Р Е Ш Е Н И Е

№114 02.05.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №624 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 18, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./.

Образувано е по жалбата на Г.П.Г., чрез пълномощника си по делото адв. Л.Д. против Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/07.11.2017 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ гр. Казанлък. С оспореното по делото предписание, по отношение на Г.Г., в качеството й на родител на детето И. А.П., на основание чл. 21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), във вр.с чл.18, ал.4 от Правилника за приложението му, е предписано да спазва предварително уговорените срещи за психологически консултации в ЦОП Казанлък, като осигурява и присъствието на детето; да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето си и да не отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; да не коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; да спазва добър тон при комуникацията помежду си и да не допускате нарушаването на авторитета на другия родител /да не се използват обидни епитети, нецензурни думи и др./; да спазва стриктно Решение №109718/03.05.2017 год. на Софийски районен съд за осъществяване на режим на лични контакти; да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ и позитивен начин. Вземането и връщането на детето да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между бащата и майката /да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма/; да уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения по отношение здравето на детето; да осигури възможност на бащата да участва в живота на детето, като съдейства за запазване и развиване на връзката на И. с отсъстващия родител; да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение на плана за действие; да не използва насилие, обиди и заплахи като методи на възпитание, както и такива методи, които уронват достойнството на И.; при проблеми относно възпитанието на детето и кризи в отношенията с него, своевременно да търси съдействие от отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" или от специалисти, работещи по проблемите на деца и семейства в риск.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното задължително предписание по съображения за издаването му при липса на посочените в него фактически предпоставки; при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание излага съображения, че оспореният административен акт не е издаден в предвидената от закона форма, тъй като същият не съдържа адресат на задължителните предписания. Същият е немотивиран, а голословното препращане към предходен социален доклад е ирелевантно, тъй като същият не е връчен на жалбоподателката. Не е доказана също така и компетентността на издателят на оспореният административен акт. Счита, че същият е нищожен, евентуално незаконосъобразен на всички предвидени в АПК основания. Желае и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява, а в депозираната молба преди първото съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък работи по случая на малолетното дете и.а.п.от 06.04.2016 год., когато е депозирана жалба от А.П.П., с която сезира ответника, че при искане от негова страна за среща със сина си и.а.п.е бил изгонен от майката. Последвала е проверка от служители на ДСП Казанлък и разговор с г-жа П. по телефона, в който тя е отказала да посети ДСП Казанлък, както и е отказала да посочи ден за посещение от страна на служителите. На 13.04.2016 год. адресът е посетен повторно, но среща отново не е проведена поради отказа от страна на г-жа К. Г.. На 15.04.2016 год. е уведомена и Районна прокуратура Казанлък, както е и изпратен отговор на г-н П.. На същата дата е изпратена и покана до Г. П. за явяване в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Казанлък и е изготвен социален доклад за оценка на постъпилия сигнал. На 25.04.2016 год. Районна прокуратура Казанлък е отказала да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, видно от приложеното постановление №1246/2016 год.

Последвала е втора жалба с вх.№Зд-94АА/0145 от 03.05.2016 год. от А.П., в която заявява, че не успява да установи контакт със съпругата си, която не отговаря на телефонните му позвънявания и тези на входната врата. Детето обитава жилището на родителите на съпругата му без негово съгласие и противно волята му. Моли за съдействие за среща с детето си. Към жалбата са приложени и подадените от негова страна заявление до Началника на 04 РУ - СДВР. Последвалите действия от страна на служителите от ДСП – Казанлък, са обективирани в приложените по делото протоколи. Приложена е и жалбата на К.Г., а на 14.05.2016 год. е изготвен и социален доклад по случая, като към него е приложено и оценяване на случая и е приет план за действие. По повод на жалбата на г-жа К. е изготвен и отговор до Директора на РДСП – Стара Загора на 16.05.2016 год. На 17.05.2016 год. е проведена среща в отдел „Закрила на детето“ Казанлък между родителите на детето И. П.в – Г. и А. П., в присъствието на социални работници, която среща е обективирана в протокол от същата дата. На 30.05.2016 год. е депозирана нова жалба от А.П., че на уговорената среща със сина му на 29.05.2016 год. съпругата му е проявила агресивност спрямо него при молбата му да се върне в гр. София и да се запише детето в детска градина. Изразил е загриженост за детето си, като счита, че същото живее и се възпитава в нестабилна среда. На 31.05.2016 год. е депозирана жалба и от Г. П., в която разказва за проведената среща, осъществения диалог между нея и съпругът й, както и обстоятелството, че е ударила два шамара на А. П..

Предприетите след това мерки, както и работата по случая е отразена в приложените по делото протоколи – от 31.05.2016 год.; 06.06.2016 год.; 07.06.2016 год.; 09.06.2016 год.; 21.06.2016 год.; 22.06.2016 год.; 24.06.2016 год.; 06.07.2016 год. На 21.06.2016 год. е получено обаждане на тел.112 от г-жа Г. П., по повод на което е извършена проверка от РУ Казанлък, за резултатите от която е уведомен и Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Казанлък.

Изготвен е втори социален доклад по случая с рег.№2403-24-00115, а в последствие е направен опит за организиране на среща между двамата родители, който опит е безуспешен, видно от приложените молби и протоколи. С доклада е запозната Г. П., но същата отказва да го подпише, а екземпляр от същия е изпратен и на бащата А.П.. Образувано е гражд. дело №17094/2016 год. по описа на Софийски районен съд, по повод на предявен иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Във връзка с това е възложено на ДСП – Казанлък изготвянето на социален доклад за нуждите на делото. Проведени са нови срещи с жалбоподателката и майка й – протоколи от 23.08.2016 год.; 26.08.2016 год.; 01.09.2016 год. Изготвеният социален доклад №2403-11-00-0698 от 02.09.2016 год. е изпратен на Софийски районен съд /лист 209-212/.

По случая е извършена проверка и от Държавната агенция за закрила на детето, като за резултати от същата е дадено задължително предписание №РД-14-105/10.09.2016 год. на Председателя на ДАЗД и са дадени методически указания към него /лист 213 – 216/. На 29.09.2016 год. е депозирано заявление от Г. П., с което желае да ползва социални услуги. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите на детето и е дадено направление за ползване на социални услуги от детето, а именно: Дом за медико-социални грижи за детето. Изготвени са множество доклади за случая, а на 14.11.2016 год. и протокол за оценката на случая и план за действие, с който са запознати и двамата родители. Видно от същия детето не посещава дома поради здравословни причини. Извършено е и оценяване на случая от същата дата и е изготвен нов план за действие.

За действията по случая са изготвени протоколи от 25.11.2016 год.; 02.12.2016 год.; 12.12.2016 год.; 14.12.2016 год.; 20.12.2016 год. На 19.12.2016 год. е изготвен социален доклад по случая и е издадено направление за ползване на социални услуги. На 22.12.2016 год. е изпратен социален доклад до Софийски районен съд по повод на образуваното гражданско дело за развод. От института по социални дейности и практики е изготвен доклад от оценка на родителския капацитет на А.П. – 02.03.2017 год. /лист 264-266/. През следващият месец са провеждани мероприятия и срещи, отразени в изготвени за целта протоколи. На 03.05.2017 год. е постановено решение №109718 по гражд. Дело №17094/2016 год. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратен брака между А.П.и Г. П., родителските права се предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и е определена дължимата издръжка за отглеждане на детето /лист 275-279/. На 12.05.2017 год. е съставен протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие, оценяване на случая и изготвен план за действие. На 28.07.2017 год. е постановено решение №350 по гражд. Дело №498/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е определен режим на лични отношения между бабата и дядото по бащина линия на детето и самото дете, на основание чл.128, ал.1 от СК. На 04.09.2017 год. в Дирекция „Социално подпомагане“ Казанлък е депозирана жалба от А.П. /лист 308/, от която е видно, че детето не му е предоставено, въпреки определеният от съда режим на лични отношения. Предлогът под който е било отказано предоставянето на детето е че майката е в отпуск и не е на адреса. При пристигането на екип на полицията, е установено, че детето и майката са на адреса. По повод на това е извършена проверка и е съставен социален доклад за оценка на постъпил сигнал /лист 315-316/. От същия е видно, че срещите с бащата през месеците юли и август не са били осъществени, а тези през септември се осъществяват според определеният режим. Получено е писмо от Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Казанлък, от което е видно, че по молба на А.П. е образувано изпълнително дело №236/2017 год. срещу Г.Г. /длъжник за режим на лични контакти/. От съдържанието на същото се установява, че майката отказва да предаде детето. На 31.10.2017 год. е изготвен социален доклад и е дадено направление на ползване на социални услуги, като на 02.11.2017 год. е проведена среща с майката и е съставен протокол за това. На 07.11.2017 год. е изготвен нов социален доклад с рег.№СЛ/D-СТ-К/253-026, в който е направено предложение до директора на ДСП Казанлък за даването на задължителни предписания. Предложението е направено с оглед липсата на промяна на нагласите на Г.Г. по отношение на спазването на влязлото в сила съдебно решение и съгласно чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет, да бъде издадено писмено предписание на майката относно задълженията й по отглеждането и възпитанието на детето, както и спазването на съдебното решение по упражняване на родителските права. Въз основа на него са дадени и задължителните предписания №П/Д-СТ-КК-001/07.11.2017 год. на Директора на ДСП Казанлък, предмет на разглеждане по настоящето дело. В задължителните предписания е указано на майката да спазва предварително уговорените срещи за психологически консултации в ЦОП Казанлък, като осигурява и присъствието на детето; да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето си и да не отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; да не коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; да спазва добър тон при комуникацията помежду си и да не допускате нарушаването на авторитета на другия родител /да не се използват обидни епитети, нецензурни думи и др./; да спазва стриктно Решение №109718/03.05.2017 год. на Софийски районен съд за осъществяване на режим на лични контакти; да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ и позитивен начин. Вземането и връщането на детето да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между бащата и майката /да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма/; да уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения по отношение здравето на детето; да осигури възможност на бащата да участва в живота на детето, като съдейства за запазване и развиване на връзката на И. с отсъстващия родител; да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение на плана за действие; да не използва насилие, обиди и заплахи като методи на възпитание, както и такива методи, които уронват достойнството на И.; при проблеми относно възпитанието на детето и кризи в отношенията с него, своевременно да търси съдействие от отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" или от специалисти, работещи по проблемите на деца и семейства в риск.

От фактическа страна това предписание е обосновано с приложената спрямо детето мярка за закрила на основание чл.23 от ЗЗДет, поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждение, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката да изпълнява съдебното решение относно определеният режим на контакти. От правна страна, органът се е позовал на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет, и чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.

По искане на жалбоподателката по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на П.Г.Г. и К.Д.Г. /съответно баща и майка на жалбоподателката/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, адресат на оспорения акт и за което той поражда задължения, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваното задължително предписание е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, а именно Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Казанлък - този по настоящия адрес на детето, определен съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЗД. В този смисъл направеното оплакване от страна на процесуалният представител на жалбоподателката, изложено в хода по същество на спора, че не е доказана компетентността на издателя на акта е голословно и неоснователно. Именно Дирекция „Социално подпомагане“ Казанлък е работила по случая, поради факта, че детето живее в гр. Казанлък, което обстоятелство не е спорно между страните. Тя е и дирекцията, която е компетентна да работи по случая, съгласно чл.7, ал.3 от ЗЗДет.

Оспореното задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/ 07.11.2017 год. на Директора на ДСП Казанлък е в надлежна писмена форма, като съдържанието му отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Действително в оспореният административен акт, не е посочен неговият адресат. От представената по делото преписка за издаване на акта може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че Г.П.Г. се явява адресат на предписанията, което се установява както от посочването на социалният доклад от 07.11.2017 год. в акта, в който предложението за даването на предписанието е именно за Г.Г., така и от връчването на предписанието на жалбоподателката и не на последно място от самия факт на подаване на жалба срещу това предписание. В този смисъл допуснатото нарушение от издателя на акта не може да се квалифицира като толкова съществено, че да обуславя неговата отмяна единствено и само на това основание. Не всяка неточност в адресата и в разпоредителната част на един индивидуален административен акт води до липса на адресат и на разпоредителна част и с оглед на това до незаконосъобразност на акта. Съдът преценява дали всички елементи на адресата и на разпоредителната част са установими и с оглед на това могат ли валидно да обективират волята на органа. В случая това е безспорно.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на липса на мотиви в оспореният индивидуален административен акт. Съдът намира, че такива се съдържат в него - то е обусловено от отказ на майката да предаде детето и.а.п.на бащата, съгласно утвърденият режим на лични контакти с влязло в сила съдебно решение и идентифициран за детето риск от Синдром на родителско отчуждение. Мотиви се съдържат и в други документи по административната преписка, а именно - в социалния доклад от 07.11.2017 год., изготвен от социалния работник З. И.Х., в който нуждата от даване на задължителни предписания спрямо Г.Г. се свързва с липсата на промяна в нейната нагласа да спазва съдебното решение за упражняване на режим на лични контакти с бащата, а така също и с необходимостта да бъде осъществена превенция на синдрома на родителско отчуждение и изграждане на мотивация за сътрудничество с другия родител, който не е лишен от родителски права. При прилагане на разрешението, дадено с т.ІІІ от ТР № 16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалвания акт заповед и в предхождащите нейното издаване социални доклади, са изпълнени императивните законови изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на административния акт. Съдът не възприема оплакването за неяснота, тъй като оспореното предписание сочи дължимото поведение. Конкретното проявление на указаните грижи и поведение, биха били следствие на евентуална житейска ситуация.

Не се установяват нарушения на административно производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на оспорения акт на това основание. Административния орган е издал акта след всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Изпълнена е специфичната процедура, предвидена в чл.9 - 18 от ППЗЗДет, като Г. е участвал активно в административното производство. В този ход на мисли, съдът намира, че е неоснователно изложеното в хода по същество от адв. Д. оплакване, че жалбоподателката не е била запозната със социалният доклад, цитиран в задължителните предписания. Тези доклади са за служебно ползване и не е предвидено от законодателят с тези доклади да се запознават заинтересованите страни. В съдържанието на същите се отразява извършената работа по случая, съответно изводите на социалните работници за установеното и кое е най-добро за детето. Изготвянето на такъв доклад е задължителен според предвидената от закона процедура и предхожда издаването на задължителните предписания.

Оспореното задължително предписание е съобразено и с материалния закон.

В разпоредбата на чл.21, ал.1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесното предписание, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл.18, ал.1 ППЗЗДет. е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл.23 ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал.2, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл.18, ал.4 ППЗДет е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.

Оспореното пред съда задължително предписание е издадено при наличието на предвидените в чл.18, ал.4, вр. ал.3 ППЗЗДет предпоставки. От данните, които са събрани при извършеното социално проучване, се налага извод за трайното нежелание на жалбоподателката да съблюдава решението на съда, с което упражняването на родителските права й е предоставено и е определен лежим на лични контакти на бащата с детето И.П.. Налице е отказот нейна страна да съдейства, въпреки многократно проведени с нея разговори и консултации, за осъществяване на присъденият режим на лични контакти между детето и неговият баща. За това обстоятелство са събрани множество доказателства по преписката, като такива се установиха и от събраните гласни доказателства от страна на бабата и дядото на детето по майчина линия. Същите не отрекоха, че детето не е давано в случаите, когато е било болно. Следва да се отбележи, че постановеното съдебно решение е задължително за страните по делото, като определеният режим на лични контакти на бащата не е под условие в зависимост от здравословното състояние на детето. В този смисъл, неизпълнението на съдебното решение, не само представлява неуважение към българската правосъдна система, но е и основание за носеното на наказателна отговорност /чл.296 от НК/. Образуваното на изпълнително дело за осъществяването на този режим на лични контакти с взискател бащата А.П. и длъжник майката Г.Г. /жалбоподателка по настоящето дело/, представлява още едно доказателство за законосъобразността оспорените предписания.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че поведението на Г.Г. представлява по своето естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл.18, ал.4 ППЗДет, което според същият текст е основание за издаване на задължително предписание.

Събраните по делото доказателства относно взаимоотношенията между родителите и отношенията със сина им сочат, че детето е било подложено на емоционално-психологически стрес. Липсата на бащинска грижа, на свиждания на детето с бащата, както и обстоятелството, че същото е свидетел на лошите отношения между родителите /заяжданията помежду им, както и удрянето на два шамара от страна на майката на бащата на 29.05.2016 год. – според нейните обяснения/, са все обстоятелства, които предполагат наличието на предпоставките за даването на предписанията. Тези обстоятелства, преценени едновременно със специфичната възраст на детето /четири години/, която по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически промени, както и създадената ситуация, при която детето израства и формира личностните си качества без участието на бащата в неговото отглеждане и възпитание, налагат извода, че към момента на издаването му оспореното задължително предписание е охранявало правата на 4-годишното момче и неговия най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.

По съдържанието поведението, определено като дължимо със задължителното предписание по чл. 21, ал.1, т.3 от ЗЗДет. следва да е насочено към отстраняване на факторите, счетени като обуславящи риска за детето и към чието избягване и преодоляване принципно е насочено.

Разпореденото с оспореното задължително предписание към родителя дължимо поведение (т.т.1-12), е свързано с различни аспекти от потребностите на детето от грижи, възпитание, психологическа и емоционална подкрепа, възстановяване на контактите между бащата и детето и осигуряване на възможност последният да бъде част от живота на детето. В този смисъл издаденото задължително предписание е насочено към предотвратяване на рисковите фактори, каквито са били налице за развитието на малолетния И.П., свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие конфликтни отношения между тях, включително относно упражняване на родителските права, както и за запазване на емоционалната връзка между бащата и детето, поради което се явява съответно на преследваната от закона цел и при съблюдаване интересите на детето.

За яснота, следва да се отбележи, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, жалбоподателката е добър и всеотдаен родител, който е положил много усилия за изграждане на близост със сина си, но за правилното и пълноценно развитие на детето е необходимо да не бъде прекъсвана, нито ограничавана връзката между детето и неговият баща, каквито пречки от страна на майката несъмнено се установяват в случая. Полаганите грижи от майката и родителите й, не са достатъчни и детето има нужда да осъществява контакти с баща си, което съответства на обективните потребности на детето и на преценката, която е направена по този въпрос от социалните работници към ДСП Казанлък, разполагащи по определение със специални познания и умения по въпросите на възпитанието, педагогиката и развитието на децата.

За пълнота на решението съдът намира, че следва да се произнесе и по направеното оплакване в хода по същество, че са налице данни, че при срещата на бащата с детето, същият се възбужда, /в каквото насока бяха основно свидетелските показания/ но въпреки това компетентните органи не са предприели нищо. Същото е ирелевантно за случая, а действията на другите компетентни органи не подлежат на съдебен контрол в това производство.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че оспореното задължително предписание, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и съобразено с целта му се явява законосъобразно. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г. *** против Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/07.11.2017 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: