Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№268                                                      01.11.017г.                      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 145 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.195, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалба от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на община Стара Загора уточнена с вх.№1279/29.03.2017г (л.48). против Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено Община Стара Загора като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ да премахне строеж: «масивна жилищна сграда № 01», находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж. В жалбата са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта с твърдения за издаването й при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, при съществени нарушения на административно—производствените правила, в противоречие и неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Поддържа, че органът не е изпълнил задължението си да уведоми собственика за проверката, с оглед да се осигури присъствието му, не му е предоставена възможност за възражение, нито да  поправи и заздрави обекта /чл.195 ал.4 ЗУТ/. Оспорва констатациите в  констативния протокол,  че описаната сграда е застрашена от самосрутване, с компрометирана носеща конструкция, негодна за ползване и вредна. Твърди обратното, че сградата не е опасна, носещата й конструкция е здрава  и състоянието й подлежи на поправка и ремонт, поради което не подлежи на премахване. По изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт.  В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител юрисконсулт Желязкова. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

 

Ответникът - Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адвокат Кр.М. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства оборват изложените оплаквания. Намира заповедта за подробно мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Твърди доказано по делото състоянието на тотална разруха на процесната сграда, че същата създава опасност за живота и здравето на хората, вкл.опасност от инциденти, доколкото е достъпна, че е вредна в санитарно-хигиенно отношение и в несъответствие със санитарно-хигиенните норми.  Твърди, че и към момента на построяването й няма данни сградата да е отговаряла на строителните правила и норми, а с оглед на възрастта й и е нецелесъобразно да бъде ремонтирана. Поддържа доводи, че конструкцията на сградата е компрометирана и че същата е опасна. Дори и  да не се потвърждава наличието на азбестови частици в материалите за процесната сграда, то такива са използвани за съседните сгради, същите се рушат и материали, съдържащи азбест покриват и околността, а този материал е канцерогенен и употребата му е забранена. Твърди, че това състояние е било налице далеч преди образуване на производството, като собственикът изоставил сградата, не я е поддържал, спрямо нея е неприложима нормата на чл.195 ал.4 от ЗУТ.   С оглед опасността за живота и здравето на хората, веднага след получаването на подписката от живущите в селото, е предприета процедура по чл.195 и кметът на община Мъглиж е издал заповедта за премахване, с което обяснява кратките срокове, в които е протекло производството.  Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и  присъждане на направените по делото разноски.

 

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено  следното:

На 08.03.2017г, по отношение на сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода, в община Мъглиж е постъпила докладна записка вх.№ 10-03-4 от 08.03.2017г от кмета на кметство с.Ягода с доводи, че са компрометирани, застрашават живота и здравето на жителите на селото и се иска предприемане на мерки за премахването или привеждането им във вид, отговарящ на законодателството. Към докладната е приложена подписка на живущи в селото /л.99—101/.

Със заповед № 10-03-4#1 / 09. 03.2017г /л.102/ Кметът на община Мъглиж е сформирал комисия в състав  главен специалист „Кадастър” в дирекция „ИУТ” —Катя Василева и старши експерт в Дирекция „ИУТ” —инж.Мартин Кехайов, в община Мъглиж, със задача —проверка на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ—23, кв.107 с.Ягода и собственост на Община Стара Загора.

На 10.03.2017г така назначената Комисия е извършила проверка но място, резултатите от която се съдържат в Протокол № 10-03-04#5 от  10.03.2017г (л.106). Комисията е констатирала, че сграда 01 в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив и е с компрометирана носеща конструкция, негодна е за експлоатация и не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в РБ и се определя като застрашена от самосрутване. Посочено е на следващо място, че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, които съдържат азбестови влакна, продажбата и използването на които е забранено от Наредба за опасните химични вещества, продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия или употреба, видно от приложение към чл.1 ал.2. Изложеното правело сградата функционално и здравословно непригодна за експлоатация, не може да бъде поправена и заздравена, и се предлага да бъде премахната.

На 17.03.2017г в Община Стара Загора е постъпил съставения от Комисия на община Мъглиж протокол № 10-03-04#2 от  10.03.2017г /л.107/. На 24.03.2017г Община Стара Загора, чрез Кмета на общината  е подала възражение, с което по същество оспорва, че сграда №01 е застрашена от самосрутване и опасна. Твърди, че сградата е с некомпрометирана носеща конструкция, изпълнена от тухлени стени, а не плоскости, съдържащи азбест. С оглед заявен инвеститорски интерес сградата била предмет на оценка от лицензиран изпълнител.Предлага процедурата да бъде прекратена (възражението е изведено с изх.№10-11-2891-001/20.03.2017г и е постъпило в община Мъглиж с вх.№ 10-03-4# 26 на 24.03.2017г —л.108).

Междувременно, преди постъпване на възражението на Община Стара Загора в деловодството на община Мъглиж, на 22.03.2017г е издадена оспорената Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г на Кмета на Община Мъглиж /л.4, л.111/,  с която на основание чл.195 ал.6 и чл.196 ал.3 от ЗУТ и Протокол № 10-03-04#2 от  10.03.2017г на Комисията, назначена със Заповед №РД-09-75 #5 от 04.1.2017г, е наредено Община Стара Загора, като собственик, да премахне „масивна жилищна сграда 01” находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. Определен е 7 дневен срок за премахването на строежа, считано от датата на влизане в сила на заповедта.  Заповедта се основава на констатираното и отразено в протокол с № 10-03-04#2 от  10.03.2017г описание на сградата, като построена през 1976г., необитаема и неподдържана, с липсващи врати, прозорци, покрив, което се сочи -я прави достъпна, вкл.от деца, с компрометирана носеща конструкция, не отговаряща на изискванията на действащата уредба, негодна за експлоатация и застрашена от самосрутване. Същата била с ограждащи стени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, използването на които е забранено според приложението към чл.1 ал.2 от Наредба за опасните химични вещества, продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия или употреба.

Заповедта е изпратена на адресата и съответно—получена на 22.03.2017г, л.51.

 

 Поземленият имот, в който се намира сградата е УПИ ХІ-23 кв.107 по ПУП на с.Ягода, с площ 12474 кв.м, от които — 5194 /12474 кв.м на Община Мъглиж, а 7280 кв.м на МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД гр.Стара Загора съгласно скица изх.№ 80/07.03.2017г на л.104 и скица №123/02.06.2009г на л.143. С Решение № 107/ 19.03.1974г Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет Стара Загора  и за нуждите на Първостепенна общинска болница Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор  на ТКСЗ с.Ягода заедно с построените нея сгради-бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски Стара Загора и предадени на ТКЗС –с.Ягода, срещу заплащане /л.146/. Като собственик на 7280/12474 ид.части от УПИ ХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода се легитимира МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД с нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 28, том ІІІ, рег.№5075, дело 384 от 2009г на нотариус при РС Казанлък  /л.144/.  Построените в имота сгради — бивш кожен и неврологичен диспансер на МБАЛ „Проф—д-р Ст.Киркович”АД, са  собственост на Община Стара Загора, вкл.сграда—физиотерапия, съгласно Акт за частна общинска собственост на Община Стара Загора, а именно АОС№ 16606/21.12.2016г, поправен с Акт №16773 от 10.03.2017г на л.21-22 и скици, Решение № 1145 от 29.04.2011г  /по протокол № 54/, взето от ОбС Стара Загора на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и чл.13 ал.1,т.16 от Наредба за реда за упражняване правото на собственост на Община стара Загора върху капитала на търговските дружества, л.57. 

  По делото е представен и приет като доказателство и констативен протокол от 23.03.2017г на работна група от длъжностни лица към Община Стара Загора в състав началник отдел”Регистрация на общинската собственост”, специалист ПГС, главен експерт в отдел „Инвестиции и управление на проекти” специалност ПГС, старши експерт в отдел „Контрол по строителството”, специалист ПГС /л.35/. 

 

 Описанието на сграда №01  съгласно оценителски доклад, възложен от община Стара Загора и изпълнен през м.март 2017г, л.25, л.35, констативния протокол от 23.03.2017г на работна група от длъжностни лица на община Стара Загора, заключенията на съдебно—техническата експертиза, л.157, л.175,  е еднозначно дадено относно техническите й характеристики, предназначение, местонахождение, състояние.  Сграда №01 е сграда-физиотерапия,  построена 1976г, със ЗП 507 кв.м /а съгласно АОС-480 кв.м/,  едноетажна,  полумасивна конструкция /ивични основи, метална носеща конструкция, колони и греди, ограждащи тухлени стени и вътрешни зидове, отчасти изпълнени с трислойни термопанели тип сандвич „етернит-стиропор-етернит”,  разположена е в южната част на УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода. Означена е на кадастралния план с „МЖ”, но не е жилищна, състои се от два входа, коридор, стаи за матипулации, в т.ч.вани, бани и тоалетни, предназначена и ползвана за здравни нужди—за физиотерапия, съгласно СТЕ на л.157, оценителски доклади /л.25, л.35/, АОбС и др. на л.157/. Таваните са изпълнени частично от ст.бетонова плоча, частично от етернитови плоскости, покривът е метална конструкция с поцинкована ламарина, на места с течове. В западната част сградата няма покривно покритие /ограбено/, няма и таван. Стените са с мазилка и латекс, фаянс на височина 2м в помещенията с вани, около мивки, цокъл с бл.боя в коридора, има монтирана дървена ламперя по стените на западния вход, но част от нея е ограбена. Подовете преобладаващо са с настилка от теракот, има помещения и с циментова замазка с части от захабен балатум. Дограмата е с дървени врати и прозорци с бл.боя, метални решетки на прозорците, като цяло в лошо състояние, част от вратите липсват или са демонтирани, нуждаят се от подмяна. В сградата няма ел.инсталации—ограбени са, има ВиК инсталация, но мивките и санитарните прибори са ограбени, имамонтирана вентилация в помещенията, където са извършвани манипулации /СТЕ л.157, оценителски доклад на л.26, л.35 и др./.

Според назначената, изготвена и приета по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от инж.Р.П., /л.157 и сл/,  сграда № 01 не е с компрометирана носеща конструкция, нито ограждащите стени са изпълнени от плоскости, съдържащи азбест, както се сочи в оспорения акт. Сочи, че в състоянието в което се намира сграда 01 в УПИ ХІ-23, кв.107, с.Ягода не е годна за експлоатация, трябва да се подменят стените и таваните от трислойните панели тип „сандвич”—двойно каширани с етернит-стиропор-етернит с друг материал, да се пребоядисат стените и таваните, да се положат нови настилки, да се смени окачения таван, да се смени дограмата, да се положи ново покривно покритие върху металната конструкция, да се изпълни нова ел.инсталация и да се възстанови ВиК инсталацията. Носещата конструкция на сграда №01 сочи,че не е застрашена от самосрутване /л.159/. В отговор на въпрос №4, вещото лице прецизира ,че част от носещата конструкция на сградата, която е монолитна —от колони, греди и плоча не е компрометирана.Носещата конструкция ограждащи стени от тухлена зидария и метална носеща конструкция на сграда №01 в УПИХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода не е компрометирана. В същата сграда обаче са изпълнени в някои помещения преградни стени и тавани с трислойни панели тип сандвич двойно каширани с етернит-стиропор-етернит, които са вредни /отговор на въпроси №5, №8 л.159/. Вещото лице инж.Р.П. сочи, че в състоянието в което се намира сграда №01 не отговаря на техническите правила и норми за нормална експлоатация, създава непосредствена опасност е за здравето и живота на гражданите, вредна е в санитарно—хигиенно отношение с оглед използваните панели тип сандвич, двойно каширани с етернит-стиропор-етернит /л.160/.

Тази сграда може да бъде  ремонтирана, а елементите, съдържащи азбест, които са вложени /това са част от преградните стени и тавани с трислойни панели/, те могат да се подменят, а именно— стените с гипсокартон „Кнауф”, тухлена зидария или зидария с газобетонови блокчета „Итонг”, таваните —гипсокартон „Кнауф” или окачен таван тип „Хънтър” или „Армстронг” (носещата конструкция на тавана е метална, но са различни окачените плоскости).

Заключението на допълнителната съдебно—техническа експертиза, изпълнена от в.л.инж.П.Р. относно общото състояние на сградата, негодността за експлоатация, некомпрометираността на конструкцията й и наличието на азбестосъдържащи материали в преградни  зидове и покривни елементи, създаващо опасност за здравето. Вещото лице инж.Р., потвърждава и изводите, че сградата в това си състояние е опасна за здравето, но може да бъде ремонтирана, вкл.след конструктивно обследване и изпълнение на предписанията на проектант-конструктор, подмяна на панелите от двойно каширан стиропор и етернит  с други леки материали и след това се изпълнят инсталациите и довършителните работи /л.175 и сл/.

 

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорената заповед, представените от жалбоподателя документи за собственост, оценителски доклади, констативен протокол от 23.03.2017г на л.40 и др.

За изясняване на обстоятелствата по делото са изпълнени две съдебнотехнически експертизи, заключенията по които са компетентно изготвени, в съответствие с другите доказателства по делото и съдът кредитира с доверие.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

 

 

 

Оспорването, като направено от заинтересовано лице - адресат на Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г , в нормативно установения срок /считано от датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.  Оспорената Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г  е постановена от Кмета на община Мъглиж като орган, който е материално и териториално компетентен да упражни правомощието по чл.195 ал.6 от ЗУТ спрямо сграда 01 в УПИ ХІ-23, кв.107 в с.Ягода, община Мъглиж.

 

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл. 195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност — че строежът е необитаем, неподдъжран, достъпен, с компрометирана носеща конструкция, негоден за експлоатация и застрашен от самосрутване, с ограждащи стени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, функционално и здравословно непригоден, което налага премахването му.  Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават наличието на обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Действително, разпоредената за премахване сграда е описана с номер и неправилно е означена като „масивна жилищна”, а тя е полумасивна и за физиотерапевтични цели. Съдът намира, че това не е попречило за идентификацията на сградата, тъй като е обозначен конкретния поземлен имот, в който се намира, номера на сградата съответства на номерацията,  означена на сградата по кадастралния план—л.7, л.105, както и на посочения в АОбС на Община Стара Загора. Следователно наредената за премахване сграда е описана по начин, позволяващ идентифицирането й, вкл. от жалбоподателя. 

 

 

 

 

 

При постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Регламентираната от закона процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, която служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието му и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.  В случая административното производство е образувано след извършена проверка от нарочна Комисия по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №10-03-04#1 от09.03.2017г на Кмета на Община Мъглиж—л.102. Въз основа на проверката е съставен и протокол № 10-03-04#2/ 10.03.2017г —л.106, /констативен по характер/, съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж за състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите.

Нормата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията като задължителна част процедурата процесуално действие, насочено да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица още в хода на административното производство. Община Стара Загора е посочена като собственик на обследвания обект и заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, но няма данни за изслушване на неин представител от комисията, т.е.изискването на тази разпоредба не е спазено. Не удовлетворява законовите изисквания формално предоставената възможност за подаване на възражение в тридневен срок от получаване на протокола от 10.03.2017г, изпратен с писмо изх.№10-03-4#3 от 16.03.2017г —на л.107. Писмото е постъпило в община Стара Загора на 17.03.2017/петък/ и при все, че възражението е подадено на 20.3.2017г /понеделник/ в рамките на указания срок, заповедта е издадена на 22.03.2017г, преди да се изчака технологично необходимото време възражение да постъпи, на практика без възражението на община Стара Загора да бъде разгледано. Изслушването на заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на процедурата ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В случая последното не е направено —кметът на община Мъглиж не е взел предвид възражението на община Стара Загора. Това нарушение е довело и до неправилно  и непълно установени факти, вкл.относно възможностите за поправяне и заздравяване на процесния строеж. Поради изложеното, неизслушването на адресата на заповедта представлява съществено нарушение на специалната процедура и достатъчно основание за незаконосъобразност на Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г  /чл.146 т.3 от АПК/.

 

Процесната Заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не бяха доказани в кумулативност материалноправни предпоставки, обуславящи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Тези предпоставки са: 1. строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване или застрашен от самосрутване, и 2. строежът да не може да бъде поправен или заздравен.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че с оглед здравината на конструкцията на носещите стени, сграда №01—не е опасна за живота и здравето на гражданите.  Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са идентични по отношение изводите, че процесната сграда не е с компрометирана носеща конструкция /поне не видимо/, но е негодна за използване и вредна и опасна за здравето, доколкото част от преградните стени и тавана, са изпълнени от плоскости, съдържащи двойно каширан стиропор, съдържащи азбест.  Сградата посредством използваните материали, съдържащи азбест, е вредна в санитарно —хигиенно отношение и  създава непосредствена опасност за живота и здравето /в този смисъл са и двете експертизи л.160, л.179/. Макар да е отменена посочената в оспорената заповед Наредба за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба (2002-2010г), не се спори, че азбестът е материал, забранен за употреба и влагане в строителството, тъй като е вреден за здравето. С оглед констатацията, че сградата, с оглед използвания азбестосъдържащ материал е опасна за живота и здравето, с оглед на което първата материална предпоставка на чл.195 ал.6 от ЗУТ е налице. 

 

За да подлежи на премахване обаче такъв строеж обаче, следва да е налице  и втората материлноправна предпоставка, а именно строежът да не може да бъде поправен или заздравен. В случая се доказва от заключенията на СТЕ, че след ремонт, сградата може да бъде ползвана по предназначение.  Според вещите лица сграда № 01 може да бъде ремонтирана. В.л.инж.П. изтъква, че тази сграда може да бъде  ремонтирана, а елементите, съдържащи азбест, които са вложени /това са част от преградните стени и тавани с трислойни панели/, те могат да се подменят, а именно— стените с гипсокартон „Кнауф”, тухлена зидария или зидария с газобетонови блокчета „Итонг”, таваните —гипсокартон „Кнауф” или окачен таван тип „Хънтър” или „Армстронг” (носещата конструкция на тавана е метална, но са различни окачените плоскости). В същия смисъл е и становището на  в.л.инж.П.Р., която изтъква, че сградата може да бъде ремонтирана, вкл.след конструктивно обследване и изпълнение на предписанията на проектант-конструктор, подмяна на панелите от двойно каширан стиропор и етернит  с други леки материали и след това да се изпълнят инсталациите и довършителните работи /л.175 и сл/.  Съдът дава вяра на експертните становища, защото са обективни, компетентно дадени, без данни за пристрастност. Дори да се приеме, че състоянието на строежа сочи на вредност в санитарно отношение и на опасност от обитаването му, то това не е достатъчно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ доколкото не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие - сградата да не подлежи на ремонт и възстановяване.  Премахването на строеж в хипотеза на чл.195 ал.6 от ЗУТ е крайна мярка и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа, каквато възможност по отношение на сграда физиотерапия с №01 в УПИ ХІ-23, кв.107, с.Ягода  е налице.

Административния орган не е изпълнил задължението си да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти преди да постанови своя акт, вкл.относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа, което е и довело до несъответствие на обжалваната Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г  на Кмета на Община Мъглиж с материалния закон.

 

 

По тези съображения жалбата е основателна, Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г  издадена от Кмета на Община Мъглиж е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно—производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му —да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че са износени, опасни, застрашени от самосрутване и същевременно че спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи, поради което подлежи на отмяна.

 

При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ Заповед № 10-03-4#14 / 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ по отношение на Община Стара Загора като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е наредено да премахне строеж: масивна жилищна сграда №01, находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: