Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 360
20.12.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия
СТ.МАНОЛОВ адм. дело № 360 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка чл. чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Д.Н.А. ***, чрез адвокат Н.М. против Заповед №ДК-10-ЮИР-23/18.05.2017г.
на Началника на РДНСК – Югоизточен район /ЮИР/, с която е отхвърлена подадената
от А. жалба и оставен в сила отказ, обективиран в писмо изх. № 194-Д-4717-1#1/16.03.2017г.
на Главния архитект на Община Казанлък да издаде разрешение за строеж за „Сградно
канализационно отклонение към жилищна сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по плана на
гр.Казанлък, строеж пета категория.
В
жалбата се сочи, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречаща на материалноправни разпоредби и несъответстваща на целта на
закона. Твърди се, че Началникът на РДНСК не е проверил и не се е произнесъл по
първото искане, посочено в жалбата – мълчалив отказ на главния архитект на
Община Казанлък да съгласува приет от Експертен съвет инвестиционен проект.
Заявява се, че мотиви за отказ, основаващи се на незаконосъобразно и
немотивирано бездействие на административен орган не обуславят законност на
последващ техен отказ. Обосновава се, че с оспорената заповед незаконосъобразно
е наложено разширяване на обхвата на предоставяния от жалбоподателката проект,
като е поставен нов, по-голям обхват на проекта като изискване за одобряването
му. Излагат се доводи, че жалбоподателката не разполага с документи по
изграждането на отклонение на ВиК мрежата, извършено от съсобственика и не е в
състояние лично да установи дали му е издадено разрешение за строеж, респ. изграденото
отклонение законосъобразно ли е. Сочи се също, че в оспорената заповед се
казва, че в архива на общината не се открива информация за издадени строителни
книжа за сградно-канализационно отклонение, като при наличието на разпоредбата
на чл.84, ал.4 от ЗУТ това не би могло да бъде мотивира и законосъобразен мотив
за отказ от одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж. Моли се съда за постановяване на решение, с което да се отмени
оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на
РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна. С подробно изложени съображения
обосновава, че е неоснователно твърдението, че Началникът на РДНСК не се е
произнесъл по искането за отмяна на мълчалив отказ за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект. Сочи, че не противоречи на приложимите материални и
процесуални норми формирания в оспорения акт извод, че след подаване на
заявление №194-Д-4717-1/08.03.2017г. не са налице предпоставките за издаване на
разрешение за строеж. Твърди, че е неоснователно твърдението в жалбата, че с
издадената заповед се разширява обхвата на изготвения инвестиционен проект.
Главният архитект на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят – Д.Н.А. се легитимира
като собственик на 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.Казанлък,
обособено в имот с пл.№1539 в кв.81 по плана на гр.Казанлък и жилищна сграда,
построена през 1975г. в средата на това дворно място, състояща се от две стаи и
салон, както и реално източната част от пристройката, построена през 1997г.
непосредствено до тази къща (нотариален акт №95, том XVI, дело №5083/97г. –
л.71).
На 02.04.2015г. от ВиК ЕООД Стара
Загора е издадено разрешение за сградно канализационно отклонение за обект:
Жилищна сграда, кв.81, УПИ №X-1539 по плана на гр.Казанлък, собственост на Д.Н.А.
(л.50).
На 30.04.2015г. с Протокол 09 Общински
експертен съвет по устройство на територията – гр.Казанлък е приел решение по
точка десета, като е приел инвестиционен проект за обект „Сградно канализационно
отклонение” за УПИ X-1539, кв.81 по
плана на гр.Казанлък, с възложител Д.Н.А. (л.83)
Със заявление за издаване на
разрешение за строеж №194-Д-4717-3#2 до Главния архитект на
Община Казанлък Д.А. е поискала издаването на разрешение за строеж на жилищна
сграда – СКО в УПИ X-1539, кв.81 по
плана на гр.Казанлък, ул.Мусала 29А (л.69).
Със Заявление от 02.12.2016г. от Д.А. ***
уведомен, че във връзка с издаване на разрешение за строеж на
„Сградно-канализационно присъединяване” жалбоподателката не може да постигне
договореност със съсобственика на дворното място, през което трябва да се
извършат строителите работи относно правото на прокарване на отклонение от общи
мрежи през съсобствения имот (л.66). Заявлението е регистрирано в Община
Казанлък с №194-Д-4717-3#5. Със заявлението от
жалбоподателката е поискано да й бъде издадена заповед за прокарване на отклонения
от общи мрежи и съоръжения през съсобствения имот съгласно изготвен
инвестиционен проект с вх.№194-Д-4717-3/02.06.2015г.
С писмо №194-Д-4717-3#6/26.01.2017г.
на Главен архитект на Община Казанлък Д.А. е уведомена, че представения
нотариален акт не е вписан с одобрената КККР на гр.Казанлък, което следва да се
отрази (л.63).
На 08.03.2017г. Д.А. е оттеглила
искане за разрешение за проект за канализация (л.69).
На 08.03.2017г. до Главния архитект на
Община Стара Загора е подадено заявление от Д.А., с което на основание чл.148 и
чл.84, ал.4, вр. чл.183, ал.4 от ЗУТ, е поискано издаване на разрешение за строеж на
отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура –
„Сградно-канализационно присъединяване” на собствения й имот, находящ се в
гр.Казанлък, ул.Мусала 29А (л.65). Заявлението е заведено в Община Казанлък с
№194-Д-4717-1/08.03.2017г. В заявлението е отразено, че към него са приложени
нотариален акт на имота, удостоверение за наследници, одобрен и съгласуван
инвестиционен проект, справка от СГКК – Стара Загора за поземлен имот с
идентификатор 35167.505.1539, виза за строеж на отклонение от улична
канализация към УПИ X-1539, кв.81 по
плана на гр.Казанлък, разрешение за изграждане на сградно канализационно
отклонение от ВиК ЕООД Стара Загора.
С писмо №194-Д-4717-1#1/16.03.2017г.
на Главен архитект на Община Казанлък Д.А. е уведомена, че във връзка с
подаденото от нея заявление не е представила доказателство за законно изградено
сградно канализационно отклонение за съсобственика й и не е представен одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, като представената скица
за виза №1000 от 22.08.2005г. не е достатъчно условие за доказване на законно
изградено канализационно отклонение на другия съсобственик в УПИ X-1539
в кв.81 в гр.Казанлък (л.62). В писмото е посочено, че поради това не може да
се пристъпи към издаване на разрешение за строеж по чл.183, ал.4 от ЗУТ, при
който не се изисква съгласие на останалите съсобственици. Посоченото писмо, в
което е обективиран отказа за издаване на разрешение за строеж не е връчено на Д.А.
(л.38-39).
На 29.03.2017г. в Община Казанлък е
постъпила жалба от Д.Н.А., адресирана до Началник РДНСК – Югоизточен район,
против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Казанлък за одобряване на
инвестиционен проект и незаконосъобразен отказ за издаване на разрешително за
строеж (л.60-61). Жалбата е заведена с №194-Д-4717-3#7/29.03.2017г.
В жалбата са изложени съображения, че жалбоподателят не разполага с документите
по изграждане на отклонението от ВиК мрежата, извършено от съсобственика й.
Посочено е, че такова отклонение има, но жалбоподателят не може да устави дали
има издадено разрешително за строеж за същото, респ. изграденото отклонение
законосъобразно ли е. В жалбата е посочено също, че на 20.03.2017г. на А. е
връчен отговор по заявлението й от Главен архитект на Община Казанлък, с който
мълчаливо и немотивирано се отказва съгласуване на инвестиционен проект.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ДК-10-ЮИР-23
от 18.05.2017г., издадена от Началника на РДНСК – Югоизточен район, на
основание чл.216, ал.6 от ЗУТ, е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.А.
жалба против отказ, обективиран в писмо изх. № 194-Д-4717-1#1/16.03.2017г. на
Главния архитект на Община Казанлък да издаде разрешение за строеж за „Сградно
канализационно отклонение към жилищна сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по плана на
гр.Казанлък, строеж пета категория. От фактическа страна заповедта е обоснована
с обстоятелството, че към заявлението на Д.А. *** приложен списък с документи,
сред които и одобрен инвестиционен проект, какъвто не се открива в преписката.
Сочи, че е налице единствено инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда –
СКО” УПИ X-1539, кв.81 по плана на
гр.Казанлък, съгласно който съществуващата в имота площадкова канализация,
заустена в попивен кладенец, се свърза към уличния канализационен колектор ф300
по ул. Мусала посредством отклонение с PVC тръби висока плътност ф200, като за
целта в имота се изграждат две нови ревизионни шахти – на уличната регулация и
към дъното – в близост до съществуващия кладенец. Изложено е, че към момента на
подаване на заявлението за строеж Д.А. е вписала в кадастралната карта
собствеността си върху 1/3 идеална част от поземления имот, но не и сградата, а
относно съществуващото канализационно отклонение на съсобственика е представила
скица с виза за проектиране №1000/22.08.2005г. От писмо изх.№194-Д-4717-310/12.04.2017г.
на Община Казанлък се установявало, че в архива на общината не се открива
информация за издадени строителни книжа за сградно канализационно отклонение за
УПИ X-1539. С оглед на това Началника РДНСК е приел, че след подаване на
заявление вх.№194-Д-4717-1/08.03.2017г. не са били налице предпоставките на
чл.148, ал.4 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж, тъй като липсва
съгласуван и одобрен от главния архитект на общината инвестиционен проект.
Освен това е прието, че одобряването на проекта е възможно след заснемане на
съществуващата площадкова канализация и изготвяне на общо техническо решение на
сградно канализацинно отклонение за УПИ X-1539, като се вземат предвид всички
самостоятелни жилищни сгради в него – чл.84, ал.1 и 4 от ЗУТ и чл.116 от
Наредба №4 от 17 юни 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации, а във вида, в който е
представен проекта не отговаря на това изискване. По тези съображения е
обосновал, че Главният архитект на
Община Стара Загора законосъобразно е отказал издаването на разрешение за
строеж.
Заповедта
е връчена на Д.А. на 30.06.2017г.
По делото е представена образуваната
административна преписка по издаването на оспорената заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.216, ал.6 от ЗУТ, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената
Заповед №ДК-10-ЮИР-23/18.05.2017г. е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган по
чл.216, ал.6 във вр. с ал.2 от ЗУТ – Началникът на РДНСК – Югоизточен район.
Административният
акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за упражнената
компетентност, както и приетите за установени факти и обстоятелства, които
решаващият орган е преценил и определил като релевантни за произнасянето по
жалбата на Д.А. против обективирания в писмо изх. №
194-Д-4717-1#1/16.03.2017г. на Главния архитект на Община Казанлък отказ, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.216, ал.6 от ЗУТ и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за произнасяне
на Началника на РДНСК – Югоизточен район с мотивирана заповед.
Заповед
№ДК-10-ЮИР-23/18.05.2017г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район е издадена
в производство по реда и на основание чл.216 от ЗУТ, образувано по подадена от Д.
Атансова жалба против писмо изх. № 194-Д-4717-1#1/16.03.2017г. на Главния
архитект на Община Казанлък отказ да издаде разрешение за строеж за „Сградно
канализационно отклонение към жилищна сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по плана на
гр.Казанлък, строеж пета категория. В хода на проведената административна
процедура по чл.216 от ЗУТ не са допуснати процесуални нарушения, които да
релевират незаконосъобразност на крайния административен акт на основание по
чл.146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед в случая следва
да обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и
обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за
законосъобразност на постановения от Главния архитект на Община Казанлък отказ да
издаде разрешение за строеж за „Сградно канализационно отклонение към жилищна
сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по плана на гр.Казанлък, строеж пета категория. С
оглед на това съдът съобрази следното:
Разрешението
за строеж по чл.148, ал.4 от ЗУТ се издава въз основа на одобрен технически или
работен инвестиционен проект, когато такъв се изиска, или въз основа на идеен
инвестиционен проект в случаите и условията на чл.142, ал.2 от същия закон. Разрешението
за строеж се издава и едновременно с одобряването на инвестиционния проект, но
само когато това е поискано в заявлението.
В
разглеждания случай жалбоподателката е подала заявление
№194-Д-4717-1/08.03.2017г., с което е поискала издаването на разрешение за
строеж на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
– „Сградно-канализационно присъединяване” на собствения й имот, находящ се в
гр.Казанлък, ул.Мусала №29А. Със заявлението не е поискано издаването на
разрешението за строеж да се извърши едновременно с одобряването на
инвестиционния проект, както е предвидено в разпоредбата на чл.148, ал.4,
изр.3-то от ЗУТ. Същевременно в заявлението е описано, че се представят
документи, между които одобрен и съгласуван инвестиционен проект. Видно обаче
от този проект същият не е съгласуван и одобрен. По делото е приложен протокол
№09 от 30.04.2015г., с който този проект е само приет от Общински експертен
съвет по устройство на територията – гр.Казанлък. Това обаче не означава, че
този проект е съгласуван и одобрен, тъй като инвестиционните проекти се
съгласуват и одобряват въз основа на актове и действия, изброени в чл.143 от
ЗУТ, а когато по съответния инвестиционен проект се издава разрешение за
строеж, с внасянето на проекта в съответната администрация се изискват и
приложенията по чл.144 от този закон. Техническите или работните инвестиционни
проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината или на района
за градовете с районно деление (чл.145, ал.1 ЗУТ). По съдържание актът, с който
се одобрява инвестиционния проект, обединява две властнически волеизявления,
проявени последователно. Одобряването на проекта се предшества от съгласуването
му, което съставлява проверка на съответствието на проектните предвиждания с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за
застрояване. Съгласуването също е от компетенентност на главния архитект в
случаите по чл.141, ал.1 от ЗУТ, а за да има акт за одобряване на инвестиционен
проект двете волеизявления – първото експертно, а второто – в качеството на
овластен властнически орган, трябва да съществуват кумулативно. В случай, че
главния архитект не съгласува инвестиционния проект, той не може да го одобри.
По форма актът за одобрение на инвестиционен проект представлява нарочен печат
с текст „одобрявам”, които се поставя върху всички части на инвестиционния
проект. Административния акт се счита издаден, когато този
текст е скрепен с подписа на главния архитект и дата върху поставения печат.
Доколкото съгласуването представлява приложение на експертните знания на
главния архитект и не е облечено във форма, одобряването на инвестиционния
проект е окончателният формален административен акт, с който завършва
производството по инвестиционното проучване и проектиране.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че представения от жалбоподателката
инвестиционен проект не е одобрен и съгласуван, а проектът е една от
предпоставките за издаване на разрешението за строеж. Поради това съдът намира,
че административният орган е приложил правилно материалния закон и не е налице
нарушение, представляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.4
от АПК. Както беше посочено разрешението за строеж може да се
издаде и едновременно с одобряването на инвестиционния проект, но само когато
това е поискано в заявлението. В настоящия случай в заявлението на
жалбоподателката няма такова искане, а в същото е посочено, че е налице одобрен
и съгласуван инвестиционен проект. С оглед на тези обстоятелства се явяват
неоснователни твърденията в жалбата, че е налице мълчалив отказ на главния
архитект на Община Казанлък, касаещ съгласуването и одобряването на
инвестиционния проект, по който началника на РДНСК – Югоизточен район не се е
произнесъл. За да се формира такъв мълчалив отказ е необходимо да е налице
искане за одобряване и съгласуване на инвестиционен проект, а както вече беше
казано такова искане в заявлението на жалбоподателката до главния архитект не е
отправяно.
Не се споделят и доводите,
изложени в жалбата, че с оспорения акт незаконосъобразно е наложено разширяване
на обхвата на предоставяния от жалбоподателката проект, като е поставен нов,
по-голям обхват на проекта като изискване за одобряването му. Предмет на
настоящия спор е законосъобразността на отказа за издаване на разрешение за
строеж, а въпросите относно инвестиционния проект се явява ирелевантни, тъй
като искане за одобряване на такъв жалбоподателката не е направила с подаденото
от нея заявление.
Предвид
на горното съдът приема, че съответно на установените в хода на проведеното
административно производство по чл.216 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието
на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, Началникът на
РДНСК – Югоизточен район е приел, че обективираният в писмо изх. № 194-Д-4717-1#1/16.03.2017г. на Главния архитект на Община Казанлъка
отказ да издаде разрешение за строеж за „Сградно канализационно отклонение към
жилищна сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по
плана на гр.Казанлък, строеж пета категория, е постановен при правилно
приложение на закона. Оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и
в предвидената форма, в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените
правила и съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от
Д.Н.А. ***, чрез адвокат Н.М., против Заповед №ДК-10-ЮИР-23/18.05.2017г. на
Началника на РДНСК – Югоизточен район /ЮИР/, с която е отхвърлена подадената от
А. жалба и оставен в сила отказ, обективиран в писмо изх. № 194-Д-4717-1#1/16.03.2017г.
на Главния архитект на Община Казанлък да
издаде разрешение за строеж за „Сградно канализационно отклонение към
жилищна сграда” в УПИ X-1539, кв.81 по плана на гр.Казанлък, строеж пета
категория, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: