Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 116 03.05.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в
публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №608 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.М.Г. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 17-0284-000615 от 03.11.2017г. на Началник сектор към ОД на МВР
Стара Загора, РУ Казанлък. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 8 месеца”. Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е издадена на
основание акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д
№240472 за това, че той е управлявал като неправоспособен водач, но според него
управлението на МПС не е доказано. Счита изводите на административнонаказващия
орган за незаконосъобразни, тъй като с изпитен протокол успешно бил положил
изпит за водач на МПС, категория АМ, В1 и В, като това му давало право да
управлява МПС. Моли съда да отмени оспорената заповед, като неправилна,
немотивирана и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си адв.К., моли съда да уважи жалбата против оспорената заповед.
Сочи, че след извършено разследване, от Районна прокуратура Казанлък е издадено
постановление за прекратяване на наказателно производство, при извършването на
което е установено, че жалбоподателят не е управлявал на посочената дата МПС.
Освен това обосновава, че правоспособността се придобива след изпит, а видно от
доказателствата по делото, няколко дни преди датата, на която е удостоверено,
че Г. е управлявал процесното МПС, същият е положил изпит пред ДАИ и е подал
документ за свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС).
Ответникът
по жалбата – Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък – Павлин
Цонев Косев, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Русева, в съдебно
заседание обосновава, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
изискванията на закона. Към 31.10.2017г. жалбоподателят не е притежавал СУМПС,
като от приложените по делото доказателства е видно, че то е придобито на
03.11.2017г. С оглед тези доводи моли съда да потвърди оспорената заповед като
законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0284-000615/03.11.2017г.
на Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък (л.19), на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
8 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а от ЗДвП. Като
фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че на
31.10.2017г., около 16:30 часа, в с.Ръжена, по ул.Акация до дом №1 в посока
запад-изток Г. управлява собствения си т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег.№СТ
5193 ВТ, като не притежава СУМПС - неправоспособен. В заповедта е посочено, че
е издадена въз основа на АУАН серия „Д“ №240472/31.10.2017г. (л.23). Последният
е съставен против И.М.Г. за това, че на 31.10.2017г., около 16:30 часа, в
с.Ръжена, по ул.Акация до дом №1 в посока запад-изток Г. управлява собствения
си т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег.№СТ 5193 ВТ, като не притежава СУМПС -
неправоспособен. Справка ОДЧ ОДМВР Стара Загора.
Оспорената в настоящото производство заповедта е
връчена на жалбоподателя на 09.11.2018г. и е оспорена с жалба до
Административен съд Стара Загора, получена по куриер на 22.11.2017г., предвид
на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да
оспори горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и
не по изложените с нея съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-268/30.01.2017г. (л.24)
Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на сектор „Охранителна
полиция” в Районните управления при ОДМВР Стара Загора да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената
заповед е издадена от началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, от
което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в
установената писмена форма.
При издаване на принудителната административна мярка
по чл.171, т.2а
от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана
компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова
рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере
вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви
за налагане на принудителната административна мярка за срок, по-дълъг от
минимално предвидения такъв, което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При
издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането
на мотиви е основание за отмяна на акта. Невъзможно е съдът да намали
предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната
административна мярка, от 8 месеца на 6 месеца, тъй като определянето на срока
е от компетентността на административния орган, а съдът проверява
законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната
административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта. Следователно неизлагането
на мотиви относно срока, за който е наложена принудителната административна
мярка е основание за отмяна на оспорения административен акт (в този смисъл
Решение №910/23.01.2018г. на ВАС по адм.д.№9379/2017г., VII отд.).
За
пълнота на мотивите на настоящото решение следва да се посочи, че изложените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни,
поради следните съображения:
Изискванията, условията и реда за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите
по чл.149 от Закона за движението по пътищата,
са регламентирани подробно в Наредба №31 от
26.07.1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е
предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за
управление по реда на чл.159 от Закона за
движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за
управление на МПС от съответната категория – чл.2, ал.3. Също така
законодателят, в разпоредбите на чл.13, ал.1, т.3 и т.5 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е предвидил, че първоначалното
издаване на СУМПС се извършва освен въз основа на служебно изпратен от
съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен
изпит, така също и на карта за оценка на
физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от
общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии
(ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), както
и копие на удостоверение за завършен
курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия (ПТП) за
водачи на МПС.
Действително в разглеждания случай към момента на
извършената проверка на жалбоподателя е преминал изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, видно от представения протокол
№1130/26.10.2017г. (л.45-46), както и е подал медицинско удостоверение за БЧК
№0945198/23.10.2017г. и карта за медицински преглед №2372 от 30.10.2017г.,
видно от справката за нарушител/водач (л.43-44).
Същевременно
обаче общата норма на чл.150 от
ЗДвП предписва, че всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Правоспособността на водач на МПС представлява комплекс
от правнорегламентирани условия и изисквания, на които водача следва да
отговаря. Съгласно чл. 150а от
ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Следователно законът поставя едно допълнително изискване за
упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС – притежание
на валидно свидетелство за управление на МПС. Действително правоспособността за
управление на МПС не се поражда от притежаването на свидетелството, но то
установява с удостоверителната сила на официален удостоверителен документ
притежаването от адресата на призната способност да се упражнява дейността по
управление на МПС, аргумент за което са чл.50, ал.1
от ЗБДС и чл.2, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Без свидетелство за управление не може да
се упражнява тази дейност дори да е налице придобита правоспособност, тъй като
законът свързва прилагането на разпоредбата на чл.171, т.2а
от ЗДвП с непритежаването на съответното свидетелство за управление,
а не с правоспособността на водача. В тази връзка се явяват неоснователни
доводите на жалбоподателя, свързани с неговата правоспособност, тъй като
последната е ирелевантна за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а
от ЗДвП, а е относимо единствено обстоятелството налице ли е
притежание на СУМПС.
Неоснователен се явява и другия довод, посочен от
жалбоподателя, касаещ прекратяването на наказателното производство срещу него,
тъй като при провеждане на същото не се установило по безспорен начин, че
именно той е управлявал процесното МПС на посочената в ЗПАМ дата. Прекратяването
с прокурорско постановление на наказателното производство срещу жалбоподателя е
неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорения административен
акт. От една страна това е така, защото само с влязла в сила присъда или влязло
в сила съдебно решение може да се установи в настоящото производство твърдения
факт, че Г. не е управлявал процесното МПС. От друга страна в настоящото
производство констатирания с АУАН факт на управление на МПС от Г., не беше
оборен, а съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат обвързваща
доказателствена сила. Поради това воденото срещу Г. наказателно производство е
ирелевантно за законосъобразността на приложената по отношение на него ПАМ,
предвид липсата на постановяване в това наказателно производство на съдебен
акт, ползващ се със силата на присъдено нещо.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.М.Г. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0284-000615/03.11.2017г., издадена Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък – Павлин Цонев Косев, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: