Р Е Ш Е Н И Е
№381 09.01.2018г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На деветнадесети декември 2017г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №534 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по
пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.Л.Д.
против Заповед № 17-1228-001128/08.09.2017г., с която Началник група към ОД МВР
Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-268/30.01.2017г.
на Директор ОД на МВР Стара Загора, е наложил принудителна административна
мярка по чл.171 т.2А – прекратяване регистрацията на ППС –Форд Фиеста с рег.
№СТ6114АМ, за срок от шест месеца, считано от 12.45ч. на 08.09.2017г., поради
следното: На 08.09.2017г., около 12.45ч в град Казанлък, по бул. „Княз
Александър Батенберг” до №39, в посока изток, Д. управлява лек автомобил Форд
Фиеста, с рег. № СТ6114АМ, нейна собственост със СУМПС №258873969 с изтекъл
срок на валидност на 09.07.2017г, за което е съставен АУАН
№Д194538/08.09.2017г.
С жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна като издадена от некомпетентен орган, при съществени
нарушения на административно производствените правила, в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с неговата
цел.
Жалбоподателката притежава СУМПС №258873969, което
действително е с изтекъл срок на валидност към датата 08.09.2017г., когато е
спряна за проверка от органите за контрол, но веднага след проверката е подала
искане за подновяване на документа. Майка е на две деца, самотен родител, за
грижата по които и е необходимо превозното средство-обект на принудителната
мярка.
Освен това, видно от мотивите към
оспорената заповед липсва нарушение, за преустановяване на което да е налице
необходимост от прилагане на принудителна административна мярка. Счита, че
налагането на държавната принуда не е задължение, а само възможност, при това
тя съществува само за онези водачи, което не притежават съответното СУМПС, но
не и за онези на които СУМПС е с изтекъл срок за валидност и в последствие са
подали документи за подновяване.
От съда се иска да бъде отменена Заповед №
17-1228-001128/08.09.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара
Загора.
Ответника Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара
Загора не се явява и не изпраща представител. Представя административната
преписка.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите
на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 13.10.2017г,
в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ датата на връчване
-02.10.2017г., и от лице адресат на принудителната административна мярка и
собственик на нейния обект, поради което е допустима. Разгледана по същество се
явява основателна, поради липса на осъществен фактически състав по чл.171 т.2А
от Закона за движение по пътищата.
Страните не спорят и се установява
от доказателствата по делото, че СУМПС № 258873969 е издадено на 09.08.2007г. и
е валидно до 09.07.2017г., като същото удостоверява правоспособност за
категории „В” и „АМ”, към която принадлежи лекия автомобил, управляван от
адресата на мярката, след изтичане на срока му на валидност. На 12.09.2017г.
свидетелството е предадено на контролните служби, поради изтичане на срока му
на валидност, след което е подновено на 04.10.2017г. В справката за нарушител
на стр.30 по делото, от която се установяват цитираните факти, не е удостоверен
юридически факт – загуба на правоспособност, нито липса на придобита
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория „В”.
Съпоставката на установените факти с хипотезите на чл.171 т.2А от ЗДвП сочи на липса на основание за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност не се субсумира под нито един от алтернативно изброените състави на мярката. Нормата на чл.171 т.2А от ЗДвП предписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление. Притежаването на съответното свидетелство означава липса на издаден документ удостоверителен документ за правоспособност, като изтичането на срока му на валидност не води до изгубване на удостоверената правоспособност. Издадените документи за правоспособност подлежат на подмяна, съгласно чл.15 ал.1 т.1 от Наредба №1-157/01.10.2002г., поради което под израза „ не притежава съответно свидетелство” следва да се разбират случаите на изначална липса на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категорията на управляваното, случаите на отнето свидетелство за управление в изпълнение на наложено по съдебен или административен ред наказание – лишаване от право на управление, както и случаите на изземване при загуба на правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки. Притежаването на свидетелство за управление трябва да се тълкува стриктно и ограничително с оглед правната природа на принудителните административни мерки и тяхната цел. На следващо място трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 81 ал.2 т.6 от Закона за българските лични документи, според която използването на нередовни български лични документи представлява състав на административно нарушение. Свидетелството за управление на МПС се използва в два случая – при удостоверяване на самоличност и при удостоверяване на правоспособност да се управлява МПС от категорията на управляваното. Безспорно в съдебната практика е прието, че изтичането срока на валидност на удостоверителния документ за правоспособност да се управлява МПС не води до загуба на придобитото право, а само до липса на валиден документ, поради което и законодателя в Наредба №1-157/01.10.2002г е направил разграничение между подмяна на стария документ с нов и първоначалното му издаване, както и издаването му след неговото отнемане, поради наложено наказание или изгубване на правоспособност. Административна принудителна мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП спрямо водачите, които използват документ за правоспособност с изтекъл срок на валидност е несъразмерна спрямо целта на закона, а именно да се преустанови управлението на МПС от неправоспособни водачи. Шест месеца е прекалено дълъг срок, какъвто е настоящия определен от административния орган, за прилагане на мярката, с оглед възможността и предприетите мерки за подновяване на документа и съществуващата към 08.09.02017г. правоспособност да се управлява моторно превозно средство от категория В. Вероятността лицето, притежаващо свидетелство за управление на МПС да е физически негодно, която се проверява в процедурата по подновяване на документа и която проверка и целта на срока на валидността му, не може да обуслови прилагане на принудителна административна мярка до изясняване на евентуална физическа негодност на лицето.
Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Л.Д. Заповед
№17-1228-001128/08.09.2017г., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД на
МВР Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: