Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

№ 271                                          10.10.2017г.                             град Стара Загора

 

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                                СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар  Стефка Христова                                                                                   

и с участието  на прокурора                                                                                                          като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 302 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. 

 

Образувано е по жалба на Община Сливен против решение за определяне на финансова корекция, обективирано в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г. на Ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г” /ОПОС/, Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда” в Министерството на околната среда и водите/МОСВ/, съответно постъпило с вх.№ 0406-17 от 11.04.2017г. в Община Сливен, с което, на основание Окончателен одитен доклад на ИА „ОСЕС”, връчен на 05.01.2015г на УО и констатирани с него нарушения при провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка „Изпълнение на строително-монтажни работи за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационна мрежа на гр.Сливен”, чл.65 ал.1  т.10 вр.с чл.68 ал.5 от Общите условия на ДБВФ, УО налага финансова корекция в размер 1 685208.68 лв, съставляваща  5 % от стойността на засегнатите разходи  по одитирания договор № DIR 51011116-С048-S-1 от 23.08.2013г. с излълнител „П.Г.Хидропартньори” ДЗЗД на стойност 47187249.68 лв. без ДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при нарушения на изискванията  за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие със законовата цел. Твърди се, че актът е издаден в несъответствие с изискваната форма /чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ/, т.е. без мотиви и при неяснота кое е възприетото от органа нарушение, съставляващо нередност по смисъла на чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ и  какъв е размера на разходите /основата/ върху която е отнесен цифром посочения процент при изчисляване размера на финансовата корекция.  Твърди, че на Община Сливен вече е била наложена финансова корекция за нарушения връзка със същата обществена поръчка, като регистрираната в тази връзка нередност е приключена поради факти, опровергаващи основанията за установяване на нередността - основание по чл.30, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. Липсата на нарушения при провеждане на обществената поръчка намира потвърдено от извършената от инспекцията /АДФИ/ проверка. Твърди, че липсват основания за определяне отново /повторно/ на финансова корекция и че няма основания за преразглеждане на случая, съответно възобновяване на производството по определяне на финансова корекция. Твърди, че визираните в приложения към писмото доклад констатации неправилно са определени като нарушения, нямат финансово отражение върху средствата от европейски фондове. Счита, че актът е издаден в нарушение на чл.13, ал.8 от МОФК, след като вече е прекратена предходна нередност на същото основание  и спрямо същата обществена поръчка, а като е наложена корекция за същите нарушения счита, че се стига до повторно наказване за едно и също деяние - в което вижда нарушение на основни правни принципи и несъответствие на акта с целта на закона.

Изложени са и оплаквания, че актът е издаден в нарушение на чл.73, ал.2 и 4 ЗУСЕСИФ, без да е дадена на адресата възможност да възрази срещу сега констатираните от органа основания за определяне на ФК, както и че не е разгледано подаденото срещу предходните констатации възражение вх.№ 08-00-4258/03.12.2014г. на Община Сливен. Счита, че нарушенията на формата, липсата на основание, и тези допуснати в хода на производството по издаване на акта,  са толкова съществени, че обуславят неговата нищожност. Иска се отмяна на Решение за определяне на финансова корекция, обективирано в писмо изх.№ 08-00-349/21.04.2017г. на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.” и главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда” в МОСВ,  в размер 1 685 208.68лв. Претендира и разноски.


            Ответникът по жалбата - Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.  По съображения, че актът обективира гражданско волеизявление, а не индивидуален административен акт, иска оставяне на жалбата без разглеждане. По същество се излагат съображения за липса на отменителните основания по чл.146 от АПК спрямо оспорения административен акт. Поддържа, че наложената финансовата корекция е надлежно обоснована с Анекс №16 - Окончателен доклад на ИА „ОСЕС” при Министерство на финансите и визираните правни разпоредби. Актът се основава на правилно установени факти и обстоятелства за извършени от Община Сливен като възложител на обществена поръчка нарушения по ЗОП /отм./, при правилно квалифициране на нарушенията с финансово влияние като нередност, обуславяща и налагането на финансова корекция и правилно определяне на размера й. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Община Сливен е кандидатствала за финансиране на проект „Интегриран проект за водния цикъл на Община Сливен” в процедура референтен № BG161PO005/10/1.11/02/16 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации с над 10 000е.ж”  МОСВ, финансирана и от от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност  — л.86, том І по делото. Проектът е одобрен с решение на  Директорът на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда” в МОСВ, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност /л.702, том II по делото/.

            На 17.09.2012г., между МОСВ и Община Сливен е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ по тази оперативна програма /№DIR 51011116-C048/17.09.2012г. - л.35, том І/. Договорът предвижда финансиране на проекта със средства от общността, националния бюджет на стойност 58 725910.24лв. или 92,44% от общата му стойност, и самоучастие от общината както е посочена в Приложение №3, условията и сроковете за изпълнение.

            С допълнително споразумение №2/17.06.2015г. са предвидени промени в пределния размер на помощта /л.172/.

            Съгласно приложената към това споразумение таблица „Източници на финансиране”, Финансирането от ОПОС е 47735911.60лв. или 92.44% от допустимите разходи, от които помощта от общността е в размер 38188729.28лв. или 73.95% от допустимите разходи, национално съфинансиране - 9547182.32лв. —18.49% от допустимите разходи по проекта.

            Съгласно чл.65, ал. 1, т.10 от Специалните условия /л.63/, приложение към ДБФП, Договарящия орган има право да извършва финансови корекции по реда на чл.69 и/или по препоръка на Одитиращия орган, както и по искане на Европейската комисия. Съгласно чл.69 ал.1от същите условия, тогава, когато Договарящият орган е установил нарушения по процедури за възлагане на обществени поръчки на Бенефициента, той има право да не възстанови сумите по съответния договор за обществена поръчка в пълен размер или да наложи финансова корекция.

            В изпълнение на проекта Община Сливен, като възложител е провела обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационна мрежа на гр.Сливен”, въз основа на която е сключен и договор за изпълнение. Процедурата е открита с Решение№РД-15-2085 /27.12.2012г. на кмета на община Сливен за одобряване обявлението и документацията /л.199, том І по делото/, редактирано с Решение от 10.01.2013г. /л.252, том І/. Обявлението е представено на л.255 и сл, том І, документацията е на л.274 и сл., том ІІ. Избран е критерий за оценка „Икономически най - изгодната оферта”, като класирането на допуснатите до оценка оферти е предвидено да се извършва по технически и ценови показател с посочени подпоказатели и методика на оценка.

            С решение № РД-15-656/16.04.2013г. на Кмета на община Сливен /л.439/ е обявено класирането на участниците.

            Решението за обявяване на класирането е било обжалвано от „Станилов” ЕООД, „Консорциум Сити груп БГ” гр.София и „Обединение Строй Консулт Сливен 2013” пред Комисията за защита на конкуренцията, като жалбите са оставени без уважение с Решение №786/03.07.2013г по преписка №КЗК 491/525/574/2013г /л.219/. С определение на ВАС по а.д.№10423 / 2013г. жалбата на „Станилов”ЕООД срещу горното решение на КЗК е оставена без разглеждане поради оттеглянето й  /л.216/.

            На 23.08.2013г. с класирания на първо място „П.Г.Хидропартньори” ДЗЗД гр.София е сключен договор - „договорно споразумение за изпълнение на строителни и монтажни работи” № DIR 51011116-C048-S-1 на стойност 47187249.68 лв без ДДС /л.455/.        

            Спрямо обществената поръчка е била извършена проверка от АДФИ, приключила с доклад от 30.09.2013г.  за липса на нарушения на ЗОП при провеждането й /л.50 по приложеното а.д.№6109/2017г. на АССГ/.

            С писмо изх.№ 08-00-1931/09.06.2014г. Ръководителя на УО на ОПОС (Директор на Главна дирекция „ОПОС” при МОСВ  сочи, че се следва налагане финансова корекция по договор № DIR 51011116-C048-S-1 от 23.08.2013г., сключен между Община Сливен и изпълнител ДЗЗД „П.Г.Хидропартньори”, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013г”.  Твърди се в писмото, че в рамките на тематичен системен одит за оценка на корективни действие от УО на ОПОС по препоръки на Европейската комисия посочени в цитирани писма и предварителен одитен доклад на ЕК, ИАОСЕС е констатирала допуснати нарушения при избора на изпълнител при провеждане на обществената поръчка по неравно третиране на участниците. Твърди се, че одиторите установили, че в т.ІІІ.2.2. от обявлението и т.35 от документацията е поставено изискване участникът да има оборот от дейности, сходни с предмета на поръчката  /изграждане на нови и/или реконструкция на съществуващи ВиК мрежи и съоръжения/ общо за последните три години 2009, 2010, 2011г не по-малко от 10 000 000 лв без ДДС. Това изискване се отнасяло и за подизпълнителя, пропорционално на неговите възможности. Участникът, определен за изпълнител,  посочил двама подизпълнители: „Гради”ЕООД — дял 1.25%-който бил доказал изпълнение изискването за оборот съобразно дела и вида на неговото участие,  и „Строй консулт” ЕООД - за бетонови и кофражни работи, с дял 1.25%, който следвало да докаже специфичен оборот от 125000лв. Същият представил документи, но не декларирал, нито доказал реализиран специфичен оборот. От представената справка за реализирани договори, сходни с предмета на поръчката, не можело да се установи стойността на конкретните дейности, съответно и размера на специфичния оборот. Поради това, твърди се становище на одитния орган, че изложеното е причина за отстраняване на участника, като неотговарящ на изискванията на възложителя, и неправилното му определяне за изпълнител. Твърди се допуснато според ИА ОСЕС нарушение на чл.69 ал.1 от ЗОП, че одиторите са извършили оценка на установеното нарушение и определят същото в размер 5% от разходите позасегнатия договор на основание т.13 от Насоките на ЕК за финансови корекции за разходи, финансирани от ЕС, с оглед на  което одиторите са препоръчали налагане на финансова корекция в този размер. В тази връзка, УО на ОПОС твърди, че уведомява адресата - кмета на Община Сливен, че ще бъдат предприети необходимите действия по налагане на финансова корекция в препоръчания от ИА ОСЕС размер /5% от стойността за неравно третиране на участниците по процедурата/ /л.31-33 от приложеното дело от АССГ/.

            На 04.08.2014г. тази финансова корекция се сочи отменена с писмо изх.№08-0-2634/04.08.2014г на УО на ОПОС 2007-2013г., Главен директор на ГД „ОПОС”/л.28—30 по приложеното а.д.№6109/17/. С това писмо се съобщава на Кмета на Община Сливен за резултата от „повторна управленска проверка”  на проведената процедура по възлагане на обществена поръчка. Било установено, че в обявлението и документацията за участие в ОП се съдържали различно формулирани условия по отношение на минималните изисквания за икономическо и финансово състояние. В документацията за участие било заложено допълнително изискване за минимално изискуем общ оборот от последните три години 90 000 000лв само от строителство. Това условие не можело да се приеме за допълнително поставено ограничително условие, тъй като бил осигурен публичен достъп до документацията, не са постъпвали въпроси и искания за разяснения, нито са отстранявани участници на това основание. Твърди се, че евентуално отстраняване на допуснатите неточности не променят условията при които е обявена поръчката. Твърди се на следващо място, че договорът за възлагане на поръчката е сключен с избрания изпълнител „П.Г.Хидропартньори” ДЗЗД в нарушение на чл.41, ал.5 от ЗОП, преди влизане в сила на Решението за класиране на участниците и определяне на изпълнител. Така констатираната нередност е преценено, че не води до негативни последици за бюджета на Европейската общност, тъй като жалбоподателят впоследствие /30.08.2013г./ сам оттегля подадената от него жалба против решението на КЗК. Прието е, че на основание чл.10, ал.1 от ПМС №162/17.06.2014г не следва да се налага финансова корекция и  се отменя наложената с писмо  изх.№08-00-1931/09.06.2014г. финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договор №№ DIR 51011116-C048-S-1.

            На 06.08.2014г. УО на ОПОС уведомява Община Сливен, че е закрита нередността, регистрирана на посоченото основание и спрямо визирания договор / писмо изх.№ 08-00-1931 от 06.08.2014г. на УО на ОПОС,  на л.27 по приложеното  а.д.№6109/17г на АССГ/. Закриването на нередността е  на основание чл.30, ал.1 т.7 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, / ПМС № 285/30.11.2009г/.

            Непосредствено след уведомлението за отмяна на определената от УО финансовата корекция, спрямо същата обществена поръчка, приключила с Договор № DIR 51011116-C048-S-1   от 23.08.2013г сключен между възлжител Община Сливен и изпълнител ДЗЗД „П.Г.Хидропартньори”/ е извършен в периода 15.08.2014-15.10.2014г.  одит от екип на ИА „Одит на средствата от ЕС” в рамките на Пети одит на операциите по ОПОС /код „ОПОС-ОО-5-2014-15”/. Предмет на одита са операциите относно законосъобразността и редовността на сертифицираните през 2013г разходи по проекта на община Сливен „Интегриран  воден проект на гр.Сливен, като предварителния и окончателния доклад на одитния екип са представени на л.12 и л.19 по делото/. 

            Видно от Констатация №1 от Предварителен доклад за представяне на резултатите от проверка на проекта /л.20/,  при провеждане на откритата процедура по ЗОП за строителство  са идентифицирани следните нарушения:

            1.незаконосъобразен срок за получаване на оферти. Твърди се, липса на хипотезите на чл.64 ал.2 и ал.3 от ЗОП, при наличие на които е допустимо намаляване на срока за получаване на оферти, като определения такъв срок от 35 дни бил с 5 дни по—малък от допустимия. Финансово влияние на нарушението, на основание т.3 от Насоките — 5 % от разходите по засегнатия договор.

            2.недостатъчен срок за закупуване на документация за участие — първоначално определения срок —до 21.01.2013г бил удължен до 31.01.2013г. Доколкото  законосъобразния срок за подаване на оферти следвало да бъде  40 дни, определеният срок за закупуване на документация —до 21.01.2013г /25 дни от изпращане на обявлението/ бил 62.5% от законосъобразния срок за получаване на оферти /40 дни/. На основание т.4 от насоките, и доколкото времето за получаване на документация е по-малко от 80% и повече от 60% от срока за получаване на оферти, се сочи че се следва финансова корекция от 5 % върху разходите по засегнатия договор. С оглед вече предложената вече финансова корекция и принципа некумулиране на такава, не се предлага налагане ФК и за това нарушение.

            3.Несъответствие между документацията за участие и обявлението в частта за критериите за подбор и документите, с които се доказва изпълнението им. Твърди се неясно формулирано в документацията /т.40 от раздел „Минимални изисквания за технически изисквания и квалификиция”/  изискване —за деклариране на техническо оборудване, строителна техника и механизация без да  било посочено какъв да е вида, броя му и че неясното изискване създавало предпоставки за неравно третиране на участниците. Нарушена била нормата на чл.25 ал.5 от ЗОП, но нарушението било формално и нямало финансово влияние.

            4.Неясно изискване за технически възможности на участниците. Твърди се нарушена нормата на чл.25 ал.2 т.6 от ЗОП като в обявлението /т.ІІІ.2.3./ не било включено съдържащото се в т.40 от документацията изискване - участникът да разполага със собствено или наето специализирано техническо оборудване, строителна техника и механизация, необходимо за изпълнение на поръчката. Твърди се още, че различно било формулирано дефинираното като минимално изискване за икономически и финансови възможности относно оборота. В указания към участниците е посочено, че се изисква оборот от 90 000 000 лв от „строителство”, а в обявлението - общ. Тъй като бил осигурен електронен достъп до документацията, без да е предвидено закупуването й, нарушението е прието за формално, без финансово влияние.

            5. незаконосъобразна методика за оценка — твърди се  нарушение на чл.28 ал.2 от ЗОП и чл.2 ал.1 т.1 и т.3, като е предвидено оценяването да се извършва по два показателя - техническа оценка и предлагана цена, като методиката на оценяване по техническия показател вкл. оценяване на работна програма, обяснителна записка, опазване на околната среда по време на изпълнението на договора, като е предвидено оценяване с по 1 т. на предложения, които по същество не отговарят на изискванията на Възложителя, вместо да бъдат отстранени, както предвижда чл.69 ал.1 от ЗОП. Сочи се направена оценка на финансовото влияние на нарушението—  с оглед подаването на 7 оферти, 1 участник отстранен и това, че участникът избран за изпълнител е трета поред цена спрямо най-ниската, въз основа на което и т.9 от Насоките за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, финансирани от ЕС в рамките на споделеното управление, при неспазване правилата при провеждането на обществени поръчки, приети с Решение на Европейската комисия от 19.12.2013г, предлага се финансова корекция 5% от стойността на разходите по договора. С оглед вече предложената вече финансова корекция и принципа некумулиране на такава, не се предлага налагане ФК и за това нарушение.

            6.Възложителят е сключил договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, в нарушение на чл.. Срещу Решение №РД 15 -656/16.04.2013г били подадени 3 бр. жалби, с определение №11940/19.09.2013г на ВАС е оставена без разглеждане жалбата на Станилов срещу Решението на КЗК по преписка, образувана по повод жалба срещу решението на възложителя, а договора за изпълнение бил сключен на 23.08.2013г. Нарушението е счетено за формално такова, без финансов ефект. Предварителното заключение е в смисъл, че сертифицираните разходи по повод искането за плащане на 11 150 000 лв са законосъобразни с изключение на 557500 лв.представляващи предложени финансови корекции.

 

            На 24.11.2014г, с писмо изх.№08-00-4094/24.11.2014г. този предварителен доклад е изпратен от УО на ОПОС до Кмета на Община Сливен с молба за коментари до 28.11.2014г. /л.18 от делото/  С писмо от 27.11.2014г. Кметът на общината е помолил, с оглед нуждата от по-добра аргументация на отговора, крайния срок да е  до 02.12.2014год. На 02.12.2014г. с писмо изх.№0406-75(1) от 02.12.2014г. от Община Сливен е изпратено възражение против констатациите за допуснати нарушения /л.24/.

            Одитът е приключил с Окончателен доклад - „Анекс 16” - Доклад за представяне на резултатите от проверка на проект /л.12 и сл.по делото/. Одитираните разходи са 11150000лв, 95.50 % от общо сертифицираните по проекта през 2013г. Окончателния доклад съдържа потвърждение на констатациите за нарушения от предварителния доклад и посочени по-горе, тяхното финансово влияние и  относно размера на ФК, която се препоръчва. Заключението е, че финансовото изражение на нарушенията, допуснати в хода на процедурата по възлагането се покривало от наложената от УО през 2014г индивидуална финансова корекция по поръчката в размер на 5% от сертифицираните разходи по засегнатия договор и съответно приспаднати в „МДС №27 и МДС№28” /л.25/.

С писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г.  на Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г”, Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда” в МОСВ, се сочи, че с оглед констатирани от одитния орган нарушения при провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка „Изпълнение на строително-монтажни работи за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационна мрежа на гр.Сливен”,  органът налага финансова корекция в размер на 1685208.68 лв, съставляваща  5 % от стойността на засегнатите разходи по одитирания договор № DIR 51011116-С048-S-1 от 23.08.2013г с излълнител „П.Г.Хидропартньори” ДЗЗД на стойност 47187249.68 лв без ДДС.

Този акт е и предмет на оспорване по делото. Като мотиви актът съдържа позоваване на Окончателен одитен доклад от извършен в периода 15.08.2014г-15.10.2014г Пети одит на операциите от страна на ИА ОСЕС, обхващащ сертифицираните през 2013г. разходи по ОПОС който установява нарушения при провеждане на процедурата, приключила с Договор №DIR- 51011116-C048-S-1 от 23.08.2013г. От правна страна органът се е позовал на  чл.65, ал.1,  т.10 вр.с чл.68 ал.5 от Общите условия на ДБВФ. Твърди се в същото писмо, че се информира за резултата от извършения одит, като приложено се изпраща Анекс 16 „доклад за представяне на резултатите от проверка на място”, приложение към Окончателен одитен доклад. Засегнатият договор попадал в обхвата на 239 договора по ОПОС от популацията за повторна верификация и че финансовото изражение на нарушенията, допуснати в хода на процедурата по възлагането му, констатирани от ИА ОСЕС, се покривало от наложената от УО през 2014г. индивидуална финансова корекция по поръчката в размер на 5% от сертифицираните разходи по засегнатия договор. След като е възпроизведено правилото на чл.13, ал.8 от МОФК, съдържащо хипотеза, при която УО предприема действия за преразглеждане на наложената ФК, се сочи, че в тази връзка и на основание чл.65, ал.1, т.10 вр.с чл.68, ал.5 от Общите условия на ДБФП и с оглед осъществена кореспонденция с ЕК и Сертифициращия орган Дирекция „Национален фонд”, УО информира че „е наложил финансова корекция в първоначално определения размер” за допуснатите нарушения - в размер на 5% „от стойността на засегнатите разходи по одитирания договор”. Регистрирана  е нередност с посочен национален идентификационен номер и сума 1685208.68лв, дата на регистриране 23.03.2017г.

Видно от известие за доставяне на л.17, актът е съобщен на 11.04.2017г.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата:

 

Писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г. е постъпило в Община Сливен на 11.04.2017г. с вх.№ 0406-17. Жалбата срещу акта е с изх.№0406-17/30.05.2017г., постъпила е в МОСВ на 01.06.2017г. Поради това, че в акта не се съдържа указание за възможността и срока за обжалването му, то на основание чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване следва да се счита удължен на 2 месеца и в случая, е спазен. Съдът приема, че оспорения акт /писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г./  има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Актът изхожда от орган, снабден с властнически правомощия и въз основа на развило се административно производство. Процесуалният ред за налагане на финансова корекция на бенефициера за нарушения, допуснати в процедурите по обществени поръчки е регламентиран в  чл.73, ал.1 - 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 13 от Методологията  за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци” /отм. ДВ бр.27 от 31.03.2017г./, наричана за краткост Методологията.

На основание §2 от ПЗР към ПМС  № 57 от 28.03.2017г. за приемане на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, действието на МОФК е продължено до издаването на декларация за приключването и окончателен контролен доклад за програмен период 2007-2013г. за програмите, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" на Европейския съюз или до окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия. 

Актът засяга непосредствено правата и законните интереси на бенефициента по договора за безвъзмездна финансова помощ, тъй като по същността си е акт за установяване на публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съобразно чл. 13, ал. 6 от Методологията /МОФК/ само въз основа на него може да се започне принудително изпълнение за събиране на определените парични суми.  Съгласно чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ изявленията за налагане на финансови корекции подлежат на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Поради изложеното, жалбата на Община Сливен против Решение на УО на ОПОС, обективирано в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г.  за налагане на финансова корекция, е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Проектът на Община Сливен с наименование „Интегриран проект за водния цикъл на Община Сливен” е заявен  за финансово подпомагане в процедура за набиране на проектни предложения с референтен № BG161PO005/10/1.11/02/16 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации с над 10 000е.ж” на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда” в МОСВ, която дирекция е определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г. с Решение на МС № 965 от 16.05.2005г. и съгласно чл.40 от Устройствения правилник на МОСВ.  След извършени в министерството структурни промени по сливане на Дирекциите "Кохезионна политика за околна среда" и "Фондове на ЕС за околна среда" - в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ, е предвидено Главна дирекция "ОПОС " да изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмни периоди 2007 - 2013г. и 2014 - 2020г., и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз, Кохезионния фонд и Структурните фондове, в т.ч верифицира извършените разходи от бенефициентите - действително извършени и в съответствие с правилата на Общността и на страната /чл.40 от Устройствения правилник на МОСВ/.  В разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че Ръководител на Управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-634 от 18.08.2014г., с която е изменена Заповед № РД-ОП-36 от 10.05.2014г.,  Министърът на околната среда и водите, като ръководител на администрацията, в чиято структура е ГД „ОПОС”,  е определил Яна Николова Георгиева, и.д. главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на ОП „Околна среда”.  Делегирането на правомощието по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на финансовите корекции, е допустимо и  в случая делегирането е надлежно извършено с посочените по-горе заповеди. С оглед на изложеното съдът приема, че решение за определяне на финансова корекция,  обективирано в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г.  е издадено от материално компетентен административен орган - Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ, в съответствие и в рамките на надлежно делегираните му правомощия. Това прави неоснователно оплакването за нищожност на процесното решение.

 

Обжалваният акт обаче е постановен при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ изисква финансовата корекция да се определя по основание и размер с мотивирано решение. В случая оспореният акт  за определяне на финансова корекция на бенефициента – Община Сливен , не е във формата на решение, каквото е нормативното изискване.  И ако нарушението на изискването на чл.59, ал.2, т.2 АПК за посочването наименованието на акта, обективиращ упражненото административно правомощие за определяне на финансова корекция, не може да бъде квалифицирано като съществено, то неспазването на изискванията за мотивировка на акта от фактическа и правна страна /чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ и чл.59 ал.2 т.4 от АПК/, представлява абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.  Както беше посочено, правомощието на Ръководителя на УО по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция включва определянето на финансовата корекция не само по размер, но и по основание. Нормативно определеното съдържание на тази компетентност имплицитно включва изискването за обосноваване от фактическа и правна страна на основанието за определянето на финансовата корекция. В случая в оспорения административен акт липсва каквато и да е било мотивировка на основанието за определената на Община Сливен финансова корекция:

На първо място не е посочено правното основание за издаването на акта – нито нормата, предвиждаща упражненото властническо правомощие; нито разпоредбата, регламентираща материалноправните основания, с които законът свързва възможността финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ да бъде отменена изцяло или частично посредством финансова корекция; нито нормите, предвиждащи състави на нарушения и тяхното финансово влияние /т.е правната квалификация на нарушенията съобразно приложимата на национално ниво Методология /или заменилата я впоследствие Наредба със същия предмет на уредба/. Липсата на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените фактическите основания за неговото постановяване.  В случая, ако и да се установява, че е упражнено правомощието по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, то от  съдържанието на акта не могат да бъдат изведени и фактическите основания за неговото издаване – т.е не е ясно кои факти и обстоятелства са възприети от решаващия орган като релевантни и обуславящи постановяването на акт за определяне на финансова корекция. По никакъв начин не е обосновано съществуването на фактическия състав за налагане на финансовата корекция от гл.т наличието на нередност по см. на дефиницията, дадена в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013) – т.е кое действие или бездействие на бенефициента, нарушаващо правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане, имащо или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, е възприето от административния орган като фактическо основание за упражненото правомощие по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Законово въведеното изискване за определянето на финансовата корекция по основание и размер „с мотивирано решение”,  не може да се счита изпълнено с посочване обстоятелството, че „одиторите са констатирали нарушения с финансов ефект, изчерпателно посочени в приложения окончателен одитен доклад”. Нормата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ изисква органът да формира и мотивира свои изводи за фактите, обуславящи определянето по основание и размер на финансова корекция във всеки конкретен случай. Затова, УО не е достатъчно да се позове, или декларира, че възприема мотивите на одитиращия го орган за допуснати от бенефициент нарушения при проведената процедура за възлагане на обществена поръчка. В случая липсват констатации, формирани именно от Главния директор на ГД „ОПОС”, като РУО на ОП "Околна среда"  относно естеството на деянията и тяхната квалификация като нарушения с  финансово изражение върху бюджета на ЕС. Действително, съгласно ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС, не е налице пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая обаче, такъв „друг документ” не е Окончателния одитен доклад от Пети одит на операциите по ОПОС /Анекс №16/. Същият, макар да съдържа одиторското мнение, че са допуснати нарушения при провеждане на обществена поръчка за строителство,  не е съставен с оглед предстоящото определяне на финансова корекция във връзка с тези нарушения, нито изхожда от орган, подпомагащ Главния директор на ГД”ОПОС” като орган по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Докладът изхожда от одитен екип на ИА „Одит на средствата на Европейския съюз” към министъра на финансите. Тази изпълнителна агенция е структурно и функционално разграничена от ГД „ОПОС” в МОСВ, като изпълнява функциите и задачите на Одитен орган спрямо средствата от Европейските структурни и кохезионни фондове, вкл. за ОПОС 2007 - 2013г. с оглед Регламент (ЕО) № 1083/2006г и Регламент (ЕС) №1303/2013г.  Предмет на проверовъчната дейност на одитния екип в случая са били разходите, сертифицирани по ОП „Околна среда 2007-2013” в периода на 2013г., сред които и заявените от Община Сливен с искане за окончателно плащане ИСУН № BG161РО005-1.0.6-0058-С0001-М0006 по проект № BG161РО005-1.0.6-0058-С0001. Следователно посоченият Окончателен одитен доклад обективира резултата от одит на операциите на одитираната структура - Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” в МОСВ. Редът за осъществяване на одитните дейности към момента на одита е бил регламентиран в Наредба №Н-2 от 24.03.2009г за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз /обн.ДВ бр.25 от 03.04.2009г. и отменена на 12.07.2016г/. Според чл.13 ал.2 от тази Наредба, одитния ангажимент се извършва въз основа на заповед за възлагане на одит, издадена от изпълнителния директор на агенцията (в случая — Заповед №ОС-ОД-55/15.08.2014г на Изпълнителния директор на ИА „ОСЕС” на л.87 по приложеното а.д.). Резултатите от извършения одитен ангажимент,  съответно на чл.15 ал.1, чл.16 и чл.17 от Наредбата са отразени в първо в предварителен, след това и в окончателен одитен доклад. Окончателният одитен доклад е актът, приключващ одитната процедура. В случая  това е Анекс 16 /съдържащ окончателния одитен доклад  относно  сертифицираните към визираната крайна дата /31.12.2013г./ разходи по одитираното искане за окончателно плащане заключава, тези разходи, на обща стойност в размер 11 150 000лв, са верни и свързаните с тях транзакции са законосъобразни с изключение на 557500 лв, представляващи „предложени финансови корекции за установени отклонения при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки”.

По принцип одитен доклад може да съдържа констатации за нередности и измами, съответно и препоръки за определени действия. В подобни случаи одитният доклад  може и да има значението на документ със сезираща роля спрямо органа, компетентен да определи финансова корекция, но одитния доклад не обвързва този орган, нито е елемент от производството по определяне на финансова корекция.  Управляващият орган на ОПОС в лицето на Главна дирекция „ОПОС”в МОСВ  е органът, който носи отговорност за управление на средствата по тази програма, в т.ч. и какъв размер разходи ще възстанови на бенефициента след проверка на допустимостта и законосъобразността на тези разходи.    Управляващият орган би могъл, с оглед отправената препоръка, да образува производство по определяне на финансова корекция и съответно да наложи финансова корекция по съображения, идентични с мотивите на одитния орган, но при всички случаи в акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ следва да формулира и да изложи мотиви както за основанието и размера на финансовата корекция, така и за обсъждане на представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения /чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ/. Мотивировка на оспорения акт в посочения смисъл в случая изцяло липсва.

 

Мотивите към решението за определяне на финансова корекция в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г. съдържат думи с противоречив смисъл относно начина на изчисляване на  размера на финансовата корекция. Това е пречка да се провери спазването на чл.72, ал.2 и ал.3  от ЗУСЕСИФ, според които размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици от нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи /ал.2/, а когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансова корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи /ал.3, изр.първо/. Нито в съдържанието на акта, нито в съпровождащ документ е посочен размера на разходите - основата, върху която е отнесен процентния показател, определен от органа(5%), като елемент от формулата по определяне цифровия размер на ФК. В писмото се използват различни изрази в тази насока / „..стойността на засегнатите разходи по одитирания договор”/ или „сертифицираните разходи”. Не се посочва какъвто и да е размер на сочените разходи, за да може съдът да ги съпостави, провери и формира извод за правилността на изчислението. Видно от ДБФП №DIR 51011116-C048 от 17.09.2012г /л.35/, а след актуализацията на бюджета му, на л.178 —„Източници на финансиране”, същият предвижда 92% от допустимите разходи да се финансират от ОПОС, от които помощта от общността е 73.95% от допустимите разходи и 18.49% национално съфинансиране. В случай че под „засегнатите разходи” по договора органът е имал предвид „сертифицираните разходи”, то това значи, че основа на финансовата корекция са както допустимите разходи, финансирани  от Общността, така и допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет, спрямо които е направена положителна оценка за сертификация от страна на сертифициращ орган. А  в случай че под засегнатите разходи органът има предвид „верифицираните” разходи по договора, то тази стойност би била друга. Верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценка за тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.  Неяснотата в акта не може да се отстрани посредством изявленията в хода на делото. С  писмо вх.№ 3349/03.08.2017г., ответникът заявява, че не стойността на сертифицираните разходи е базата, на която е наложена финансовата корекция по цитирания договор, а  това била стойността на засегнатите разходи, т.е.-верифицираните от УО на ОПОС. Тази стойност в писмото обаче не се посочва.  Съгласно представена в хода на делото справка на главен експерт в ГД „ОПОС” МОСВ, л.555 „верифицираните средства на община Сливен по Оперативна програма „Околна среда „2007-2013г” към МОСВ по договори с изпълнител, върху които е наложена финансова корекция с „писмо наш изх.№08-00-1981/09.06.2014г, потвърдена с писмо изх.№ 08-00-317 /10.04.2017г”, е 33704173.76 лв. От обстоятелството, че се твърдят „договори”, т.е.повече от един договор с изпълнител, следва, че при определяне на основата са взети предвид повече от един договор с изпълнител на община Сливен, а не само сочения като засегнат от описаните в одитния доклад нарушения. Освен това, основателно е възражението, че с тази справка не може да се допълва съдържанието на издадения акт и тя не е част от изявлението на издателя на акта. Доколкото в акта и придружаващите го документи не е посочена нито стойност, нито релевантна за изчислението основа, то същото е неясно. Налагането на финансова корекция без да се посочва относимите към размера й факти, представлява съществен порок във волеизявлението на административния орган и сочи на материална незаконосъобразност и допуснати при издаването на акта съществени процесуални нарушения .

 

Липсват и изложени съображения защо УО е приел, че констатираните от одитния орган нарушения на ЗОП имат финансово отражение върху бюджета на общността, по начин, сочещ на изплащане на неоправдан разход и причинната връзка между твърдените нарушения и евентуална вреда, като елемент от фактическия състав на нередността, както и липсват мотиви по отношение на определения размер на корекцията.

 

На следващо място не става ясно нито от акта, нито от съпровождащите издаването му документи колко финансови корекции са наложени във връзка с нарушения по възлагането на Договор № DIR 51011116-C048-S-1   от 23.08.2013г сключен между Община Сливен и изпълнител ДЗЗД „П.Г.Хидропартньори”. От една страна  се твърди в акта, че наложената от УО на ОПОС през 2014г финансова корекция по Договор №DIR- 51022226-C048-S-1 е отменена с негово писмо изх.№08-00-23634/04.08.2014г. Същевременно по—нататък в изложението — че тази ФК е била  ефективно наложена  («...финансовото изражение на нарушенията с покрива от наложената от УО през 2014г индивидуална финансова корекция по поръчката в размер на 5% от сертифицираните разходи по засегнатия договор.»). Извода, че е ефективно наложена ФК от 2014г  кореспондира на посочването на одитния орган в Окончателния одитен доклад, в частта за анализ на възраженията на УО, че ФК от 2014г била наложена посредством «приспадане» «приспаднатите разходи в МДС №27 и МДС №28». Със сега оспореното писмо, в хода на твърдяно от органа производство по преразглеждане,  отново се определя ФК (цитирана е нормата на на чл.13 ал.8 от МОФК /сега отм/). Органът сочи, че се следва ФК  в първоначално определения размер за допуснатите нарушения, т.е.в рамките на вече наложената ФК.  От друга страна, органът не счита задължението за погасено, тъй като твърди, че се следвало възстановяване на 1 685 208.68 лв.  Същевременно,  с акта се налага ФК «в първоначално определения размер» но без да конкретизира дали отменя или изменя предходния акт. Съществуващата неяснота дали предходния акт, който е и предмет на преразглеждане, се отменя, изменя или продължава да съществува, което създава опасност от привеждане в изпълнение и на двата акта. Изложеното е пречка да се провери спазено ли е изискването за еднократност на определянето на финансова корекция.

Непосочването на фактическите и правните основания за определянето на финансова корекция /по основание и размер/ в нарушение на императивните изисквания по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, съответно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, представлява абсолютно основание по чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на обжалвания административен акт. 

 

 При постановяването на акта за определяне на финансова корекция на Община Сливен, обективиран в писмо изх. № 08-00-  /10.04.2017г. е допуснато и съществено нарушение на административно-производствените правила.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението по ал. 1, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.  

 

 

 

По детайлни са предвидените правила в чл. 13 от МОФК /отм., но приложима на основание §2 от ПЗР на ПМС № 57 от 28.03.2017г /, органът по чл. 11, ал.1, т.1-4 /управляващият съответната оперативна програма орган/, уведомява писмено бенефициента за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция, като посочва категорията нарушение, нормативните разпоредби, които са нарушени и мотивира избрания метод за определяне на корекцията, както и нейния размер /чл. 13, ал.1, т.1/.    

 

След писменото уведомяване на бенефициента, в срок до 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението, същият може да представи на органа по т. 1 коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер /чл. 13, ал.1, т.2/.  

 

 

 

Съгласно чл. 13, ал.1, т.3 от МОФК, в срок до 5 работни дни от получаването на възражението по т.2 органът по т.1 мотивира неговото приемане или отхвърляне, за което писмено уведомява бенефициента.

В сл 

 

 

 

учая УО на ОПОС не е осигурил на бенефициента Община Сливен възможност за упражняване правото му на възражения по основателността и размера на финансовата корекция, която възнамерява да определи. Няма характер на уведомление за предостоящото определяне на ФК, писмо изх.№08-00-4094/24.11.2014г. с което предварителния доклад е изпратен от УО на ОПОС до Кмета на Община Сливен. Както се посочи по—горе, бенефициера на финансирането не е страна в одитната процедура, производството по която се развива между одитния екип и одитирания обект — УО на ОПОС. Право на коментар относно одиторското мнение в предварителния доклад има УО на ОПОС. Обстоятелството, че този доклад е станал достояние на Община Сливен, съответно  това, че общината е подала възражение  /л.24/ срещу констатациите и препоръките в него, не е при упражняване правото по чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като на бенефициера все още не е станало известно за намерението на УО да му определи и наложи финансова корекция във връзка със съмнения за нередност. Отразените в окончателния доклад констатации и препоръки, ако и да са били възприети от УО на ОПОС при формиране на волеизявлението  за налагане на финансова корекция на Община Сливен, изобщо не са били сведени до знанието й преди издаване на акта за определяне на финансова корекция и съответно общината  не е имала възможност да възрази по тях.

Допуснатото в производството по издаване на решението за определяне на финансова корекция с писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г нарушение на  изискването по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, съответно по чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от МОФК /отм./, е съществено, тъй като накърнява правото на възражение на бенефициента. Упражняването на това право е регламентирано като такова, обезпечаващо възможността за изясняване на фактите и обстоятелствата, релевантни за преценката налице ли е основание за налагане на финансова корекция и в какъв размер. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт за определяне на финансова корекция на Община Сливен в хипотеза на чл.146, т.3 от АПК.

 

 Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.  В случая, както беше посочено, процесното решение за определяне на финансова корекция не съдържа конкретни и ясни мотиви за фактическите и правни основания за определяне на финансова корекция на Община Сливен /по основание и размер/. Поради изложеното, не е възможно да се осъществи съдебния контрол за материална законосъобразност на оспореното  решение за определяне на финансова корекция в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г.

 

По изложените съображения съдът намира, че обективираното  в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.” решение за определяне на финансова корекция на бенефициента Община Сливен в размер 1 685208.68 лв съставляваща 5% от засегнатите разходи по Договор  № DIR 51011116-C048-S-1   от 23.08.2013г сключен между Община Сливен като възложител и изпълнител ДЗЗД „П.Г.Хидропартньори” , като постановено при неспазване на изискванията на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

 

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Министерство на околната среда и водите бъде осъдено да заплати на Община Сливен сумата от 17502,00лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за процесуално представителство от 09.05.2017г. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в минималния размер, посочен в чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 1/ 2004г на Висшия адвокатски съвет за размера на минималните адвокатски възнаграждения. 

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

                                 Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ОТМЕНЯ по жалба на Община Сливен обективираното  в писмо изх.№ 08-00-317/10.04.2017г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.” решение за определяне на финансова корекция на бенефициента Община Сливен в размер на 5% от засегнатите разходи по Договор  № DIR 51011116-C048-S-1  от 23.08.2013г., сключен между Община Сливен като възложител и изпълнител ДЗЗД „П.Г.Хидропартньори”, като незаконосъобразно.

 

          ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, ЕИК 000697371,  да заплати на Община Сливен, БУЛСТАТ 000590654, сумата от 17502,00лв. - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                          

                                                                                              СЪДИЯ: