Р Е Ш Е Н И Е

№202 29.06.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и седми юни 2017г

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Албена Ангелова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №264 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 вр. с чл.144 от ДОПК, образувано по жалбата на К.И.Д. против АУЗД № 161-1/09.02.2016г., издаден от Главен експерт „МДТ” при община Раднево и потвърден с Решение № 109/27.03.2017г. на Директор дирекция „ФСДУС” при същата община.

С АУЗД №161-1/09.02.2016г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви за просрочие към тях, изчислени към 09.02.2016г., за следните данъчни периоди: 2011г, 2012г, 2013, 2014г и 2015г. в общ размер на главницата от 1019.70лв. и на лихвата – 471.48лв., съответно с посочени размери на главници и лихви за всеки данъчен период.

Против Акта за установяване на задължения по декларация №161-1/09.02.2016г., с който са установени дължими и неплатени в срок задължения за данък върху превозните средства за периода от 2011г до 2015г. включително, е подадено възражение №9400-345/31.01.2017г., което е разгледано по същество с Решение 0109/27.03.2017г. като релевираните доводи касателно данъчно задълженото лице са приети за неоснователни, но в мотивите към решението за оставяне в сила на оспорения по административен ред АУАЗД е посочено, че той обхваща периода от 01.11.2016г. до 31.12.2015г., вместо периода от 2011г. до 2015г.

С жалбата предявена пред АС Стара Загора по реда на чл. 156 от АПК и на основание чл.144 от същия кодекс са наведени доводи за издаване на АУЗД №161-1/09.02.2016г., въпреки изтеклата погасителна пет годишна давност към 09.02.2016г. за данъчните задължения, дължими в периода от 01.11.2016г. до 31.12.2010г., включително.

От съда се иска отмяна на АУАЗД в частта, с която са установени размери на главници и лихви към тях до 09.02.2016г. за данък върху превозните средства и присъждане на разноските по делото.

Ответника – Директор Дирекция „ФСДУС” при Община Раднево оспорва жалбата като твърди, че възражението за изтекла пет годишна давност е предявено за първи път с жалбата пред АС Стара Загора, поради което не следва да бъде уважавано, а ако бъде уважено да се присъдят разноските по делото – възнаграждение за един адвокат, тъй като приходната общинска администрация не е дала повод за завеждане на делото. Давността не се прилага служебно и е следвало да бъде наведено възражението с жалбата пред решаващия орган.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 30.05.2017г., в рамките на 14-дневния срок за обжалване пред съд, който тече от 18.05.2017г. – деня следващ датата 17.05.2017г., когато е връчено решение № 109/27.03.2016г., с което решаващия орган изцяло потвърждава неблагоприятния за жалбоподателя АУЗД №161-1/09.02.2016г. на главен експерт „МДТ” при община Раднево, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Както се посочи и по-горе, предмет на установяване с оспорения АУЗД №161-1/09.02.2016г. са задълженията за местен данък върху превозните средства за периода от 2011г. до 2015г., включително, поради което към датата на издаване на оспорения акт -09.02.2017г. не е изтекъл срока по чл.109 ал.1 от ДОПК за установяване на данъчните задължения, определяни въз основа на декларация или на служебно получени данни, нито сроковете за погасяване на възможността за принудителното им събиране. Наведените в жалбата оплаквания за изтичане на пет годишен давностен срок по чл. 171 ал.1 от ДОПК следва да се квалифицират правно като възражение за изтичане на преклузивния срок по чл.109 ал.1 от ДОПК за образуване на производство по кодекса за установяване на данъчни задължения, предвид твърдението, че този срок е изтекъл преди датата на издаване на оспорения АУАЗД. Нормата на чл.109 ал.1 следва да се тълкува във връзка с чл.171 ал.1 от ДОПК, от което следва извода, че давността за принудително събиране на публичните вземания не следва да е изтекла към датата на издаване на акта за тяхното установяване, доколкото същия представлява изпълнително основание след влизането му в сила. Срока по чл.109 ал.1 от ДОПК е преклузивен, за него се следи служебно и от съда, а възражението за изтекла давност преди датата на акта за установяване на публичните вземания се прави именно в производството по неговото оспорване. Ако такова не е проведено, възражението се разглежда и предявява по реда на чл.88 от ДОПК, а когато давността е изтекла след влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане, възражението се заявява пред публичния изпълнител.

Предвид тази законова регламентация неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че е следвало довода за изтекла погасителна давност да се предяви пред решаващия орган. Последния следи за срока по чл.109 от ДОПК и служебно, тъй като същия е преклузивен – погасява правото да се издаде изпълнително основание за вземането, поради което и нормата се тълкува и прилага във връзка с чл.171 ал.1 от ДОПК.

Давността е способ за погасяване на публичните вземания по аргумент от чл. 168 т.3 от ДОПК, поради което и разпоредбата има систематично място в дял Четвърти „Събиране на публични вземания”, ДОПК. Като способ за погасяване на публичните вземания, давността по чл.171 ал.1 вр. с чл.168 т.3 от ДОПК преклудира процесуално правната възможност за принудително удовлетворяване на публичните вземания, а изтичането на срока по чл. 171 ал.2 от ДОПК погасява материалното право на вземане. Посоченото съдържание и систематично място на института на давността по чл.171 ал.1 вр. с чл.168 т.3 от ДОПК сочи, че възражението за погасено право на принудително изпълнение се релевира в производството по принудително събиране на публичното вземане, когато давността е изтекла след влизане в сила на акта за установяването му. Когато давността е изтекла преди датата на издаване на акта за установяване на публичното вземане, възражението следва да се заяви в хода на производството по оспорването му, а когато такова не е проведено по реда на чл.88 от ДОПК – искане за отписване на вземането, по което се дължи издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права от съответно компетентния орган по приходите. Съответно, ако давността е изтекла след влизане в сила на изпълнителното основание, възражението се заявява пред органа по принудителното изпълнение.

С оглед дадените разяснения евентуалната основателност на възражението за изтекъл срок по чл.109 ал.1 от ДОПК би обусловил основателност на искането за осъждане на ответната администрация да плати разноските по делото, но в настоящия казус компетентния орган по приходите е установил данъчни задължения за спрямо, който не е налице пречка за издаване на акт за установяване на тяхната дължимост. Правилно с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ данъка върху превозните средства се заплаща от собственика, а в настоящия случай се дължи и на община Раднево, доколкото данъчно задълженото лице има постоянен адрес в същата и е подало пред нейните органи декларацията за придобиване на превозното средство. Подадената жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена, тъй като възражението за изтекла давност касае данъчни периоди, които не са предмет на оспорения АУАЗД, а установяването на задължения за периода от 2011г до 2015г. е извършено с акт, издаден преди изтичане на срока по чл.109 ал.1 от ДОПК. С оглед изхода от спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Община Раднево сумата от 343.38лв., представляваща минимално възнаграждение за един адвокат, определено съобразно правилото на чл. 161 ал.1 изр. трето от ДОПК вр. с чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ДВ бр. 28/28.03.2014г./

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от КСО, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Д. против АУЗД №161-1809.02.2016г. издаден от Главен експерт МДТ при Община Раднево.

ОСЪЖДА К.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 343.38лв /триста четиридесет и три и тридесет и осем/, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: