Р Е Ш Е Н И Е

№ 134 22.05.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 555 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Д.И.Т. ЕГН **********, /поправена на л.26/ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), гр.София за присъждане на сумата общо в размер 12500лв – обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода 27.03.2017г-31.05.2017г при престоя в Арест – Стара Загора поради лоши битови условия в Арест-Стара Загора /липса на естествено осветление, липса санитарен възел и течаща вода в килиите, както и недостатъчно топла вода в банята в ареста/; лишаване престой на открито в Ареста –Стара Загора за същия период; „малтретиране“ от служител на Арест Стара Загора, изразил се в принуждаване на ищеца да прави лицеви опори, клякания и ритник; лишаване от ползване на телефон и връзка с близките на ищеца.

Ищецът твърди, че в периода 27.03.2017г-31.05.2017г при престоя в Арест – Стара Загора бил настанен в килия № 4, където нямало достъп до естествена светлина, изграден санитарен възел, течаща вода. Не му били осигурени условия за лична хигиена. Налагало се задържаните да ползват кофа за физиологичните си нужди. Твърди че бил лишен от достъп до престой на открито-такъв се провеждал в стая, където миришело на птичи изпражнения. Спрямо него служител от ареста упражнявал тормоз, като го принуждавал да прави лицеви опори и да кляка и го заплашвал, че ако не изпълнява това ще бъде пребит. При отказ на Т. последвала закана и ритане от същия служител. Твърди, че не било осигурена възможност да се свърже с близките си. Липсата на възможности за естествено осветление проветрение, наред с липсата на постоянна осигуреност на санитарен възел и течаща вода, липсата на хигиена в килиите водело до извода, че при пребиваването си ищеца бил поставен в условия, неизпълняващи изискванията на чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал-2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗ Счита че на основание чл.2 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде ангажирана отговорността на държавата. Поради изложеното претендира да бъде осъдена ГД „ИН“ да му заплати сумата 12500 лв обезщетение за неимуществени вред от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Арест Стара Загора при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 27.03.2017г-31.05.2017г.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), в писмен отговор по чл.131 ГПК /л.31/ и чрез процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на иска. Твърди,че не са налице вреди, нито незаконосъобразна административна дейност, която да е в причинна връзка с вреди. Признава, че ищецът е бил настанен в Арест Ст.Загора в периода 28.03.2017г – до 31.05.2017г но отрича твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Счита, че условията в Ареста не могат да се характеризират като жестоко и нечовешко отношение.

Твърди, че ако и в конкретното спално помещение да не е имало санитарен възел, задържаните лица са можели да ползват общите санитарни помещения. Сочи обзавеждането в помещенията, условията в ареста от гл.т.осветление, отопление и пр.като съответстващи на законовите изисквания. Осигурявани били условия за къпане и хигиена по график и съгласно т.24 от Заповед № Л-6399/26.07.2010г за вътрешния ред в арестите. Извършвани били дейности по дезинсекция, дезинфекция, дератизация. Твърди наличие помещение за престой на открито, обезопасено и с достъп да свеж въздух, където ищецът бил извеждан по график, освен ако по изключения не се налага отклонение от графика Твърди, че служителите са запознати с етичния кодекс на поведение, спазвани вътрешния ред в арестите, права и задълженията на задържаните под стража лица. Счита, че ако и да се разгледа кумулативния ефект на условията, не е прехвърлен прага на строгост, нито е налице незачитане на човешкото достойнство на ищеца. Насочва към необходимост от прилагане на чл.52 от ЗЗД съобразно преценка въздействието на условията спрямо конкретната личност на ищеца. Иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение че искът е частично основателен. Размерът на претендираното обезщетение сочи твърде голям, като в случай, че съдът прецени че такова са следва във връзка с условията в ареста -да определи обезщетение в справедлив размер, а в останалата част, искът да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Д.И.Т. ЕГН ********** е пребивавал в Арест Ст.Загора в периода 28.03.2017г -31-05.2017г. Задържан е първоначално за 72 часа на основание постановление № 3888/2016г от 28.03.2017г на РП Стара Загора, а впоследствие на основание мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а на 31.05.2017г е приведен от Ареста - в Затвор-Стара Загора /постановление №3888, писмо Р205/2017г от 30.05.2017г на Районна прокуратура Стара Загора, ведно с Определение от 25.05.2017г по НОХД № 1459/2017г на РС Стара Загора /л.35-37, превод в затвора –л.77/.

Арест-гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора, на ул.”Граф Игнатиев”№16, етаж 7, разполага с 16 бр.килии с 49 легла. Задържаните лица спазват седмични графици за разпределение на времето, вкл.за хигиена, храна, престой на открито и почивка. Вътрешния ред е утвърден със Заповед № Л-6399/26.07.2010г на Главния директор на ГД „ИН“. Хигиената в спалните помещения се осигурява от задържаните лица и служители, с препарати, предоставяни от администрацията. Договорени са и възложени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, закупувани са хигиенни и почистващи материали.

В периода 28.03.2017г-27.04.2017г Д. Ив.Т. е настанен в килия №4 с площ 11.28кв.м, капацитет 4 легла, който не е бил надхвърлян – в периода 28.03.-04.04.2017г-с трима задържани, от 05.04.-12.04.2017г с две задържани лица, от 13.04.-19.04.2017г – с 1 задържано лице. В периода 28.04.2017г-31.05.2017г Т. е бил настанен в килия №8 с площ 9.60кв.м, капацитет 4 легла заедно с още едно лице в период 28.04.2017-03.05.2017г и заедно с още 2 лица в периода 04.05.17-31.05.2017г., съгласно справка с Дневник за разпределение на задържаните лица по килии, л.55/.

Всички килии в този арест, вкл. въпросните №4 и №8, са оборудвани с легла, шкаф, маса, табуретка, преносима химическа тоалетна, а леглата – с дюшек, възглавница, одеало. Спално бельо се е давало при желание, като според разписка за получени вещи, Т. е получил възглавница, 2 бр. одеала, 2 чаршафа, сапун. Задържаните, които са настанени в килия без санитарен възел /такива са и двете спални помещения, в които е пребивавал ищеца/ са ползвали за тоалет общите санитарни помещения. В изпълнение на т.20.1. от Заповед на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите , на настанените в Арест Стара Загора лица, вкл.ищеца е осигуряван достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието, при поискване. Възможни са случаи на забавяне да се изпълни желанието на задържания да бъде изведен до санитарните помещения само в онези моменти, когато санитарния възел е зает / разширената справка, изготвена от мл.експерт от Арест-Ст.Загора /л.55-56/. Общото санитарно помещение сочи се състои от 2 бр.санитарни възли, баня с 4 бр душове, 4 бр мивки, 3 бр.бойлера. Осигурявана е възможност за къпане на задържаните лица.

Естествената светлина и въздух в килиите в Арест – Стара Загора се осигурява чрез прозорци размери 60/130см към буферен коридор, който е успореден на килиите и по цялото протежение има малки прозорци, откъдето влизат дневна светлина и въздух и врати с решетки /размери 84см/75см/, долната част на които е плътна, а горната –светла и отворена към арестния коридор. Килиите и коридорите имат и изкуствено осветление. В арест-Стара Загора функционира и аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор във всяка килия. Отоплението на помщенията се осигурява от локално парно и климатици. Спазван е график за миене и почистване помещенията, въведената организация в тази насока.

Представен е седмичен график за разпределение на времето в Арест-Стара Загора, утвърден от Началник сектор „Арести“ при ОС „ИН“ Ст.Загора /л.57/, от който е видно, че престоя на открито фигурира ежедневно, два пъти дневно, наред с това и възможността за провеждане на телефонни разговори. Всички настанени в ареста лица са извеждани за престой на открито, вкл.Т., като същият е бил осигуряван в специално помещение с размери 6.50 м/6.20м, осигуряващо свеж въздух и естествена светлина чрез 2 големи прозореца обезопасени с решетки /т.6 от разширената справка на л.55/. Освен това, в периода на задържане Т. е бил конвоиран 5 пъти за процесуално следствени действия.

Редът за свиждане в Ареста е установения в Заповед Л-4102/06.10.2016г на Главния директор на ГДИН. Налице са в исковия период монтирани в арест Стара Загора телефонни апарата, функциониращи с предлаганите на пазара фонокарти /Булфон и Мобика/, като задържаните лица са получавали фонокарти от близките си или са можели да поискат от командира на отделение да им бъдат закупени. Със запознаването на задържаните лица с установения ред, същите са бивали запознати и с тези възможности. От справка в регистъра, воден в Арест Стара Загора и арестантското досие, се установи, че Т. не е представял молба за провеждане на телефонни разговори, нито е извеждан за провеждане на такива.

В периода на задържането му в Арест – Стара Загора Т. няма регистрирани жалби срещу служители на НОС с твърдения за нарушено негово право.

По делото са приложени и приети писмени доказателства, вкл.актовете, сочещи на данни, обусловили задържането на ищеца привеждането му от арест-Ст.Загора в Затвора-Ст.Загора, медицинска справка на задържания под стража, диагностична оценка, разписка за получени вещи, график за разпределение на времето и дейностите, разширена справка, доказателства за извършвани дейности по поддържане хигиена, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и др.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит като свидетел на лицето И.И.С.. Същият твърди, че познава ищеца от Ареста, където се запознали през 2017г, в началото. Били заедно в ареста, в килия №4, около 1 месец, до 09.05., когато свидетелят напуснал. В килията имало четири легла, били първоначално трима човека, но единия бил «етапен», чакал конвой, стоял само два дни; след това били само двамата с ищеца и след това отново настанили един «етапен» за 24ч. Твърди, че когато първоначално ищеца дошъл имало скарване със старшините, защото не му позволили да се види с приятелката, което ядосало ищеца. Минали 1-2 седмици и един мл.старшина направил проблем, като карал свидетеля и ищеца да правят лицеви опори и да клякат, няколко пъти се случило това. Служителят карал и още едно момче да прави описаното. Един и същи човек ги карал, като това се случвало вечерта. Описва условията в килията-имало малко прозорче, от което влизала много малко светлина. В самата килия нямало санитарен възел и вода, извеждали ги на разходка в една закрита стая за 10-15мин. всеки ден. Само ако има свиждания не ги изкарвали. Твърди, че ищецът попитал командира дали може да се обади на близките си, но не му било разрешено, трябвало да напише някаква молба. Ищецът писал няколко пъти, но не му била осигурена възможност да се обади на близките си. Единствено чрез адвоката му. Описва, че провеждането на телефонни разговори ставало чрез молба и карта. Д. имал карта-фонова карта на БТК, която се купува лично и има определени импулси.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на държавата като елемент от административна по естеството си дейност. Исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на наказанията”, които ръководят и контролират и дейността на Арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ответника има административен характер, доколкото изпълняваните от служителите в сектор „арести” дейности, вкл.по изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража” обхваща и обезпечаване на права на задържаните лица, извън тези, чието упражняване наложената мярка или наказание изключва. Предявеният срещу ГД „ИН“ иск -за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод административна дейност от служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража.   Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. С оглед на гореизложеното, искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 —за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът за вреди се основава на твърдения за поставянето на ищеца при неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно: предмет на исковата претенция на Д.Т. е обезщетяване на неимуществени вреди /страдания, неудобства, унижение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС/, посочени като обща последица от поставянето му при неблагоприятни битови, санитарно-хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, недостатъчни осветление и проветрение, престой на открито, неосигуряване възможност да разговаря с близките си, употреба на физическа сила от страна на служителите в Ареста гр.Стара Загора в периода 27.03.2017-31.05.2017г..

Доказа се, че периода на задържане на Д.Т. *** е 28.03.2017-31.05.2017г. и следва да се разгледат условията в Арест Стара Загора за този период от гл.т.изискванията на чл.3 ал.2 ЗИНС.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение «задържане под стража», каквато е била приложена на ищеца. Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Администрацията на ответника е била обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, така и в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, респективно задържаните под стража лица, това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а съгласно изричната норма на чл.3 ал.2 за нарушение на ал.1 се счита поставянето в неблагоприятни условия на задържаните вкл. такива, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветрение и пр. Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ е регламентирано в чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. По делото не се установи в посочения период на задържане ищецът да е бил поставен в условия на толкова малка жилищна площ, че да е нарушено правото му на хуманно отношение. Осигурен е бил изискуемия ориентировъчен минимум жилищна площ и в двете спални помещения в Арест-Стара Загора, в които Д.Т. е пребивавал тъй като капацитета им не е превишаван. В периода 28.03.2017г-27.04.2017г Т. е настанен в килия №4 с площ 11.28кв.м, като броя настанани е варирал: в периода 28.03.-04.04.2017г-с трима задържани, от 05.04.-12.04.2017г с две задържани лица, от 13.04.-19.04.2017г – с 1 задържано лице. В периода 28.04.2017г-31.05.2017г Т. е настанен в килия №8 с площ 9.60кв.м, капацитет 4 легла заедно с още едно лице в период 28.04.2017-03.05.2017г и заедно с още 2 лица в периода 04.05.17-31.05.2017г., съгласно справка с Дневник за разпределение на задържаните лица по килии, л.55/. Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел също не сочат данни на пренаселеност на спалните помещения. Свидетелят твърди, че пребивавал заедно с ищеца в обща килия, като настанявания трети човек при тях е бил „етапен“, престоят му е бил кратък, във връзка с конвойна дейност. Следователно изискването за осигуряване минимална жилищна площ е спазено от администрацията на ответника.

Не се доказаха твърденията за лоши битови условия, липса на осветление и проветрение на спалните помещения в Ареста и за неосигуряване престой на открито на задържаните лица.

Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Арестите са именно заведения от закрит тип и спрямо тях изискването за осигуреност на санитарен възел в помещението е налице, наред с другите условия. Действително в спални помещения №4 и №8 от ареста, е нямало през исковия период самостоятелен санитарен възел. Но изискването достъпа до такъв да е постоянно осигуряван е било изпълнено. Не се доказаха, вкл.от сочения от ищеца свидетел твърденията в исковата молба задържаните лица да са били принуждавани да ползват за физиологичните си нужди кофа. Доказа се, че задържаните, които са настанени в килия без санитарен възел /вкл.ищеца/ през периода на престоя в Ареста са ползвали редовно общите санитарни помещения, вкл. са били извеждани за достъп и извън установения график и при поискване. Ако и да са възможни са случаи на забавяне да се изпълни желанието на задържания поради натовареност на санитарния възел, то това не сочи на нарушение на правото на хуманно отношение

Относима е нормата на  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Не се установи недостиг на светлина и въздух в спалните помещения в ареста през исковия период. Естествената светлина и въздух в килиите в Арест – Стара Загора се осигурява чрез прозорци размери 60/130см към буферен коридор, който е успореден на килиите и по цялото протежение има малки прозорци, откъдето влизат дневна светлина и въздух и врати с решетки /размери 84см/75см/, долната част на които е плътна, а горната –светла и отворена към арестния коридор. Установи се, че в Арест-Стара Загора функционира и аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор във всяка килия. Отоплението на помщенията се осигурява от локално парно и климатици. Спазван е график за миене и почистване помещенията, въведената организация в тази насока.

Осигурени са били в ареста условия за лична хигиена. Общото санитарно помещение сочи се състои от 2 бр.санитарни възли, баня с 4 бр душове, 4 бр мивки, 3 бр.бойлера. Осигурявана е възможност за къпане на задържаните лица. Твърденията на ищеца в обратна насока не се доказаха.

Установява се от доказателствата, че ежедневно е осигурявано правото на ищеца, като задържан, на престой на открито. Съгласно т.54 и т.54.4 от Правилника за вътрешния ред в Арестите, утвърден със Заповед Л-6399/ от 26.07.2010г и приложим по аргумент от препращащата разпоредба на чл.256 ал.4 от ЗИНЗС, задържаните лица имат право на престой на открито за времето от 08:30-17:00ч на специално определено за целта място в района на ареста, под наблюдението и контрола на служители от надзорно-охранителния състав. В арест- Стара Загора е налице обособено помещение където се провежда престой на открито, съобразно утвърдения за това график. Представен е седмичен график за разпределение на времето в Арест-Стара Загора, утвърден от Началник сектор „Арести“ при ОС „ИН“ Ст.Загора /л.57/, от който е видно, че престоя на открито фигурира ежедневно. Всички настанени в ареста лица са извеждани за престой на открито, вкл.Т., като същият е бил осигуряван в специално помещение с размери 6.50 м/6.20м, осигуряващо свеж въздух и естествена светлина чрез 2 големи прозореца обезопасени с решетки /т.6 от разширената справка на л.55/.

Посредством осигуреното пространство, битови и хигиенни условия в Арест Стара Загора в периода 27.03.2017-31.05.2017г , вкл.от гл.точка възможността за престой на открито, не е нарушена забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 и чл.31 ал.5 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.

Не се доказаха твърденията на ищеца за употреба на сила спрямо него. Действително, от показанията на св.С. се установява, че свидетелят и ищецът са правили клякания и лицеви опори по нареждане на лице, чиито имена не знае. Тези показания обаче са изцяло неконкретни – не се установяват деня или дните, в които това се е случило, причината, дали е било отправено разпореждане в този смисъл от лице от надзорно охранителния състав на Ареста. Обстоятелството, че сигнали и оплаквания не са били подавани от задържани лица, вкл.ищеца с данни за конкретен случай на употребена спрямо него сила, сочи на съмнение в истинността на твърденията на ищеца, както и невъзможност да се провери дали ако е имало такива действия то те са били законосъобразни и уместни.

Не са налице доказателства ищецът да е искал, но да му е било попречено от администрацията на ответника да разговаря с близките си; нито се установи да не му е била предоставена такава възможност по причина на ответника. Свидетелските показания сочат че ищецът е имал възможност посредством карта на БТК да осъществи разговор с когото пожелае чрез монтираните в Ареста апарати. Възможността за личен разговор е елемент от посочените в графика за разпределение на времето дейности, които всеки задържан организира по свое желание.

При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от Арест -Стара Загора, не се установи да са нарушили чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, нито чрез действие, нито чрез бездействие. В съвкупността си условията в Ареста – Стара Загора не могат да се определят като нехуманни, нито като изтезаващи, нито сочат на нарушаване правото на хуманно отношение и на уважение. Следователно не се доказа накърняване на правото на Д.Т. като задържано лице в Арест Стара Загора периода 28.03.2017г-31.05.2017г на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да е необходимо да се изследват и другите елементи. За прецизност следва да се отбележи, че в случая периода на задържане - 28.03.2017г-31.05.2017г е сравнително кратък - приблизително два месеца. Ако и да е имало неудобства по време на задържането на ищеца в Арест Стара Загора, то те не биха могли в конкретния случай да доведат до такива негативни изживявания, които да се определят, с оглед естеството си, натрупването и интензитета си, като неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.

Предвид изложеното, искът на Д.Т. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.Т. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за присъждане на сумата общо в размер на 12500лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 27.03.2017г.-31.05.2017г. при престоя в Арест гр.Стара Загора, поради лоши битови условия /липса на естествено осветление, липса на санитарен възел и течаща вода в килиите, както и недостатъчно топла вода в банята в ареста/; лишаване от престой на открито по време на пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора за същия период; „малтретиране“ от служител на Ареста Стара Загора, изразил се в принуждаване на ищеца да прави лицеви опори, клякания и ритник; лишаване от ползване на телефон и връзка с близките на ищеца, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: