Р Е Ш Е Н И Е

№ 35 15.02.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело №146 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба, подадена от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината Живко Веселинов Тодоров, против Заповед № 10-03-4#19 от 22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която заповед на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна жилищна сграда №06”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, община Мъглиж, собственост на Община Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите, че сградата, предмет на разпореденото премахване, е застрашена от самосрутване, с компрометирана носеща конструкция и е изпълнена с материали, съдържащи азбестови влакна, което я прави вредна и негодна за ползване. Твърди, че не са налице законово регламентираните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.195, ал.6 от ЗУТ и за издаването на административен акт с разпореждане за премахване на строежа. Излага и доводи, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения - не е спазено изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица и не са обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и до неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване строеж. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Мъглиж, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Иска от съда да се съобрази с приетите по делото заключения по назначени СТЕ в частта им, която не е оспорена от него. Безспорно е, че сградата представлява опасност за живота и здравето на хората, че не отговаря на строителните правила и норми и е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Тази сграда и всички останали сгради са покрити с азбест, който в продължение на десетки години се разрушава и разхвърля върху всеки един елемент от сградите и това е най-важното обстоятелство, което следва да бъде взето предвид. Освен това липсата на покрив води до дългогодишно въздействие на атмосферните процеси върху конструкцията на сградата, която не може да бъде ремонтирана по начина посочен от вещото лице, а следва да бъде съборена изцяло и евентуално построена отново. Следвало е да бъде извършено конструктивно обследване на основите в хода на съдебното производство, въпреки посочената от вещото лице невъзможност за това и да се възложи на съответните компетентни лаборатории, които са посочени от ответния административен орган. Последния е правото си да твърди, че носещата конструкция е компрометирана и без да е извършил същото обследване в хода на административното производство. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбата е подадена от адресата на неблагоприятния административен акт, в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Заповедта е съобщена на 22.03.2017г., а жалбата е подадена на 27.03.2017г. Разгледана по същество е основателна.

В Община Мъглиж е постъпила докладна записка вх.№ 10-03-4 от 08.03.2017г. от Кмета на кметство с. Ягода с доводи, че сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с. Ягода, са силно компрометирани, застрашават живота и здравето на жителите на селото, като се иска предприемане на мерки за премахването или привеждането им във вид, отговарящ на законодателството на РБългария. Към докладната е приложена и подписка на живущи в селото /л.58-60 по делото/.

Въз основа на този сигнал служебно е започнало административно производство по чл.195 и сл. от ЗУТ, образувано със Заповед № 10-03-4#1 от 09.03.2017г., с която Кметът на Община Мъглиж е сформирал комисия в състав: Катя Василева - главен специалист „Кадастър” в Дирекция „ИУТ” при Община Мъглиж и инж. Мартин Кехайов - старши експерт в Дирекция „ИУТ” при Община Мъглиж, със задача да се извърши проверка на техническото състояние на сградите, находящи се в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора /л.61/.

Във връзка с докладна записка вх. № 10-03-4/ 08.03.2017г. от Кмета на кметство с. Ягода и в изпълнение на Заповед № 10-03-4#1/ 09.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж, Комисията в състав инж. Мартин Кехайов - старши експерт „УТ” и Катя Василева - главен специалист „Кадастър” в отдел „УТ” /същите лица са включени в Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г. на Кмета на община Мъглиж - л.62 по делото/, е извършила проверка на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. Съгласно съставения Протокол № 10-03-4#7/ 10.03.2017г./лист 65/ за констатациите от извършената проверка, масивна жилищна сграда № 06, собственост на Община Стара Загора, находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода, е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив, с компрометирана носеща конструкция, негодна за експлоатация, не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в РБългария и се определя като застрашена от самосрутване. Комисията е констатирала и че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, продажбата и използването на които е забранено от Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба, съгласно приложение към чл.1, ал.2 от същата наредба. На основание на направените констатации Комисията е приела, че установените обстоятелства правят съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация и е приела решение сградата да бъде премахната от собственика, тъй като не може да бъде поправена или заздравена.

Съставеният Протокол № 10-03-4#7/ 10.03.2017г. е изпратен на Община Стара Загора с писмо изх. № 10-03-4#13/16.03.2017г., получено на 17.03.2017г /петък/. В писмото е указана възможност, в 3-дневен срок от получаването, за изслушване в Община Мъглиж или за подаване на писмено становище в същия срок във връзка с отразените констатации и становище в протокола. От Община Стара Загора е подадено на 23.03.2017г./ клеймо на пощенски плик на стр.68/ възражение изх. № 10-11-2891-005/ 20.03.2017г., получено на 24.03.2017г. в община Мъгиж, след датата на издаване на оспорена заповед. С него се оспорва изложената от комисията фактическа обстановка. Посочва се, че служители от общинската администрация Стара Загора са извършили своя проверка, при която е установено, че сградата не е застрашена от самосрутване. Изразено е несъгласие с констатацията за наличие на плоскости, съдържащи азбестови влакна. С оглед заявен инвеститорски интерес сградата била предмет на оценка от лицензиран изпълнител. Направено е предложение процедурата да бъде прекратена.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-03-4#19 от 22.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж, на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна жилищна сграда №06”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на констатациите, обективирани в Протокол № 10-03-4#7/ 10.03.2017г. на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, без да е разгледано и обсъдено подаденото от Община Стара Загора възражение. В тази връзка следва да се каже, че собственика на сградата е следвало да бъде поканен да присъства при констатиране на обстоятелствата по чл.195 ал.6 от ЗУТ, а задължението да бъде изслушан се изпълнява, чрез обсъждане и разглеждане на неговото становище по възможността за поправяне и заздравяване на сградата, вместо нейното премахване. Обществения интерес е целта, която се преследва с предоставеното на Кмета на общината правомощие да разпореди премахване на сградите, за които са налице обстоятелствата по чл.195 ал.6 от ЗУТ, но принципа за съразмерност на мярката изисква задължително изслушване на засегнатия собственик, който е задължен и да изпълни разпореждането. Посочено е в заповедта, че сградата е строена през 1976г. Същата е необитаема и неподдържана; липсват врати, прозорци и покрив, което я прави достъпна за външни лица, включително и деца. Строежът е с компрометирана носеща конструкция, неотговаряща на изискванията на действащата нормативна уредба в РБългария, което я прави негодна за експлоатация и се определя като застрашена от самосрутване. Ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, чиято продажба и използване е забранено от Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба, което прави съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация.

От доказателствата по делото се установява, че поземленият имот, в който се намира разпоредената за премахване с обжалваната заповед сграда, е УПИ ХІ-23 кв.107 по ПУП на с. Ягода, с площ от 12474 кв.м, от които 5194 /12474 кв.м собственост на Община Мъглиж, а 7280/12474 кв.м собственост на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”АД гр.Стара Загора, съгласно скица изх. № 80/ 07.03.2017г. /л.63/ и скица № 123/ 02.06.2009г. /л.101/. С Решение № 107/ 19.03.1974г. Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет - Стара Загора за нуждите на Първостепенна окръжна болница - Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор на ТКСЗ - с. Ягода, заедно с построените нея сгради-бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски - Стара Загора, предадени за ползване на ТКЗС – с. Ягода, срещу заплащане /л.91/. На Окръжна болница Стара Загора е предоставен за ползване имот-държавна собственост в кв.7б, парцел VІІ-179, представляващ дворно място с площ 800кв.м, стопанска сграда с площ 160кв.м на един етаж и навес, съгласно съставения Акт за държавна собственост № 551/ 11.08.1984г.

Като собственик на 7280/12474 ид. части от УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода, се легитимира МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 28 от 15.09.2009г., том ІІІ, рег. №5075, дело 384 от 2009г. В кадастралния регистър на недвижимите имоти в с. Ягода за сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 не са нанесени данни за собственици и/или носители на други вещни права. Документите, удостоверяващи собствеността и ползването на процесната сграда са приложения към приетия като доказателство Оценителен доклад за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижими имоти. От Решение № 1145/ 29.04.2011г. на ОбС - Стара Загора, Актове за частна общинска собственост № 16606/ 21.12.2016г. и № 16773/ 10.03.2017г. е видно, че Община Стара Загора е собственик на построените в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода сгради - бивш кожен и неврологичен диспансер на МБАЛ „Проф—д-р Ст.Киркович”АД - сграда-стационар, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 351 кв.м; сграда-физиотерапия, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 480 кв.м; сграда-кухня, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м; сграда-лечебна, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м и сграда-лечебна, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м, отчислени от баланса на общинското търговско дружество „Център за кожно-венерически заболявания Стара Загора” ЕООД. В извадката от кадастралния план на селото в УПИ ХІ-23 от кв.107 са нанесени постройки с номера, включително постройка № 06, означена като масивна жилищна сграда.

За изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати, назначени и изслушани първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, с оглед направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на твърденията в първоначалното заключение, че сградата поделжи на ремонт и може да бъде ремонтирана, както че в основите на сградата не се забелязва пропадане. Ответника не оспорва установеното от първоначолното заключение, че носещите конструктивни елементи са ивични бетонови основи, тухлени носещи зидове с дебелина 25см, измазани отвън и отвътре / външните ограждащи стени/, двускатен покрив, който не е носещ конструктивен елемент, а самия той се поема от триъгълна носеща ферма, дървени столици и ребра, които носят само покривното покритие. Не оспорва първоначалното заключение относно състава на сандвич-панелите, които представляват окачен таван, вместо бетонова плоча под покрива, нито отговора на въпрос номер едно, че сградата не е годна за експлоатация, както и че видовете СМР трябва да се изпълнят по предписание на проектанта конструктор след обследване на сградат. Във връзка с оспорване на изводите, че същата не е застрашена от самострутване, не е с компрометирани основи и носещи конструктивни елементи е допуснато извършването на повторна СТЕ, която обосновано да даде отговор на тези въпроси. В първоначалното заключение е посочено също така, че покривната конструкция, която няма покривно покритие е изложена на постоянното действие на атмосрефроното влияние е застрашена от падан, но само тя, не и сгсрадата.

Съгласно заключението на повторната СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Р. П., разпоредената за премахване с обжалваната заповед сграда № 06 се намира в югозападния край на имота. Сградата представлява бивш стационар на един етаж като към нея функционално са свързани сграда №11. Сградата се състои от вход, коридор и стаи. Конструкцията е полумасивна носеща, състояща от ивични основи бетонови, ограждащи тухлени с дебелина 25 см, също носещи, вътрешни преградни стени с дебелина 21см., които не са част от носещата конструкция и също са тухлени, измазани и боядисани с латекс Покрива е двуксатна дървена конструкция с триъгълна дървена ферма с укрепваща армировка, част от носещата конструкция на покрива. Дървените столици и ребра, които носят покривното покритие са ограчени почти всички. Покривната покритие също липсва. Таваните са огачени фазерни плоскости и трислойни панели тип сандвич, двойно каширани с етернит, стиропор, етернит, като част от тях са разрушени или липсват и не са носещи елементи на сградата или на покрива. Подът е бетонова настилка с мозайка, циментова замазка и остатъци от теракот. Докрамата и прозорците са разрушени или липсват.

Предвид на факта, че не се наблюдават пропадания на носещите и прекрадните тухлени зидове, вещото лице е стигнало до извода, че основите са в добро състояние и няма опасност от срутването им. Единствено мазилката по нощесите оградни тухлени зидове и е с пропуквания и паднала на много места. Неносещите тухлени преградни стени са в добро състояние, няма пропуквания и повреди по тях, освен по мазилката, която липсва на много места. Покривната конструккция, колкото е останала трябва да се покрие с покривен елемент. Очевидно е, че сградата не е функционирала дълго време, необитаема е, а довършителните работи с в много лошо състояние. В заключението са описани подробно повредите по неносещите елементи, но същите нямат отношение към здравината на носещата конструкция, от чиято механична устойчивост зависи наличието на опасност от самострутване, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Спора по делото се свежда до възможността да бъде поправена сградата без да се изграждат наново конструктивно носещите елементи – носещи тухлени зидове и бетонови основи, което според ответника е невъзможно, тъй като са изложени на атмосферни влияния поради липса на покрив, дограма, прозорци и врати. Въпроса за съответствието с техническите правила и норми също не следва да се обсъжда предвид основанието за премахване на сградата – застрашена от самострутване при невъзможност да се поправи или заздрави. Този извод обаче е опроверган от заключението на вещите лица, които въз основа на липсата на пропуквания и пропадания по видимата носеща конструкция са стигнали до извода,че същата не може да се самосрути. Освен това становището и на двете вещи лица е, че конструктивно обследване трябва да се извършви предвид бъдещото предназначение на сградата с оглед определяне на необходимостта от извършване на допълнителни СМР, извън довършителните работи. В тази връзка следва да се каже, че състоянието на видимите конструктивно носещи елементи – тухлени ограждащи зидове не е описано в протокола на комисията, в който е посочено, че ограждащите стени са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна. Този факта не отоговаря на обективната действителност и сочи на неизпълнение на задължението за установяването й в хода на административното производство. Извода за опасност от самосрутване е основан единствено на липса на покривно покритие, която води до опасност от самосрутване на покрива и в тази връзка е следвало собственика да бъде задължен да го премахне или поправи в зависимост от заетата при изслушването му позиция с оглед охраната на общественото здраве и живота на хората. Опасността от срутване на покрива не сочи на необходимост от разпореждане за премахване на цялата сграда.

При постановяването на заповедта са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г. на Кмета на община Мъглиж, като проверката е разпоредена със Заповед № 10-03-4#1 / 09.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж. Въз основа на проверката е съставен и подписан констативен по своя характер Протокол № 10-03-4#7/ 10.03.2017г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж досежно състоянието на сградата, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Както беше посочено, законът задължава Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е и условие за постановяване на законосъобразен административен акт. Община Стара Загора е посочена като собственик на разпоредения за премахване строеж и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В представената по делото административна преписка по издаването на оспорената заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателят да е бил уведомен за извършването на проверката, още по - малко доказателства да е бил изслушан от Комисията по чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията е съществено процесуално нарушение. Действително съставеният протокол № 10-03-04#7/ 10.03.2017г. е съобщен на Община Стара Загора с писмо, постъпило в общината с рег.№ 10-02-1980 от 17.03.2017г., с изричното указание, че заинтересованата страна има право на изслушване или да подаде възражение в 3-дневен срок от получаване на писмото. Но смисълът на разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица от комисията да се извърши преди същата да формира решението си и предложението по чл.196, ал.2, изр. второ от ЗУТ т.е комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Ето защо неизпълнението на задължението за изслушване на заинтересованото лице не може да бъде санирано с последващо съобщаване на протокола на комисията.

Съгласно константната съдебна практика съществено нарушение на административно-производствените правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните доказателства налагат извод, че ако представител на Община Стара Загора, като участник в спорното административно правоотношение, беше изслушан от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на констативния протокол по чл.196, ал.2 от ЗУТ, това би довело до установяване на фактическа обстановка и до обосноваване на правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Ето защо в случая неспазването на нормативно установената процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като незаконосъобразна.

Отделно от това административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, което е довело до несъответствие на обжалваната Заповед с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) строеж, който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно- хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключенията и на двете съдебно-технически експертизи, безспорно се установява, че конструктивно носещата конструкция на сградата не е компрометирана; ограждащите носещи тухлени стени и преградните тухлени зидове на сградата не са застрашени от самосрутване. Съдът възприема заключенията на експертизите като добросъвестни, обективни, безпристрастни, изготвени и подробно обосновани въз основа на професионалния опит на вещите лица – инженери „промишлено и гражданско строителство”, осъществяващи технически контрол по част конструктивна на инвестиционните проекти. Действително експертизите са изпълнени и съотв. заключенията са изготвени въз основа на извършен само външен оглед на сградата от страна на експертите /т.е без направено конструктивно обследване/, но по същия начин е процедирано и от ответника в досъдебната фаза на административното производство. А установяването на реалното състояние на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа, за да се прецени дали е напълно негоден за по-нататъшно използване или съществува възможност за поправяне или заздравяване, е възложено именно в тежест на административния орган. Доколкото еднозначно и категорично и според двете заключения на СТЕ, фактическото състояние на обекта и състоянието на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа не могат да бъдат определени като такива, създаващи обективна опасност от самосрутване /независимо от наличието на компрометирани отделни конструктивни елементи от покривната конструкция – греди и ребра/, не е налице соченото в обжалваната заповед основание за разпореденото премахване на сградата – че строежът е с компрометирана носеща конструкция и е застрашен от самосрутване.

Заключенията и на двете съдебно-технически експертизи са идентични по отношение на констатацията, че в сграда №06 има вложени строителни материали, съдържащи азбест - в трислойните панели тип „сандвич”, двойно каширани с етернит-стиропор-етернит, положени частично по вътрешните стени и тавани на сградата. Макар да е отменена посочената в оспорената заповед Наредба за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба (2002-2010г.), не се спори, че азбестът е материал, забранен за употреба и влагане в строителството, тъй като е вреден за здравето. В този смисъл действително състоянието на процесния строеж сочи на вредност в санитарно-хигиенно отношение и на опасност за здравето и живота на гражданите при обитаването му. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, доколкото не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие - сградата да не подлежи на ремонт и възстановяване.

Премахването на строеж в хипотеза на чл.195, ал.6 от ЗУТ е крайна мярка и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа или собственика не желае да се възползва от нея.

В случая съдът приема, че не е налице втората материалноправна предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ, с която законът свързва издаването на заповед за премахване на строежа – строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Съгласно заключението и на двете СТЕ налице е техническа възможност за извършване на ремонтни и възстановителни работи за поправяне, заздравяване и укрепване на сградата с оглед нормалната й експлоатация. Според вещото лице инж. П. е налице техническа възможност за ремонт и заздравяване на сградата чрез извършване на пълен ремонт на покрива и подмяна на вложените елементи, съдържащи азбест /това са част от преградните стени и тавани с трислойни панели/, като се заменят с гипсокартон „Кнауф”, тухлена зидария или зидария с газобетонови блокчета „Итонг”, а таваните – с гипсокартон „Кнауф” или окачен таван тип „Хънтър” или „Армстронг”; изпълнение на довършителни работи - пребоядисване /външно и вътрешно/, подмяна на дограма, подови настилки и облицовки по стените; възстановяване на ел. инсталация; монтиране на нови ВиК инсталации и санитарни прибори. В същия смисъл е и становището на в.л.инж.П.Р., която изтъква, че сградата може да бъде ремонтирана, вкл.след конструктивно обследване и изпълнение на предписанията на проектант-конструктор, подмяна на панелите от двойно каширан стиропор и етернит с други леки материали и след това да се изпълнят инсталациите и довършителните работи. Следователно не е налице второто условие по чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахването на сградата – строежът да не може да бъде поправен или заздравен.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Община Мъглиж следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Община Стара Загора, Заповед № 10-03-4#19 от 22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която заповед на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна жилищна сграда №06”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Мъглиж да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: