Р Е Ш Е Н И Е

№ 601 21.02.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №601 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на В.С.И. срещу Заповед №ЗПС/Д-Ст/1889/02.10.2017г. на и.д.Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0027/24.10.2017г. на Директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Стара Загора. В жалбата сочи, че като основание за отказ да се отпусне исканата целева помощ е посочено наличието на обстоятелства по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, тъй като е налице прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60 гарантирания минимален доход. Твърди, че не е прехвърляла имот през последните 5 години, нито член от семейството й е сторил това, а недвижимите имоти – нейна собственост са й принудително отнети от ЧСИ и възложени с постановление за възлагане на трето лице за удовлетворяване на вземането на Прокредит банк АД. Заявява, че не е получавала „заплащане”, каквото е изискването на закона, а напротив продължава да дължи остатъка от вземането към взискателя по изпълнителното производство. Обосновава, че поради това не е налице „прехвърляне” по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП и не е налице „сделка”, а жалбоподателката като собственик не само, че не е правила волеизявление за прехвърляне на имот, но и принудително е изключена от този процес. Излага доводи, че с Решението си на Директора на РД СП безкритично е възприел незаконосъобразните изводи на оспорената заповед. Моли съда да отмени оспорената заповед и да се произнесе по съществото на спора, като задължи административния орган да се произнесе за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2017/2018г.

Ответникът по жалбата – Директор ДСП – Стара Загора редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

В.С.И. е подала до Директора на ДСП – Стара Загора Заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/1889/25.09.2017г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Декларирала е, че е омъжена и е безработна, а съпруга й е пенсионер, като двамата са в добро здравословно състояние, не съжителства с други лица, брутните доходи на семейството й са в размер на 163,76 лева, обитава жилище от 2 стаи, собственост на Даниела Николова, което е единствено, не притежава недвижими имоти и не е прехвърляла имоти през последните 5 години (л.14-15).

Във връзка с тази декларация е извършена социална анкета от социален работник за проверка на декларираните обстоятелства (л.16), като са изискани справки от Имотен регистър, НОИ, Търговски регистър и ГРАО. Установено е, че на 14.01.2013г. семейство Иванови са прехвърлили поземлен имот, намиращ се в с.Руманя за сумата от 12 007,77 лв.; на 14.03.2013г. са прехвърлили поземлен имот, намиращ се в с.Руманя местност Кармазалъка за сумата от 750 лева; на 31.07.2013г. са прехвърлили поземлен имот, намиращ се в с.Руманя за сумата от 11 257 лева, като общата стойност на извършените сделки е 24 014 лева, което е повече от 3 900 лева (60хГМД). Установено е също, че през 2009г. семейство Иванови са учредили договорна ипотека за имотите си, след което им е наложена възбрана поради невъзможност да погасят кредита си. И през 2013г. чрез публичен търг имотите им са придобити от други собственици. Собственика на къщата им е позволил да я обитават. Имат син, който живее на семейни начела в гр.Стара Загора и дъщеря, която е омъжена и живее също в Стара Загора. Нямат възможност да им помагат със средства. Предложено е да се откаже целева помощ за отопление с твърдо гориво по чл.2, ал.1, т.5 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. за отоплителен сезон 2017/2018г., свързана с чл.10, ал.1, т.6 и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като е налице прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделаката надвишава 60-кратния размер на ГМД.

И.Д.Директорът на ДСП – Стара Загора издал процесната Заповед №ЗПС/Д-СТ/1889/02.10.2017г., с която е отказал да отпусне на В.С.И. целева помощ за отопление с мотив: Наредба РД-07-5 Целева помощ за отопление: на осн. чл.10, ал.1. т.6 във връзка с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП – прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД.

В.И. е обжалвала посочената заповед пред Директора на РДСП. В жалбата е посочено, че в заповедта не е посочено точно кой имот се визира, като в оспорения акт е прието, че е налице прехвърляне срещу заплащане на имот, а в действителност имотите са предмет на принудително изпълнение и са отнети от жалбоподателя не по негова воля.

С решение №24-РД06-0027/24.10.2017г. Директорът на РДСО – Стара Загора е отхвърлил жалбата на В.И. против ЗПС/Д-СТ/1889/02.10.2017г. на и.д.Директора на ДСП – Стара Загора, като е посочил, че извършването на сделката от страна на жалбоподателя със собствен недвижим имот е достатъчно от правна страна, за да се приеме, че лицето попада в хипотезата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, без да е необходимо да се изследва въпросът дали е получило реално паричните средства.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация от чл.12, ал.4 на Закона за социално подпомагане. Съгласно чл.4 от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация по образец в ДСП по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред РДСП по реда на АПК.

Заповедта е издадена от и.д. Директора на ДСП – Стара Загора (Заповед ЧЗ-5 113/16.05.2017г. – л.39), който е съответния териториално и материално компетентен орган.

Оспорената Заповед е издадена в необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.

В разпоредбата на чл. 2, ал.1 от посочената Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). В разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е предвидена нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление, а именно: месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия – не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Следователно отрицателна предпоставка по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДП е да не е прехвърлян не въобще имот, а да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях.

В разглеждания случай, видно от приложените по делото справки от Служба по вписванията се установява следното: на 14.01.2013г. е вписано обстоятелството, че чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК) купувачът Веселин Николов Милев е придобил от длъжниците Иван Димитров Иванов и В.С.И. следния имот: ПИ, пл.№188, парцел 7, площ по док.1027 кв.м., обл.Стара Загора, с Руманя, по нот.акт. 1000 кв.м., идентичен с парцел 11-148, ведно с всички постройки в имота (л.28); на 14.03.2013г. е вписано обстоятелството, че чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК) купувачът ЕТ Агросинч – Юлия Синчанова е придобил от длъжниците Иван Димитров Иванов и В.С.И. следния имот: ПИ, пл.№042016, площ по док.4.000 дка, обл.Стара Загора, с.Руманя, местност Кармазалъка (л.18-гръб); на 31.07.2013г. е вписано обстоятелството, че чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК) купувачът Даниела Николова Момчилова е придобил от длъжниците Иван Димитров Иванов и В.С.И. следния имот: ПИ, пл.№190, парцел 9, площ по док.1267.000 кв.м., обл.Стара Загора, с.Руманя, по нот акт. 1250 кв.м. с постр. (л.18).

От посочените справки се установяват прехвърляния на поземлени имоти, без да е ясно дали се касае за прехвърляне конкретно на жилищни, вилни, селскостопански или горски имоти. Като не е събрал данни за това административния орган е нарушил императивното процесуално правило на чл. 35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл. 7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на социална помощ за отопление на жалбоподателката, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Освен това административният орган е приложил неправилно материалния закон и целта му като е приел, че е налице извършено прехвърляне на имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД. Видно от приложените по делото справки от Служба по вписванията се установява, че се касае за принудително отнемане на гореспоменатите имоти, а за прехвърлянето им срещу заплащане. Въпросните имоти са били собственост на жалбоподателката и съпруга й, но са прехвърлени на други лица при образувано изпълнително производство чрез публичен търг. В това изпълнително производство жалбоподателката и съпруга й са били длъжници и търгът е проведен за удовлетворяване на вземане на взискател при наличие на задължение на длъжника – жалбоподател в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.455, ал.1 от ГПК всички суми, постъпили по изпълнителното дело от наддавачи и купувачи по проданта се внасят по сметката на съдебния изпълнител, а не се получават от длъжника. Действително тези постъпили суми са такива по предназначение и служат за удовлетворяване на взискателите, като до изплащането им принадлежат на длъжника. Възможно е след проведения търг на недвижимите имоти, собственост на длъжника – жалбоподател в настоящото производство, по изпълнителното дело да е постъпила сума, която да е достатъчна за погасяване на задължения му към взискателя, както и за такси и разноски по изпълнителното дело, като след изплащането да е останала сума, която да подлежи на възстановяването й към В.И.. Данни обаче в тази насока липсват по преписката. Следователно, след като получените от извършения публичен търг суми са постъпили по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задълженията на длъжника – жалбоподател в настоящото производство, не е налице „заплащане“ на суми на жалбоподателя при прехвърлянията на имотите. А видно от текста на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДП отрицателна предпоставка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление е именно получаването на „заплащане“ при прехвърлянията на имотите. След като не е налице „заплащане“ при прехвърлянията на имотите за жалбоподателя не е налице нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление.

Предвид на изложеното се налага извода, че с оглед събраните до момента доказателства В.И. отговаря на всички условия за отпускане на целевата помощ, поради което заповедта за отказ е незаконосъобразна и следва да се отмени, а административната преписка да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗПС/Д-СТ/1889/02.10.2017г. на и.д.Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0027/24.10.2017г. на Директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“–Стара Загора, с която на В.С.И. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2017/2018г.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за ново произнасяне по Заявление-декларация на В.С.И. с вх.№ЗСП/Д-СТ/1889/25.09.2017г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: