Р Е
Ш Е Н
И Е
№46 27.02.2018 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев
адм. дело №571 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава чл.144 и следващите от АПК във връзка с чл.27, ал.6 от
Закона за закрила на детето.
Делото е
образувано по жалба на М.К.Т. ***, с която се оспорва Заповед
№ЗД/Д-СТ-144/12.09.2017 год., издадена от
Директор на ДСП – гр. Стара Загора и с която е разпоредено прекратяване
на настаняването на детето р.х.в.в професионалното приемно семейство на
жалбоподателката и е настанено временно в професионалното приемно семейство на
Снежанка И.С. ***.
В жалбата
са изложени съображения, че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно
заседание редовно призована жалбоподателката се явява лично и с адв. Ш., която
поддържа жалбата, и изразява становище за отмяна на процесната заповед. Счита,
че в случая детето е изведено от семейство в което живее четири години и е
преместено в друго семейство, в друг град, друго училище без да е налице
конкретна причина за това. Излага съображения, че не е доказана необходимостта
от тази мярка и че оспорената заповед е немотивирана. Твърди, че докато детето
е било настанено при нея, не са били предпоставките за да се приеме, че детето
е в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ и б.“б“ от ДР на Закона за закрила на
детето. В представената по делото писмена защита, твърди, че в годишните
доклади на ДСП – Стара Загора, не е отразено, че не се справя с възпитанието на
детето, нито е записано, че детето е в риск. Що се отнася до мнението на
биологичната майка на детето, счита, че нейното мнение не следва да се има в
предвид в конкретния случай, тъй като същата няма поглед върху възпитанието на
своето дете.
Ответникът
по оспорването – Директора на дирекция
"Социално подпомагане" гр. Стара Загора, редовно призован се
представлява от юриск. Т., която изразява становище за недопустимост на
съдебното производство, алтернативно за неоснователност на жалбата. Счита, че разпоредбата
на чл.26, ал.2 от ЗЗД, императивно регламентира правото на иск по отношение на
мерките за закрила и изброява кръга от лицата имащо това право. А доколкото
чл.34 от същия закон, предвижда, че приемното семейство и неговите членове
изразяват само становище по отношение на прилаганите мерки за закрила, не може
да доведе до извода, че това обуславя и правото на жалба срещу индивидуалния
административен акт на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“. Що се
отнася до самия административен кат, счита че същият е издаден от компетентен
орган, в рамките на делегираните му от закона правомощия, при спазването на
процесуалните правила. Налице е и правилно приложение на материалния закон. Ответникът
работи по случая от 2013 год., като са забелязани обстоятелства, касаещи
промяна в задоволяване потребностите на детето, като грижите й свързани с
другите й две биологични деца, рефлектират върху отговорностите и задълженията
й спрямо Рафаела, като детето не получава необходимото внимание, любов, грижи и
отношение, гарантиращо пълноценното развитие на детето. Заповедта е издадена и
в съответствие с целта на закона, а именно защита на основните права и свободи
на детето и цели осигуряване на подходяща икономическа, социална и културна
среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В конкретния случай,
органът е целял защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред
желанията и интересите на приемния родител. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Заинтересованата
страна С.И.С., взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Заинтересованата
страна Г.П.П. /биологичната майка на детето/, взема становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт, взе в предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедта
е обжалвана пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, който
с решение №24-РД06-0029/13.11.2017 год. е отхвърлил жалбата на М.Т.. Нямаме данни
по делото, кога това решение е получено от Т., но доколкото жалбата до съда е
подадена на 06.11.2017 год., то съдът намира, че същата е подадена в срок.
Действително същата е депозирана седем дена преди постановяването на решението
на горестоящия орган, но тъй като крайният акт отново е неблагоприятен за нея,
то съдът намира, че жалбата е допустима като подадена в срок.
От
фактическа страна съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед №ЗД-ЗД16/99/08.08.2012 год. на Директора на ДСП – Красно село,
потвърдена с Решение №III-86-253 от 26.11.2013 год.
постановено по гр. дело по описа на Районен съд София, на основание чл.28 и сл.
от Закона за закрила на детето при жалбоподателката, като приемно семейство е
било настанено детето р.х.в.за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до
завършването на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст /л.6
от делото – част от становището по делото на ответника/.
Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед №ЗД/Д-СТ-144/12.09.2017 год.,
издадена от Директора на ДСП – гр. Стара
Загора и предмет на съдебен контрол в настоящото производство е разпоредено
прекратяване на настаняването на детето р.х.в.в професионалното приемно
семейство на жалбоподателката и е настанено временно в професионалното приемно
семейство на С. И.С., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Като
основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.29, т.9 от
Закон за закрила на детето. От страните не се спори, че такова дело е
образувано в Районен съд Казанлък под №2910 по описа за 2017 год. на съда,
което към настоящия момент не е приключило. Действително доказателство за
образуването му, не се съдържат в кориците на настоящето дело, но доколкото
страните не спорят относно този факт, съдът намира, че същият не е спорен между
страните. В подкрепа на това е и направеното доказателствено искане в открито
съдебно заседание, проведено на 13.02.2018 год. от страна на жалбоподателката,
изразяващо се в искане за приемане като писмено доказателство изготвената
съдебно-психологична експертиза за нуждите на гражд. Дело №2910/2017 год. по
описа на РС Казанлък.
На
02.03.2017 год. е получен устен сигнал от жалбоподателката, че детето Р. В. е
откраднала от дома пари на стойност 20.00 лв., като същият е получен чрез
проведения телефонен разговор. След проведени разговори с училището, е
установено, че детето посещава редовно занятията, има изграден приятелски кръг,
справя се добре с учебния материал, но приемната майка не е посещавала
родителски срещи и не е подписвала учебния бележник от началото на годината
/протокол от телефонен разговор – лист 23-24/. Изготвен е социален доклад по
случая от 10.03.2017 год. /лист 26-28/, от който е видно, че приемното
семейство не е изградило доверие към детето, като приемният родител поставя
правила и граници на поведение, но се
наблюдава неправилно отношение и постоянна отрицателност от негова страна
спрямо действията и поведението на детето Р.. Същата е намалила успеха си в
училище, като по мнение на приемната майка е нямала желание да учи. По тази
причина е спряла детето от занималня, като счита, че ако подготвя уроците си в
къщи, детето ще се справя по-добре. Въз основа на установеното е направена
оценка на риска, изразяваща се наличието на риск по смисъла на §1, т.11, б.“в“
от ДР на ЗЗД. Представен е и социален доклад от Института по социални дейности
и практики от 24.03.2017 год., в който са отразени резултатите от проведените
срещи с детето /лист 33-34/. На 18.05.2017 год. е депозирано заявление от Г.П.П.
/биологична майка на Р./ до Директора на ДСП – Стара Загора, с което желае
детето й да бъде върнато в семейството й, като посочва място на живеене в
Германия, както и декларира наличието на необходимите условия за отглеждането
на детето /лист 35 от делото/. Представен е и нов социален доклад от Института
по социални дейности и практики от 21.06.2017 год., в който са отразени
резултатите от проведените срещи с детето /лист 36-38/. Проведена е междинна
среща на 18.07.2017 год., резултатите от която са обективирани в протокол /лист
39-40/. Последвала е активна работа по случая от службите за социална закрила
на детето, обективирани в приложените документи информация от наблюдение и
подкрепа на професионалното приемно семейство на М.Т. /лист 41 – 43/, протокол
от проведена среща на 24.08.2017 год. /лист 44 – 45/, протокол от между
институционална среща от 07.09.2017 год. /лист 46/, план за провеждането на
опознавателни срещи с непълнолетно дете /лист 47 – 49/, социален доклад /лист
49 – 53/. Последният е изготвен от Л.С. – социален работник, работещ по случая,
и е съгласуван с Началника на ОЗД при ДСП Стара Загора. В доклада е изложено
становище, с оглед наличието на констатиран риск по смисъла на закона и с оглед
осигуряване на най-добрия интерес на детето р.х.в.е целесъобразно извеждането й
от професионалното приемно семейство на М.Т. и настаняване в друго
професионално приемно семейство на Снежанка И.С. ***.
В съдебно заседание беше изслушано детето Р.Х. В.. Тя заяви,
че в град Казанлък се чувства по-добре, има повече приятели и получава по-добри
оценки. Повече й харесва семейството в гр. Казанлък, като често ходят на
разходки по центъра на града. Условията в училището са по-добри, с биологичната
си майка се чува всяка седмица, а докато е била в Стара Загора, са се чували
рядко. В Казанлък има самостоятелна стая, а в Стара Загора са били три деца.
Желанието й е да остане в град Казанлък, където й харесва повече.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата е допустима - подадена в е рамките на преклузивния срок,
съгласно чл. 149, ал.3, вр. ал.1 от АПК и от надлежна страна - адресат на
оспорения акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На
първо място съдът намира, че в случая оспорването е допустимо. Със заповедта се
засягат правата на приемния родител и е безспорно, че същата засяга негативно
нейната правна сфера. На първо място разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за
закрила на детето, предвижда искането за настаняването на детето в приемно
семейство пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане",
прокурора или родителя пред районния съд. Така формулирана разпоредбата
определя активната процесуална легитимация за производството по настаняването
на детето, което се развива пред съответния районен съд. Същата обаче не
определя активната процесуална легитимация за оспорването на заповедта, с която
се предприема временно съответната мярка по административен път. Тази заповед е
индивидуален административен акт и съгласно чл.27, ал.6 от ЗЗД, същата подлежи
на обжалване по реда и Административнопроцесуалния кодекс. Следователно ще са
приложими общите разпоредби на АПК, отнасящи се до правния интерес относно
направеното обжалване. Не води до обратния извод и разпоредбата на чл.34 от
Закона за закрила на детето. Същата предполага изразяването на мнение на
приемния родител преди вземането на решение за промяна на постановената мярка
за закрила. В конкретния случай, промяната се изразява в извеждането на Р.В. от
семейството на М.Т. и настаняването й в семейството на С.С. и законодателят
предвижда преди вземането на това решение от административният орган, да се
вземе мнението и на приемният родител. С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че възражението за недопустимост на съдебното производство от страна на
ответника по делото, е неоснователно.
Оспорената заповед на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" Стара Загора е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба е предвидено, че
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство,
социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето.
Заповедта е в предписаната от закона
форма, подписана е от издателя си, посочени са правните и фактически основания
за издаването й.
При издаването на заповедта са
спазени административно-производствените правила, а и в жалбата не се правят
конкретни възражения в тази насока. Жалбоподателката е била
информирана за промяна на мярката за закрила на детето, като е участвала
активно в провежданите мероприятия, видно от изготвения план за провеждането на
опознавателни срещи между неъпълнолетното дете Р.В. и приемното семейство Снежанка Серекеджиева
/лист 47-48 от делото/, като съдът намира, че по този начин е изпълнено
изискването на разпоредбата на чл.34 от Закона за закрила на детето.
Заповедта е съобразена с изискванията
на материалния закон и е в съответствие с целта на Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД, може да
бъде настанено извън семейството дете, като в т.4 е предвидена хипотезата,
когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Видно е от цитирания текст, е че съществуването на някое от посочените в
разпоредбата обстоятелства не задължава компетентния орган да настани детето за
отглеждане, а е основание за предприемане на подобно действие, след преценка на
конкретния случай. Същевременно, в ал. 2 на разпоредбата, законодателят поставя
ограничение настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка
за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Следователно,
действия по настаняване на детето за отглеждане извън семейна среда могат да
бъдат предприети при наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл.25, ал.1
ЗЗД и при изчерпване на възможностите за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Според чл.26, ал.1 от ЗЗД,
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването
на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда, като е посочено, че до
произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Видно е
от горното, че настаняването на детето за отглеждане по административен ред е
временна мярка, която ЗЗД предвижда, в случаите, в които са налице основания да
се предприеме настаняване на детето за постоянно отглеждане по реда на чл.26,
ал.1 от ЗЗД. В този смисъл, едни и същи обстоятелства обуславят предприемането
на мерки по настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда, временно
или постоянно. От изложеното следва, че за да възникне основание за издаване на
заповед за временно настаняване, е необходимо от страна на компетентния
административен орган да е направена преценка за наличие на някое от
обстоятелствата, формулирани в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗД, която
предоставя възможност, при наличие на предвидените в разпоредбата обстоятелства,
детето да бъде настанено за отглеждане извън семейната му среда.
В
конкретния случай, съдът следва да се съобрази с обстоятелството, че с
атакуваната Заповед детето е настанено временно до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗД. Спешното настаняване се предприема в случаите, когато
е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
То има временен характер и се извършва по административен ред.
Предпоставките
за приложение на правната норма са: промяна в обстоятелствата, свързани с
детето и положителна преценка за интереса на детето. Нормата на чл.29, т.9 ЗЗД
е диспозитивна по своя характер. Чрез нея законодателят е регламентирал една
правна възможност, която е предоставил на административния орган - да извърши
преценка за всеки конкретен случай дали е налице промяна в обстоятелствата,
свързани с детето и дали тази промяната в мярката е в интерес на детето. Тази
негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на
предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност
не подлежи на съдебен контрол.
От
доказателствата по делото, съдът намира, че това е доказано и са налице
материално-правните предпоставки за издаването на оспорената в настоящето
производство заповед. Установено, е че детето е намалило своя успех в училище,
че продължава да се чувства неориентирано относно приемното и биологичното
семейство.
От
събраните доказателства по делото, съдът намира безспорно установена
фактическата обстановка, така както е описана в Социалния доклад. Същият не е
цитиран в заповедта, но предхожда същата и е безспорно, че представлява
предпоставка за издаването й. Не съществува пречка, а е и допустимо, мотивите
на едни административен акт да се съдържат и в съпътстващите го документи.
Макар и самата заповед да съдържа достатъчно изложени мотиви за постановяването
й, то допълнително такива се съдържат и в социалния доклад. Този доклад
преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма,
съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, с
който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за
издаване на обжалваната заповед. Същият доклад на основание посочената
разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за
изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Констатациите
в социалния доклад не са оспорени, не се твърди и не може да се направи извод,
че съдържа неверни факти и обстоятелства, предвид останалите доказателства по
делото.
С оспорената
заповед е постигната и целта на закона, визирана в нормата на чл. 3, т.3 от ЗЗД
- осигуряване на най-добрия интерес на детето. Проведените многобройни екипни
срещи, илюстрират задълбоченото проучване на социалните работници към случая,
както и стремежът им да изпълнят основните цели на Закона за защита на детето. Безспорно
е също така, че между жалбоподателката и детето Р.В. е настъпила промяна в
отношенията им, която промяна не е в интерес на детето. Същото е намалило
успеха си, като за това е допринесло и спирането от занималня на детето, а не
посещаването на М.Т. на родителските срещи, както и не подписването на
бележника непълнолетното лице, говорят за известно неглижиране от страна на
приемния родител в отглеждането на детето. Всичко това води до извода, че
временното извеждане на детето от приемното семейство е в съответствие с целта
на закона, а именно: защита на интересите на детето и осигуряването на условия
за пълноценното му развитие в нормална семейна среда. Този извод се подкрепя и
от разпита на самото дето. Новото му местоживеене и новото приемно семейство са
успели да го заредят с позитивни емоции и са спомогнали за подобряването на
успеха му в училище. Същото е изградило нов приятелски кръг и се чувства
по-добре на новото място.
Предвид
изложените по-горе мотиви съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
издаване на обжалваната заповед. Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" - Стара Загора обосновано е приел, че са налице
предпоставките, обуславящи необходимост от промяна и настаняване на детето в
друга заместваща приемна грижа и в друго професионално семейство, като по този
начин се изпълняват целите на закона.
Органите
за закрила на детето са съобразили действията си изцяло с прогласените от
закона цели и принципи, според които са длъжни да осигурят на детето закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат
своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.
По
посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт,
съдът прави извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна,
издадена при спазване на материалноправните разпоредби, процесуални правила и в
съответствие с целта на закона. Не са налице пороци, водещи както до нищожност,
така и до унищожаемост на процесния индивидуален административен акт. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалбата на М.К.Т. *** против Заповед №ЗД/Д-СТ-144
от 12.09.2017 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -
Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: