не са му връчени и не са влезли в сила, основание за
отнемане на посочените в тях контролни точки.
Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена без да е извършена
надлежна проверка и без да са изяснени в пълнота относимите факти и
обстоятелства, което е довело до произнасяне при невярно установена фактическа
обстановка и съответно до направени при неправилно приложение на закона правни
изводи.. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, юрисконсулт Русева оспорва жалбата, като
неоснователна, като релевира доводи, че заповедта е постановена при правилно
приложение и в съответствие с приложимите правни норми.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 17-1228-000030 от 12.01.2017г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на
МВР - Стара Загора, на жалбоподателя С.Х.П., е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - „изземване на свидетелство за управление на МПС”.
Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа
страна е обоснована с обстоятелството, че С.П. не е изпълнил задължението си
доброволно да върне Свидетелство за управление на МПС № 258779664, поради
загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни
точки с НП № 6824/ 03.09.2009 г.; НП № 16192/ 08.12.2008г.; НП № 9238/ 11.12.2009г.,
НП № 14-0284-000641/28.02.2014г. и НП № 14-1228-0021641/ 09.10.2014г., в
нарушение на чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
По
делото е представени справки за нарушител/водач на МПС – справка за нарушител и
справка картон водач, с посочване на наличните контролни точки към момента на
издаване на СУМПС; наказателните постановления, въз основа на които са отнети
контролни точки и датата на влизането им в сила; нарушените правни норми от
ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от
нарушенията. От удостовереното в справките се установява, че на С.П. е издадено
СУМПС № 258779664, като към момента на издаването на СУМПС /04.10.2006г./
водачът на МПС е разполагал с 39 контролни точки по контролен талон № 2976198.Според
същите справки, както и от приетите като доказателства по делото две
наказателни постановления и 3 броя картони на наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя
нарушения по ЗДвП, на С.П. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 9238/
11.12.2009г., за нарушение по чл. 183,
ал.4, т.7 от ЗДвП - 8 контролни точки; с НП №16192/ 08.12.2008. - за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП - 4
контролни точки; с НП № 6824/ 03.09.2009г. - за нарушения по чл. 183, ал.4, т.7
от ЗДвП – 8 контролни точки, с НП 14-0284-000641от 28.02.2014 г. за нарушение
за нарушение на чл. чл. 183,ал.4,т. 7 от ЗДвП – 6 контролни точки, влязло в
законна сила на 08.08.2014 г. и с НП № 14-1228-002
2164/ 09.10.2014г., влязло в сила на 08.06.2016г. - за нарушения на чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 и
чл. 175,ал.1,т.1,предложение1 – общи 14 контролни точки.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-1228-000030 от
12.01.2017г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора, вкл.
с НП 14-0284-000641 от 28.02.2014 НП № 14-1228-002 2164/ 09.10.2014г , картони
на НП №№ 9238/ 11.12.2009г16192/ 08.12.2008.
НП № 6824/ 03.09.2009г. , Справка за
нарушител/водач на МПС и справка картон нарушител.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000030 от 12.01.2017г.
е връчена на С.П. на 10.02.2017г. Жалбата против заповедта е подадена в ОД на
МВР гр. Стара Загора на 17.02.2017г. С оглед на което оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП
/в действалата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция/,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и
т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал3, т.1
от ЗМВР и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които
са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000030 от 12.01.2017г. е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Обоснована е с
релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП -
неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП от водача на МПС С.П.
за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС поради загубване
на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни
точки, при посочване и на наказателните постановления, с които е постановено
отнемане на контролните точки. Действително в заповедта е пропуснато да бъде
отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.4, възприета от
административния орган като материалноправно основание за налагането на
принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт,
регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената
ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се
извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, непълната
правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява
съществено формално /процесуално/ нарушение. За да бъде основание за отмяната
на акта, допуснатото нарушение следва да е от такова естество, че да има за
последица или нарушаването на правото на защита на адресата на акта, или недопускането на което е могло да
доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос и
до издаването на акт с различно съдържание. В случая в мотивите на заповедта
изрично е посочено, че неизпълненото задължение, за което се налага ПАМ, е
задължението на водача на МПС по чл.157, ал.4 от ЗДвП; посочени са и
наказателните постановления, надлежно връчени на жалбоподателя, въз основа на
които за извършени нарушения по ЗДвП са били отнети контролни точки на С.П... С
оглед на гореизложеното съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000030 от 12.01.2017г. е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП,
съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „изземване на свидетелството за управление” на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Приложената на С.П.
с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП от фактическа
страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно
да върне СУМПС № 258779664 поради загубване на придобитата правоспособност, с
оглед отнемането на всички контролни точки с с НП № 6824/ 03.09.2009 г.; НП №
16192/ 08.12.2008г.; НП № 9238/ 11.12.2009г., НП № 14-0284-000641/28.02.2014г.
и НП № 14-1228-0021641/ 09.10.2014г.
С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.П.
принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед , се свързва с установяването и доказването,
че С.П., като водач на МПС, не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на
придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за недоказано, че в случая по отношение на водача на
МПС – С.П., кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с
който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ
„изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност
вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на
задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата
на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за
правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване
валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за
отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството
за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя.
За да е налице релевантно отнемане на контролни
точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от
визираните в чл. 4,ал.1 от Наредба № -з-1959 от 27.12.2007г.за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959)
нарушения., респективно чл.6 от НАРЕДБА № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Кога едно нарушение е
установено по надлежния ред определя Закона за административните нарушения и
наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е
необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало
окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт
има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма
правни последици. Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните
постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са
обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Следователно едва след сбъдването на
някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в
сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и
на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да
се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо
да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно фактът
подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се
докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил
субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно,
възниква от деня на връчване на акта – чл. 59,ал.2 във връзка с чл. 58,ал.1 от
ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в
сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено.
Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган –
чл. 170,ал.1 от АПК.
Какво
доказал в случая административният орган по отношение на наказателни
постановления № 6824/ 03.09.2009
г.; № 16192/ 08.12.2008г.и № 9238/
11.12.2009г Представените от него, писмени
доказателства установяват само, че наказателни постановления са били
унищожени. Издаденото от него самия него писмо № 12280-11719 от 12.04.2017 г,
картони на НП, справка за нарушител установяват единствено факта на унищожаване
на преписката и вписването на определени факти в информационната система.
Следователно, налице е само едно твърдение на касатора, че наказателни постановления
№ 6824/ 03.09.2009 г.; № 16192/
08.12.2008г.и № 9238/ 11.12.2009г. са влезли в сила и
с него са отнети 20 контролни точки на водача. Този факт е напълно възможно да
е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно доказан е необходимо да
бъде доказан с допустимите от закона доказателствени средства. Законът изисква –
чл. 58,ал.1 от ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя. По
делото няма доказателства - дори самите наказателни постановления не са
представени, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на
постановлението, така и фактът на надлежното му връчване. Твърдението на
касатора, че нормативно определеният му срок за съхранение на
административно-наказателната преписка изтекъл и поради това не може да представи
доказателства в съда за връчването на постановлението не съответства на
нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в
процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта
на съобщаване. Инструкция № I-60 от 1998 г. за организация на деловодната
дейност в Министерството на вътрешните работи, утвърдената типова номенклатура
на делата в регионалната дирекция на вътрешните работи, протоколът за
унищожаване на многоекземплярни документи, на които Към датата на издаване на
наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, в сила Наредба
№ 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл.
30,ал.2 от Наредбата наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на
наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте
години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление,
в процесния случай е ирелевантно. Ал. 3 на същата разпоредба изрично предвижда,
че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е
постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на
контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че
отнетите с наказателни постановления № 6824/ 03.09.2009 г.; № 16192/ 08.12.2008г.и № 9238/ 11.12.2009 не са възстановени - противното би значело да не се
отчитат при издаване на заповедта за принудителната мярка. Щом като контролните
точки не са били възстановени за жалбоподателя е налице задължение да съхранява
наказателните постановления и преписката по тях. Неизпълнението на това негово
задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на
връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици на влизането им в
сила на наказателните постановление и
отнемането на контролни точки..
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, , като постановена при неправилно приложение на приложимите материалноправни разпоредби,следва да бъде отменена, а на жалбоподателя на основание чл. 143,ал.1 от АПК да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 160/ сто и шестдесет/ лева.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Х.П. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000030 от 12.01.2017г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на С.Х.П. е наложена принудителна
административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство”, като незаконосъобразна
ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните
работи гр. Стара Загора да заплати на С.Х.П.
***, направените по делото разноски в размер на 160/ сто и шестдесет / лева
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.