Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52 28.02.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №599 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от И.Я.Ч. ***, чрез адвокат К.Т.А.,***, за осъждане на последната
на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 100,00 лева, представляващи
причинени имуществени вреди вследствие на издадено наказателно постановление №16-1228-002375/14.09.2016г.
от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара
Загора, изразяващи се в направени по АНД №3050/2016г. по описа на Районен съд
Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Претендират се
направените в настоящото съдебно производство разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Пълномощника на ищеца
– адв.К. А.,
моли съда да уважи иска изцяло като основателен и доказан и да присъди
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В отговор
на исковата молба процесуалния представител на ответника оспорва същата като
неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно
постановление №16-1228-002375/14.09.2016г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, на ищеца И.Я.Ч. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за това, че на
08.08.2016г., около 16:45 часа, по път II-57, разклон с „Ниго“, в посока запад, общ.Стара
Загора, управлява автобус с рег.№СТ 77 06 ВР, собственост на „Тролейбусни и
автобусни превози“ ЕООД – Стара Загора, като извършва маневра „завой наляво“ за
навлизане в друг път, като не се убеждава, че това е безопасно и не пропуска
преминаващия покрай него от лявата му страна л.а. марка Мерцедес с рег.№СТ 78
17 ВК и се удрят. Реализира ПТП с материални щети.
Наказателното постановление е
оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано
административно-наказателно дело № 3050/2016 година. С решение № 106/26.02.2017г.
година, съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на
21.03.2017 година. В образуваното административно-наказателно дело,
жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Петър
Борисов Христов от АК – Стара Загора, за което, видно от договор за правна
защита и съдействие № 101016 от 11.11.2016 година (л.28 от АНД № 3050/2016), е
уговорено възнаграждение в размер на 100 лв., заплатено в брой.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
По делото
няма спор, че с наказателно постановление №16-1228-002375/14.09.2016г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция
Стара Загора, на ищеца И.Я.Ч. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара
Загора, посредством наетия адвокат П. Х. от АК – Стара Загора. С решение № 106/26.02.2017г. година,
съдът е отменил НП като незаконосъобразно и същото е влязло в зила на 21.03.2017г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №16-1228-002375/14.09.2016г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция
Стара Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото
е заплатил уговореното в размер от 100 лв., платени в брой. Договора от 11.11.2016г.
е представен по административно-наказателното дело № 3050/2016г.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 106/26.02.2017 година, съдът е
отменил наказателно постановление №16-1228-002375/14.09.2016г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора,
което решение е влязло в законна сила на 21.03.2017година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 100 лева. Според правилото на чл. 4 от
ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1
ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №16-1228-002375/14.09.2016г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 6).
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от
ГПК, съдът
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат
129 009 952, с
адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директора Г. И. Х., да заплати на И.Я.Ч., с ЕГН **********,***
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат
129 009 952, с
адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директор Г.И. Х.,
да заплати на И.Я.Ч., с ЕГН **********,***, сумата от 310 (триста и десет) лева
- разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: