Решение по Административно дело 228/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181 03.07.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 228 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.с чл.160 ал.4 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/.

Образувано е по жалба на „Континвест” ООД гр.София против Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите — гр. Стара Загора, с която на основание чл.160, във връзка с чл.158 т.3 и т.4, чл.159 и чл.117 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, е наредено спиране експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствена площадка в гр.Ямбол и стопанисвана и експлоатирана от „Континвест”ООД, чрез пломбиране на инсталацията.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради приемането му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на изискванията за форма и съдържание, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Дружеството-жалбоподател твърди, че дейността се извършва, съответно инсталацията е придобита, в условията на приемство от «Верея хим»ООД. Последното е получило Разрешително №140/2009г от МОСВ на предприятие с висок рисков потенциал за производство на коагуланти, съхранение, разливане и дистрибуция на течен хлор. Твърди, че след като през м.март 2010г било окончателно спряно производството в Полимери АД гр.Девня, Верея хим ООД се превърнало в единственото предприятие за доставка на хлор в страната, вкл.всички ВиК дружества в България. През м.октомври 2013г, с уведомително писмо по реда на чл.117 ал.4 от ЗООС до МОСВ, «Континвест» ООД е поело дейността. Твърди, че в хода на работа, дейността и площадката са били проверявани, но не са били констатирани нарушения. Както дружеството праводател, така и дружеството —жалбоподател, правоприемник на дейността, са отправяли въпроси, съответно и получавали отговори от компетентните органи /РИОСВ Стара Загора/, че за дейността по производство на алуминиев сулфат на въпросната площадка не е необходимо издаването на комплексно разрешително. Позовава се на писмо изх.№КОС-01-3936/13.10.2009г. Твърди, че при липса на промяна в нормативната уредба, становището на органа се променило, като от страна на РИОСВ Стара Загора било изразено обратното становище- изискуемост на комплексно разрешително като условие за дейността. Твърди, че се целяло създаване трудности, спиране и унищожаване на това работещо предприятие и единствен български производител в тази област. Оператора на площадката бил принуден да предприеме процедура по издаване на комплексно разрешително, образувано по искане, подадено в Министерство на околната среда и водите и по което било издадено Решение № 447-Н0-И0-А0-О от 19.12.2012г на Изпълнителния директор на ИА „ОС” за отказ. Отказът бил обжалван и спорът не е окончателно решен по съдебен ред /а.д. № 6495/2016г по описа на ВАС/. Обстоятелството, което е било спорно по това друго дело, все още неприключило с окончателен съдебен акт, а именно— дали дейността попада в приложение №4,т.4.4.б.”г)” към чл.117 ЗООС и Приложение №1 към Директива 2010/75/ЕС на ЕП и на Съвета от 24.11.2010г относно емисиите от промишлеността /комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването/, като една от предпоставките, обусляващи задължението за снабдяване с такова разрешително, изтъква че е пречка за постановяване на оспорената принудителна административна мярка, основана на същото фактическо основание. Аргументира, че не е доказана материална предпоставка за спиране експлоатацията на инсталацията. Наред с това излага, че не се твърди от органа, издал Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г конкретна опасност за замърсяване на околната среда, нито за причиняване на вреди, нито завишени резултати от измервания на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух. С подробно изложени доводи е направено искане обжалваната Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора да бъде отменена, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-Стара Загора заема становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената по делото заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, е наредено спиране експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствена площадка в гр.Ямбол и стопанисвана и управлявана от „Континвест”ООД, чрез пломбиране на инсталацията. Заповедта е издадена на основание чл.160, във връзка с чл.158 т.3 и т.4, чл.159 и чл.117 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, както и с цел преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, които създават предпоставки за възникване на непосредствена опасност от замърсяване и увреждане на околната среда както и увреждане на здравето и имуществото на хората. Като мотиви за налагане на горната принудителна административна мярка, са посочени следните факти и обстоятелства: „Континвест” ООД е собственик и оператор на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат. За производството на твърд и течен алуминиев сулфат се използват техническа сярна киселина и алуминиев хидроксид. Реакцията се извършва в три реактора — 2 броя по 6 куб.метра 1 бр. по 30 куб.метра. Описаното производство отнася „Континвест” ООД към операторите на инсталации за категориите промишлени дейности, попадащи в обхвата на Приложение 4, т.4.2.б.”г” ЗООС „инсталации за производство на неорганични химически вещества, като б.”г” - соли: амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборати, сребърен нитрат”, като се изтъква, че изброяването е примерно. Изтъкнато е че изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на съществуващи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение №4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на глава седма от ЗООС, каквото за инсталацията няма издадено съгласно изискванията на чл.117 от ЗООС. Поради изложеното, е счетено за необходимо РИОСВ да ограничи работата на инсталацията за производство на твърд и течен алуминиев сулфат чрез поставяне на пломби /л.17/.

Установява се от доказателствата по делото, че на 14.02.2017г. служители на РИОСВ гр. Стара Загора са извършили на основание чл.155 ал.1 от ЗООС проверка в „Континвест” ООД, производствена база в гр.Ямбол, за което са съставили Констативен протокол №003496 от същата дата /л.132 и сл/. При проверката е установено, че на площадката на „Континвест” ООД гр.Ямбол има три инсталации: инсталация за производство на алуминиев сулфат, инсталация за производство на железен сулфат и инсталация за натриев хипохлорид. Относими към делото са констатациите единствено за инсталацията за производство на алуминиев сулфат, защото тя единствено се коментира в мотивите към оспорената заповед. Съгласно протокола, сочи се че за производството на алуминиев сулфат като суровини се използват алуминиев хидроксис и техническа сярна киселина. Производството е осъществявано до 28.07.2016г /съгласно справки от управителя на дружеството/. За периода 06.02.2017г до 09.02.2017г инсталацията за Алуминиеви соли е приведена в работен режим във връзка с провеждане на обучение на лица от дежурните смени на РД ПБЗН гр.Ямбол, представена е книга за инструктаж с лицата и техните подписи за проведено обучение в този период. Представена Заповед № 11/03.02.2017г на управителя на „Континвест” ООД - в деня на проверката инсталацията не работи. Посочени са налични количества суровини към дата 14.02.2017г. /л.137/. Дадени са предписания - за цех „алуминиеви соли” - да се отстранят от площадката наличните количества алуминиев хидроксид. За предприетите действия да се информира РИОСВ Стара Загора в срок до 23.03.2017г.

С наказателно постановление № 1/02.07.2014г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, въз основа на Акт №1 от 01.08.2014г., на основание чл.168 от Закона за опазване на околната среда, на „Континвест” ООД е наложена имуществена санкция от 50 000лв за нарушение на чл.117 ал.1 от ЗООС за извършване на дейност в обхвата на Приложение № 4 без комплексно разрешително по чл.117 ал.1 и ал.2, а именно за това че на 06.11.2013г. извършва производство на железен трихлорид в две вани с обем по 25 кубични метра всяка, като суровини, са използвани отработена солна киселина и хлор, а съхраняването на готовия продукт се осъществява в два резервоара с по 25 куб.м, както и че експлоатира инсталацията за производство за производство на алуминиев сулфат като извършва преопаковане и мелене на готовия продукт /твърд алуминиев сулфат/. За производството на твърд и течен алуминиев сулфат се използвали техническа сярна киселина и алуминиев хидроксид. Реакцията се извършвала в три реактора -2 броя по 6 куб.ми 1бр. по 30 куб.метра. Констатираната дейност отнасяла „Континвест” ООД към операторите на инсталации за категориите промишлени дейности попадащи в обхвата на Приложение №4, т.4.2.б”г” от ЗООН, задължени съгласно чл.117 ал.1 от ЗООС за експлоатират инсталацията за производство на неорганични соли след издаване на комплексно разрешително, каквото „Континвест”ООД нямал /л.151 и сл./. Посоченото НП е обжалвано и е потвърдено с решение №68 /10.03.2016г по а.н.д.№ 119 от 2015г по описа на Ямболския районен съд /152 и сл/, оставено в сила с Решение №105 /28.06.2016 по к.а.н.д. № 81 /2016г по описа на Административен съд— Ямбол/155/.

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорения акт, както и документите, приложени към жалбата и обосноваващи изложените в нея твърдения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.158 от ЗООС предвижда, че министърът на околната среда и водите, овластени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в изброените в т.1—т.4 хипотези. В случая оспорената заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г е издадена от компетентен по смисъла на чл.158 от ЗООС орган в лицето на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора.

Неоснователно жалбоподателят твърди нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта с твърдение за неизлагане на ясни мотиви. В случая заповедта е в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания, обусловили издаването й. Наличието на съотносимост на фактическите и правни основания и доказателствената обоснованост на акта са въпроси от значение за материалната законосъобразност на акта.

Основателно е обаче оплакването за допуснати при издаването на акта съществени нарушения на административно-производствените правила. Органът не е формирал изводи относно факти и обстоятелства, относими към упражненото правомощие и е пренебрегнал събраните доказателства, вкл.протокола от извършената на 14.02.2017г. проверка на инсталацията, доказващ, че тя не се експлоатира. Касае се за нарушение на чл.35 от АПК, което в случая се явява съществено, тъй като е повлияло върху съдържанието на крайния акт, т.е. при недопускането му би се установила фактическа обстановка и съотв. обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите в оспорената заповед.

Основателно е и оплакването за издаване на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случаят органът не е посочил релевантни за упражненото правомощие факти и обстоятелства и не може да се направи извод, че се следват разпоредените правни последици. Съгласно чл.158 ал.1 т.3 и 4 от ЗООС, на основание които разпоредби е издадена заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г, директорите на РИОСВ прилагат ПАМ в случаите на т.3 при възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на здравето или имуществото на хората /т.3/ и за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения/т.4/. Съгласно чл.159 ал.2 при прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.

Следователно прилагането на мярката спиране на производствената дейност е обусловено в хипотезата на чл.158 т.3 на ЗООС от установена непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на здравето или имуществото на хората, а в хипотезата на т.4 на чл.158 от кумулативното наличие на следните предпоставки - административно нарушение, свързано с околната среда или опасност да бъде извършено такова, или вредни последици от такива нарушения, които да бъдат предотвратени и/или отстранени.

В случая Директорът на РИОСВ - гр.Стара Загора не се е основавал в мотивите към заповедта на факти, които да бъдат подведени под някоя от визираните в т.3 и т.4 на чл.158 от ЗООС хипотези. Приложното поле на закона за опазване на околната среда е широко - той урежда обществените отношения, свързани, като цяло, с опазването на околната среда, с контрола и управлението върху факторите, които я увреждат и предотвратяването и ограничаването на замърсяването й. За изпълнение на поставените цели, компетентните органи разполагат със законово определени механизми за контрол, между които попада и правомощието по чл.158 от ЗООС. Превантивните принудителни административни мерки, каквито са визирани в чл.158 т.3 и т.4 вр.с чл.159 ЗООС, са предназначени и да предотвратят извършването на административни нарушения и /или вредните последици от тях. Този вид принудителни мерки притежават общите характеристики за административната принуда - редът, основанията за налагането им и органите, които ги прилагат са нормативно установени. За да бъдат наложени законосъобразно обаче превантивните административни мерки следва да отговорят на няколко изисквания. Характерното за тях е, че се налагат преди нарушението да бъде извършено, нито дори да е започнало извършването му, затова необходимо условие е съществуването на опасност от правонарушение. Опасността трябва да е явна, несъмнена, реална, а не имагинерна. Не се твърди в мотивите към издадената заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г каквато и да е опасност от замърсяване или увреждане на здравето или имуществото на хората, още по-малко непосредствена — хипотеза по т.3, нито вредни последици от нарушение — хипотеза на т.4.

Такава опасност не може да се предположи, нито да се определи от съда като непосредствена по смисъла на чл.158 т.3 ЗООС само поради твърдението, че се следва издаване на комплексно разрешително за експлоатираната от „Континвест” ООД инсталация. Наличието на опасност се опровергава с оглед доказателствата, че е спряно още на 28.07.2016г експлоатацията на инсталацията за алуминиеви соли на „Континвест”ООД. Съгласно Констативен протокол №003496 /14.02.2017г, /л.132 и сл/, въпросната инсталацията за производство на алуминиев сулфат в гр.Ямбол не е работела в деня на проверката, производството на алуминиев сулфат е осъществявано до 28.07.2016г., след които в инсталацията за алуминиеви соли е проведено само обучение на лица от дежурните смени на РД ПБЗН Ямбол в периода 06.02.2017г.- 09.02.2017г.

При липса опасност за околната среда, съответно от увреждане на здравето или имуществото на хората от посочената инсталация, разпореждането за спиране на инсталацията е постановено при неправилно прилагане на чл.158 т.3 от ЗООС.

Не са изложени в оспорената заповед и факти и обстоятелства, които да осъществяват хипотезата на т.4 на чл.158 от ЗООС. Не се твърди административно нарушение, свързано с опазването на околната среда, нито необходимост от предотвратяване или преустановяване на такова нарушение, или вредните последици от него.

Изложените от органа факти и обстоятелства, видно от мотивите към заповедта /л.125/ се свеждат до констатациите, че „Континвест” ООД е собственик и оператор на инсталация, методологията и средствата за производство на посочения продукт—алуминиев коагулант, категоризиране на дейността и извод за необходимост, същевременно и липса на комплексно разрешително за осъществяването й. Не е извършен какъвто и да е анализ, съответно липсва позоваване на материалноправните предпоставки по чл.158 т.4 от ЗООС — дали изложеното осъществява състав на административно нарушение, дали то е свързано с опазването на околната среда и дали е налице необходимост от предотвратяването или преустановяването му, съответно и наличие на вредни последици или вероятност от такива, за предотвратяване, ограничаване и/или отстраняване се свързва възможността от прилагането на мярката. Непосочени от органа фактически основания за прилагане на подобна мярка не могат да се предполагат, нито да се заместят от съда в производството по осъществяван контрол за законосъобразност на подобна мярка, като се изхожда от събраните доказателства и предполагаемите съображения на органа, който я е приложил.

Затова непосочването на относими към хипотезата на нормата, съдържаща упражненото от органа правомощие по прилагане на принудителна административна мярка съставлява съществено нарушение на материалния закон, което обуславя отмяната й на това основание. Липсва позоваване в мотивите към заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г. на Наказателно постановление №1/02.07.2014г на Директора на РИОСВ Стара Загора и не е ясно дали описаното в него деяние от 06.03.2013г., осъществяващо състав на административно нарушение по чл.168 вр.с чл.117 ал.1 от ЗООС, е преценено от директора на РИОСВ като такова, обуславящо прилагането на мярката в случая. Това не може и да се предположи поради липса на идентичност между описаното в оспорената заповед № РД-08-73 / 03.05.2017г производство, с което органът свързва необходимост от издаване на комплексно разрешително и производството, описано в това НП като елемент от изпълнителното деяние. В двата акта са визирани различни производствени дейности - „производство на твърд и течен алуминиев сулфат” в заповед№ РД-08-73 / 03.05.2017г /л.125/, съответно -„производство на твърд и течен алуминиев сулфат и на железни соли” в НП /л.151/. Следователно, не може да се приеме, че описаното в оспорената заповед деяние е идентично с деянието от 06.11.2013г., за което на „Континвест” ООД е наложено административно наказание с НП №1/02.07.2014г на Директора на РИОСВ Ст.Загора, влязло в сила на 28.06.2016г.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.159, вр.с чл.158 т.3 и 4 от ЗООС/, са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за тяхното прилагане. В случая наложената мярка се основава на неотносими към упражненото правомощие факти и обстоятелства и дори при наличие на доказателства по преписката, опровергаващи възприетите от органа факти. Твърди се извършване на дейност /производство на алуминиев сулфат/ при липса на изискуемото се като условие за осъществяването й разрешително, а в приложен протокол №003496 от 14.02.2017г., съставен от служители на РИОСВ Стара Загора се твърди констатирано, че въпросната инсталация за алуминиеви соли не се експлоатира за производствени цели от 28.07.2016г. С оглед на което обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се следва отмяната й.

Този извод не се променя, независимо от това дали се следва или не издаване на комплексно разрешително за описаната дейност. По делото не се спори, че е налице друго висящо съдебно производство /по а.дело № 6495/2016г по описа на ВАС, насрочено за 17.10.2017г/, произнасянето по което касае и произнасяне по същия обуславящ юридически факт като посочения в мотивите към Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г. - следва ли се издаване на комплексно разрешително на оператора на инсталацията за производство на хлорни продукти в гр.Ямбол, ул.”Ямболен” №35, в хипотеза на чл.117 ал.1 от ЗООС. Този юридически факт, макар да е посочен в мотивите към оспорената заповед като такъв, обуславящ и волеизявлението за спиране експлоатацията на инсталацията за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, не е достатъчен самостоятелно да обуслови прилагане на такава принудителна административна мярка. Това е така, тъй като в оспорената Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, в нарушение на чл.158, вр.с чл.159 от ЗООС не се е позовал на факти от релевантните за прилагане на мярката - вкл.необходимост от закрила на блага, конкретно административно нарушение, което да ги застрашава или уврежда, нито на конкретно въздействие на дейността и последиците от нея спрямо околната среда. Нещо повече, от събраните по настоящото дело доказателства, се доказва липса към датата на издаване на акта на непосредствена опасност от увреждане на блага от посочените като предмет на защита.

Предвид изложеното жалбата е основателна, а оспорената с нея Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

На основание чл.143 ал.1 от АПК и с оглед изхода от спора, се следва присъждане в полза на „Континвест” ООД гр.София на направените по делото разноски, каквито съгласно приложения по делото списък на разноските, са направени в размер на 1250 лв, от които 50 лв държавна такса и 1200 лв – за адвокатско възнаграждение, като се осъди Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да ги заплати.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Континвест” ООД гр.София Заповед № РД-08-73 от 03.05.2017г на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да заплати на „Континвест” ООД, ЕИК 040967273, със седалище и адрес на управление в гр. София ул.”Хубавка” №6, сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: