Р Е Ш Е Н И Е
№259
09.10.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, на трети октомври две хиляди и седемнадесета
год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдия М. Русев адм. дело №414 по описа на Административен съд Стара Загора за
2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 27, ал.1
от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „ДЗУ”АД, ЕИК833066923, представлявано от Изпълнителния
директор Сашо Съйков и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул.”Никола Петков”№10, срещу акт на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие
на конкурентноспособността на българската икономика" 2007 – 2013 год., с който акт е определена корекция в
размер на 92 563.95 лв., обективирана в писмо с изх.№26-Д-44/28.06.2017
год.. Финансова корекция е определена по договор за бъзвъзмездна финансова
помощ №4МС-02-231/03.08.2012 год. с бенефициент жалбоподателят.
В жалбата са изложени подробни съображения за
материалната незаконосъобразност на оспореният административен акт. Що се
отнася до срока за обжалване на писмото, доколкото в същото не се съдържат
указания относно възможността за обжалване, като срок и пред кого, счита, че е
приложима разпоредбата на чл.140 от АПК. Изложени са съображения, че в
развилата се процедура следва да намерят приложение правилата определени в
разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Бенефициента обаче не е уведомен за откриването на
такава процедура по установяване на нередността и налагането на финансовата
корекция. Допуснато е нарушение на чл.73, ал.2 от закона, тъй като не е дадена
възможност на жалбоподателят да изложи своите възражения и обяснения.
Обжалваният акт не е издаден и в предписаната от закона форма, а именно –
мотивирано решение. От друга страна посоченият като нарушен Регламент 1083/2006
год. е отменен с Регламент №1303/2013 год. Не е посочена и конкретната хипотеза
на „значително изменение” на проекта, която управляващият орган счита, че е
налице. Изложени са също така съображения, че отдаването под наем на
материалните активи и работната сила, не представлява нито „промяна в характера
на собствеността на елемент от инфраструктурата”, нито „прекратяване на
производствена дейност”, доколкото последно предполага окончателност. Неправилно
е определена и финансовата корекция, като при определянето й управляващият
орган не е анализирал естеството и сериозността на допуснатото нарушение на
приложимото право на европейският съюз и българското законодателство и
финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Незаконосъобразно е
определена и основата на която е изчислена финансовата корекция. Направено е
искане за отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки по
делото.
Ответникът Ръководителят на УО към Оперативна програма"развитие на конкурентноспособността на българската
икономика” 2007-2013" към Министерство
на кономиката гр. София чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като недопустима и изцяло неоснователна.
В представените по
делото писмени бележки
излага подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при установяването на нередността и
определянето на корекцията е спазена процедурата по Наредбата за определяне на процедурите
за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от Европейския съюз, приета от Министерски съвет. Актът е издаден
в съответната форма и при изложени подробни мотиви за това, уведомен е
бенефициента за констатираната нередност, като му е дадена възможност за
представяне на възражения. Направено искане за отхвърляне на подадената жалба.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.08.2012 год. е сключен Договор №4МС-02-231 /лист 17-20 от делото/ с Управляващ орган към Министерство
на икономиката и „ДЗУ”АД, представлявано от Изпълнителният директор Иван Стаев
Иванов като бенефициент, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
изпълнението на проект „Устойчиво развитие на ДЗУ АД чрез внедряване и
сертифициране на СУОК съгласно БДС EN ISO 14001:2005 (EMAS), интегрирана към СУК и инвестиционната подкрепа” на обща стойност 429 368.06 лева, от които 321 628.55 лв. безвъзмездна финансова помощ и
107 685.51 лв. собствено финансиране.
С писмо изх.№26-Д-44/22.03.2017 год. /лист 55-56 /, УО на
ОП”РКБИ”, уведомява бенефициента „ДЗУ”АД, чрез Изпълнителният му Директор Иван
Иванов, че е регистриран сигнал за нередност във връзка с изпълненият договор
за безвъзмездна финансова помощ. С писмо
изх.№26-Д-44/31.03.2017 г. /лист 55-56 /, УО на ОП”РКБИ”, е поискал от
бенефициента представянето на:
·
Писмена информация относно
причините, наложили отдаването под наем на придобитото по проекта оборудване на
други дружества; каква е настоящата дейност на „ДЗУ”АД, как биха се изпълнили
основната и спацифичните цели на проекта;
·
Заверени копия на договорите
за отдаване под наем на оборудването, финансирано по проект
4МС-02-231/03.08.2012 год.;
·
Писмена информация относно
числеността на служителите, работещи в „ДЗУ”АД, като опишете каква е била към
момента на подаване на проектното предложение, в края на изпълнение на проекта
и към настоящия момент. В случай на увеличение/намаление на числеността, моля
да обясните причините, на които се дължи;
С писма изх.№65-102/28.03.2017 год. и №65-106/03.04.2017
год. е представена изисканата информация и документи /лист 59-78/. В резултат
на анализ на представените документи, е изготвен доклад от Гинка Тодорова –
Началник отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности” в ГД”Европейски
фондове за конкурентоспособност”, адресиран до Ивелина Пенева – Ръководител на
УО на ОП”РКБИ”, в което е описано подробно установеното, направен е анализ на
всички документи и е изведен извод за наличието на допусната нередност. Въз
основа на това е направено предложение сигнала за нередност да приключи като се
издаде решение на Ръководителя на УО за установяване на нередност с финансово
изражение в размер на 92 563.95 лв., като решението за регистриране на
нередността да се изпрати на бенефициента. С оглед на предложеното е издадено
решение №РД-16-848/16.06.2017 год. на Управляващият орган /лист 87-88/, с което
е приета описаната фактическа обстановка в доклада, установеното представлява
нередност и е разпоредено е същата да се регистрира в Регистъра на
нередностите. Неправомерно изплатената по договора сума да се регистрира като
дълг в Книгата на длъжниците, при невъзстановяване в срок на дължимата сума,
преписката да бъде предадена на НАП за предприемане на действия по реда на
българското законодателство, като нередността да приключи след пълното
възстановяване на сумата. Разпоредено е и препис от решението да се изпрати на
засегната страна „ДЗУ”АД. На 28.06.2017 год. е изпратено писмо с рег. № 26-Д-44
на УО на ОП”РКБИ”, което предмет и на настоящето дело, с което писмо е
определена и финансовата корекция. Същото е получено на 29.06.2017 год., видно
от приложената обратна разписка /лист 89/. На 02.07.2017 год. е изпратено писмо
от „ДЗУ”АД с изх.№65-164, с което е поискано от управляващият орган да
изпратено решение, с което е наложена финансовата санкция, с цел защита на
правата и законните интереси на дружеството чрез оспорването по съответния ред.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Решението е било получено
от страна на жалбоподателят на 29.06.2017 год., а жалбата е депозирана в
деловодството на Министерство на икономиката на 25.07.2017 год. В оспореното
писмо не е посочено дали същото подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого.
С оглед на гореизложеното, съдът приеме, че жалбата е подадена в
срока по чл.140, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на
чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, от надлежна страна, при наличието на правен интерес от
оспорване и е процесуално допустима. В този смисъл, съдът намира за
неоснователно оплакване на ответника, че жалбата е недопустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК.
В оспореното писмо не е посочено правното основание за неговото
издаване, но съдът намира, че се касае за акт с който е определена финансова
корекция за неизпълнение на сключеният договор за предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, т.е. правното му основание за издаване е чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно тази разпоредба актът за установяване по основание и размер
на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Атакуваният
административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл.25,
ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл.30, ал.1, т.2 от УП на
Министерството на икономиката във връзка със Заповед №РД-16-783/17.11.2017 год.
на Министъра на икономиката /лист 90/, вменяващи задължението на ръководителя
Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие"
2007-2013 год. да ръководи и организира дейността на УО на ОП.
Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона
писмена форма - чл.59, ал. 2 от АПК във вр. с чл.73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От
формална страна актът съдържа фактически основания с оглед на изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Като
фактическо основание за издаване на акта е посочено констатиране на нередност при
извършената проверка от служители на Министерство на икономиката. Подробно в
решението на ответника са изложени констатираните факти от процедурата по извършената
проверка, както и конкретните обстоятелства, които са приети като нередности. Тези
констатации не се оспорват от жалбоподателя. С оглед на това предмет на спора
по същество се явява дали тези констатации могат да обосноват извод за наличие
на нередност, съответно дали могат да послужат като основание за налагане на
финансова корекция и съответно дали финансовата корекция е правилно определена
и законосъобразно наложена.
Правната рамка на предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския
социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд по оперативните програми се съдържа в
Регламент (ЕО) №1083/2006 год. на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на
общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1260/1999 год.
Този Регламент е отменен с Регламент № 1303/2013 на Съвета, съгласно чл.154 от
който обаче настоящият регламент не засяга нито продължаването, нито промяната,
включително цялостната или частична отмяна на помощта, одобрена от Комисията
въз основа на Регламент (ЕО) №1083/2006 или на друго законодателство, приложимо
за тази помощ към 31 декември 2013 год. Посоченият регламент или друго
приложимо законодателство следователно продължава да се прилага след 31
декември 2013 год. за тази помощ или за съответните операции до приключването
им. С оглед на това приложими за настоящия договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ са разпоредбите на Регламент 1083/2006 год. В този
смисъл неоснователно е наведеното оплакване в жалбата за неприложимост на
регламента.
Съгласно чл.98, т.2 от Регламент (ЕО) 1083/2006 год.
на Съвета "държавите-членки извършват необходимите финансови корекции във
връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или
оперативните програми. Корекциите, извършени от държава-членка се състоят в
анулирането на всички или на част от публичния принос на оперативната програма.
Държавата-членка взема предвид характера и сериозността на нередностите и
финансовата загуба за фондовете." Видно от посочената разпоредба,
извършването на финансови корекции от държавите-членки съгласно Регламента е
обусловено от установяването на нередност.
Съгласно чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006 год.,
"нередност" е "всяко нарушение на разпоредба на общностното
право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има
или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския
съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет."
Следователно, за да е налице нередност по смисъла на
Регламента, следва 1) да е извършено нарушение на разпоредба на Общностното
право и 2) то да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета
на Европейския съюз чрез начисляване на неоправдан разход в бюджета на Съюза. В
тежест на административния орган е да докаже, че за налагане на финансовите
корекции въз основа на констатирана нередност са били налице предпоставките по
чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006 год., а именно, че от страна на бенефициера е
извършено нарушение на разпоредба на Общностното право, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на
неоправдан разход.
Установената по делото
фактическа обстановка не доказва наличието на нередност по смисъла на Регламента
и ЗУСЕСИФ. Като нарушена е посочена нормата на чл.57, ал.1 от Регламент 1083/2006 год.,
която изисква от държавата-членка да гарантира, че операция, включваща
инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, запазва приноса от
фондовете само ако в срок от пет години след нейното приключване тя не претърпи
значително изменение, което произтича от характера на собствеността на елемент
от инфраструктурата или от прекратяването на производствена дейност, и което
засяга характера или условията на изпълнение на операцията или породи за дадено
предприятие или публична организация недължими предимства. С посочената норма
от Регламент 1083/2006 год. е въведено изискване за дълготрайност на
операциите, изразяваща се в липса на значително изменение на съответната
инвестиция. Съответно на текста и разума на закона би било да се приеме, че не
всяка неточност или пропуск е от естество да застраши устойчивостта на
операциите, а само тези, които водят до нейното значително изменение.
Обстоятелството дали съответните неточности, пропуски и несъвършенства на
изпълнението води до значително изменение на операцията е въпрос на конкретна
преценка. Тази разпоредба обаче не е посочена като нарушена при констатирането
на нередността, а като такова се сочи договорното задължение в срока за
устойчивост проектът да не претърпи значителни изменения /абзац пети от стр.
пета на оспореното писмо, изречение първо/. Дори и да приемем, че това е
нарушената разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че същата не е
приложима в настоящия случай. За да е налице нередност е необходимо да имаме значително
изменение, което произтича от характера на собствеността на елемент от
инфраструктурата или от прекратяването на производствена дейност, и което
засяга характера или условията на изпълнение на операцията или породи за дадено
предприятие или публична организация недължими предимства. В конкретния случай
с отдаването под наем на материалните активи от страна на жалбоподателя не се
променя характера на собствеността, същите продължават да са собственост на
„ДЗУ”АД. Не е налице и прекратяване на производствената дейност – налице е
продължаване на производството, макар и от друг стопански субект, който е
свързано лице с „ДЗУ”АД. Предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ е
„внедряването и сертифицирането на СУОК съгласно
БДС EN ISO 14001:2005
(EMAS),
интегрирана към СУК и инвестиционната подкрепа”. Доколкото тази наличието на и към настоящия момент на СУОК и
сертификат за БДС EN ISO 14001:2005
в „ДЗУ”АД, съдът намира, че не е налице пълно загубване на предмета на
договора. Въведената система за управление на околната среда е налична и към
настоящия момент в предприятието на жалбоподателят /лист 73 -78/. В този ход на
мисли, доколкото нямаме прехвърляне на собствеността на инвестицията, придобита
вследствие на изпълнения договор за безвъзмездна финансова помощ и внедрената и
сертифицирана СУОК съгласно БДС EN ISO 14001:2005 (EMAS), интегрирана към СУК е все още налична, настоящия
съдебен състав, намира, че дори и да е налице някаква нередност по смисъла на
Регламента, то същата е несъществена.
В конкретния
случай, не е посочено правното основание за издаването на индивидуалният
административен акт. Несъмнено това е чл.73 от ЗУСЕСИФ, но същият е следвало да
намери отражение в оспореното писмо, с цел гарантиране правото на защита на
бенефициента по ДБФП от една страна и от друга – с цел настоящият съдебен
контрол на издаденото писмо. Недопустимо е правното основание за издаването на
който е да е било административен акт да се извежда по тълкувателен път от съда.
Същият единствено и само преценя правилното приложение на материалния закон,
т.е. задължен е да извърши контрол дали установените в хода на съдебното
производство факти и обстоятелства се субсумират под посоченото в оспореният
акт правна норма. Нещо повече, в конкретния случай е следвало да намери
отражение и правното основание за определяне на размера на финансовата санкция –
задължително е следвало да се посочи и съответната норма от Методологията за
определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при
възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти,
съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за
рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните
потоци /МОФК/. Чл.2, ал.1, т.2 предвижда, че методологията се прилага при
констатиране на нарушения при възлагане на обществени поръчки по реда на Закона
за обществените поръчки по проекти, съфинансирани със средства от Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и т.н.
МОФК е приета с ПМС №134/2010 год. Съгласно §1, ал. 1 от ПМС №134/2010 год.
методологията се прилага за договори за безвъзмездна помощ, сключени след
влизането в сила на постановлението, както е и в конкретния случай - ДПБФП от 03.08.2012
год. /л. 17/. В чл.13 вр. чл.11 от МОФК е уредена процедурата по налагане и
извършване на финансови корекции. В пар. единствен от ДР на МОФК се съдържат
легалните дефиниции на "извършване" и "налагане" на ФК.
Конкретно посочване на разпоредба от методологията
липсва, поради което в тази му част е невъзможно и осъществяването на съдебен контрол.
Подробното описание на реда за определяне на финансовата корекция не
съответства на нито един от способите посочени в наредбата. Нещо повече
конкретната нередност не може да бъде подведена под нито една от хипотезите на
посочените в приложение към чл.6, ал.1 от методологията, основни категории
нарушения и съответният процентен показател на финансовите корекции.
Законодателят е регламентирал специални правила за
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.
Съгласно чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на
финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция. Такъв срок в настоящият случай не е осигурен на
бенефициента, който след получаване на оспореното писмо изх. №26-Д-44/28.06.2017
год. е депозирал искане, с което е
заявил искане за връчване на административен акт (заповед/решение), с който е
наложена финансовата корекция, входирани в деловодството на МОСВ на 12.07.2017
год.. Такъв не е представен, поради което е и депозирана жалбата по която е
образувано настоящето съдебно производство. Това мотивира съдът да приеме, че е
налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на
оспореното писмо, с което е наложена финансова корекция. Безспорно е, че след
извършената проверка на място, бенефициента е уведомен за констатираната
нередност, по който повод са му изискани и съответните документи и разяснения.
Това обаче не може да се приравни на изискуемата от закона възможност
бенефициента да изложи своите възражения и аргументи по смисъла на чл.73, ал.2
от ЗУСЕСИФ. Това е така, тъй като в писмото, с което са изискани документите и
разясненията, липсва ясно формирана воля относно основанието и размера на
санкцията. Тази воля за определянето на размера на санкцията се съдържа едва в
оспореното писмо в настоящето производство, макар и да не е посочено
основанието за налагането й. Неспазването на строго формалната процедура,
предвидена в закона, цели гарантирането на правото на защита на всеки един
бенефициент, който след като представи своите възражения, същите следва да
бъдат обсъдени и в решението с което са налага финансовата корекция. Съдът не
приема изразено становище в писмените бележки от страна на ответника по делото,
че са спазени процесуалните правила, предвидени в Наредбата
за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, приета от
Министерски съвет. Същата предвижда реда за регистрирането на нередностите, но
не регламентира правила относно определянето на размера на санкцията. Нещо
повече, Наредбата е приета през 2010 год., а от 01.01.2016 год. действа Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
в чието изпълнение е издадена и МОФК. Наличието на законова уредена процедура
по установяването на нередност и определяне на съответните финансови корекции е
с приоритет пред подзаконовата такава, уредена с Наредбата.
Не на последно място съдът намира, че неправилно е
определена и базата въз основа на която е определен размера на финансовата
корекция. Видно от представеното от жалбоподателят писмо от 20.11.2013 год.
/лист 129 от делото/, неоспорено от ответника, верифицираната сума по договора
е в размер на 429 368.06 лв., от които 321 682.55 лв. безвъзмездна
финансова помощ и 107 685.51 лв. собствено съфинансиране. В този смисъл
посочената в оспореното писмо база на която се определя финансовата корекция
/292 276.45 лв./ не кореспондира с нито една от горепосочените суми от една
страна, а от друга – в писмото не се съдържат мотиви от които да е видно как е
определена тази база.
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на
Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на
някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският
законодател е приел, че всяко от посочените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ основания
води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право,
свързано с неговото прилагането, и има или би имало като последица нанасянето
на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход
в общия бюджет. Първото, което органът трябва да докаже досежно този елемент на
фактическия състав на нередността е нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, което е свързано с неговото прилагане защото негова
е доказателствената тежест с оглед на чл.170, ал.1 от АПК, за да се приеме за
законосъобразен акта му по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. С приемането на Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове Министерският съвет е определил основните
категории нарушения, за които се налагат финансови корекции - чл. 6, ал. 1 и
приложението към него.
Съгласно
чл.1, §1 на Регламент (ЕО, Е.) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 год.
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент №
2988/95/, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейските
общности, с настоящото /регламента/ се приемат общи правила, отнасящи се до
единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите
по отношение на правото на Общността. Съгласно чл.1, §2 от същия регламент,
"нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на
Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор,
което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на
Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването
или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират
направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан
разход.
Регламент №
2988/95 е базов по своя характер, доколкото определя общи правила за
санкционирането от страна на държавата на случаите на допуснати нередности от
страна на икономическите оператори. Конкретното възстановяване на неправилно
използваните средства следва да се извърши въз основа на други разпоредби и
това са секторните такива - в частност Регламент 1083/2006 год. и Регламент
1303/2013 год. И трите регламента са част от една и съща система, гарантираща
доброто управление на средствата на Съюза /така в т. 32-34 от Решение на С. по
съединени дела С-260/2014 г. и С-261/2014 г./. Съгласно чл. 98 от Регламент
1083/2006 год. държавите-членки носят отговорност на първо място да разследват
нередностите, да действат при доказателства за голяма промяна, която засяга
естеството на условията за изпълнението или контрола на операциите или
оперативните програми, както и да извършват необходимите финансови корекции.
Държавата-членка извършва необходимите финансови корекции във връзка с отделни
или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми.
Корекциите, извършени от държава-членка, се състоят в анулирането на всички или
на част от публичния принос за оперативната програма. Държавата-членка взема
предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за
фондовете. Съгласно определението, дадено в чл. 2, т. 3 от Регламент 1083/2006
г., под "операция" следва да се разбира проект или група проекти,
избрани от органа за управление на съответната оперативна програма или под
негова отговорност съгласно критериите, установени от мониторинговия комитет и
осъществени от един или повече бенефициери, с оглед осъществяването на целите
на приоритетната ос, към която се отнася.
Съгласно чл.2,
т. 7 от същия Регламент под "нередност" се разбира всяко нарушение на
разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на
стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на
общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Съгласно чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 год. на ЕП и на Съвета от
17.12.2013 год. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд
за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета "нередност" означава всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. С Регламент 1303/2013 год. е отменен
Регламент 1083/2006 год. Същевременно съгласно чл.152 от Регламент № 1303/2013
год. същият не засяга нито продължаването, нито промяната, включително
цялостната или частична отмяна на помощта, одобрена от Комисията въз основа на
Регламент (ЕО) № 1083/2006 год. или на друго законодателство, приложимо за тази
помощ към 31 декември 2013 год. Посоченият регламент или друго приложимо
законодателство следователно продължава да се прилага след 31 декември 2013 год.
за тази помощ или за съответните операции до приключването им. С оглед на това
приложими за настоящия договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
са разпоредбите на Регламент 1083/2006 год. В този смисъл е неоснователно
наведеното в жалбата оплакване за неприложимост на Регламент №1083/2006 год.
На последно
място ответникът изцяло е игнорирал разпоредбата на чл. 10 от Методологията (в
относимата редакция), съгласно която за нередности, които имат по-скоро
формален характер и не водят до финансови загуби, могат да не бъдат налагани
финансови корекции. Административният орган изобщо не е обсъдил дали
констатираните в случая нарушения, след приключването на изпълнението на
договора, не обусловят приложението на цитираната правна норма. Такава преценка
е била дължима, доколкото е могла да доведе до друго решение и друг правен
резултат.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски по делото, като от страна на ответника е направено възражение и за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е
представил списък на разноските, към който са приложени договор за правна защита и
съдействие №754976 от 20.07.2017 год., който е сключен за оказване на процесуално
представителство, като е посочен административният акт, по което оспорване е
процесуалното представителство. Представено е и платежно нареждане от 24.07.2017 год. за заплащане
на договорената сума от 3 700.00 лв. за процесуалното представителство
на един адвокат. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
направеното плащане е дължимо за настоящото производство. От друга страна, с
оглед направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника по делото, съдът намира същото за неоснователно.
Имайки предвид материалния интерес на делото /92 563.95 лв. – размера на
финансовата корекция по оспореното писмо/, както и разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.4 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, сложността на делото
и осъщественото процесуално представителство, съдът намира, че следва да
признае направените разноски в размер на 3 700.00 /три хиляди и
седемстотин/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер
на 925.64 /деветстотин двадесет и пет лева и 64 ст./ лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, Административният съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ДЗУ”АД,
представлявано от Изпълнителния директор Сашо Съйков акт на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на
конкурентноспособността на българската икономика" 2007 – 2013 г.,
обективиран в писмо с изх. №26-Д-44/28.06.2017 г.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката, гр. София да заплати на ДЗУ”АД, ЕИК833066923, представлявано от Изпълнителния
директор Сашо Съйков и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул.”Никола Петков”№10, сумата от 4 625.64 лв., представляващи направени разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: