Решение по Административно дело 365/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№276 01.11.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, ІV състав на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Дарина Драгнева

Секретар Ива Атанасова като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева адм. дело №365 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.128 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, образувано по жалбите на М.П.Й. *** в качеството му на водач на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ 350Д №СТ4444ВР и на „К.” ЕООД *** в качеството му на собственик на същия лек автомобил, против принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата, наложена на 23.06.2017г. в град Стара Загора, паркинг на ул. „Кольо Ганчев”, близо до кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики” от източна страна на сградата на „Уникредит Булбанк” АД.

Жалбоподателя твърди, че на 23.06.2017г. е паркирал автомобила на паркинга на ул. „Кольо Ганчев” преди бул. „Цар Симеон Велики”, находящ се от източна страна на сградата на „Уникредит Булбанк”, след изпращане на кратно текстово съобщение с данни на автомобила на тел.1342 в 09.48часа, и след потвърждение за разрешено паркиране до 10.49часа на същия ден, получено в 09.49часа. Съобщението е изпратено, чрез личния телефон на водача Й. – същия едноличен собственик на капитала на „К.” ЕООД, което дружество е собственик на паркираното МПС-во, на който е получено и потвърждението за платен престой. Въпреки това и преди изтичане на разрешеното време за паркиране, около 10.30часа, водачът на автомобила се върнал на мястото на паркиране, където открил че колелото е блокирано, чрез поставяне на техническо средство /скоба/. Върху стъклото на автомобила било оставено съобщение №0022778 с указания за наложена принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, с посочване на причината – паркиране без да бъде заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по смисъла на чл.99 ал.2 от ЗДвП. В съответствие с указанията на съобщението водача предприел необходимото, за да бъде освободено МПС-во и заплатил такса за престой в размер на 20лв.

От съда се иска да бъде отменена наложената принудителна административна мярка като изпълнена при липса на законовото основание по чл.99 ал.3 от ЗДвП, предвид осъществяването на престой в рамките на времето, заплатено чрез изпращане на кратко текстово съобщение с данните на автомобила, а освен това от поставеното съобщение не става ясно кой е административния орган, на кого е наложена мярката – на водача или на собственика на МПС-во, поради което и двете лица подават жалба пред съд.

В откритото съдебно заседание и в защита срещу факта, че в текста на краткото текстово съобщение липсват последните две букви от регистрационния номер на автомобила, процесуалния представител на жалбоподателите поддържа тезата, че Общински съвет Стара Загора не е определил условията и реда за заплащане на цената за кратковременно паркиране в „зелена зона”, чрез sms, конкретно – липсва нормативно установено съдържание на краткото текстово съобщение. Кмета на община Стара Загора е оправомощен да определи зоните за кратковременно платено паркиране, но не и условията за заплащане на цената. Съдържанието на указателните табели, поставени на място не може да удовлетвори изискването на чл. 99 ал.3, предложение второ от ЗДвП, след като Общинския съвет не е определил условията и реда за плащане на цената.

На следващо място се твърди, че лицето наложило принудителната административна мярка – М.С.К. в трудовоправни отношения с община Стара Загора, предвид сключения трудов договор и допълнително споразумение към него, а със своя Заповед № 10-00-2491/23.11.2015г. Кмета на община Стара Загора е определил длъжностните лица от звено „Община охрана” при Община Стара Загора да използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99 ал.3 от ЗДвП. От съда се иска да бъде отменена принудителната административна мярка. Няма искане за присъждане на разноски.

Ответника М.С.К.на длъжност Специалист – обществен ред в „Звено общинска охрана” при Община Стара Загора, представляван от главен експерт „Правно обслужване” – А.П.., оспорва основателността на жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в последния ден на преклузивния 14-дневен срок за оспорване на индивидуалните административни актове, какъвто представлява осъществената, чрез конклудентни действия принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Мярката е приложена на 23.06.2017г., а жалбите са подадени на 07.07.2017г. в последния ден на преклузивния срок от собственика на МПС-во – „К.” ЕООД и от водача на автомобила. „К.” ЕООД има правен интерес да иска отмяна на наложената принудителна мярка в качеството си на собственик на МПС-во, което е неин обект. Упражнената принуда засяга негово имущество, докато за водача на МПС-во не налице правен интерес, тъй като същият не е субект на задължението за заплащане на таксата за освобождаване на автомобила. Възможността всяко трето лице, в т.ч. и водача, да заплати таксата за освобождаване на МПС-во не обуславя извод за пряко и непосредствено засягане на правната му сфера. При плащане на таксата от страна на водача – несобственик на МПС-во възникват облигационни отношения между него и собственика, породени от заплащане на едно чуждо задължение, които не са пряка и непосредствена последица от прилагането на оспорената принудителна мярка. Задължен към собственика на пътя остава собственика на МПС-во. Предвид изложеното жалбата на водача на МПС-во, спрямо което е приложена оспорената принудителна мярка, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено в тази му част.

Допустимата жалба на „К.” ЕООД *** е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите, а именно че на 23.06.2017г. в град Стара Загора, на паркинг – определен със Заповед № 10-00-1416/02.07.2014г. на Кмета на община Стара Загора като място за кратковременно паркиране, и представляващ улично уширение на дясна западна активна лента за движение на ул. „Кольо Ганчев” в участъка от бул. „Цар Симеон Велики” до ул. „Юрий Венелин”, е паркиран лек автомобил Мерцедес ГЛЕ 350Д с рег. №СТ4444ВР, собственост на „К.” ЕООД. Водачът на автомобила е изпратил в 09.49часа, кратко текстово съобщение до номер 1342 със следното съдържание: СТ4444, като е получил отговор за успешно заплатен престой на автомобил с рег. №СТ4444 до 10.49часа, с предупреждение – „за неправилно изписан регистрационен номер не носим отговорност”. В 10.03часа е поставено техническо средство за задържане на МПС с рег. №СТ4444ВР, като паркирано без заплащане на дължимата такса за кратковременно паркиране по чл.99 ал.3 от ЗДвП, с което действие е наложена принудителна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от същия закон от служител на звено „Общинска охрана”. Автомобила е освободен след заплащане на таксата за принудително задържане в размер на 20.00лв. на същата в 10.46ч. Представените към жалбата касов бон, извлечение от sms, и от софтуерен продукт на Община Стара Загора за изпратени sms за МПС-во №СТ4444, за проверени автомобили, за изпратен sms от л.а. с рег. №СТ4444ВР, за заявки за закопчаване, удостоверяват изложените факти, по които няма спор. Не се спори и е общоизвестно, че посочено място за кратковременно паркиране е обозначено с указателни табели, съдържащи условията за плащане, в т.ч. съдържанието на краткото текстово съобщение. От безспорните факти се налага извод, че изпратеното текстово съобщение не се отнася до МПС-во с рег. №СТ4444ВР, а до друго с рег. №СТ4444, което е със статус платил, съгласно извлечението от софтуерния продукт за изпратени „sms”. За автомобила на жалбоподателя няма постъпило валидно плащане, а при кумулирането на този отрицателен факт с положителното обстоятелство на паркиран автомобил на място, за което се изисква плащане, осъществява състава на принудителната мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, налага с конклуденти действия и без изискване на писмената форма за валидност. Правомощието на органите по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл.22 от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Мярката не може да бъде приложена само, ако от страна на собственика на пътя не са изпълнени хипотезите на чл.99 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – на местата, определени от собственика на пътя като зони за платено паркиране, липсват указателни табели с надписи, които указват реда и условията за плащане, съответно на места, които не са определени от собственика като зони за плащане, са поставени табели с условията и реда за плащане. Неизпълнението на задължението за обозначаване на местата за платено паркиране и за указване на режима за неговото ползване, което е въведено за собственика на пътя по аргумент от чл.99 ал.2 от ЗДвП, изключва правомерността на принудата, защото водача на автомобила не би могъл да изпълни условия, за които не знае и не е длъжен да знае. Съответно, собственика на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобили, паркирани на места, за които не е въвел режим на кратковременно платено паркиране. Главно и определящо значение за прилагане на мярката е определянето от собственика на пътя на зони за платено паркиране, защото тя е въведена с цел обезпечаване събирането на цената за осъщественото паркиране. Съответно характера на мястото е от правно значение за състава на принудата по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, чието изпълнение е предмет на настоящото производство. Както се посочи и по-горе, необходимо и достатъчно за възникване на задължението за плащане е съдържанието на краткото текстово съобщение да бъде оповестено с надписи върху поставените на място указателни табели. Противната теза, изложена от жалбоподателя сочи на извод, че задължение за плащане възниква само ако са определени условията за плащане по чл.99 ал.3 от ЗДвП, но прочита на ал.1 и ал.2 от същата разпоредба я опровергава.

Жалбоподателя твърди, че липсата на последните две букви от регистрационния номер на автомобила не сочи на нарушение на установените условия, тъй като в разпоредбата на чл.43 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора/ Наредбата/, липсва нормативно установено съдържание на краткото текстово съобщение. Текста гласи: Заплащането, установяването и контрола на действителното времетраене на паркиране в „Зелена зона” става с предварително закупен от шофьора талон или изпратен SMS.При паркиране на автомобил в „Зелена зона” шофьорът е длъжен да постави талон за платена такса за паркиране зад предното стъкло на автомобила така, че да се вижда добре отвън. От тази разпоредба става ясно, че Общинския съвет е определил ред за плащане – закупуване на талон или изпращане на SMS, като по отношение на първия способ има условие за валидност: талона да бъде поставен на предното стъкло на автомобила. Изпълнението му позволява да бъде отнесено плащането към конкретното МПС-во, за паркиране на което се дължи такса, по аргумент от чл.99 ал.3 от ЗДвП. Нормата изисква плащане за определен предмет, а не от конкретен субект и именно по тази причина, изискването за място, на което трябва да се постави талона е условие за валидност на престацията. Липсата на поставен талон на предното стъкло на паркирано МПС-во сочи на извод за наличие на отрицателния елемент от състава на чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Платежния документ съдържа единствено данни за часа и стойността на плащането, поради което легитимира физическото лице – приносител като платец, но не сочи на изпълнение на задължението с обект паркирано МПС-во. Съдържанието на краткото текстово съобщение има същото значение, каквото и мястото на поставяне на талона, а именно представлява условие за валидността на плащането, защото отнася престираната сума към обекта на задължението. Действително с разпоредбата на чл.43 от Наредбата не е поставено условие за валидност на плащането, извършено по алтернативния ред, чрез изпращане на кратко текстово съобщение. Текста, който трябва да се изпрати, чрез sms, не е указан и в Заповед №10-00-1416/02.07.2014г., изменена и допълнена със Заповеди №№10-00-2403/16.10.2014г.,10-00-1328/16.06.2015г. на Кмета на община Стара Загора за въвеждане на режим за кратковременно платено паркиране и определяне на местата за кратковременно платено паркиране „Зелена зона” в град Стара Загора. С т. ІІІ / стр.48/ на същата Заповед е разпоредено следното: Паркирането в зоната за кратковременно платено паркиране се извършва при условията, указани в пътните знаци и указателните табели”. Следователно, с т.ІІІ от Заповед №10-00-1328/16.06.2015г., неразделна част от Заповед №10-00-1416/02.07.2014г., Кмета на община Стара Загора определя като условия за плащане указанията в поставените на място табели. Няма спор по делото и е общоизвестно, че указателните табели, поставени на паркинга от източна страна на сградата на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в град Стара Загора посочват ясно съдържанието на краткото текстово съобщение, което условие не е спазено от страна на водача, управлявал автомобила, собственост на жалбоподателя. Освен това, водача е получил и обратно съобщение с указание да провери правилното изписване на регистрационния номер, който е изпратен непълен – без последните две букви, а този пропуск влече след себе си липса на плащане, а при кумулативното осъществяване на този отрицателен факт, наред с положителните обстоятелство - паркиране на МПС-во на място, изискващо плащане, се изпълнява състава на чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Всички елементи на принудата са неоспорени и установени по делото, поради което довода, че задължението по чл.99 ал.3 от ЗДвП е изпълнено не намира опора в закона, приложен към конкретната фактология.

Във връзка с въпроса за липсата на компетентност на Кмета да постави като условие за плащане изпълнението на надписите в указателните табели, следва да се каже, че с разпоредбите на чл.42 ал.1 и ал.2 от Наредбата изрично е вменено в задължение на Кмета на община Стара Загора да въведе режим за кратковременно платено паркиране /Зелена зона/ на улици, площади и паркинги – Публична общинска собственост, както и да определи границите и местата за кратковременно паркиране. Под режим за кратковременно платено паркиране следва да се разбират времеви престой, ред и условия за плащане на определената от Общинския съвет цена. Противното би означавало, че разпоредбите на чл.42 ал.1 и ал.2 от Наредбата имат едно и също съдържание, а именно оправомащаване на Кмета със заповеди да определи местата за кратковременно платено паркиране. С разпоредбата на чл.42 ал.2 от Наредбата Общинския съвет е оправомощил Кмета да определи границите и местата за кратковременно паркиране, което означава, че му е делегирал правата си по чл.99 ал.1 от ЗДвП – да определя зони за платено паркиране. С разпоредбата на чл.42 ал.1 от ЗДвП Общинския съвет е делегирал на Кмета правата си по чл.99 ал.3 от ЗДвП, с изключение на правомощието за определяне на цената на местната такса, което не може да бъде делегирано. Кмета има право да въведе режим – с дни, часове, условия и ред за плащане и компетентния орган го е сторил, като е определил, че паркирането се извършва при условията, вписани в поставените на място указателни табели. Следва за пълнота да се каже още, че делегирането на правомощия не лишава техния носител от способността да ги упражнява, поради което няма противоречие между т. ІІІ от цитираната заповед на Кмета за условията на паркиране и определените в чл.43 от Наредбата ред и условия за плащане. Условията в указателните табели трябва да бъдат изпълнени по силата на Заповед № 10-00-1416/02.07.2014г. на Кмета на община Стара Загора, с която редовно оправомощения орган на публична власт е поставил условие за платено паркиране, което не е изпълнено от жалбоподателя, въпреки, че му е било известно.

Органа, наложил мярката е длъжностно лице, въпреки че заема длъжността по силата на сключен трудов договор. В чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП няма изискване длъжностното лице да бъде със статут на държавен служител, което качество не е елемент и от определението за длъжностно лице. Заповед №10-00-2491/23.11.2015г. на Кмета на община Стара Загора сочи всички длъжностни лица от звено „Общинска охрана” при Община Стара Загора като компетентни да прилагат мярката по чл.167 ал.2 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 159 т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.” ЕООД *** против принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, наложена на 23.06.2017г. от „специалист обществен ред” в звено „Общинска охрана” при Община Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.П.Й. против принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, наложена на 23.06.2017г. от „специалист обществен ред” в звено „Общинска охрана” при Община Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№365/2017г. в тази му част.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на „К.” ЕООД и на ответника по делото и в 7-мо дневен срок от съобщаването му на М.П.Й. пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: