Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 313                                                23.11.2017г.                       град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                                        СЪДИЯ: Г. ДИНКОВА

       

при секретар   Албена Ангелова                                                                        

и с участието на прокурора                                                                                                              като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 389 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител  /ЗДСл/.

  

            Образувано е по жалба на Г.С.П.,*** против Заповед № РД-11-250/14.07.2017г издадена от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с която  й е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.

            В жалбата са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна поради несъответствие с изискванията за форма и съдържание, издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че описанието на деянието като неточно изпълнение на заповеди е неясно дадено и вътрешно противоречиво. Счита, че обвинението не сочи на неизпълнение на задължението за пломбиране, произтичащо от заповед № РД-08-73 /03.05.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора и което тя изпълнила, нито на неизпълнение по начина, указан в заповед № РД-675  от 29.09.2008г на министъра на околната среда и водите — посредством поставяне на тел и чрез клещи..  Обвинението, че не е преценила обективното състояние на инсталацията, вкл. възможността прекъснатите тръбни връзки към реакторите да бъдат впоследствие възстановени от оператора, насочва, че  неправилно не е поставила пломби на прекъснатите тръбни връзки. Твърди, че мястото на поставяне на пломбите не е посочено в заповед № РД-08-73 /03.05.2017г  на директора на РИОСВ-Стара Загора, затова неправилно се сочи тази заповед неточно изпълнена. Задълженията й като член на комисия се свързват с технически действия, а не и по определяне мястото където пломби да бъдат поставени. Последното, като въпрос, който следвало да бъде решен от комисията, не позволявал да  бъде ангажирана отговорност на членовете й, вкл.нейната. Твърди още, че като служител,  не й е вменено да преценява риска от възстановяване на работата на инсталацията. Такъв риск твърди, че е налице и след пломбирането, като лицата са задължени да спазват приложените принудителни административни мерки от деня на пломбирането под страх от административно наказание, а не защото обективно е отнета възможността да работят.  Счита, че не носи задължение, нито може да предотврати възможност да се възстановят тръбните връзки, като това изобщо може да стане чрез пломбиране. С оглед на изложеното, счита деянието неправилно квалифицирано.

             По така изложените съображения отправя към съда искане да отмени Заповед № РД-11-250/14.07.2017г издадена от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите — Стара Загора, като незаконосъобразна и да присъди в полза на жалбоподателката направените от нея по делото разноски.

 

            Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото - адв. Нели Косева, заема становище за неоснователност на жалбата. Обратно на поддържаните оплаквания, счита, че заповедта  е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на    процесуалните правила, както и че дисциплинарното обвинение  е надлежно формулирано, извършването му е доказано и че е правилно определено по вид следващото се за него дисциплинарно наказание. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното по административно-правния спор:

 

            Към датата на издаване на оспорената заповед Г.С.П. заема длъжността „Главен експерт КПКЗ” в направление „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, екологична отговорност и доброволни ангажименти”, дирекция „Контрол на околната среда” в Регионална инспекция по околната среда и водите — Стара Загора /Заповед №ЛС-/01.02.2006г л.29, Заповед №рд-11-140/01.06.2015г. за преназначаване, длъжностна характеристика, на л.33  и сл./.

            С оспорената по делото Заповед № РД-11-250/14.07.2017г, Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора е наложил  на  Г.С.П., главен експерт в Направление „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, екологична отговорност и доброволни ангажименти”, отдел „Контрол на околната среда”, Дирекция „Контрол и превантивна дейност” в РИОСВ-Стара Загора, дисциплинарно наказание „порицание”. Заповедта е издадена на основание чл.97 ал.1, вр.с чл.90 ал.1 т.2 и чл. 89 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДСл, както и предвид писмените обяснения по чл.93 ал.1 от ЗДСл на  Г.С.П. с вх.№3869/13.06.2017г.

            От фактическа страна, органът е посочил, че е налице хипотезата на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл „неизпълнение на служебните задължения”, посредством това, че на 05.05.2017г служителя Г.П. не е изпълнила точно задълженията си съгласно заповеди № РД-08-73 / и № РД-08-74, двете издадени на 03.05.2017г, като в качеството си на член на комисия, назначена с цитираната заповед, служителката е следвало да вземе участие в комисия и съгласно т.2 от същата да извърши пломбирането на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствена площадка, находяща се в гр. Ямбол, ул.”Ямболен” № 35, стопанисвана и управлявана от „Континвест” ООД. На 08.06.2017г. във връзка със сигнал за изтичане на хлор, постъпил в оперативен център на РД на ПБЗН — Ямбол, е направена последваща проверка от Г.П., главен експерт в РИОСВ — Стара Загора, с участието на инспектор ЗН в РД ПБЗН — Ямбол и експерт ТД НС –Ямбол на площадката на „Континвест” ООД гр.Ямбол. С констативен протокол № 00389/08.06.2017г е констатирано, че инсталацията в цех Алуминиеви соли се експлоатира, въпреки поставените на 05.05.2017г пломби, които са с ненарушена цялост, а прекъснатите при първоначалното пломбиране тръбни връзки към ректорите са възстановени. Във връзка с гореизложеното, Г.П., като държавен служител не е изпълнила на 05.05.2017г на производствената площадка на „Континвест” гр.Ямбол точно задълженията си по Заповед № РД 08-73/03.05.2017г и Заповед№ РД-08-74/03.05.2017г на директора на РИОСВ Стара Загора, като е извършила пломбирането на инсталацията за алуминиев сулфат без да е преценила обективното състояние на инсталацията, вкл. и възможността прекъснатите връзки към реакторите да бъдат възстановени отново от оператора и инсталацията да бъде пусната в експлоатация въпреки поставените пломби. Сочи се нарушено задължението по чл.21 ал.1 от ЗДСл, която предвижда, че държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, като деянието е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения— дисциплинарно нарушение по  чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл. Органът е посочил, че се е запознал с обясненията на служителя, факта, че представителите на оператора не са оказали съдействие за извършване на пломбирането, както и че някои елементи от инсталацията биха могли да бъдат умишлено демонтирани от него, и предвид тежестта на нарушението, формата на вината,обстоятелствата, при които е извършено, настъпилите последици от него, цялостното поведение на служителя, е посочил, че се следва дисциплинарно наказание „порицание”.

            Дисциплинарното производство срещу Г.П. се сочи образувано с писмо изх.№ РД-02-003869/12.06.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора, с което са й поискани обяснения /л.10/. С писмото Директорът на РИОСВ  уведомява Г.П., отдел „КОС” в инспекцията, че на 08.06.2017г. във връзка с постъпил сигнал за изтичане на хлор от площадката на „Континвест”ООД в гр.Ямбол, същата е  извършила извънредна проверка, отразена в констативен протокол №003869/08.06.2017г, при която  П. констатирала, че инсталацията в цех „Алуминиеви соли” се експлоатира, като поставените пломби във връзка със Заповед №РД-08-73 от 03.05.2017г са с ненарушена цялост. Съгласно протокола, на 08.06.2017г, към 16ч:15мин продължава производството на шарж № 182, реактор№1, партида 22/4. Във връзка с докладна вх.№ 003869/09.06.2017г. и извършената на 08.06.2017г. проверка, сочи се издадена заповед № РД-08-94/09.06.2017г. на директора за извършване на проверка на 09.06.2017г. на площадката на „Континвест”ООД в гр.Ямбол за осъществяване на контрол по изпълнение на заповед № РД-08-73/03.05.2017г за налагане на ПАМ на инсталацията за производство на твърд и течен алуминиев сулфат. Отправена е в тази връзка и на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл покана до П. в 3 дневен срок да даде писмени обяснения относно изпълнението на задълженията си по прилагането на Заповед№ РД-08-73/03.05.2017г, Заповед № РД-675/29.09.2008 г на министъра на околната среда и водите.

            По делото се установява, че със Заповед № РД-08-73 /03.05.2017г, Директорът на РИОСВ – Стара Загора, на основание чл.160, вр.с чл.158 т.3 и 4, чл.159 и чл.117 от Закона за опазване на околната среда, е разпоредил спиране на експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствена площадка, в гр.Ямбол, ул.”Ямболен”№ 35, стопанисвана и управлявана от „Континвест  ООД, чрез пломбиране на инсталацията по съображения, че за експлоатацията й се следва, а не е издадено комплексно разрешително съгласно чл.117 от ЗООС   /л.15 по делото/.

            Със Заповед № РД-08-74 /03.05.2017г —л.16, Директорът на РИОСВ – Стара Загора на основание чл.7 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите и Заповед № РД-675 от 29.09.2008г на Министъра на околната среда и водите, е определил Комисия в състав следните длъжностни лица: председател началник отдел КОС- Диана Вълканова и двама членове, вкл. Г.П., главен експерт отдел КОС и Ивилина Станева, главен юрисконсулт. На комисията е наредено в изпълнение на заповед № РД-08-73 /03.05.2017г на Директора, на 05.05.2017г да присъстват при пломбирането на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена в производствена площадка с посочен адрес в гр.Ямбол и стопанисвана от „Континвест”ООД /пункт 1/, както и Главен експерт Г.П. да извърши пломбирането чрез поставяне на двукомпонентна тел и оловна пломба посредством клещи съгласно т.12 от Заповед № РД-675/29.09.2008 г на министъра на околната среда и водите /пункт 2 от заповедта/.

            Съгласно Заповед № РД-675/29.09.2008г. на Министъра на околната среда и водите (на л.11), наредено е в пункт І спирането на производствената дейност на обекта замърсител на околната среда да става след издаване на мотивирана заповед на посочените органи, със съдействието на областния управител и се осъществява посредством пломбиране и запечатване като за целта се използват клещи за пломбиране, оловна пломба и двукомпонентна тел за пломбиране. На пломбажа на клещите за пломбиране да бъдат изписани посочените в заповедта символи, сочещ МОСВ и обозначение на съответната РИОСВ /пункт ІІ, т.1 – до т.24/.

            По делото не е спорно, че на 05.05.2017г членовете на Комисията, сформирана със Заповед № РД-08-74 /03.05.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора посетили производствената база на „Континвест” ООД в гр.Ямбол, за да бъде осъществено пломбирането съгласно протокол от 05.05.2017г на л. 14 и сл.. Съгласно отразеното в протокола, в изпълнение на заповед№ РД-08-73/03.05.17г, гл.експерт инж.Г.П. извършила пломбиране чрез поставяне на двукомпонентна тел и три бр. оловни пломби посредством клещи съгласно т.12 от Заповед № РД-675/29.09.2008г на министъра на околната среда и водите, на: спирателен кран на реактор за производство на течен алуминиев сулфат и 2 бр.пломби на кранове към филтър преса към инсталацията за производство на твърд и течен алуминиев сулфат  /протокол на л.14/.

            Съгласно Констативен протокол № 003870/09.06.2017г (л.40 и сл), на 08.06.2017г в РИОСВ Стара Загора бил подаден сигнал от РП Ямбол,  че се е задействала системата за известяване от площадката. При извършената на същата дата проверка, било констатирано, че в цех „Алуминиеви соли” се извършва експлоатация на реакторите за производство на твърд алуминиев сулфат, въпреки поставените  пломби и издадената заповед № 73/03.05.2017г на директора на РИОСВ Стара Загора. В изпълнение на заповедта при поставянето на пломбите част от тръбните връзки към реакторите са прекъснати. На 08.06.2017г всички връзки за подаване на течни флуиди са свързани към реакторите. На 09.06.2017г експерти и представители  на РИОСВ Стара Загора и Областна администрация Ямбол, се извършило пломбиране. Вписани са възражения на представителя на оператора в смисъл, че никакви връзки не са прекъсвани и възстановявани, л.42.

            По повод исканите обяснения, с вх.№3869/13.06.2017г Г.С.П. е представила такива /л.93/. В обясненията се твърди, че в изпълнение на т.2 от Заповед № РД-08-74/03.05.2017г служителката извършила пломбиране на посочени конкретно места. Описва поведението на присъствалия  представител на оператора - стоял през цялото време на входната врата и на всеки зададен въпрос относно съоръженията отговарял „оправяйте се”. Признава, че на 05.05.2017г. били прекъснати част от тръбните връзки за подаване на течни флуиди, а на 08.06.2017г. се констатирало възстановяване свързването им към реакторите. На 09.06.2017г. били поставени допълнителни пломби. Счита че е изпълнила задълженията си по заповед № РД-08-74/03.05.2017г.

            По делото се установява още, че е издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство изх.№1210/2017г от 19.07.2017г, постановено по преписка вх.№1210/2017г на РП Ямбол  от  мл.прокурор при Районна прокуратура гр.Ямбол.

            По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаването на оспорената заповед, вътрешно служебни актове, констативни протоколи, постановление на  прокурор при РП Ямбол.

            За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетел на Христина Николова П., заемаща длъжността Директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност” в РИОСВ Ст. Загора и присъствала на проверката, извършена на 09.06.2017г. Същата  сочи, че не е участвала в комисията по привеждане в изпълнение на  заповедта за спиране експлоатацията на инсталацията. Твърди, че спирането се осъществява по принцип с издаването на заповед и фактическо спиране, посредством пломбиране с клещи, оловна пломба и двукомпонентна тел. Членовете на комисията е следвало да определят местата, на които да се поставят пломбите с цел да се спре да работи инсталацията. Твърди, че като председател на назначената впоследствие комисия установили тръбна връзка между крановете, на които били поставени пломби, при ненарушена цялост на последните. Поставени били допълнителни пломби. Тези тръбни връзки, които са и част от системата,  към момента на първата проверка били разкачени, а впоследствие са били свързани. Няма регламент, който да определя точно местата, където да се поставят пломбите. Твърди, че жалбоподателката участвала и при предходни проверки на тази инсталация и познавала системата.

 

            Въз основа на така установената фактическа обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 от АПК съдът намира от правна страна следното:

           

            Оспорването, като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и  контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и  за което този акт се явява неблагоприятен, в законоустановения 14 дневен срок, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Оспорената Заповед № РД-11-250/14.07.2017г е издадена от компетентен административен орган — директорът на РИОСВ Стара Загора. Съгласно чл.92 ал.1от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването с изключение на случаите по чл.6 ал.2 и 3. Директорът на РИОСВ упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители в инспекцията съгласно чл.5 ал.4 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Жалбоподателката е назначена на длъжност по служебно правоотношение със заповед на директора на РИОСВ Стара Загора (л.29). Следователно по силата на визираните правни норми, Директорът на РИОСВ Стара Загора в качеството му на орган по назначаването е и дисциплинарно наказващ орган, компетентен да налага на държавните служители в инспекцията дисциплинарни наказания.

            Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.1 – т.7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено, че заповедта задължително следва да съдържа: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Деянието е квалифицирано по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения. Това налага при описанието му да се посочат служебните задължения и в какво се е изразило неточното им изпълнение. В случая в Заповед № РД-11-250/14.07.2017г, е посочено, че служителката не е изпълнила точно задължения, произтичащи от  Заповед № РД-08-73/03.05.2017г и Заповед№ РД-08-74/03.05.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора, като е извършила на посочени дата и място пломбиране на инсталация за алуминиев сулфат, без да прецени обективното й състояние, вкл.възможността прекъснатите тръбни връзки към реакторите да бъдат възстановени от оператора и инсталацията да бъде пусната в експлоатация. Посочени са възприетите от органа елементи от обективна страна на констатираното деяние, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, с оглед на което оплакванията за нарушение на формата са неоснователни.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила.

 

            Обжалваната заповед обаче е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

            Неизпълнението на служебните задължения съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на  чл.89, ал.2 т.1 от ЗДСл, съответно виновното извършване на такова деяние е по принцип основание за налагане на наказание на държавния служител. Неизпълнението може да има различни проявни форми в зависимост от предмета и характера на дължимото и естеството на неизпълнението. Изпълнението е по принцип точно, когато отговаря напълно на предписаното или съответно вмененото като задължение на служителя. Съответно всяко отклонение - по-малко от изискуемото или несъответно на изискуемото, е лошо /неточно/ изпълнение. В случая се твърди неточно изпълнение като вид неизпълнение, т.е. налице е изпълнение, но то не е точно в качествено отношение. В този смисъл неточно изпълнение е това, което не отговаря на дължимото от гледна точка на поставени  изисквания за качество. Неточното изпълнение по принцип е неизпълнение на изискването държавния служител да изпълнява задълженията си точно, вменено му с чл.21, ал.1 от ЗДСл.   Конкретното твърдение в обжалваната заповед е за неточно изпълнение от служителката Г.П. на задължения, вменени й със Заповед № РД-08-73/03.05.2017г. и Заповед № РД-08-74/03.05.2017г. на директора на РИОСВ Стара Загора, обективно изразено в това, че на 05.05.2017г на производствената площадка на „Континвест” гр.Ямбол  е извършила пломбиране на инсталацията  за алуминиев сулфат без да прецени обективното й състояние, вкл. възможността прекъснатите връзки към реакторите да бъдат възстановени отново от оператора и инсталацията да бъде пусната в експлоатация въпреки поставените пломби. За да е доказано това обвинение, следва да се установи вменено на служителката задължение от такова естество, а именно за преценка къде да постави пломбите и конкретно на мястото, където е следвало, но не извършено пломбиране.

            Жалбоподателката, като служител на РИОСВ – Стара Загора, заемаща длъжност „главен експерт” отдел „КОС”,  е назначена като член на комисия, сформирана със заповед № РД-08-74 /03.05.2017г. на Директора на РИОСВ Стара Загора. На комисията е възложено с т.1 от Заповед № РД-08-74 /03.05.2017г. - в изпълнение на заповед № РД-08-73 /03.05.2017г. на Директора, да присъства при пломбирането на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствена площадка с посочен адрес в гр.Ямбол и стопанисвана от „Континвест” ООД, на датата 05.05.2017г.  Не се твърди неизпълнение на това задължение от членовете на комисията, вкл.П.. С т.2 от същата Заповед на гл.експерт Г.П. е вменено да извърши пломбирането на инсталацията чрез поставяне на двукомпонентна тел и оловна пломба посредством клещи съгласно т.12 от Заповед № РД-675/29.09.2008г. на министъра на околната среда и водите /пункт 2 от  Заповед№ РД-08-74 /03.05.2017г /. В цитираната Заповед № РД-675/29.09.2008г. на министъра на околната среда и водите (на л.11), се сочат средствата, посредством които да се осъществи пломбирането — клещи за пломбиране, оловна пломба и двукомпонентна тел за пломбиране, като се изисква на пломбажа на клещите за пломбиране да бъдат изписани посочените в заповедта символи. Съгласно протокол от 05.05.2017г /на л. 14 и сл/, в изпълнение на заповед № РД-08-73/03.05.17г., гл.експерт инж.Г.П. е извършила пломбиране на въпросната инсталация за производство на алуминиев сулфат в производствената база на „Континвест” ООД в гр.Ямбол чрез поставяне на двукомпонентна тел и три бр. оловни пломби посредством клещи, в съответствие с изискването по т.12 от Заповед № РД-675/29.09.2008г. на Министъра на околната среда и водите. По делото не се спори, че не е била поставена пломба на тръбните връзки, подаващи течни флуиди към реакторите на инсталацията за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, които към  05.05.2017г. са прекъснати. Такова задължение обаче на служителката не е било и възложено. След като на служителката не е вменено  с цитираните две заповеди задължение за преценка, каквато се твърди неправилно извършена, нито е обозначено в Заповед№ РД-08-74 /03.05.2017г на Директора на РИОСВ Стара Загора конкретно място на пломбиране, то не представлява нарушение на служебната дисциплина, вмененото й деяние по неправилна преценка на обективното състояние на инсталацията от гледна точка мястото, на което да бъдат поставени пломбите.

            Съдът намира на следващо място за недоказана субективната страна на деянието. Нарушение на служебната дисциплина е само виновно извършеното деяние /чл.89, ал.1 от ЗДСл/. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарно нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост -небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. Видно от мотивите към Заповед № РД-11-250/14.07.2017г., не се сочи форма на вина. Съдът намира, че този елемент от субективната страна на деянието е изобщо неизследван и не се доказва. Обвинението за неправилна преценка по непоставяне на пломба на прекъснатите тръбни връзки към реакторите на инсталацията, за да е виновно извършено, изисква установяване, че деецът е имал в себе си представи, че следва да постави пломби на тези места. Не се доказва Г.П. да е  имала у себе си представи, че е длъжна да постави пломба на прекъснатите  тръбни връзки, нито за формиране на представи относно евентуални последици от непоставянето им, въпреки които да е предприела поведение.  На служителката не е било изобщо вменено да предполага възможно поведение на адресата на мярката вкл.посредством заобикаляне на поставените пломби чрез каквито се осъществява принудителната административна мярка по спиране на дейността на инсталацията. Не може да се предполага, че деецът  е съзнавал, че непоставянето на пломби на това място води до липса на спиране дейността на инсталацията /т.е.до ефект, обратен на съдържанието на приложената ПАМ/. В оспорения акт се твърди, и е безспорно, че към 05.05.2017г. въпросните тръбни връзки към реакторите са били прекъснати. Това прави логично в съзнанието на служителя, прилагащ мярката да се създадат представи че дейността на инсталацията в частта на тези връзки, е вече спряна.  Обстоятелството, за което дава данни свидетелката Христина Николова П., а именно, че спрямо инсталацията са издавани и други актове и служителката Г.П. познава инсталацията, не е достатъчно, за да се счита доказано виновно  непоставяне от нея на пломби на местата на прекъснатите тръбни връзки. Не се доказва формиране у служителя на представи за възможно бъдещо възстановяване прекъснатите тръбни връзки, нито се е дължало същия да предположи и предотврати  евентуално  бъдещо поведение на лицето, спрямо което е приложена мярката по привеждане на инсталацията във функциониращо състояние. Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението в извършено нарушение на служебната дисциплина не се доказва от събраните доказателства.

Недоказването на обективната и субективна страна на деянието има за последица и неправилност на извода за осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Жалбата се явява основателна, а оспорената Заповед № РД-11-250/14.07.2017г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, следва да бъде отменена, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.   

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК РИОСВ Стара Загора следва да  бъде осъдена да заплати на Г.С.П. сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна такса.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,  

                       

                                                    Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.П., ЕГН**********, Заповед № РД-11-250/14.07.2017г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с която на основание чл.97 ал.1, вр.с чл.90 ал.1 т.2 и чл. 89 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „порицание” на Г.С.П. - главен експерт в Направление „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, екологична отговорност и доброволни ангажименти”, отдел „Контрол на околната среда”, Дирекция „Контрол и превантивна дейност” в РИОСВ-Стара Загора, като незаконосъобразна. 

 

ОСЪЖДА   Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: