Р Е Ш Е Н И Е

№172 31.05.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІIІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 164 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.К.Б. със съдебен адрес *** подадена чрез пълномощника му адв.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000218/ 25.02.2017г., издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, на К.Б. е наложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство „ Пежо” с рег.№ СН 5205ВВ за срок до 1 месец.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че административният орган е направил извод за наличие на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б. „и” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и невярна квалификация на фактите. Оспорва на посочената дата – 25.02.2017г. да е допуснал или предоставял на К.К. Б. лекия автомобил, собственост на ЕТ „ Спарк – К.К.”. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник група в сектор „ Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР /ОДМВР/ - гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Не е спорно, че автомобил с рег. № СН5205ВВ е собственост на ЕТ „ Спарк- К.Б.”, представляван от К.К.Б. и че същият е предоставил за управление този автомобил на сина си Кирил Б. да го управлява за нуждите на фирмата. На Кирил Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 17-39/ 25.02.2016г., за това, че на 25.02.2017г., около 03:00ч, в гр.Стара Загора по ул. Л. Байер” до кръстовището с бул. „ Митрополит М. Кусев” в посока запад – изток управлява л.а. „ Пежо” с рег. № СН5205ВВ, собственост на ЕТ „ Спарк- К.К.” под въздействието на алкохол, установен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0025 с концентрация на алкохол в кръвта 1,19 промила. По делото е представена докладна записка с рег.№128р-2553/ 09.03.2017г., съставена от старши инсп. Манев до началник сектор „ ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора Загора, от която е видно, че при направена химическа експертиза на кръвта на Кирил Б. е установена концентрация на алкохол 1,42 промила и са налице данни за извършено престъпление по 343б, ал.1 от НК.Р

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76-1228-000218/ 25.02.2017г. на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи – Стара Загора на жалбоподателя К.К.Б. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство с рег.№ СН 5205 ВВ за срок до 1 месец, считано от 25.02.2017г.Обжалваният административен акт е постановен на основание на чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на обстоятелството, че на 25.02.2017 г. около 3,00 часа в гр. Стара Загора по ул. „Л.Байер” на кръстовището с бул.” Митпрополит М.. Кусев” в посока запад – изток , като собственик на ЕТ „ Спарк- К.К.” допуска управление на л.а. „ Пежо” с рег. № СН 5205ВВ от лицето К.К. Б.” , което го управлява МПС под въздействие на алкохол 1,19 промила . Заповедта е издадена въз основа АУАН Г № 94283/25.02.2017 г.

За изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата К.К. Б. и Д.Т.М.. Кирил Б. работи във фирмата на баща си на трудов договор и процесният автомобил му е предоставен за ползване за нуждите на фирмата На 23.02.2017 г. той отива на работа в гр. Сливен, а по принцип живее в гр. Нова Загора, където е офисът на фирмата. Баща му живее също в гр. Нова Загора и се прибира всяка вечер.Кирил решил не се прибира същата вечер от гр.. Сливен и останал да пренощува при приятелката си Диана. На другия ден 24.02.2017 г. се отправил направо на работа. На 24.02.2017 г.след работно време се обадил на Диана и те отпътували с „Пежото” за гр. Стара Загора за да напазаруват в Мола. Междувременно им се обадили техни приятели и те отишли на парти в нощен клуб в гр. Стара Загора около 10,30 мин. Кирил употребил по време на партито алкохол. Около 2,30 часа Кирил и Диана решили да се приберат в град Сливен с колата, но Диана се страхувала да кормува нощем и затова зад волана застанал Кирил. Те потеглили и почти веднага след това ги спрели за проверка полицейски служители, които установили, че Кирил управлява МПС-то под въздействието на алкохол

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т.6 и т.7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи. Съгласно Заповед № 8121з1524/ 09.12.2015г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата е определил Областните дирекции на МВР да осъществяват такъв контрол. Приетата като доказателство по делото е и Заповед № 349з95/ 11.01.2017г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците в група сектор „ Пътна полиция” в ОДМВР-Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б ”и” от ЗДвП, но е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

В хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до издаване на оспорената заповед в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона

Като правно основание на оспорената заповед. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б „и” от ЗДвП . Съгласно посочената норма ограничителната мярка – „временно спиране от движение на пътно превозно средство”, се налага за на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични вещества или техни аналози - за срок до един месец. За да бъде наложена ПАМ на това основание, следва да е налице една от двете предвидени предпоставки, а именно собственикът на МПС да е допуснал или да е предоставил управлението на лице употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила.

Видно от оспорената заповед, процесната ПАМ е наложена на К.К.Б., в качеството на собственик на ЕТ „ СПарк- Кирил Б.” за това, че е предоставил за управление автомобила, собственост на фирмата му на употребилия алкохол К.К. Б.. без хода на административното производство да е изследван въпроса към кой момент е предоставено управлението на автомобила, дали след като Кирил Б. е употребил алкохол или преди това. Това обстоятелството е от съществено значение, доколкото то обуславя материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ на посоченото в заповедта правно основание. След като административния орган не е изследвал момента в който е предоставено управлението на лекия автомобил, той недопустимо е наложил ПАМ въз основа на необосновано предположение, а именно, че към момента на предоставяне на управлението на автомобила Киирл Б.. е употребил алкохол. Действително при извършване на проверката от контролните органи Кирил Б. е представил свидетелство за регистрация лекия автомобил, който е управлявал, което може да обоснове извода, че автомобила му е бил предоставен за управление от собственика, но отново не установява момента в които това е станало.

В хода на съдебното производство също не са ангажирани доказателства от административния орган посредством които да се установи, че към момента на предоставяне на управлението на автомобила Кирил Б.. е бил употребил алкохол. Липсата на доказателства посредством които да се установи, че жалбоподателят е предоставил управлението на лекия автомобил на сина си., след като последният е употребил алкохол, води до незаконосъобразност на наложената ПАМ, поради липсата на материалноправните предпоставки визирани в хипотезата на чл. 171, т.2, б."и" от ЗДвП и същата следва да бъде отменена.

Още повече от събраните по делото доказателства категорично се опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка.

С оглед на което съдът приема, че доколкото не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл.171, т.2, „и” от ЗДвП, обжалваната заповед за прилагане на ПАМ като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДвП и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на К.К.Б. сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 30.03.2017г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К.К.Б. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000218/ 25.02.2017г. на началника група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи – Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на К.К.Б. с ЕГН ********** *** ап.2, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: