Р Е Ш Е Н И Е

№ 290 08.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 379 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл. 216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано по жалба на И.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Т., против Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г., издадена от Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отхвърлена като неоснователна подадената от И.Д. жалба против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на потвърдения със заповедта мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимия материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че издадената Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ и Подробния устройствен план /ПУП/ за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, съставлява релевантна пречка за издаването на разрешение за строеж по подаденото от И.Д.Д. на 28.10.2016г. заявление. Твърди, че посочената заповед е антидатирана, като същата е обнародвана в Държавен вестник и е породила правни последици след като е бил налице формиран мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора по направеното искане за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, въз основа на одобрен инвестиционен проект. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, поддържа, че съгласно изискването, регламентирано в чл.149, ал.1 от ЗУТ за мотивиране на отказа за издаване на разрешение за строеж, е недопустимо по искане за издаване на разрешение за строеж да се формира мълчалив отказ на главния архитект и съответно че е недопустимо в хода на контролното производство по чл.216 от ЗУТ решаващият административен орган - Началникът на РДНСК-ЮИР, да санира чрез мотивиране оспорения мълчалив отказ за разрешаване на строителството. Направено е искане за отмяна на оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г. и на потвърдения със заповедта мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, като незаконосъобразни и преписката да бъде върната на Главния архитект на Община Стара Загора за изрично произнасяне.

Ответникът по жалбата – Началник на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото с постановената Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник кмета на Община Стара Загора за налагане на строителна забрана, на основание чл.198, ал.4 от ЗУТ е спряно прилагането на ОУП и ПУП за посочените в заповедта имоти /вкл. за имота на жалбоподателя/ и с оглед разпореденото предварително изпълнение на заповедта, към датата на изтичане на срока за произнасяне на Главния архитект на Община Стара Загора по подаденото от И.Д.Д. заявление за издаване на разрешение за строеж, е била налице пречка за разрешаване на строителството. Обосновава, че с оглед липсата на законово предвидена процесуална възможност за Началника на РДНСК при произнасянето си по чл.216, ал.6 от ЗУТ да постанови акт, с който да върне преписката на главния архитект за ново произнасяне, от една страна, а от друга наличните доказателства за съществуването на абсолютна пречка за издаването на разрешение на строеж предвид издадената заповед за налагане на строителна забрана, е потвърден мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора.

Главният архитект на Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Заинтерисованата срана - „Труд 97”ООД, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – И.Д.Д., е собственик на УПИ Х-6100, кв. 810, кв. „Бедечка”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 68850.513.6847 по КККР на гр. Стара Загора, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143 от 14.09.2016г., том ІІ, рег. № 2662, дело № 188/ 2016г. Със Заявление вх. № 19-01-475 от 14.10.2016г., подадено до Главния архитект на Община Стара Загора, И.Д.Д. и „Труд-97”ООД /конституирано по делото в качеството на заинтерисована страна/ са направилиискане за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за изграждането на обект „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ ХІ-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, строеж V категория със ЗП 158.56кв.м и РЗП 665.46кв.м. Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен от Главния архитект на Община Стара Загора на 28.10.2016г.

Въз основа на одобрения инвестиционен проект със Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г., подадено до Главния архитект на Община Стара Загора, възложителите – И.Д. и „Труд-97”ООД са направили искане за издаване на разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, за обект: „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ ХІ-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, строеж V категория със ЗП 158.56кв.м и РЗП 665.46кв.м.

Поради липса на произнасяне по депозираното заявление в законоустановения 7-дневен срок съгласно чл.148, ал.4, изр. трето от ЗУТ, И.Д., чрез пълномощника си адв.Т., е подал жалба с вх.№ СЗ-1231-02-250/ 09.11.2016г. в Регионален отдел „НСК” Стара Загора против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж по Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. за строителството на обект: „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора.

С писмо изх. № СЗ-1231-00-507/ 10.11.2016г. на Началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК – ЮИР, на основание чл. 216, ал.3 от ЗУТ копие на подадената жалба е изпратена на Главния архитект на Община Стара Загора, като е изискано окомплектоването на жалбата с административната преписка. Същата е представена от Община Стара Загора, като с писмо изх. № 10-11-13597/ 22.11.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора, е изразено и становище по подадената от „И.Д. жалба против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж относно УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. Посочено е, че в срока за произнасяне на главния архитект по подаденото от И.Д.Д. и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г., е постановена Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, в териториалния обхват на която забрана попада и УПИ Х-6100 от кв. 810, за който имот се иска разрешаване на строителството. Обосновано е, че доколкото по силата на чл.198, ал.4 от ЗУТ строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила устройствени планове за частите на територията, за които се отнася, е налице пречка за издаване на исканото разрешение за строеж.

Становището на Главния архитект на Община Стара Загора, съдържащо писмени мотиви за отказ да се издаде разрешение за строеж за строителство в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, е изпратено на пълномощника на жалбоподателя, при предоставена възможност за представяне на становище. След изтичане на срока за представяне на становище с писмо изх. № СЗ-1232-00-565/ 08.12.2016г. жалбата на И.Д.Д. против мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж, ведно с преписката по чл.216 от ЗУТ, е изпратена от Началника на РО „НСК” Стара Загора до Началника на РДНСК–ЮИР, за разглеждане и произнасяне по компетентност.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г., издадена от изпълняващия длъжността Началник на РДНСК – Югоизточен район съгласно Заповед № РД-15-066/ 30.06.2016г. на Началника на ДНСК, на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна подадената от И.Д.Д. жалба против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ ХІ-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че в срока по чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ, в който срок Главният архитект на Община Стара Загора е следвало да се произнесе по подаденото от И.Д.Д. и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. за издаване на разрешение за строеж, е издадена Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, в териториалния обхват на която заповед попада и имотът на И.Д. - УПИ Х-6100, кв. 810, в който е предвидено строителството. Решаващият административен орган е приел, че макар главният архитект да е бил длъжен да се произнесе с мотивиран индивидуален административен акт – изричен отказ за издаване на разрешение за строеж, доколкото към момента на изтичане на нормативно установения срок за произнасяне не е съществувала законова възможност за разрешаване на строителството, като краен резултат обжалваният мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ ХІ-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора”, е законосъобразен. Изложени са и съображения, че в представеното от Главния архитект на Община Стара Загора становище във връзка с подадената по реда и на основание чл.216 от ЗУТ жалба от И.Д.Д. против формирания мълчалив отказа за издаване на разрешение за строеж, се съдържат подробни писмени мотиви относно невъзможността да бъде издадено строително разрешение за конкретния имот, поради наличието на наложена строителна забрана за територията, с които мотиви жалбоподателят е запознат.

По делото е представена образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район. Като доказателства са приети и Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора, за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план и Подробния устройствен план за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, както и доказателства относно собствеността на УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора и такива за съгласуването и одобряването на инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.216, ал.6 от ЗУТ, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.216, ал.6 във вр. с ал.2 от ЗУТ – Началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол” Бургас, РДНСК – ЮИР, оправомощен със Заповед № РД-15-066 от 30.06.3016г. на Началника на ДНСК да съвместява и изпълнява задълженията на Началник на РДНСК – Югоизточен район.

Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за упражнената компетентност, както и приетите за установени факти и обстоятелства, които решаващият орган е преценил и определил като релевантни за произнасянето по жалбата на И.Д.Д. против оспорения мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.216, ал.6 от ЗУТ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за произнасяне на Началника на РДНСК – Югоизточен район с мотивирана заповед.

В хода на проведената административна процедура по чл.216 от ЗУТ не са допуснати процесуални нарушения, които да релевират незаконосъобразност на крайния административен акт, с който тази процедура приключва. С оглед на което съдът приема, че по отношение на оспорената в настоящото производство заповед не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед в случая следва да обхване преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за законосъобразност на отказа на Главния архитект на Община Стара Загора да издаде разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че административното производство е било образувано по Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г., подадено до Главния архитект на Община Стара Загора, с което заявление въз основа на съгласуван и одобрен на 28.10.2016г. от Главния архитект на Община Стара Загора инвестиционен проект, И.Д.Д. и „Труд-97”ООД са направили искане за издаване на разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, за обект: „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, строеж V категория със ЗП 158.56кв.м и РЗП 665.46кв.м. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. В чл.148, ал.4 от ЗУТ е регламентирано, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, като се допуска разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл.142, ал.2. Предвидено е и че разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението, като когато има одобрен инвестиционен проект разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че в конкретния случай и с оглед наличието на одобрен инвестиционен проектът, срокът за произнасяне на Главния архитект на Община Стара Загора по подаденото И.Д. и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. с искане за издаване на разрешение за строеж, е 7-дневен, считано от постъпването на заявлението /чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ/. Непроизнасянето на административния орган в определения от закона срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта, съгласно чл.58, ал.1 от АПК. Не е спорно по делото, че по подаденото от жалбоподателя и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. липсва произнасяне на Главния архитект на Община Стара Загора в законово регламентирания 7 дневен срок /в случая изтичащ на 04.11.2016г./, което релевира наличието на формиран на 05.11.2016г. мълчалив отказ на административния орган за издаване на разрешение за строеж за строителството на обект: „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. Несъмнено отказът /вкл. и мълчаливият/ за издаване на разрешение за строеж, по аргумент от чл.149, ал.3 и чл.216, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ, подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на РДНСК. Ето защо като е приел въз основа извършената проверка по чл.216, ал.5 от ЗУТ, че по подаденото от възложителите – И.Д. и „Труд-97”ООД на 28.10.2016г. заявление е налице формиран мълчалив отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж и съответно че жалбата против мълчаливия отказ, като подадена от легитимирано по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ лице с правен интерес, в законово предвидения срок и срещу подлежащ на обжалване по административен ред акт, е процесуално допустима, Началникът на РДНСК - ЮИР е формирал правилни и законосъобразни правни изводи.

Всъщност спорните по делото въпроси са два: 1. дали от изискването по чл.149, ал.1 от ЗУТ отказът да се издаде разрешение за строеж да е мотивиран, следва извода, че мълчаливият отказ за издаване на разрешение за строеж е винаги незаконосъобразен и съответно че при всички случаи подлежи на отмяна при обжалването му в производство по реда и на основание чл.216 от ЗУТ и 2. дали във връзка с произнасянето по подаденото Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. е относима възприетата от решаващия административен орган пречка за издаване на исканото разрешение за строеж, а именно наличието на наложена със Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник кмета на Община Стара строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, включваща в териториалния си обхват и имота на жалбоподателя.

По своята правна същност мълчаливият отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт, който по силата на законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК е напълно приравнен към изричния отказ за издаване на акт със съответното съдържание. Като индивидуален административен акт мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред, като преценката за законосъобразност се извършва единствено от гл. т на съответствието му с материалния закон и съобразяването му с целта на закона. В общия случай, съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт, съдът се произнася по неговата законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния орган да не уважи искането. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 5 от ППВС № 4/22.09.1976г, по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на ВС, което не е загубило правното си действие.

Контролът, осъществяван от Началника на РДНСК спрямо разрешенията за строеж и отказите за тяхното издаване, е предмет на специална правна уредба, като по аргумент от чл.216, ал.3 и чл.149, ал.3 от ЗУТ, този контрол е само по законосъобразност. От регламентираните контролни правомощия по чл.216, ал.6 от ЗУТ на решаващия административен орган - да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт, без предвидена възможност да решава въпроса по същество, следва извода, че осъществяваният от Началника на РДНСК контрол в хипотезата на мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж, не включва произнасяне дали се следва постановяване на разрешителен административен акт по заявеното искане. Но това не означава, че при произнасянето за материалната законосъобразност на оспорен мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж, Началникът на РДНСК не следва да извършва преценка досежно наличието на обстоятелства, съставляващи абсолютни пречки за издаването на исканото разрешение за строеж.

Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че мълчалив отказ по подадено заявление за издаване на разрешение за строеж, е недопустим, поради което само на това основание и във всички случаи този отказ подлежи на отмяна. Действително по отношение на отказите за издаване на разрешение за строеж разпоредбата на чл.149, ал.1 изр. последно от ЗУТ регламентира изискване отказът да се прави само по законосъобразност и да се посочват конкретните мотиви за това. Изискването за изрична мотивировка на отказите за издаване на разрешение за строеж, каквото е и всъщност общото изискване за излагане на мотиви /фактически и правни основания/ към всеки един административен акт, е една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите, страни в административното производството или адресати на акта. Становището, застъпено от теорията и изразено в редица съдебни актове, че отказът за издаване на разрешение за строеж следва да е всякога мотивиран, поради което и неизлагането на мотиви го прави незаконосъобразен, изхожда от една страна от законовата разпоредба, отдаваща значение на мотивите от гледна точка да се гарантира на заинтересованите лица възможност да организират и реализират пълноценно защитата си, а от друга - от естеството на акта, предмет на отказа. Разрешението за строеж е конститутивен административен акт, издаването на който е единствено в правомощията на главния архитект на общината, който орган следва да установи налице ли са законовите предпоставки и съотв. липсват ли нормативно установените пречки за издаването на разрешителния административен акт. Но нормативно регламентираното изискване по чл.149, ал.1 изр. последно от ЗУТ за посочване на конкретни мотиви при отказ да бъде издадено разрешение за строеж, само по себе си не може да обоснове извод, че законодателят изрично е изключил възможността за мълчалив отказ по подадено заявление за издаване на разрешение за строеж, която недопустимост да обуславя всякога неговата незаконосъобразност. Да се приеме противното и доколкото изискването за мотивировка по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е общо за всички индивидуални административни актове, би означавало при всички случаи на мълчаливи откази за издаване на индивидуални административни актове същите да бъдат отменяни само по съображение за липса на изрично, обективирано в писмена форма и мотивирано волеизявление, без възможност да бъде извършвана преценка за тяхната законосъобразност от гл. т на съответствието им с материалния закон и съобразяването им с целта на закона. А както вече беше посочено съгласно трайната практика на ВАС, при произнасянето по жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт се преценява именно наличието на фактическите и правните предпоставки, обуславящи съществуването на претендираното право. В този смисъл липсата на обективирана преценка по искането за издаване на разрешение за строеж и формираният мълчалив отказ за издаване на строителното разрешение без посочване на конкретни мотиви за това, не би било основание за отмяна на този отказ, ако в хода на производството са установени правоизключващи обстоятелства, съставляващи нормативно регламентирани пречки за издаването на разрешителния административен акт, респ. ако се установи липсата на обуславящи издаването акта факти.

Както беше посочено, липсата на волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт. По силата на законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК мълчаливият отказ е напълно приравнен откъм съдържание на правните последици на изричния отказ за издаване на акт със съответното съдържание. Съдебната практика приема за допустимо издаването на акта и излагането на мотиви към него, да не съвпадат по време. Няма пречка мотивите да бъдат изложени както преди издаването на акта, в друг приложен по преписката документ, при условие на несъмненост че органът, компетентен да издаде акта, е изхождал от тези съображения при неговото издаване. Няма пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива /ТР №16/1975г/. Мотивирането в подобни случаи /когато следва по време издаването на акта/ следва да осигурява гаранции за пълноценно реализиране правото на защита на заинтересованите лица, от една страна, и възможност за реализиране контрола за законосъобразност върху този акт, от друга. В конкретния случай мотиви за формирания мълчалив отказа за издаване на разрешение за строеж, Главният архитект на Община Стара Загора е изложил в писмо изх. № 10-11-13597/ 22.11.2016г. /заведено в РО „НСК” Стара Загора с вх.№ СЗ-1231-02-363 от 24.11.2016г./. В писмото е посочено, че в срока за произнасяне по подаденото от И.д.Д. и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г., е постановена Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора, в териториалния обхват на която забрана попада и УПИ Х-6100 от кв. 810, за който имот се иска разрешаване на строителството. Обосновано е, че доколкото по силата на чл.198, ал.4 от ЗУТ строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила устройствени планове за частите на територията, за които се отнася, е налице пречка за издаване на исканото разрешение за строеж. С оглед на горното съдът приема, че мотивите към формирания мълчалив отказа за издаване на разрешение за строеж с оглед непроизнасянето на компетентния орган до 04.11.2016г. по подаденото от жалбоподателя Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г., се явяват изложени допълнително. Становището на Главния архитект на Община Стара Загора, съдържащо писмени мотиви за отказа да се издаде разрешение за строеж за строителство в УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, е изпратено на И.Д.Д., при предоставена възможност за представяне на становище. Допълнителното излагане на мотиви за отказа за издаване на разрешение за строеж от органа, който е следвало да се произнесе по направеното искане за издаване на разрешение за строеж и свеждането им до знанието на заявителя в административното производство, е позволило същият да организира защитата си срещу този отказ. Следователно изводът на Началника на РДНСК – ЮИР, че въпреки непроизнасянето в срок с писмен административен акт по подаденото от И.Д.Д. и „Труд-97”ООД Заявление вх. № 19-21-483 от 28.10.2016г. за издаване на разрешение за строеж, доколкото до издаването на заповедта по чл.216, ал.6 от ЗУТ са последвали писмени мотиви за постановяване на отказ за издаване на разрешение за строеж, не следва по съображения за неспазено изискване по чл.149, ал.1 изр. последно от ЗУТ формираният мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, да бъде отменян на това основание

Следва да бъдат споделени и изводите на решаващия административен орган за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказа на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж, обусловили и негово потвърждаването с оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г., по съображения, че в срока за произнасяне по чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ, е възникнало обстоятелство, представляващо нормативно регламентирана пречка за издаване на разрешителния административен за строителството на „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, оправомощен със Заповед № 10-00-2306 от 31.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и ал. 5 от ЗУТ, във връзка с Решение № 521 по Протокол № 13 от заседание на Общински съвет - Стара Загора, проведено на 29.09.2016г., е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план и Подробния устройствен план за кв. ”Бедечка”, гр. Стара Загора с обхват върху квартали с номера: 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по ПУП - ПРЗ на кв. Бедечка, гр. Стара Загора, одобрен с Решение № 283 от 28.06.2012г. на Общински съвет – Стара Загора, но за не повече от две години. С посоченото като основание за издаването на заповедта Решение № 521/ 29.09.2016г. на Общински съвет – Стара Загора, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА във вр. с чл.125 и чл.134 ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.135, ал.5 от ЗУТ, е възложено на Кмета на Община Стара Загора да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на Общия устройствен план и последваща изработка на Подробен устройствен план в обхват кв./парк „Бедечка” в граници, както са описани в т.2 на Решение № 1069/ 2003г. на ОбС Стара Загора и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. В Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. е обективирано разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК за допускане на предварителното й изпълнение, по съображения за защита на особено важни обществени интереси. Обявление за издадената Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. за налагане на строителна забрана, е обнародвано в ДВ бр.91 от 18.11.2016г.

В чл.198, ал.4 от ЗУТ е предвидено, че строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася. При прилагането на посочената нормативна регламентация следва извода, че наличието на наложена по реда и на основание чл.198, ал.1 от ЗУТ строителна забрана, съставлява пречка за издаването на разрешение за строеж за имотите, включени в териториалния обхват на строителната забрана.

Безспорно в териториалния обхват на наложената със Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник Кмета на Община Стара Загора строителна забрана, е включен и УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка”, поземлен имот с идентификатор 68850.513.6847 по КККР на гр. Стара Загора, собственост на жалбоподателя, за който имот е заявеното искане за издаване на разрешение за строеж. Въз основа на което съдът приема, че заповедта за налагане на строителна забрана съставлява релевантно основание за отказ за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора. Този извод не се променя от обстоятелството, че инициирането административно производство с подаденото Заявление вх. № 19-21-483/ 28.10.2016г. за издаване на разрешение за строеж, е започнало преди издаването и съответно преди да е породила правни последици постановената Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. за налагане на строителна забрана. Несъмнено се установява, че в срока по чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ за произнасянето на Главния архитект на Община Стара Загора, административният акт по чл.198, ал.1 от ЗУТ за налагане на строителна забрана е бил постановен и съответно е породил правно действие с оглед разпореденото на основание чл. 60, ал.1 от АПК предварителното изпълнение на Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. По аргумент от разпоредбата на чл.198, ал.4 от ЗУТ, регламентираща, че строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася, следва извода, че по своята правна същност наложената с административен акт по чл.198, ал.1 от ЗУТ строителна забрана съставлява пречка за извършване както на фактически, така и на правни действия по прилагането на устройствените планове за територията, за която се отнася забраната. Доколкото исканото от жалбоподателя издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, е искане за извършване на правно действие по прилагането на устройствен план за територията на този имот, наличието на наложена по реда и на основание чл.198, ал.1 от ЗУТ строителна забрана, спираща прилагането на ПУП за съответната територия, е юридически факт, релевантен за произнасянето на Главния архитект по заявеното искане, като правоизключващо обстоятелство, съставляващо абсолютна пречка за издаването на искания разрешителен административен акт. Издаването и пораждането на действието на заповедта по чл.198, ал.1 от ЗУТ за налагане на строителна забрана в срока за произнасяне на Главния архитект на общината по чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ, задължава органа да съобрази правните последици по чл.198, ал.4 от ЗУТ на тази забрана, в териториалния обхват на която е включен и имотът на жалбоподателя. С оглед разпореденото предварително изпълнение на Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., актът за налагане на строителна забрана е произвел правно действие от момента на неговото издаване /04.11.2016г./, като спирането на прилагането на ОУП и ПУП в частта им за територията на УПИ Х-6100 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора на основание чл.198, ал.4 от ЗУТ, се явява относима пречка за издаването на исканото от И.Д. и „Труд-97”ООД разрешение за строеж. Ето защо правилно Началникът на РДНСК – Югоизточен район е приел, че издадената и породила правни последици Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, представлява абсолютна пречка за издаване на разрешение за строеж за „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, като съответно на установените в хода на проведеното административно производство по чл.216 от ЗУТ факти и обстоятелства е обоснован извод, че като краен резултат формираният мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж, е законосъобразен.

Предвид изложените съображения оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Д. *** против Заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22.12.2016г., издадена от Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отхвърлена като неоснователна подадената от И.Д. жалба против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда и изместване на канализация” в УПИ Х-6100, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: