Р Е Ш Е Н И Е

№383 09.01.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На деветнадесети декември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №506 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с 104 ал.1 от Закона за държавния служител, образувано по исковата молба на И.В.В. *** Загора, представляван от адвокат К., против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас за изплащане на обезщетение в размер на 5970лв за периода от 19.05.2015г. до 19.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че фактическия състав на чл.104 ал.1 от ЗДСл е изпълнен по отношение на ищеца, тъй като със Заповед №ЧР-225/19.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИАРА е прекратено служебното му правоотношение с ответника, считано от 20.05.2015г. Заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена по негова жалба като незаконосъобразна, с влязло в сила на 31.07.2017г. Решение №26/19.02.2016г., постановено по адм.д.№195/2015г. по описа на АС Стара Загора, оставено в сила с Решение №10087/31.07.2017г., постановено по адм.д.№4815/2016г. по описа на ВАС.

След отмяна на уволнението му, ищеца на 04.09.2017г. е заявил писмено, че не желае да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като е поискал да му бъдат изплатени и дължимите обезщетения. В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че лихвата за забава върху сумата на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл е дължима от датата на поканата -04.09.2017г., съгласно чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД, а в петитума изрично е направено искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Към исковата молба е представена Заповед №-ЧР 159/11.09.2017г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която считано от 15.08.2017г. е прекратено служебното правоотношение на И.В.В. на длъжност Главен инспектор с ранг V младши, поради неявяване на служителя да заеме предишната длъжност в срока по чл.122 ал.1 от ЗДСл. Представено е Заявление от до ИАРА гр. Бургас без дата и входящ номер, в което ищеца е поискал прекратяване на служебното му правоотношение считано от 15.08.2017г., изплащане на обезщетение в размер на 6000лв., представляващо сбор от шест брутни възнаграждения, всяко в размер на 1000лв., колкото е последното получено брутно възнаграждение. Приложено е уведомително писмо с изх. №9400-15169/1/ от 13.09.2017г., с което Изпълнителния директор уведомява г-н В., че във връзка със заявлението му от 04.09.2017г. е постановена заповед за прекратяване на служебното му правоотношение и му се изпраща служебната книжка.

Ответника Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури представя писмен отговор в срок, с който не оспорва размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, а именно основното възнаграждение, начислено и изплатено на ищеца за месец май 2015г е в размер на 1000лв, съгласно представените Заповед №БР30/27.01.2015г. за възстановяване на ищеца на длъжността Главен инспектор, което правоотношение е прекратено с отменената като незаконосъобразна Заповед № ЧР-225/19.05.2015г., и фиш за месец април и месец май 2015г., приложени на стр. 20,21 по делото. В тази връзка възразява против необходимостта от извършване на съдебно-счетоводна експертиза, посредством която да се установи размера на основната заплата към датата на уволнението, съответно общия размер на обезщетението. Оспорва се основателността на иска за присъждане на обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл с доводи за неговата недоказаност, тъй като не са представени по делото служебна книжка, трудова книжка, както и данни за регистрация в Агенция по заетостта, от които да е видно, че ищеца е регистриран като безработен в исковия период. От съда се иска да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен. В писмена защита, представени преди първото и единствено по делото заседание е направено възражение за прихващане на сумата в размер на 1000лв., изплатена на основание чл.106 ал.4 от ЗДСл, за превода на която сума по банков път свидетелства фиша за нареден превод по банков път от месец май 2015г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото.

Възражението за прихващане е оспорено от ищеца с доводи, че същото е преклудирано, като не заявено в срока за писмен отговор, като недоказано и като неоснователно, предвид основанието за плащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск и предлага на съда да бъде уважен.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима и основателна.

Доказан е фактическия състав на чл.104 ал.1 от ЗДСл, предвид влязлото в сила на 31.07.2017г. съдебно решение №26/19.02.2016г., постановено по адм.д.№195/2015г. по описа на АС Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно уволнението на ищеца със Заповед №ЧР-225/19.05.2015г., предвид установеното по делото упражняване на трудова дейност само в периода от 22.06.2015г. до 15.06.2015г., съгласно удостовереното възникване и прекратяване на трудово правоотношение между И.В. и „ЕМ ДЕ ЕЛЕКТРОНИКС” ЕООД, във връзка с което в първото по делото заседание ищеца намали размера на исковата претенция със сумата на изплатеното трудово възнаграждение за този период, а именно от 6000лв. на 5 970лв., както и предвид удостовереното от трудовата и служебна книжка несъществуване на друго трудово или служебно правоотношение в исковия период от датата на незаконното уволнение 20.05.2016г. до 19.11.2015г. В този период ищеца е получил трудово възнаграждение в размер на 30лв. за три работни дни, по трудов договор с продължителност само три дни, във връзка с което е намален размера на претенцията за дължимо по силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение. В тази връзка следва да се каже, че не е задължително държавния служител да се регистрира в Агенция по заетостта като безработен и търсещ работа, тъй като фактическия състав на правото да получи обезщетение се състои от два факта: незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, което е положителен факт и се удостоверява със съответните официални документи за признаване на уволнението за незаконно – съдебно решение, оттегляне на акта за прекратяване на правоотношение, и един отрицателен факт – оставане без работа за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на държавната служба. Несъществуването на отрицателния факт т.е. получаване на трудово възнаграждение или заплата по служебно правоотношение, ползва ответника по иска, поради което същия може да установява съществуването на трудови или служебни правоотношения, като в настоящия случай, ищеца представи всички възможни официални документи, за да удостовери наличието на служебни и/или трудови правоотношения за исковия период – трудова и служебна книжка. Трудовата бе обсъдена по-горе, във връзка с трудовото правоотношение за период от три дни, а служебната книжа удостоверява, че служителя е уволнен на 20.05.2015г., което е признато за незаконно и не се явил на 15.08.2017г. да заеме отново същата длъжност, както и че размера на основната му заплата към датата на неявяване е същия -1000лв.

Възражението за прихващане със сумата на обезщетението по чл.106 ал.4 от ЗДСл е неоснователно. Служебното правоотношение е прекратено с упражняване на правото да се плати обезщетение вместо спазване на срока на предизвестието, като незаконността на уволнението няма за последица отпадане на основанието за неговото плащане. При спазен срок на предизвестие, служителя би получил трудово възнаграждение, независимо дали прекратяването на служебното му правоотношение ще бъде признато за незаконно, или не. Следователно с отмяната на уволнението като незаконно не отпада основанието да се получи трудово възнаграждение за изработен срок на предизвестие, което при неспазване на този срок се замества от плащане на обезщетение в размер на основната заплата на основание чл.106 ал.4 от ЗДСл. В този смисъл е константната практика на ВАС на РБ / виж например, Решение № 178/08.01.2015г, постановено по адм.д.№2567/2014г. на ВАС на РБ/.

На ищеца се дължи претендираната сума в размер на 5970лв. за периода от шест месеца, считано от датата на незаконното уволнение -20.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на признаване на уволнението за незаконно до окончателното плащане на главницата т.е. от 31.07.2017г., по аргумент от т.4 на задължителното за прилагане ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/22.04.2005г., съгласно което началния момент на забавата е датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съответно ответника е в забава от датата на влизане в сила на решение №26/19.02.2016г. за отмяна на Заповед № ЧР-225/19.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИАРА, която е незаконосъобразния административен акт, причинил претендираните и признати от закона имуществени вреди за оставане без трудово възнаграждение за периода на незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. Следователно, отправеното до органа по назначаването искане за изплащане на обезщетение не е факта, който поставя ответника в забава – последния е в забава от датата на отмяна на уволнението. Предвид петутима на исковата молба за присъждане на лихва от датата на предявяване на иска, ответника следва да бъде осъден да заплати законната лихва от 04.10.2017г. до окончателното плащане на главницата.

Минималния размер на адвокатското възнаграждение, според материалния интерес е в размер на 628.50лв., съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното и заплатено възнаграждение на адвоката на ищеца е в размер на 650лв. за процесуално представителство и съдействие, както и по 100лв. разноски за явяване по всяко съдебно заседание, които са заплатени в брой, съгласно представените договори за правна защита и съдействие на стр. 12 и стр. 39 по делото, като общия размер от 750лв. не сочи на прекомерност спрямо минималния от 628.50лв. и няма основание да бъде намален. Държавната такса в размер на 10лв. е недължимо платена и следва да бъде върната на ищеца, поради което и ответника не носи отговорност за нейното плащане.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, на основание чл.74 ал.1 от Закона за държавния служител, да заплати на И.В.В. с ЕГН ********** сумата от 5970лв. /пет хиляди деветстотин и седемдесет/, представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода от 20.05.2015г. до 19.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2017г. до датата на окончателното плащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас да заплати на И.В.В. с ЕГН ********** сумата от 750лв. / седемстотин и шестдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: