Р Е Ш Е Н И Е

№153 10.05.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осми май 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №536 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.9 вр. с ал.1 и ал.2 вр. с чл. 83 ал.6 от Закона за културното наследство вр. с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на „З.” ООД *** против Становище №33-НН-376/08.06.2017г. на Заместник-министъра на културата, с което на основание чл. 84 ал.8 вр. с чл.80 ал.4 от Закона за културното наследство, заповед №РД09-271/19.05.2017г. на Министъра на културата, становище на Националния институт за недвижимо културно наследство / вх.№7000-888/19.05.2017г/ и образувана преписка в Министерство на културата №33-НН-376/31.05.2017г., не се съгласува ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на земеделските земи в ПИ 011100 по КВС на с. Кабиле, община Тунджа, област Ямбол, тъй като за зоната, в която попада имотът, е определен режим : „Запазва се начинът на ползване на земята. Забранява се промяна на предназначението на земята и ново строителство”.

Оспореното становище на Заместник Министъра на културата, с което не се съгласува ПУП –ПРЗ за ПИ 0111000 по КВС на с. Кабиле, област Ямбол е обосновано със следните фактически и правни мотиви:

Предложения ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на земеделските земи, обхваща поземлен имот №011100 по КВС на село Кабиле. Поземлен имот №011100 е част от охранителната зона на НАР „Кабиле“, като в него е разположена една надгробна могила. С протокол на междуведомствена комисия от 02.11.2011г. за територията на НАР „КАБИЛЕ“ и неговата охранителна зона са определени режимите за опазване, като поземлен имот №011100 по КВС на село Кабиле, попада в охранителна зона „1-ви режим“. Въз основа на факта, че имот №011100 по КВС на село Кабиле попада в охранителна зона „1-ви режим“, съгласно Протокола на междуведомствената комисия, Заместник-министъра на културата отказва да съгласува ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението му с образуване на УПИ І за съхранение, поддръжка и ремонт на селскостопанска техника.

По делото е постъпила пълната административна преписка №33-НН-376/08.06.2017г. под опис, предоставена от Национален институт за недвижимо културно наследство, съдържаща оспореното Становище на Заместник-министъра на културата със същия изходящ номер и дата, становище на НИНКН с изх.№7000-888/30.05.2017г. на НИПК, Решение на КИК от 25.03.1969г., обнародвано в ДВ бр. 24/69г. за обявяване на „Тракийски и античен град Кабиле“, област Ямбол за археологически резерват, Протокол от 02.11.2011г. на междуведомствената комисия, назначена със Заповед №РД 9К-0185/25.10.2011г. на Министъра на културата / която не се съдържа в НИНКН/, утвърден от Министъра на културата и изпратен до съответните институции с писмо №33-00-95/11.03.2013г. на Министерство на културата, ведно с актуализираните граници на АР „КАБИЛЕ“ и на охранителната му зона – графична част на предложението, Протокол №23 от 12.03.2012г. от заседанието на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, с който е предложено на Министъра на културата да издаде акт за прецизиране на режимите / териториален обхват, граници на резервата и охранителната зона с предписания за опазването/ като процедурата по чл. 65 от Закона за културното наследство не е приключила – няма заповед на министъра на културата.

НИНКН предоставя и проекта на ПУП-ПРЗ – предмет на съгласуване и приложен към Заявление по чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗКН вх. №7000-888/19.05.2017г., подадено от жалбоподателя, чрез Директора на НИНКН до Министъра на културата.

Жалбата срещу становището е подадена, чрез административния орган, който я изпраща по компетентност на АС София-град, придружена от становище на Министерство на културата, представлявано от юрисконсулт П., с приложени към него пълномощно от Министъра на културата и два броя справки от публичния регистър на НИНКН. В становището не се поддържат доводите за определена с протокола от 02.11.2011г. на междуведомствената комисия охранителна зона, в чийто обхват попада процесния имот, а вместо това се поддържат доводи, че режимът за опазване на НАР „Кабиле” е регламентиран с Наредба №25 на КК на КАБ за застрояване и опазване на археологическия и архитектурния резерват „Кабиле”, обнародвана в ДВ бр.14/17.02.1981г., а териториалния му обхват е определен с решение на КИК /ДВ. Бр. 24/1969г.

В представената от НИНКН административна преписка, както и в представените от ответния административен орган – Заместник –министъра на културата документи, не се съдържат доказателства за момента на връчване на оспорения административен акт, поради което настоящия състав на АС Стара Загора намира, че жалбата входирана в Министерство на културата на 12.07.2017г. е подадена в преклузивния 14-дневен срок, считано от 30.06.2018г. – деня следващ датата на съобщаване, посочена от жалбоподателя.

С жалбата на „З.“ ООД *** се иска от съда да отмени Становище №33-7171-376/08.06.2017г. на Заместник министъра на културата с доводи за неговата материална незаконосъобразност и по-конкретно поради липсата на окончателен административен акт по чл.65 от ЗКН, с който Министъра на културата утвърждава предложения от междуведомствената комисия териториален обхват на охранителната зона и режими. Новопредложения териториален обхват на охранителната зона не е отразен в ОУП на община Тунджа, нито в КВС, като имота попада в устройствена зона за производство и същевременно не се намира в местностите, обхванати от действащия към настоящия момент териториален обхват на резервата, който не включва местността „Куру дере“. Поддържа се и довод за неравнопоставено третиране на имотите, които са в съседство с територията на резервата, така както е определена в Решение на КИК, обнародвано в ДВ бр. 24/69г., за което се съдържа доказателство в текста на протокола от 02.11.2011г. на междуведомствената комисия – т. 9 от него, именно имот №011008 по КВС на землището на с. Кабиле, чието предназначение е променено с Решение КЗЗ-5 от 20.08.2011г., въпреки попадането му в границите на определената до момента охранителна зона. От съда се иска да отмени отказа за съгласуване на проекта за ПУП-ПРЗ като постановен при липса на фактически и правни основания, както и при липса на необходимост от съгласуване на проекта, предвид не попадането му в границите на НАР „Кабиле“. Изтъква се довод, че по скиците на имота никъде не са отразени ограничения по ЗКН т.е. попадането му в териториалния обхват на резервата и определената зона под наблюдение / охранителна/, която действа към релевантния момент, но по изискване на Кмета на община Тунджа / приложена стр.16 по делото на АССГ/ дружеството е било принудено да подаде заявление за съгласуване по ЗКН на проекта за ПУП –ПРЗ, който се позовава на същия протокол от 12.11.2011г.

Претендират се и разноските по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

Ответника – Заместник-министър на културата, чрез редовно упълномощения си процесуален представител не оспорва факта, че не е приключила процедурата утвърждаване на предложения от междуведомствената комисия териториален обхват, но иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от неблагоприятно засегнатия адресат на оспорения административен акт и в преклузивния срок за неговото оспорване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Установява се, че с писмо от 24.04.2017г. Кмета на община Тунджа е поискал от „З.“ ООД да съгласува по реда на чл. 84 от ЗКН внесения за одобряване проект на ПУП-ПРЗ за поземлен имот №011100 по КВС за землището на село Кабиле като се е позовал на Протокол от 12.11.2011г. на междуведомствената комисия, утвърден от Министъра на културата за прецизиране на режимите- граници и предписания за опазване на АР „Тракийски и античен град Кабиле“ край с. Кабиле, община Тунджа, копие от който е приложил към уведомлението. В изпълнение „З.“ ООД подава заявление по чл.84 ал.1 от ЗКН до Министъра на културата за съгласуване на ПУП –ПРЗ за промяна предназначението на имот ПИ 011100 от землището на с. Кабиле от земеделска земя в УПИ І за „База за съхранение, поддържане и ремонт на селскостопанска техника“. Начина на застрояване на имота ще бъде свободно, ниско и в рамките на предвидените показатели за предимно производствената зона, в която попада според ОУП на община Тунджа.

В становище №7000-888/30.05.2017г. Директора на НИНКН предлага на Заместник министъра на културата да откаже съгласуването по реда на чл.83 и чл.84 от ЗКН на представения ПУП –ПРЗ, тъй като ПИ 011100 по КВС на с. Кабиле, попада в зона с режим „Запазва се начинът на ползване на земята. Забранява се промяна на предназначението и ново строителство“, определени с протокол на междуведомствената комисия от 02.11.2011г. за територията на НАР „КАБИЛЕ“ и неговата охранителна зона, като поземления имот попада в охранителна зона „І-режим“. По тези доводи и на основание протокола на междуведомствената комисия, Заместник-министъра на културата, редовно упълномощен със Заповед №РД09-271/19.05.2017г. на Министъра на културата / стр.70 по делото/ отказва да съгласува проекта за ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на земеделската земя и определянето на имота за застрояване със стопанска сграда.

Първия въпрос, който се поставя по делото е фактически и той е изяснен от приетото заключение на вещото лице- геодезист, изготвено в изпълнение на допусната СТЕ, а именно попада ли имот 0111000 по КВС на село Кабиле в териториалния обхват на охранителна зона с І- режим на опазване, съгласно протокола от 02.11.2011г. на междуведомствената комисия, на който ответния административен орган се позовава. Втория въпрос е правен – приключила ли е процедурата по утвърждаване териториалния обхват на НАР „КАБИЛЕ“ и неговите охранителни зони , така както е установена в чл.64 от Закона за културното наследство.

С протокол от 02.11.2011г., съставен в град Ямбол, междуведомствената комисия по чл.159 от ЗКН констатира, че се налага актуализирането на границите на резервата и определянето на нова охранителна зона. В територията на резервата е необходимо да бъде включено цялото възвишение на Зайчи връх – централния и западен връх, както и северните и южни склонове в границите на държавния горски фонд. Разкритите и проучени археологически обекти в източна, южна и северна посока очертават зона от структури, възникнали с функционирането на древния град, а това налага оформянето на една по-широка от определената до момента охранителна зона, ограничена на юг и изток от трасето на магистрала Тракия, на север от река Азмака. Констатирано е извършването на промяна на предназначението на имот №011008, който попада в границите на определената до момента охранителна зона. В протокола под т.1 букви „а“, „б“ и „в“ са определени нови териториални граници на археологическия резерват и предписания за опазване на неговата територия, под т. 2 буква „а“ е конкретизиран териториалния обхват на охранителна зона с І-режим / виж стр. 123 по делото/, която не допуска промяна на предназначението на земята и строителство. Териториалния обхват на охранителна зона с първи режим и описан в т.2 буква “а“, чрез изброяване на масивите и конкретни имоти от тях, които се изключват или включват. Имота на жалбоподателя е в масив 11 / виж скица №Ф11871/13.03.2015г. на стр.134 и заключението на вещото лице/, чиято територия, без имотите южно от магистрала Тракия, се включва изцяло в териториалния обхват на охранителната зона с първи режим на опазване. Според заключението на вещото лице и приложената към него скица на стр.40 по делото, както и от извадките от КАИС на АГКК за имоти 35028.11.8 и 35028.11.71, имот 35028.11.100 по КК на землището, идентичен с имот 011100 по КВС / ст.22 по делото – първи лист от заключението/ се намира на север от трасето на магистрала Тракия т.е. не е изключен от обхвата на охранителна зона с І-ви режим, определен и предложен за утвърждаване от междуведомствената комисия. Този фактически въпрос влече след себе си правния, който следва както от позоваването на Протокола на междуведомствената комисия, вместо на акт на Министъра на културата, така и от установената от вещо лице липса на отразяване по КВС и в ОУП на определените от същата комисия граници на резервата и охранителните му зони. Видно от копието на ОУП на стр.33 по делото имота на жалбоподателя е даден в лилаво с отразена производствена зона, а територията на резервата е в оранжево, като цитираната от комисията територия на Зайчи връх е оцветена в зелено като територия на горския фонд т.е. предложения от комисията нов териториален обхват, както на резервата, така и на охранителните му зони не е отразен по съответния картен материал – КВС и КК на землището, нито в ОУП на община Тунджа. Процесния имот не попада и в действащия териториален обхват на НАР „Кабиле“ и охранителната му зона, определени в Решение на КИК ДВ бр.24/69г., според което за зона под наблюдение се включва и площта на север, изток и юг от определените граници за резервата – ивица, широка 100м, където има видими културни останки. Според заключението на вещото лице, ПИ -011100 се намира на около 100м северно от автомагистрала „Тракия“ , от изток на пътя за с. Жельо войвода и на 400м южно от входа на Музей „Кабиле“. Музей „Кабила“ е в териториалния обхват на резервата, оцветен в оранжево на копието от ОУП на стр. 33 по делото, като съгласно цитираното Решение на КИК зоната от 100м в южна посока от определените граници на резервата е зона под наблюдение, която е определена като охранителна зона с разпоредбата на чл.1 ал.2 от Наредба №25 за застрояване и опазване на археологическия и архитектурния резерват „Кабиле“, обнародвана в ДВ бр.14 от 1981г., копие от което е приложено по делото за сведение. Следователно довода на ответника, че въпреки неприключилата процедура по чл. 64 от ЗКН е налице основание да се откаже съгласуване не намира основание във фактите по делото от една страна, а от друга ЗКН не предвижда вето върху промяна предназначението на земята до влизане в сила на административните актове, с които се определят териториален обхват на резерватите и техните охранителни зони с режими за опазване. Съгласно §122 от ПЗР към ЗИД на ЗКН / ДВ. Бр. 54 от 2011г/ актовете за обявяване на резерватите по чл.50 ал.3 от ЗКН с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове. Следователно, отказа за съгласуване би бил основателен ако имота попадаше в охранителната зона, съгласно цитираната Наредба №25 за застрояване и опазване на археологическия резерват „Кабиле, или ако Изявлението на Министъра на културата за утвърждаване протокола на междуведомствената комисия, обективирано върху протокола и направено на непосочена дата, представляваше влязъл в сила нов акт, с който се определя нова територия на резервата и охранителната му зона.

Археологическите резервати са културни ценности от категорията „ с национално значение“ съгласно чл. 50 ал.1 т.2 от ЗКН, като статутът им на културни ценности с национално значение се определя със закона и са посочени в списък към него. Извлечение от този списък е представен по делото и е публикуван като приложение към самия закон и видно от т.18 от него, НАР „Кабиле“ е недвижима културна ценност с национално значение– археологически резерват с документ за обявяване - Решение на КИК ДВ бр.24 от 1969г. и с документ за опазване Наредба №25 на КК и КАБ за застрояване и опазване на резерват „ Кабиле“. По аргумент от чл.79 от ЗКН режимът за опазване на НКЦ / понятието включва и резерватите/ се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут – в случая с посочените в приложението към ЗКН административни актове –Решение на КИК и Наредба №25. В тази връзка следва да се каже, че по аргумент от §122 от ПДР към ЗИД ЗКН до приемане на План за опазване и управление по смисъла на чл.81 от ЗКН, който е задължителен за археологическите резервати, приложимия нормативен порядък за опазване и управление на територията на резервата е този, установен от Наредба №25 на КИК и КАБ, а до публикуване в ДВ на Заповед на Министъра на културата по чл.65 ал.2 от ЗКИН, териториалния обхват на резервата в т.ч. и на охранителната му зона е определения в Решението на КИК от 1969г.

Съгласно чл.159 ал.2 от ЗКН режимите за опазване на издирени археологически обекти, какъвто е настоящия случай, се предлагат от междуведомствена комисия и се определят по реда на чл.64 от същия закон. Видно от мотивите, изложени от комисията по чл.159 ал.2 от ЗКН, тъкмо новоиздирени през последните години археологически обекти налагат промяна на териториалния обхват на резервата, в който по законовото определение се включва и охранителната му зона. Следователно и предвид представените доказателства за изпълняване на процедурата до фазата на издаване на заповед по чл.65 ал.2 от Министъра на културата и обнародването й в ДВ, се налага извод, че протокола на междуведомствената комисия, ако и да е утвърден от Министъра на културата, чрез подписано волеизявление „Утвърждавам“, не е публикуван в ДВ като Заповед на компетентния административен орган и съответно не е действащ нормативен акт, който обявява нови територия за част от територията на НАР „Кабиле“. Нещо повече, по аргумент от чл. 66 ал.3 от ЗКН, заповедта на Министъра ще се обнародва едва след като изтекат сроковете за обжалването й, съответно приключат производствата по проверка основателността на жалбите, а доказателства за тази фаза от административното производство липсват. Само за яснота – включването на нови територии в териториалния обхват на НАР Кабиле изисква следване на процедурата по чл.159 ал.2 вр. с чл.64 от ЗК, защото се касае за ново издирени археологически обекти, което се потвърждава от изложените в протокола мотиви на междуведомствената комисия.

Що се отнася до посоченото в оспореното становище съществуване на една надгробна могила в процесния имот, то този факт не е основание да се откаже съгласуване на проекта, а е относим към въпроса за необходимостта от съгласуване на разрешението за строеж, респективно задълженията на възложителя при извършване на строителството, регламентирани от ЗКН, които са извън предметния обхват на настоящото производство.

Въз основа на изложеното, настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.80 ал.4 от ЗКН, тъй като няма действащ режим за опазване на недвижимата културна ценност, предвид местонахождението на имота извън териториалния обхват на НАР „Кабиле“, определена с акта за предоставяне на статут на НКЦ с национално значение. С оглед на този факт не е налице необходимост от съгласуване на процесния ПУП – ПРЗ, а оттук и преписката не следва да се изпраща на Министъра на културата за ново произнасяне по основателността на заявлението.

Молбата за присъждане на разноски, съгласно списък на стр.41 делото е основателна и юридическото лице, представлявано от административния орган следва да бъде осъдено да заплати 50лв. държавна такса, 340лв. възнаграждение за вещо лице / разноски по делото/, както и възнаграждение за един адвокат в размер на 960лв., платени в брой, съгласно разписка на стр. 7 по делото или в общ размер на 1350лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Становище изх. №33-НН-376/08.06.2017г. на Заместник-министъра на културата, постановено по Заявление №7000-888/19.05.2017г. на „З.“ ООД.

ОСЪЖДА Министерството на културата гр. София да заплати на „З.“ ООД ЕИК ********* сумата от 1350лв. / хиляда триста и петдесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: