Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 18.01.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело № 603 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на К.С.В. с адрес *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 100 /сто/ лева за претърпени от него имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, ведно със законната лихва , считано от 10.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че спрямо К.С.В. било издадено наказателно постановление№4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора., с което му са наложени административни наказания на основание чл. 174,ал.3,предложение 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП и на основание чл. 174,ал. 3, предложение 1 от ЗДвП . Ищецът бил обжалвал НП и то впоследствие било отменено от съда като незаконосъобразно с решение № 39/11.01.2012 по анд. 2110 по описа за 2012 година на Районен съд гр. Стара Загора,влязло в законна сила на 04.02.2013 г. Стара Загора, Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваното дело, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на К.С.В. сумата от 100 /сто/ лева—обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител и в писмения си отговор оспорва иска. Релевира доводи, че НП не било отменено изцяло, а само частично , поради което ищецът няма право да претендира за претърпени от него имуществени вреди. Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 4861/29.11.2011г, с което на ищеца К.С.В. са му наложени следните административни наказания” „глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 179,ал.2, предложение 1 от ЗДвП ,” глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП, „ глоба „ в размер на 600 лева на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП и „ глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 177,ал.1,т.2, , предложение 1 от ЗДвП.

По жалба на В. срещу цитираното по по-горе НП е образувано АНД № 2110/ 2012г по описа на Районен съд Стара Загора, с което посоченото НП е отменено по отношение на санкциите наложени, на основание чл. 179,ал.2, предложение 1 от ЗДвП. основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП и е потвърдено в частта на наложената санкция на основание 177,ал.1,т.2, , предложение 1 от ЗДвП. Решението на Старозагорския районен съд, като необжалвано е влязло в законна сила на 30.01.2013 година.

В съдебното производство В. е бил представляван от адв. П.Х. по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 0044626 от 10.09.2012год. В. на адв.П. Б. да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжалване на наказателно постановление на по ан.д. № 2110 по описа за 2012 г. на Старозагорския районен съд.

По делото е приложено АНД № 2110/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципносе следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно с което му са наложени четири броя административни наказания „глоба” След като това наказателно постановление е отменено, по отношение на наказанията, наложени а основание чл. 179,ал.2, предложение 1 от ЗДвП. основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дело, ищецът К.В. е ангажирал адвокат П.Х., а именно: С договор за правна защита и съдействие № 0044626 от 10..09.2016 год.К.В. е възложил на адв. Христов да осъществи „.. представителство и защита на интересите по а.н.д. № 2110/2012 г .Договорът е подписан от страните Размерът на направените разноски от В. възлиза на 100 лв. Тези разходи представляват имуществени вреди за К.В., доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено частично отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора .

Исковата претенция се явява частично доказана и по размер. В договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 100.00 лв са направени — приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същият удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 100 /сто/ лв, направени от него разноски за заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора. Но тъй като наказателното постановление не е отменено изцяло, а частично само по отношение на първите три наказания, а по отношение на четвъртото същото е потвърдено на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на 75 лева, поради частичното уважаване на иска , в какъвто размер се явява доказана претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди.По аналогия на точка 11 от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при частичната отмяна на наказателното постановление, на ищеца следва да се присъдят частично направените по делото разноски.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и частично отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от В. на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на В. като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо К.В. наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, впоследствие частично отменено. Средствата, които са били изразходвани от К. В в хода на съдебното производство, предмет на което е атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на административно—наказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на частично незаконосъобразния акт, доколкото частичната отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Искът за присъждане на лихва за забава от момента на увреждането е основателна след влизането в сила на съдебното решение по а.н.д. № 2210 по описа за 2012 г. на Старозагорския районен съд – 30.01.2013 г. и следва да се отхвърли за периода от 10.09.2012 г. до 29.01.2013 г., като недоказан.Съгласно точка 4 от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.

Адвокатскитя хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, съобразно уважената част на иска искането на К.С.В. за присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора следва бъде осъдена да му заплати съдебно-деловодни разноски както следва : държавна такса в размер на 10 лв и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска в размер на 225 лева или общо сумата от 235 / двеста тридесет и пет/лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на К.С.В., с адрес *** сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева — обезщетение за претърпени от К.В. имуществени вреди вследствие на частично отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №4861/11 от 16.12.2011 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, като отхвърля иска до претендирания размер от 100 лв, като неоснователен, ведно със законната лихва,върху главницата от 75 лв, считано от 30.01.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на К.С.В., съразмерно уважената част на иска, сумата от 235.00 двеста тридесет и пет/ лева — направените от него разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: