Р Е Ш
Е Н И Е
№ 378 11.01.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 342 по описа за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Д.Ж. ***, подадена чрез
пълномощника й по делото адв.П.Ж., против Заповед № 10-00-1118/ 07.06.2017г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед на основание чл. 195, ал.5 и ал.6
от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахната полумасивна стопанска постройка с
приблизителни размери 4,00/5,00м с неустановена функционалност, находяща се в
УПИ VIII-222 от кв.34 по
плана на с.Маджерито, общ.Стара Загора, собственост на Д.Д.Ж. и д.к.в..
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателката
оспорва констатациите, че сградата, предмет на разпореденото премахване, е
неподходяща по мастоположение и разположение, и е вредна в санитарно-хигиенно
отношение. Твърди, че не са налице законово регламентираните предпоставки за
упражняване на правомощието по чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и за издаването на
административен акт с разпореждане за премахване на строежа. Излага и доводи,
че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения - не е спазено изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ за
изслушване на заинтересованите лица и не са обсъдени и преценени всички
доказателства за установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства,
което е довело до невярно установена
фактическа обстановка и до неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на
премахване строеж. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата
- Кмет на Община Стара Загора, чрез пълномощника
си по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Във връзка с постъпили
сигнали от кмета на с.Маджерито/вх.№ 51 от 25.05.2016г./ и от физически лица,
собственици на имоти в село Маджерито /рег.№ 10-03-263 от 03.06.2016г, рег.№
10-03-362 от 28.07.2016г./ относно нередности на регистриран животновъден
обект, собственост на и.ж.и., със заповед № 10-00-87/ 20.01.2017г. на кмета на
Община Сатра Загора е била определена работна група от служители на община
Стара Загора, представител на ОБДХ Стара Загора и кмета на кметство
с.Маджерито, които да извършат проверка
на отглеждания от и.ж.и. едър рогат добитък в с.Маджерито. За резултата
от извършената проверка е съставен протокол от 23.01.2017г., в който е
отразено, че стопанисвания от и.ж.и. животновъден обект се намирав УПИ VIII -223 по плана на
с.Маджерито, където е констатирано замърсяване с пресен оборски тор и урина. Установено
е и подобно замърсяване в съседния имот - УПИ VIII-222 по плана на
селото. С доклад от Д. Ц. И. – старши експерт „Правно обслужване” в звено
„Контрол екология и чистота” – член на определената със заповедта на кмета
комисия са обобщени констатациите от извършените проверки в изпълнение на
Заповед № 10-00-87/ 20.01.2017г. на кмета на Община Стара Загора. В доклада се
сочи, че в УПИ XVIII-223, кв.34 по плана на с.Маджерито, Община Стара Загора е
изграден животновъден обект, в който се отглеждат селскостопански животни.
Обектът представлява паянтова стопанска постройка, изградена без строителни
книжа, неподходяща по местоположение и разположение, вредна в санитарно-хигиенно
отношение и в този си вид е опасна за здравето, хигиената, чистотата и
спокойствието на живущите в близост. Констатирано е също, че в УПИ VIII-222, кв.34 по плана на с.Маджерито, собственост на Д.Д.Ж., е изградена
полумасивна стопанска постройка с неустановена функционалност и с приблизителни
размери 4м х 5м без строителни книжа, която е неподходяща по местонахождение и
разположение, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и в този си вид е опасна
за здравето, хигиената, чистотата и спокойствието на живущите в близост. В
доклада са описани установени нарушения на Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринаномедицинските изисквания към животновъдните обект, Наредба № 22 от
13.09.2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски
източници и задължителната за прилагане Програма от мерки за ограничаване и
предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите
зони. Направени са предложения за предприемане на последващи действия по
отстраняване на констатираните нередности, едно от които е за иницииране на
процедура по чл.195 и сл. от ЗУТ за премахване на животновъдния обект,
собственост на и.ж.и., ведно с постройката в УПИ VIII-222, кв.34 по плана на с.Маджерито.
На 31.01.2017г. комисия
в състав: председател – инж.А. С. – началник отдел „Контрол по
строителството” и членове – арх.Н. Ж. – гл.експерт”Контрол по строителството”,
инж.Р.А. – ст.експерт „Контрол по строителството”, Д.Г. – ст. специалист отдел
„Кадастър и регулация” и Д. Ж. – ст.юрисконсулт „Правно нормативно обслужване”
/същите лица са включени в комисията по чл.196, ал.1 и ал.2 във вр.чл.195 ЗУТ,
назначена със Заповед № 10-00-912/ 17.05.2016г. на кмета на Община Стара Загора
– лист 150 по делото/, е извършила оглед на място на полумасивна
постройка с приблизителни размери 4.00м на 5.00м с неустановена функционалност,
находяща се в УПИ VIII-222, кв.34 по
регулационния план на с.Маджерито, собственост ан Д.Д.Ж., видно от Нотариален
акт № 41/ 1976г. и д.к.в., съгласно нотариален акт №42/ 1976. Комисията е
констатирала, че сградата е построена без строителни книжа, като същата е
неподходяща по местонахождение и разположение, и е вредна в санитарно-хигиенно
отношение. Въз основа на което е приела, че в този си вид сградата е
опасна за здравеопазването, хигиената, естетиката,
чистотата и спокойствието на гражданите, поради което предлага полумасивната
постройка да бъде премахната.
Съставеният Констативен протокол е връчен на
жалбоподателката на 04.04.2017г., видно от направеното ръкописно отбелязване
върху него.
От Д.Ж. е подадено възражение с рег.№ 10-04-316/
11.04.2017г., в което сочи, че разпоредената за премахване постройка е изградена
преди 1980г. и се явява търпима съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което
не подлежи на премахване и забрана за ползване.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
10-00-1118/ 07.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.195,
ал.5 и ал.6 от ЗУТ е наредено да се премахне полумасивна стопанска постройка с
приблизителни размери 4,00/5,00м с неустановена функционалност, находяща се в УПИ VIII-222 от кв.34 по
плана на с.Маджерито, общ.Стара Загора, собственост на Д.Д.Ж. и д.к.в.. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на
констатациите, обективирани в констативен протокол № 19-93-1 от 10.02.2017г. на
комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, а именно че полумасивната стопанска
постройка, намираща се в УПИ VIII-222 е
неподходаща по местоположение и разположение, вредна в санитарно-хигиенно
отношение, и в този си вид е опасна за здравето, хигиената, естетиката,
чистотата и спокойствието на гражданите.
По
делото няма спор, а се установява и от приложените към административната
преписка разписен списък към регулационния план на с.Маджерито и справка от
НБД”Население” за лицето д.к.в. – починал на 05.12.2003г., че УПИ VIII-222 кв.34 по плана на
с.Маджерито, в който е разположена разпоредената за премахване постройка, е
собственост на жалбоподателката Д. Д.Ж..
За изясняване на обстоятелствата от значение по делото е
допусната, назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключенията по
която – основно и допълнително, неоспорени от страните, съдът възприема като
компетнтни, обективни и безпристрастни. Съгласно допълнителното заключение на
СТЕ в УПИ VIII-222 от кв.34 по плана
на с.Маджерито има изградени общо три стопански постройки, чието разположение в
имота е отразено от вещото лице в приложена към заключението скица. Първата
сграда /условно обозначена от вещото лице като сграда № 1, описана подробно в
основното заключение/ е масивна стопанска постройка на един етаж с обща застроена
площ от 47,97кв.м./23.38 + 24,60/ и е с предназначение за отглеждане на
животни. Втората стопанска постройка представлява навес, изграден с метални
колони от тръби и покривно покритие от ламарина, с размери 3,90/9,00м и е с
височина 5м. Застроената площ на стопанска постройка №2 е 35,10кв.м. и е с
предназначение сеновал. Стопанска постройка №3 е на юг от външния клозет, на
калкан, и представлява помещение за смилане на зърно и склад, и помещение за
отглеждане на домашни животни /прасета и кокошки/. Та е с размери 3,90/6,00м,
със застроена площ 23,40кв.м. Сградата е построена с ивични основи и единични
фундаменти под колони, ст.бетонови колони, ограждащи тухлени стени, покривната
конструкция е ст.бетонова плоча с необходимата хидроизолация.Външно и вътрешно
сградата е измазана и в нея има изпълнени ел.инсталации. Освен описаните
стопански постройки вещото лице е констатирало при извършения оглед на място,
че в имота на жалбоподателката има изградени и три броя масивни гаражи, една
двуетажна масивна жилищна сграда, два броя летни кухни и и два броя стаи за
живеене и склад. Според вещото лице в УПИ VIII-222 не съществува сграда, от гл.т. на размер и вид конструкция, като
описаната в обжалваната заповед и в констативния протокол, въз основа на който
е издадена.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от заинтересовано лице -
адресат на Заповед № 10-00-1118/ 07.06.2017г., в нормативно установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № 10-00-1118/ 07.06.2017г. е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган
- Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му
правомощия по чл. 195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
Оспореният административен акт обаче
е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание
на акта, при
допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и в противоречие с
приложимия материален закон.
Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4
от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за
неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В заповедта е
направено формално възпроизвеждане на законовия текст на посочените като правно основание
за упражненото правомощие разпоредби на чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, което не може да се приеме за мотивиране на фактически
обстоятелства от състава на регламентираното материалноправно основание и не
удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от
фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята
на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. От
съдържанието на обжалваната заповед не е ясно и не може да се установи нито на
какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации посочената стопанска постройка е определена като
такава, неподходяща по местоположение и разположение, както и вредна в
санитарно-хигиенно отношение. Не е обоснована
с конкретно посочени факти и обстоятелства и необходимостта от премахването на
обекта по съображения, че това се налага и е в интерес на сигурността,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно разрешението,
дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в
отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите
за издаването на Заповед № 10–00-1118/
07.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора не могат
да бъдат изведени и от съдържащия се в приложената административна преписка
Констативен протокол № 19-93-1 от
10.02.2017г. на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, чието
съдържание е идентично с това на
заповедта. По тази причина заповедта се явява необоснована с факти,
които са елемент от състава на приложимата правна норма, т.е постановена е при съществено нарушение на формалните изисквания по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, което е основание за отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен.
На следващо място при
постановяването на заповедта са допуснати и съществени нарушения на
регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на
общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателката. По аргумент от разпоредбата на чл.196,
ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ
може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово
регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от
кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В
случая административното производство е образувано след извършена проверка от
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-912/
17.05.2016г. на Кмета на община Стара Загора. Въз основа на проверката е
съставен и подписан констативен протокол № 19-93-1 от 10.02.2017г., съдържащ
както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Стара Загора
досежно състоянието на постройката, така и предложение за действията, които
следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и
живота на гражданите. Както беше посочено, законът задължава Комисията по
чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл.196,
ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна
част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е и
условие за постановяване на законосъобразен административен акт. Д.Д.Ж. е
посочена като собственик на урегулирания поземлен имот, в който е изградена
разпоредената за премахване сграда и адресат на заповедта, следователно е
заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В представената по
делото административна преписка по издаването на оспорената заповед липсват
каквито и да е било данни жалбоподателката да е била уведомена за извършването
на проверката, още по - малко доказателства да е била изслушана от Комисията по
чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при необходимост
да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения.
Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията
е съществено процесуално нарушение. Действително съставеният констативен протокол
от 10.02.2017г. е бил връчен на Д.Ж., но
смисълът на разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на
заинтересованите лица от комисията да се извърши преди същата да формира
решението си и предложението по чл.196, ал.2, изр. второ от ЗУТ, т.е комисията
е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа,
като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в
съставения протокол. Ето защо неизпълнението на задължението за изслушване на
заинтересованото лице не може да бъде санирано с последващо съобщаване на
протокола на комисията.
Съгласно константната съдебна практика
съществено нарушение на административно-производствените правила е това
нарушение, когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от
значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните
доказателства налагат извод, че ако Д.Ж., като участник в спорното
административно правоотношение, беше изслушан от Комисията по чл.196, ал.1 от
ЗУТ преди съставянето на констативния протокол по чл.196, ал.2 от ЗУТ, това би
довело до установяване на фактическа обстановка и до обосноваване на правни
изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е
допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Ето защо
в случая неспазването на нормативно установената процедура за премахване на
строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни
изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на
административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като
такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като
незаконосъобразна.
Отделно от това административния орган не е изпълнил
задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на
релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, което е довело
до несъответствие на обжалваната заповед с материалния закон.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно
от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, по несъмнен
начин се установява, че в УПИ VIII-222 в кв.34 по плана на с.Маджерито не съществува стопанска постройка, идентична с
описаната в обжалваната заповед. Съгласно заключението на вещото лице,
извършило оглед и замерване на място, в имота на жалбопадателката съществуват
общо три стопански постройки, но нито една от тях не съответства на сграда с
характеристиките на описаната в съставения констативен протокол от 10.02.2017г.
и в издадената въз основа на него заповед № 10–00-1118/ 07.06.2017г. Заключението
на експертизата, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно. Съответно съдът приема за установено
че характеристиките на изградените в УПИ VIII-222 стопански постройки /вид и
параметри на изпълненото строителство/ са такива, каквито са посочени от вещото
лице в заключението /основно и допълнително/. Това обуславя извод, че на
практика с оспорения административен акт се разпорежда премахване на постройка,
каквато реално не съществува в имота на жалбоподателката. Неправилното и неясно
определяне от административния орган на разпоредения за премахване като
неподходящ по по местоположение и
разположение, и вреден в
санитарно-хигиенно отношение строеж, има за последица
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед №10–00-1118/ 07.06.2017г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, при неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел да се премахват
само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им
състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни
работи, е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1
от АП Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.Д.Ж. 310лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса по делото и 300лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Ж. Заповед № 10-00-1118/
07.06.2017г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.
195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахната полумасивна стопанска
постройка с приблизителни размери 4,00/5,00м с неустановена функционалност,
находяща се в УПИ VIII-222 от кв.34 по
плана на с.Маджерито, общ.Стара Загора, собственост на Д.Д.Ж. и д.к.в., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д.Д.Ж., ЕГН **********,***, сумата
от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: