Р Е Ш Е Н И Е

№ 168 29.06.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 102 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.71 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Н. П., подадена чрез пълномощника му адв. Б.Д. от САК, против Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че подаденото от „Т.” ЕООД заявление за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, с цел риборазвъждане без промяна на условията, не отговаря на нормативно регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа че необосновано и при неправилно приложение на закона е прието наличието на обстоятелства, релевиращи неизпълнение на условията и задълженията по издаденото разрешително за водовземане, като основание за постановения отказ за продължаване срока на неговото действие. Оспорват се фактическите констатации и направените въз основа на тях от административния орган правни изводи за съществуването на законово регламентирана пречка за продължаване на действието на разрешителното. Жалбоподателят твърди, че от една страна „Т.” ЕООД по силата на закона е освободено от задължението за заплащане на такси за водовземане и водоползване и съответно е отпаднала необходимостта от поставяне на водоизмервателни устройства, а от друга – че е налице обективна невъзможност за монтиране на изискуемото се съгласно издаденото разрешително измервателно устройство. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспореното Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район и връщане на преписката за продължаване на производството по разглеждане на заявеното искане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата - Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, е постановен в съответствие с приложимите материалноправни нормативни разпоредби и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. С подробно изложени съображения се обосновава, че възприетото административно решение се основава на правилно установени факти и обстоятелства, които съответно на закона са квалифицирани като материалноправна пречка за продължаване срока на действие на издаденото на „ТУНДЖА 73” ООД разрешително за водовземане.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство - „Т.” ЕООД - гр. Николаево, е титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив /л.17 - л.20 по адм. дело № 570/2017г. по описа на АС - Пловдив/. С разрешителното, на основание чл. 44, ал.1 и ал.2 и чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите, на „ТУНДЖА 73” ООД е разрешено водовземане с цел риборазвъждане - пълнене на 25 броя басейни за отглеждане на риба и покриване на загубите от изпарение и филтрация, от воден обект река Тунджа, с място на водоползването рибовъдно стопанство в опашката на яз. „Жребчево” с площ 2 875 дка до пътя гр. Нова Загора - гр.Русе, в района на гр. Николаево. В разрешителното са определени мястото, параметрите и разрешения режим на водовземането, както и схемата и техническите параметри на съоръженията, чрез които ще се извършва водовземането. В част ”Задължения за монтиране на измервателни устройства” на разрешителното, като задължение на титуляра на разрешителното за водовземане е посочено такова за „монтиране на измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води”. Съответно в част „Условия на водовземането” са определени следните задължения: 1. Да уведоми контролиращия орган за датата на монтиране на измервателно устройство; 2. Да извършва ежемесечно наблюдения и отчет на ползваните водни обеми. Да съставя протокол, който да изпраща в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” в края на всяка година и 3. За определяне на действителната категория на водата при пункта на водовземането да се извършва ежегоден химически анализ на водата във водоизточника. Информацията да се изпраща на контролиращия орган в края на всяка година. В част „Такса за водоползване” на разрешителното е посочено, че следва: 1. Да се заплащат годишни такси за правото на водоползване в размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1 и 2, т.3 - Раздел І от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, за „риборазвъждане”, за действителната категория на повърхностните води при мястото на водовземане. Посочено е, че таксата е годишна и се внася от титуляра на Разрешителното за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година по актуална сметка на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив в момента на плащане. Въведено е и изискване за поддържане в изправност на измервателното устройство за целия срок на действие на разрешителното.

Издаденото на „ТУНДЖА-73” ООД Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., е със срок на действие от 27.04.2008г. до 27.04.2014г.

Със Заявление с вх.№ ПВ-01-19 от 21.01.2014г. /л.36 по адм. дело № 570/ 2017г. по описа на АС – Пловдив/, „ТУНДЖА 73” ООД е направило искане до Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, на основание чл.72, ал.1, т.2 и /или чл.78 от Закона за водите и чл.57, т.2 от Наредбата за ползването на повърхностните води, да бъде продължено Разрешително № 31160021 от 27.04.2010г. Към заявлението са приложени платежно нареждане за заплатена такса; Декларация от 21.01.2014г., че дружеството няма парични задължения към държавата и общината по см. на чл.162, ал.2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; Протоколи от изпитване Test report №№ ИЛ-14/008 от 21.01.2014г. и ИЛ-14/003 от 16.01.2014г .от Изпитвателна лаборатория „Централ” гр. Казанлък и Протоколи от изпитване №12-0042 от 13.02.2013г., №12-0041 от 13.02.2013г., № 12-0039/13.02.2013г. и №12-0040/13.02.2013г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ГД „Лабораторно-аналитична дейност” при Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ.

По подаденото заявление е извършена служебна проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № СЗ-009 от 24.01.2017г., съставен от длъжностни лица - експерти в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив /л.30/. Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че: 1. Водовземането се извършва от река Тунджа. Водата се използва за пълнене на басейни за отглеждане на риба и покриване на загубите от изпарения и филтрация. 2. Рибовъдното стопанство се намира на опашката на яз. Жребчево, с площ 2 875 дка, в района на гр. Николаево. При извършена проверка по документи е констатирано, че „Тунджа 73” ООД, като титуляр на разрешително № 31160021 от 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, не е заплатило дължимата годишна такса за период от 27.04.2009г. до 27.04.2014г. и не е представило копие от платежен документ, съгласно условията по разрешителното, вписани в раздел Такса за водоползване, т.1, т.2 и т.3, като дължимата сума за този период се сочи че възлиза на 27 235.21лв, по години както следва: за 2009г. – 3 795.15лв; за 2010г. – 3 299.54лв; за 2011г. – 3 847.35лв; за 2012г. – 5 444.87лв; за 2013г. – 8 215.00лв и за 2014г. – 2 633.30лв.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РР - 3020 от 24.01.2017г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, на основание чл.78, ал.2, т.3, чл.78а и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с цел на водовземането -„риборазвъждане” - пълнене на 25 броя басейни за отглеждане на риба и покриване на загубите от изпарение и филтрация в землището на град Николаево, община Николаево, област Стара Загора и титуляр „Тунджа 73” ООД. От фактическа страна постановеният отказ за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане се основава на това, че искането, макар и подадено в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ, не съответства на нормативните изисквания и не са налице условията на чл.78 и чл.78а ЗВ. Прието е, че към заявлението липсва приложен актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване”, когато водовземането е свързано с ползването на съществуващи съоръжения, съгласно чл.44, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г. Обосновано е, че титулярят на разрешителното за водовземане, продължаването срока на действие на което се иска, не е изпълнил вписани в разрешителното условия и задължения – да монтира измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и да уведоми контролиращия орган за датата на неговото монтиране; да извършва ежемесечно наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, като съставя протокол, който да изпраща в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и да заплаща годишни такси за правото на водоползване в размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1 и 2, т.3 - Раздел І от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ПМС 154/2000г., обн.ДВ бр. 65/ 2000г./, за риборазвъждане, за действителната категория на повърхностните води при мястото на водовземане. Решаващият административен орган е приел, че целта на разрешеното водовземане „риборазвъждане” влиза в обхвата на понятието „аквакултури” по смисъла на §1, т.7 от ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2012г. и се следва такса по чл.10, ал.1, т.3 от тази тарифа. Въз основа на констатациите, съдържащи се в Констативен протокол № СЗ-009 от 24.01.2017г. /протокол от служебна проверка по документи/, е прието за установено, че към датата на изтичане срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г., задълженията, вписани в част „Такса за водоползване”, не са изпълнени. По съображения, че продължаване срока на действие на разрешително за извършване на дейности по ЗВ, се следва само ако кумулативно са изпълнени изискванията по чл.78, ал.2 от ЗВ, е обоснован извод, че установеното неизпълнение на условия на издаденото разрешително и незаплащането на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ, релевира наличието на материалноправни пречки по см. на чл. 78, ал.2, т.3 и чл.78а от ЗВ, за продължаване срока на действие на издаденото на „ТУНДЖА 73” ООД Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № РР-3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, в т.ч Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., Констативни протоколи № Сз-271 от 04.09.2013г., № Сз-073 /09.04.2014г. и №СЗ-009/24.01.2017г.; водена кореспонденция между Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и „ТУНДЖА 73” ООД във връзка със сочени като дължими такси от титуляра на разрешителното за водовземане и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 52, ал.1, т.4 във вр. с чл.78, ал.2 от Закона за водите – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, съобразно нормативно регламентираните му правомощия.

Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправни пречки по см. на чл.78, ал.2, т.3 и чл.78а от Закона за водите, за продължаване срока на действие на издаденото на „ТУНДЖА 73” ООД разрешително за водовземане. Дали сочените в Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. факти и обстоятелства са правилно установени и доколко същите съответно на закона са квалифицирани като такива, представляващи основание за постановения отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспореното решение.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на регламентираните в Раздел ІІІ от Глава ІV на Закона за водите процесуални правила относно продължаването срока на действие на издадено за дейности по ЗВ разрешително, с оглед на което по отношение на обжалвания акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК. Производството, приключило с издаването на оспореното решение, е административно по своя характер, а не административнонаказателно, поради което възраженията на жалбоподателя за несъответствие на съставените констативни протоколи с изискванията за съдържание на АУАН и тези за неспазени процесуални правила по ЗАНН, са ирелевантни за преценката на процесуалната законосъобразност на Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г., поради което не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.

Съгласно нормативното предписание на чл.78, ал.2 от Закона за водите, органът по чл.52, ал.1 от ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Съответно разпоредбата на чл.78а от Закона за водите предвижда, че продължаване на срока на действие на разрешително по реда на чл.78, ал.2 от ЗВ се извършва след плащане на дължимите такси по чл.194 и/или дължимите глоби или санкции по чл.200 от ЗВ.

Въз основа на тази нормативна регламентация може да се направи извод, че за постановяване на административен акт за продължаване срока на действие на издадено разрешително за дейности по Закона за водите, се изисква кумулативното наличие на установените като материалноправни предпоставки условия по чл.78, ал.2 от ЗВ и изпълнение на изискването по чл.78а от ЗВ. Съответно неспазването на което и да е било от законово предвидените изисквания по чл.78, ал.2, т.1 – т.3 и чл.78а от ЗВ, съставлява материалноправна пречка за постановяване на позитивен за молителя акт за продължаване срока на действие на разрешителното.

В случа оспореното Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, от фактическа страна на първо място е обосновано с обстоятелството, че подаденото от „ТУНДЖА 73” ООД искане по чл.78, ал.1 от ЗВ, не съответства на нормативните изисквания - към заявлението липсва приложен актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване”, когато водовземането е свързано с ползването на съществуващи съоръжения, съгласно чл.44, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г. Второто основание за постановения отказ се свързва с това, че не са изпълнени кумулативно изискванията по чл.78 ал.2 и чл.78а от ЗВ /титулярят на разрешителното не е изпълнил вписаните в разрешителното за водовземане условия за монтиране на измервателно устройство; за извършване на ежемесечно наблюдение и отчет на ползваните водни обеми и съставянето на протокол, който да изпраща в БД ИБР в края на всяка година, както и че не е неизпълнил изискването за заплащане на такса водоползване - такса за риборазвъждане по чл.10, ал.1, т.3 във вр. с §1, т.7 от ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, при наличие на незаплатени суми за приетите като дължими такси.

При неправилно приложение на чл.78, ал.2 от Закона за водите и необосновано решаващият административен орган е приел, че липсата на приложен към заявлението „актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване”, когато водовземането е свързано с ползването на съществуващи съоръжения, съгласно чл.44, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г.”, съставлява релевантно материалноправно основание за постановяване на отказ по подаденото искане. На първо място от Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г. /продължаване срока на действие на което се иска/, е видно, че съоръженията за разрешеното водовземане са: 1. Водовземно съоръжение - бетонов праг с височина 2.0м и 4 броя водовземни шахти; 2. Помпена станция на десния бряг на река Тунджа, на кота 267-40м с 4 броя помпи с дебит по 375-462 л/сек, мощност 75 квт; 3. Напорни тръбопроводи - 4 броя, 4. Стоманен напорен тръбопровод и 5. Рибовъдно стопанство. От представените и приети като доказателства по делото кадастрална скица и нотариален акт № 79/ 18.10.2015г. /л.128 – л.131 по адм. дело № 570/2017г. по описа на АС – Пловдив/ по несъмнен начин се установява че рибното стопанство, помпената станция и техническите съоръжения, обслужващи разрешеното водовземане с цел риборазвъждане, са собственост респ. са разположени в собствени на „ТУНДЖА 73” ООД поземлени имоти. При условие, че няма услуга по водоподаване и водоподаващо съоръжение, което да е собственост на трето лице, очевидно представянето на документ по чл.44, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностни води, не е било необходимо и следователно при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е основал отказа за продължаване срока на действие на Разрешително №31160021/ 27.04.2009г. на липсата на документ, удостоверяващ съгласие на собственика на съоръженията, съответно договор със собственик на съоръженията за предоставяне на услугата водоподаване.

На следващо място производството по Раздел ІІІ от Глава ІV на Закона за водите, е административно по своя характер, с оглед на което ако водещият производството административен орган е приел, че подаденото искане не удовлетворява изискванията на закона, е следвало при прилагането на чл.30, ал.2 от АПК да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани наличните (според органа) нередовности в заявлението. Следователно в случай че сезираният орган е считал, че подаденото от „ТУНДЖА 73” ООД заявление е следвало да бъде приведено в съответствие с формалните изисквания на действащата към момента на произнасянето Наредба за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г., е следвало да даде съответните указания на заявителя. Недопустимо е по съображения за несъответствие на Заявление с вх.№ ПВ-01-19 от 21.01.2014г. с изискванията на влязлата в сила близо три години след подаването му наредба, за които несъответствия заявителят не е бил уведомен и съотв. не му е била предоставена възможност за тяхното отстраняване, да бъде постановяван отказ по направеното искане за продължаване срока на действие на издаденото разрешително. Отделно от това възприетото от административния орган фактическо основание за отказа, не се свързва с нито една от изведените по аргумент от разпоредбите на чл.78, ал.2 и чл.78 от ЗВ материалноправни пречки за продължаване срока на действие на разрешителното.

Не се установява съществуването и на второто посочено фактическо основание за постановения отказ за продължаване срока на действие на Разрешително №31160021/ 27.04.2009г. - неизпълнение от страна на титуляра на разрешителното „ТУНДЖА 73” ООД на задължения за заплащане на такса. Мотивите, изложени в оспореното решение, за обосноваване възникването, съществуването и изискуемостта на задължения за заплащане на такси по чл.194 от Закона за водите, в тази си част са неясни и противоречиви. От една страна се сочи като неизпълнено въведеното с разрешителното условие /задължение/ за заплащане на годишни такси за правото на водоползване, а от друга страна се обосновава, че титулярят на разрешителното има задължения за такса за водовземане. Какъв вид такса и на какво основание е прието, че се дължи от „ТУНДЖА 73” ООД, не може да бъде извлечено и от съдържанието на Констативен протокол № Сз -009 от 24.01.2017г., на който констативен протокол органът се е позовал в обжалваното решение. Действително в раздел „Такса за водоползване” на разрешителното е вписано изискване за заплащане на годишни такси за правото на водоползване в размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1 и 2, т.3 от Раздел І от „Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ПМС № 154/2000г., обн. ДВ бр. 65/ 2000г.). Посочената тарифа, включително предвидената в нея „такса за риборазвъждане”, е отменена считано от 01.01.2012г. В първоначалната редакция на чл.194, ал.1 от ЗВ е било предвидено заплащане на такса за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности /чл.194, ал.1, т.2, б.”б”/. С изменения на ЗВ (ДВ бр.36/2008г.) е отменена разпоредбата на чл.194, ал.1, т2, б.”б” от ЗВ, съответно и таксата за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности е отпаднала, с оглед на което към момента на издаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021/ 27.04.2009г. не е съществувала установена със закон такса за водоползване, заплащането на която да се дължи при издадено разрешително за водовземане с цел риборазвъждане. Доколкото по аргумент от чл.60, ал.1 от Конституцията на РБългария таксите могат да се установяват само със закон, при липса на предвидена в ЗВ или в друг закон такса за водоползване за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, очевидно не може да се вменява като неизпълнено задължение от страна на титуляра на разрешително за водовземане с цел риборазвъждане незаплащането на „такса за правото на водоползване”. Нещо повече – с измененията на ЗВ (ДВ бр.36/2008г.) е приета нова т.4 на чл.194, ал.7 от ЗВ /сега т.4 на чл.194, ал.11/, съгласно която разпоредба такса за водовземане по т.1, б.”а” и „б” не се заплаща в случаите по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно водовземането с цел тези дейности, каквато е и целта на водовземането, разрешено в полза на „ТУНДЖА 73” ООД с Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021/27.04.2009г., е освободено и от заплащането на такса за водовземане.

Отделно от това прилагането на чл. 78а от ЗВ, като основание да бъде отказано продължаване срока на действие на разрешителното, изисква дължимостта на таксите по чл.194 от ЗВ да бъде установена по предвидения в закона ред и със съответния акт. По аргумент от разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, таксите по чл. 194 от ЗВ представляват публични вземания. В случая няма данни, а и не се твърди наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, нито е представен друг документ, удостоверяващ, че титулярят на разрешителното има публични задължения към държавата за такси по чл.194 от ЗВ. Доколкото от приложената по делото кореспонденция между „ТУНДЖА 73” ООД и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” по несъмнен начин се установява, че твърдяното публично държавно вземане за такси по чл.194 от ЗВ, се оспорва от дружеството – титуляр на разрешителното, от гл. т наличието на нормативно регламентирано основание за неговото възникване, съществуване и дължимост на изпълнението, очевидно е, че установяването на твърдяното вземане, следва да се извърши по друг процесуален ред. Съгласно разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл.195, ал. 1 такси по този закон /вкл. такси по чл.194, ал.1, т.1 – т.3 от ЗВ/, се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейновите дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК. Следователно недопустимо е в производство по Раздел ІІІ от Глава ІV на Закона за водите, образувано по искане за продължаване срока на действие на издадено разрешително, във връзка с произнасянето по това искане решаващият административен орган да извършва преценка за наличието на незаплатени по реда на чл.195, ал. 1 такси по чл.194 от ЗВ. Констативният протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението, е предвиден в закона /чл. 195б, ал.2, т.4 от ЗВ/, като едно от писмените доказателства, въз основа на което се издава АУПДВ по реда на чл.166 от ДОПК. В този смисъл Констативен протокол № Сз -009 от 24.01.2017г., на който се е позовал административният орган при постановяване на обжалваното решение, не може да установи със силата на АУПДВ съществуването на задължения за заплащане на такси по чл.194 от ЗВ от страна на „ТУНДЖА 73” ООД.

Ето защо съдът приема, че за периода на действие на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., така и към датата на издаване на оспореното Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г., „ТУНДЖА 73” ООД няма установени по надлежния ред /чл.166 от ДОПК във вр. с чл.195б, ал.1 от ЗВ/ и с надлежния акт /Акт за установяване на публично държавно вземане/ неизпълнени задължения към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за заплащане на такси по чл.194 от ЗВ, като материалноправна пречка по см. на чл.78а от ЗВ за продължаване срока на действие на издаденото в полза на дружеството разрешително за водовземане с цел риборазвъждане.

Съдът приема обаче за доказано наличието на посоченото като основание за постановения отказ за продължаване срока на действие на Разрешително №31160021/ 27.04.2009г. - неизпълнение на вписани в разрешителното за водовземане условия и задължения за монтиране на измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и за извършване на ежемесечно наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, за което да се съставя протокол, който да се изпраща в БД ИБР в края на всяка година. Съображенията за това са следните:

От съдържанието на Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект №31160021 от 27.04.2009г. е видно, че в част ”Задължения за монтиране на измервателни устройства”, е разписано задължението „Да се монтира измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води”, като в част „Условия на водовземането”, са посочени следните задължения: 1. Да уведоми контролиращия орган за датата на монтиране на измервателно устройство и 2. Да извършва ежемесечно наблюдения и отчет на ползваните водни обеми и да съставя протокол, който да изпраща в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, в края на всяка година. Посочените изисквания са елемент от съдържанието на разрешеното в полза на „ТУНДЖА 73” ООД право на водовземане и условия, при които следва да се упражнява това право, изпълнението на които условия се явява относимо при преценката за наличието на регламентираното в хипотезата на чл. 78, ал.2, т.3 от ЗВ материалноправно основание за продължаване срока на действие на разрешителното.

От фактическа страна жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е монтирал измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и съответно че не е изпращал ежегодно в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” протокол за извършвано наблюдение и отчет на ползваните водни обеми. Представените към заявлението доказателства за извършвана проверка за химическия състав на водата, не удовлетворяват изискването за наблюдение и отчет на ползваните водни обеми. От приложената по делото кореспонденция, водена между „ТУНДЖА 73” ООД и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, както и от съдържанието на подадената до съда жалба против Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, е видно, че титулярят на разрешителното оспорва съществуването на вменените му от административния орган задължения за поставяне на водоизмервателно устройство и за наблюдение и отчет на ползваните обеми повърхностни води, по съображения за неправомерното включване на тези условия в издаденото разрешително за водовземане; за обективна невъзможност и за отпаднала необходимост от поставянето на измервателно устройство.

От Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г. е видно, че разрешените дейностите са обвързани с ползване на посочените пределни обеми вода – „разрешено водно количество” и „лимит на ползваната вода”. С оглед на което противно на твърденията на жалбоподателя, въведените с разрешителното изисквания за монтиране на измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и за мониторинг на ползваните водни обеми, обективиран в ежегодно изпращан до контролиращия орган протокол, не се свързват единствено с измерване на използваните количества вода с цел определяне на таксата за водовземане /водоползване/. Тези условия по разрешителното са свързани и с осъществяването на контрол за съответствие на водовземането с разрешените водни количества и определените лимити на ползваната вода. Ето защо дори и да се приеме, че титулярят на разрешителното за водовземане е освободен от заплащането на такси по чл.194 от ЗВ, това обстоятелство не обуславя извод нито за „неправомерност” на включените в разрешителното изисквания за поставяне на измервателно устройство за използваните водни обеми и за отчет на същите, нито релевира отпаднала необходимост от тяхното изпълнение. Доколкото отчетът и мониторингът на използваните обеми повърхностни води не е свързан единствено и само с определянето размера на таксите и е предвиден като самостоятелен и отделен елемент от условията на издаденото разрешително, изпълнението на изискванията за монтиране на измервателно устройство и за ежегодно изпращане в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” на протокол за извършвано наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, не се явява обусловено от дължимостта на таксите. Съответно изпълнението на тези условия е релевантно за преценката на решаващия административен орган по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ.

Дали и доколко е налице фактическа /обективна/ възможност за монтиране на измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води от страна на титуляра на разрешителното – „ТУНДЖА 73” ООД, не подлежи на преценка в настоящото производство. Поставянето на водомерно съоръжение е предвидено в работния проект, част „Хидротехническа” на обект „Водообезпечаване на рибарници на р.Тунджа при гр.Николаево” и е онагледено в ситуация - разпределение М 1: 100 за обект „п.ст. Жребчево - І вариант”, местоположението на шахта за дебитомери, непосредствено до напорния тръбопровод. Дори да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя за наличието на обективни пречки за монтиране на измервателното устройство, то за това обстоятелство титулярят на разрешителното нито е сезирал контролиращия орган, нито по надлежния ред е установена невъзможността, нито е направено искане за изменение на разрешителното в тази му част по реда на чл.72 и сл. от ЗВ.

С оглед на изложеното обосновано Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” е приел, че е налице неизпълнение на условията по издаденото на „ТУНДЖА 73” ООД Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г., за монтиране на измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и за извършване ежемесечно на наблюдения и отчет на ползваните водни обеми, за което да съставя протокол, който да изпраща на Басейновата дирекция в края на всяка година. Неизпълнението на посочените условя води до извода, че не е налице една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл.78, ал.2 от ЗВ – тази по чл. 78 ал.2 т.3 от ЗВ, за продължаване срока на действие разрешителното за водовземане. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на закона с обжалваното Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект.

Оспореното решение е постановено и в съответствие с целта на закона. Ако и да е отчетена значимостта на дейността на рибовъдното стопанство в орнитологично отношение с оглед включването му като елемент от Плана за управление на защитена зона „Язовир Жребчево” BG 0002052, то това обстоятелство не изключва изпълнението на задълженията от титуляра на издаденото разрешително за водовземане от р. Тунджа – т.е от значимостта на дейността не следва отпадане на условията, формулирани като изисквания към „ТУНДЖА 73” ООД за отчитане и мониторинг на дейностите по водовземане и водоползване, предмет на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г.

По изложените съображения жалбата на „ТУНДЖА 73” ООД против Решение № РР-3020/ 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Н.П., против Решение № РР – 3020 от 24.01.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително № 31160021/ 27.04.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: