Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 №  86     15.03.2018г.      град Стара Загора

                     

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар   Минка Петкова                                                                             и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 613 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                          

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на А.Ю.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник   сектор към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък с която заповед на А.Ю.Б.  е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че управлението на моторно превозно средство е извършено от бившата му съпруга. Тя не е управлявала МПС-то, тъй като не притежава СУМПС. Мястото на извършената проверка било в с. Шейново, а не това, което е  посочено в заповедта за прилагане на ПАМ, респективно АУАН, въз основа на който АУАН заповедта е издадена. . С оглед на гореизложеното релевира доводи, ме административното производство е протекло при съществени нарушения на процесуалния и материални закон, което е основание за отмяна на оспорената от него заповед на това основание.  Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

           

           Ответникът по жалбата – Началник  сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна .

           

          Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На Х.А.Ч.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2972 от 17.10.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че около 17,20 часа, на 17.12.2017г.,  на път ІV-56005, западно от  гр. Крън,  посока изток- запад  Ч управлява лек автомобил марка „ БМВ” с рег. № СТ 2243 ВТ, собственост на А.Ю.Б., като водачът е неправоспособен.

           

           

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г., издадена от Началник  сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък, на жалбоподателя А.Ю.Б. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца”. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на посочените в заповедта време и място Х.А.Ч. е управлявала лек автомобил марка „ БМВ” с рег. № СТ 2243 ВТ, собственост на А.Б.,  без да е правоспособен водач.

           

         Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000590 от 20.10.2017г. на Началник група  сектор  към ОД на МВР - Стара Загора, както и справка за нарушител/водач на МПС – А.Ю.Б...

 

        От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.В.М. и М.П.М. се установи, че на процесната дата двамата свидетели, служители на ОД на МВР гр. Стара Загора, Районно управление - Казанлък са спирали за проверка автомобили на около 300 м. от разклона град Крън – с. Хаджи Димитрово Автомобилът на жалбоподателя спрял на 30 метра пред тях. От пътническото място слезнал мъж  и след това от мястото на водача била излязла жената. Те се били разменили, като отворили капака на автомобила. Свидетелите им дали знак да спрат , но те включили на задна скорост и колата се била отдалечила в обратна посока . Те видели , че МПС-то тръгнало към гр. Шипка. Те не могли да ги догонят , но решили да тръгнат към с. Шейново, тъй като свидетеля М. бил сигурен, че това „ БМВ” се движи в района. Те отишли в с. Шейново и до пощата на разклона видели МПС- то и го спрели. Според дадените от  А. и Х обяснения те живеели на съпружески начала, но се били разделили, но А. решил да даде на жената да кара колата. Свидетелските показания на двамата свидетели са противоречиви относно дали са видели регистрационния номер на МПС-то , собственост на А., но са еднозначни че нарушението е извършено на разклона Крън – Хаджи Димитрово , но АУАН и всички други действия по  установяване на управлението на МПС от неправоспособен водач са извършени в с. Хаджи Димитрово

           

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП и Заповед 30.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците  сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г., е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който  предоставя управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на А.Б. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 20.10.2017г. Хидает Ч  е управлявала лек автомобил ,  собственост на на А.Б. без Ч  да притежава СУМПС .

 

          При издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за около средно  предвидения срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за отмяна на  административния акт.

           

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №  17-0284-000590 от 20.10.2017г. на Началника сектор към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък, с която на А.Ю.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.Ю.Б. ***  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0284-000590 от 20.10.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник  сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, Районно управление - Казанлък, с която заповед на А.Ю.Б. е  наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 8 месеца, като незаконосъобразна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: