Р Е Ш Е Н И Е № 137

гр.Стара Загора , 03.05.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание

на двадесет и пети април през две хиляди и седмнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора ,

като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело №105 по описа за 2017

год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на СД „ ННН – Пеней - Нейчеви”, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, бул. „ Цар Симеон Велики „ № 168, вх.А, ет.5, ап.79 против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59520/30.12.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора.В жалбата се излагат доводи за нищожност на акта, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, тъй като размерът на задължението е определен въз основа на отменена с решение на КС на Р България разпоредба – чл. 61с, ал. 4, вр. с ал. 5 ЗМДТ. Отделно релевира доводи, че АУЗД е нищожен, защото не е издаден по реда на ревизионното производство а именно чл. 105 от ДОПК.По изложените в жалбата доводи, поддържани и в хода по разглеждане на спора се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените в производството разноски. Представя се писмено становище.

Началник отдел „ Местни данъци и такси„ при община Стара Загора, процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира се направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:

С Декларация вх. № 33/30.01.2012 г. и на основание чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ дружеството е декларирало недвижим имот в Старозагорски минерални бани, община Стара Загора- туристически обект, семеен хотел „ Щастливците” с 18 стаи, три звезди.

С Акт за установяване на задължение по декларация № 59520/30.12.2016 г. издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора на СД„ ННН-Пеней- Нейчеви”, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, бул. „ Цар Симеон Велики„ № 168, вх.А, ет.5, ап.79 са установени задълженията за туристически данък за 2011 г. по декларацията по чл. 65р,ал. 5 от ЗМДТ ведно с лихва за забава в общ размер на 8606,64 лв., от които главница – 5773,80 лв. и лихва – 2832,84 лв. АУЗД е оспорен по административен ред с жалба до началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора , като с Решение № 59520/02.02.2017 г. административният орган, който го е потвърдил изцяло

Страните не спорят относно размера на данъка и лихвите за забава, изчислени от административния орган, а спорът е правен и следва ли по този ред да се начислява туристическия данък.

Размерът на туристическия данък и методиката за изчисляването му са регламентирани в приетите по чл. 61с, ал. 1 от ЗМДТ от Общински съвет – Стара Загора и Наредбата за определяне и администриране на местните данъци на територията на община Стара Загора в редакцията й през 2011 г.

С оглед на гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, притежаващо правен интерес.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 4,ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.

В ДОПК са уредени два начина за предварително установяване на задължение по декларация , а именно в чл. 105 и чл. 107,ал.1 от кодекса. Според разпоредбата на чл. 105 от ДОПК задълженото лице само начислява основата и размера на дължимия данък, респективно осигурителни вноски. Когато в тази декларация се установят несъответствия , които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задълженията по чл. 106 , ал.1 от ДОПК, с който се коригира декларацията . Този акт се съобщава на данъчно задълженото лице и подлежи на обжалване пред териториалния директор в 14 дневен срок от получаването му . Независимо обаче от издаването на акт по чл. 106,ал.1 от ДОПК, включително когато е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия/ така разпоредбата на чл. 106,ал.3 от ДОПК/.

Според разпоредбата на чл. 107,ал.1 от ДОПК установяване на размера на дължим данък и осигурителна вноска от органа по приходи става въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Размерът му се съобщава на задълженото лице по чл. 107,ал.3 от ДОПК, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации,

Оспореният пред съда административен акт е "акт за установяване на задължение по чл. 107,ал.3 ат ДОПК "за довнасяне на туристически данък за 2011 г. в размер на 5773,80 лв. Разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, посочена като основание за издаване на административния акт, е приложим за публични задължения, които се определят от администрацията като размер по декларация.

Туристическият данък е установен със закон, но размерът му се определя с наредба на общинския съвет в граници между 0.20 лв. до 3.00 лв. за всяка нощувка, предвид чл. 61с от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2010 г. Според разпоредбата на чл. 61с,ал.3 от ЗМДТ той се внася на 15-то число всеки месец, следващ месеца, през който са предоставени нощувките. Съгласно чл. 61р,ал.5 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2010 г. в сила от 1.01.2011 г. лицата, предлагащи нощувки, подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната година.

Съгласно действащата за 2011 г. правна регламентация туристическият данък се самоизчислява от задълженото лице и се внася предварително по сметка на общината по местонахождение на средството за подслон. Поради това предварителното установяване на данъка е по реда на чл. 105 от ДОПК. В случая е налице несъответствие, което не засяга основата, но засяга размера на задължението. В настоящия случай и предвид чл. 106,ал.2 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията, като независимо от издаването на акта по чл. 106,ал.1 от ДОПК задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по чл. 108 ал.1 от ДОПК. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт се различават по компетентните административни органи. Административни органи, които осъществяват контрол по реда на административното оспорване също са различни. В първия случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а върху ревизионния акт контролът е в компетентността на кмета на общината, предвид чл. 4,ал.5 от ЗМДТ. Неспазването на правилата за материална компетентност има за последица нищожност на издадения акт. Поради което съдът приема, че оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен

Съдът не възприема становището на жалбоподателя, че АУЗД следва да се отмени поради приетото решение на КС, с което оспорените разпоредби за туристическия данък за обявени за противоконституционни.

Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

По аргумент за противното следва изводът, че обявеният за противоконституционен акт има действие от деня на влизането му в сила до деня на влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода от 01.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 г. туристическият данък се определя и по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с АУЗД след влизане в сила на решенето на КС на РБ за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акт на данъчните органи, поради което в настоящото производство не може да бъде взето предвид конституционното решение по к.д.№ 13/2011 г. на КС. Размерът на дължимия данък не може да бъде определен по нормативен акт, който не е бил в сила към пораждането на данъчното задължение и на който не е придадена изрично обратна сила, който подход на регламентация се избягва публични данъчните правоотношения. С оглед изхода на делото Община Стара Загора следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер от 926/ деветстотин двадесет и шест/ лева от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр.§ 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал.1,предл.1 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Стара Загора.

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на СД „ ННН - Пеней - Нейчеви”, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „ Цар Симеон Велики „ № 168, вх.А, ет.5, ап.79 Акт за установяване на задължение по декларация № 59520/30.12.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора,

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на на СД „ ННН - Пеней - Нейчеви”, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, бул. „ Цар Симеон Велики „ № 168, вх.А, ет.5, ап.79 направените по делото разноски в размер от 926/ деветстотин и двадесет и шест / лева

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: