Р Е Ш Е Н И Е

№157 18.05.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шестнадесети май 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №171 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.4 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.Т.Т. против Заповед №447зз-37/24.03.2017г., издадена от разузнавач П.в група „КП” при РУ Гълъбово, ОД на МВР Стара Загора – полицейски орган съгласно т. ІХ.1.7 /разузнавач V степен при ОДМВР, районни управления/ от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 на Министъра на МВР.

Със Заповед №447зз-37/24.03.2017г., компетентния полицейския орган при РУ Гълъбово е разпоредил задържането на Д.Т.Т. за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194 ал.1 от НК – за лицето има данни, че е извършило престъпление – кражба, за което е заведено ДП-2582017г. Към преписката са приложени обяснения на Т. , незаверени, без дата и подпис на лицето, което ги е дало и лицето, което ги е приело, поради което не са приети и като доказателства по делото, длъжностна характеристика на разузнавач П. с оглед оспорването на правомощията му да разпореди мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР при наличие на висящо ДП №25/2017г., по което работи разследващ полицейски орган, както и копие на документи приобщени към досъдебното производство – докладна записка от 31.01.2017г., изготвена от същия полицейски орган за прието съобщение на 30.01.2017г. от пострадало лице К.И.Ж. за извършена кражба на личната му чанта, уведомление №447000-328/31.01.2017г. от РУ Гълъбово до РП Гълъбово за образувано дознание №25/2017г., по заявителския материал на Ж., уведомително писмо до Ж. за образуваното дознание, възложено на инспектор П., протокол за разпит на свидетеля Ж. от 30.01.2017г,., в който съобщава, че на 29.01.2017г. около 08.00ч. сутринта посетил заведение пред ТЕЦ „БРИКЕЛ”, като при излизането му от заведението се разминал с други охранителни от „БРИКЕЛ”, освен охранителя Ж., който бил вътре към момента на влизането му. Тези охранители били от мобилната група на ТЕЦ „БРИКЕЛ”, които познавал добре визуално. Влезнали вътре, точно когато пострадалия излизал от заведението. Знае, че единия от мобилната група охранители се казва Д., а другото момче го знае визуално и, че са в една смяна. Описва облеклото им, както и че 30 минути по-късно се връща, защото си е забравил чантичката на стола, където чакал да му приготвят закуската. Описва чантичката и нейното съдържание, както и че не я открил на мястото, на което е била забравена.

С жалбата се иска от съда да приеме, че задържането е незаконосъобразно като постановено в противоречие с целта на закона, при неспазване на изискванията за мотивиране на административните актове, както и при липса на данни за извършено престъпление, предвид на факта, че в заявителския материал се сочи забравяне на лични вещи, а не тяхната кражба, както и че близостта на лицето до мястото на престъплението не означава наличие на данни за извършването му от същото лице. Нормално е лицата, които работят на мястото на престъплението да бъдат разпитани като свидетели, но вместо това Т. е задържан в противоречие с целта на закона и с принципа за съразмерност – вместо да бъде призован за разпит като свидетел, жалбоподателя е задържан без да е налице необходимост от тази мярка.

От съда се иска да бъде отменена заповед като незаконосъобразна и да бъдат присъдени разноските по делото, съгласно представения списък.

Ответника – разузнавач при РУ Гълъбово, ОД МВР Стара Загора оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена с присъждане на възнаграждение за един юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице-адресат на неблагоприятен за него административен акт на 05.04.2017г. в рамките на 14-дневния срок от връчването му на 24.03.2017г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателя Д.Т.Т. е задържан от полицейски орган, който има правомощията по чл.72 ал.1 от ЗМВР, и на който е възложена работата по ДП №25/2017г. по описа на РУ Гълъбово, въз основа на данни за извършено на 29.01.2017г. престъпление от общ характер, а именно кражба, съдържащи се в протокола за разпит на свидетеля К.И.Ж. Свидетеля и пострадал съобщава, че на 29.01.2017г., е забравил личната си чанта с документи в заведение до входа на ТЕЦ БРИКЕЛ, като към момента, в който е напускал заведението, в него е влезнал Д. – охранител от мобилната група на ТЕЦ БРИКЕЛ. Въз основа на протокола за разпит от 30.01.2017г. е образувано досъдебно производство №25/17г. по описа на РУ Гълъбово на 31.01.2017г. като до датата на задържането – 24.03.2017г. не са представени доказателства за други данни, свързващи личността на задържания с престъплението. Приложените обяснения на жалбоподателя са незаверени, без дата и подпис, поради което са и изключени от доказателствения материал. Въз основа на периода от време изтекло между предоставянето на данните за извършено престъпление от общ характер, в които задържаното лице се сочи като вероятен извършител / един от хората, които са влезли в заведението след като Ж. е забравил чантата си, поради което е вероятно да е извършител на кражбата, чрез действия по нейното вземане и задържане/ и датата на задържането – 24.03.2017г., се налага извод, че протокола за разпит на свидетел не може да обуслови извод за наличие на основание по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за постановяване на принудителна мярка, чиято цел е превантивна и преустановителна т.е. да се предотврати извършване на друго престъпление, преустановяване на евентуално извършвано към момента деяние, както и да се изключи възможността лицето да се укрие или да препятства разследването на случая. Съгласно целта на мярката, същата трябва да бъде предприета в сравнително кратък период от време, считано от момента на предоставяне на данните, за да може да се определи същата като съразмерна, съгласно правилата на чл.6 ал.2 и ал.3 от АПК. Настоящия случай не е такъв, като по преписката липсват доказателства за наличието на условията по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за нейното предприемане към 24.03.2017г. В период от почти два месеца, лицето, чието име е посочено в показаният на свидетеля не е задържано, поради което предприемането на мярката е несъразмерно спрямо целта на закона. Засягането на основното лично право на свобода е допустимо само с оглед охраната на обществения интерес от своевременно преустановяване и предотвратяване извършването на престъпления, както и с цел реализиране на наказателната отговорност спрямо извършителите на противоправни деяния. Нейното налагане след дълъг период от време, в който лицето е могло както да се укрие, така и да препятства разкриването на престъплението, е неоправдано от гледна точка както на целта на закона, така и на изискванията на чл.6 ал. ал.2 от АПК – засягане само дотоколкова, доколкото е достатъчно за изпълнение на законовата цел. След като същата не може да бъде изпълнена, чрез постановената административна принуда, то се налага извод за незаконосъобразност на административния акт като постановен в нарушение на чл.6 ал.2 от АПК, който се съблюдава винаги, когато се касае до актове на оперативна самостоятелност. По делото няма доказателство за необходимостта от прилагане на мярката към 24.03.2017г., а именно събирането на още данни, които да свързват личността на задържания с престъплението, за което е съобщено на полицейските органи на 29.01.2017г.

В отговор на останалите възражения следва да се каже, че заповедта има необходимото и достатъчно съдържание по чл.72 ал.4 от ЗМВР, поради което не е приложимо изискването, посочено в жалбата за описание на час, дата и място на деянието. А с оглед установената длъжност на П. се налага и извод, че същия е полицейски орган и разполага с правомощията по чл.72 от ЗМВР. Що се отнася до въпроса за наличието на данни за престъпление, е необходимо да се каже, че е съобщено за изчезнали вещи, които са били забравени на обществено място, а намирането им е основание да бъдат предадени на органите на МВР, а не да бъдат своени, което се субсумира под състава на престъпление от общ характер – кражба. Мярката, с оглед изискванията на чл.6 ал.2 от АПК е постановена след отпадане на необходимостта от нейното прилагане, поради което е несъответна на целта на закона и като такава следва да бъде отменена.

Претенцията на ищеца за присъждане на разноските е основателна. Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №447зз-37/24.03.2017г., издадена от полицейски орган при РУ Гълъбово, по жалбата на Д.Т.Т.

*** да заплати на Д.Т.Т. ЕГН********** сумата от 512лв / петстотин и дванадесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: