Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 07.03.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 590 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на М.И.Г., подадена чрез пълномощника му адв.Е.Б., уточнена с молба вх.№ 4986/ 05.12.2017г., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 1130лв. за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г., издадено от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Стара Загора.

Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление, издадено въз основа на акт № 33/ 20.12.2016г., му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв. Г. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 433/ 23.06.2017г. постановено по АНД № 351/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 356/ 09.11.2017г. по КАНД № 336/ 2017г. на Административен съд Стара Загора.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирал адвокатска защита в двете съдебни инстанции и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. /400лв. за процесуално представителство по АНД № 351/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и 400лв. за осъществено процесуално представителство по КАНД № 336/ 2017г. на Старозагорския административен съд/, както и разноски за заплатено възнаграждение от 330 лв за вещо лице по АНД № 351/ 2017г. Поддържа, че направените от него разходи в общ размер на 1130 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г. на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът - Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”/РДПБЗН/- гр. Стара Загора, оспорва предявения иск като неоснователен. В писмения отговор на исковата молба поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Сторените от ищеца разноски – заплатени адвокатски възнаграждения и възнаграждение за вещо лице, по повод проведените административно-наказателни съдебни производства, не представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна административна дейност и не са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Разходите за адвокат са вследствие на сключения договор за правна защита и съдействие, който договори са сключени между равнопоставени субекти и няма характер на претърпени вреди или пропуснати ползи. Направените разноски са в резултат на успешно реализирано право на съдебно оспорване. Доколкото обаче в съдебното производство не било задължително участието на адвокат и в НПК не е предвидено възстановяване на направените разноски по делото, то разходите за адвокатско възнаграждение остават в тежест на страната, която ги е направила. Счита също така, че РДПБЗН не е легитимирана на отговаря по така предявеният иск. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция, с оглед на постановеното тълкувателно решение №1 по тълкувателно дело №2/2016 год. на ВАС.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца М.И.Г. *** въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение №33/ 20.12.2016г. е издадено НП № 33/ 19.01.2017г. от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“/РСПБЗН/ – Стара Загора, с което на основание чл.2323, ал.4, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв. за нарушение на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл.44, ал.3, тг.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар във вр. с чл.162, ал.4 от ЗУТ.

По жалба на ищеца против издаденото наказателно постановление е образувано АНД № 351/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от приложения по това дело договор за правна защита и съдействие от 30.01.2017г./л.10/, М.Г. е възложил и упълномощила адв. Е.Б.Б. *** да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, изплатено изцяло в брой при подписване на договора, видно от направеното отбелязване върху самия договор. В хода на съдебното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, по която жалбоподателят – М.И.Г. е заплатил сумата от 330 лв – възнаграждение за вещо лице. В тази връзка са представени вносна бележка от 22.03.2017г./за сумата от 150лв., представляваща депозит за вещо лица за експертиза по АНД 351 от 2017г./ и вносна бележка от 23.05.2017г./за сумата 180лв., представляваща окончателно възнаграждение за вещо лице по АНД 351 от 2017г/ Видно от протокола от проведено с.з. на 22.05.2017г., заключението по експертизата е прието от съда и на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 329,40лв., от които внесен депозит 150лв., а жалбоподателят е задължен в 7-дневен срок да довнесе по набирателната сметка на Районен съд – Стара Загора остатъка до пълния размер на възнаграждението. Направено е отбелязване, че е издаден и разходен касов ордер. С Решение № 433/23.06.2017г., постановено по АНД № 351/2017г., Старозагорският районен съд е отменил като незаконосъобразно НП № 33/ 19.01.2017г., издадено от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора 36/2015 от 09.07.2015г. Решението е оставено в сила с Решение №356/ 09.11.2017г., постановено по КАНД № 336/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

От приложените по КАНД № 336/ 2017г. по описа на Административени съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.21/, М.И.Г. е възложил и упълномощила адв. Е.Б.Б. ***, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното КАНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, от което платени в брой 400лв.

Към материалите по делото е приложено АНД № 351/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД № 336/ 2017г. по описа на Административен съд Стара Загора. Ответникът не оспорва обстоятелството, че приложените по делата договори за правна помощ съществуват в правния мир.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – юридическото лице, организационно звено към което е РСПБЗН /арг. чл.39, ал.5 от ЗМВР и чл.8, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи/.

Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализирането на изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления подлежат на разглеждане по същия ред. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Разгледан по същество, искът е и частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, по същество представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото безспорно е установено, че с Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г. от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, с което на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ на ищеца М.И.Г. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 433/ 23.06.2017г. по АНД № 351/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, оставено в сила с Решение № 356 по КАНД № 336/ 2017г. на Старозагорския административен съд. С постановената отмяна, с влязло в сила съдебно решение, на издаденото срещу Г. наказателно постановление съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на РДПБЗН – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на РСПБЗН – Стара Загора при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата респ. на общината е необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Видно е от приложените по АНД № 351/ 2017г. и КАНД № 336/ 2017г/ договори за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № 33/ 19.01.2017г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. за двете инстанции /400 лв. за процесуално представителство по АНД № 351/ 2017г. и 400лв. за процесуално представителство по КАНД № 336/ 2017г./  И в двата договора за правна защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

Установява се също от представените вносни бележки от 22.03.2017г. и 23.05.2017г., че в производството по АНД №351/2017г. М.Г. е направил и разноски за съдебно-техническа експертиза, представляващи изплатено възнаграждение за вещо лице. Доколкото обаче определеното от съда възнаграждение за вещо лице, изпълнило назначената по делото СТЕ, възлиза на 329,40лв., претенцията на ищеца следва да бъде уважена до този размер, а не до пълния размер на внесената от него сума – 330лв. В случая разликата от 60 стотинки се явява недължимо платена и за нейното възстановяване е предвиден друг ред.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1129,40лв.лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения и за заплатено възнаграждение за вещо лице, във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № 33/ 129.01.2017г., отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между настъпилия в патримониума на ищеца вредоносен резултат и отмененото НП.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход.

В случая адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г., издадено от Началника на РСПБЗН-Стара Загора. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор.

За пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема и направените разноски за експертиза, доколкото същите безспорно са обусловени от издаденото НП, срещу което наказаното лице в случая се е защитило успешно, постигайки отмяната му.  

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от М.И.Г. иск срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 1129,40лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г. на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена до този размер. В останалата част до пълния размер от 1130 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на М.И.Г. за присъждане на направените по делото разноски, като Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора бъде осъдена да му заплати на сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв. – адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.11.2017г.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1129,40лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и четиридесет ст./, представляваща обезщетение за претърпени от М.Г. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33/ 19.01.2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Г. в останалата му част до размер 1130лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати М.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: