Р Е Ш Е Н И Е

№64 22.03.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №648 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.129, ал.5 от ЗУО във връзка с чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на „Градус 2“ООД, представлявано от управителя И.А.И. против т.6 от задължителни предписания на РИОСВ – Стара Загора, обективирани в констативен протокол №004631/30.10.2017 год.. Оспореното предписание има следното съдържание: „Във връзка с прилагането на чл.17 и чл.27 от ПМС №20/2017 год. /ДВ бр.11/2017 год./ периодично да се информира РИОСВ – Стара Загора за извършеното (копия от изпитвания на твърдата и течна фракция след инсталацията), декларация за съответствието по прилож. 4 от Наредбата.“ Даденият срок е всяко тримесечие от календарната година, а за отговорно длъжностно лице е посочено управителя.

Жалбоподателят твърди, че издаденото задължително предписание противоречи на материалния закон, като излага съображения, че дружеството не е адресат на задълженията произтичащи от Наредбата за разделното събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. В хода по същество на спора, изразява становище, че не е доказана компетентността на длъжностните лица подписали протокола с дадените задължителни предписания. Не е посочено в кое направление, отдел или дирекция на РИОСВ Стара Загора са назначени същите. Направено е искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на РИОСВ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. В представеното писмено становище по същество на спора излага подробни съображения за законосъобразността на даденото предписание.

Дадените задължителни предписания са връчени на представител на дружеството на 30.10.2017 год. На 07.11.2017 год. предписанието е оспорено по административен път пред Министъра на околната среда и водите, като същият не се е произнесъл в едномесечен срок, поради което е депозирана и жалба за съдебното оспорване на предписанието. Жалбата е депозирана на 08.12.2017 год. в деловодството на административният орган. Като такава съдът намира същата за допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от направеното оспорване, в предвиденият от закона срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

От фактическа страна се установи следното:

Проверката на инсталацията е осъществена по повод постъпил сигнал на зелен телефон за замърсяването на атмосферния въздух с миризми от действащата инсталация. Във връзка със сигнала служители на РИОСВ - Стара Загора извършват проверка на енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции, стопанисвана от „Градус 2“ООД, находяща се в град Нова Загора, кв.“Индустриален“. Проверката е извършена от инж. Д. А. Т. – главен експерт, Л.П.П. -главен експерт и М.Д. М. – главен експерт и тримата от РИОСВ – Стара Загора. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №004631 от 30.10.2017 год. Във връзка с установеното са дадени девет предписания, едно от които е това по т.6, предмет на настоящето дело.

Старозагорският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл.168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 69 АПК, намира следното:

Даденото предписание, въвежда задължително поведение за жалбоподателя, поради което и съдът намира, че същото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 АПК.

Оспореното предписание е издадено на основание чл.128, т.1 от ЗУО, съгласно който, Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда. Действително това правно основание не се съдържа в текста на протокола и дадените предписания, но е безспорно, че именно това е правното основание. Оспореното предписание въвежда задължение за извършването на периодични изследвания и предоставянето им в РИОСВ Стара Загора. С други думи нито е дадено предписание за отстраняването на отпадъците, нито за възстановяване качествата на околната среда. Налага се изводът, че горепосочените правни основания не съответстват на фактите и обстоятелствата, изложени в мотивите на оспореното предписание.

На първо място следва да се обсъди налице ли е материална компетентност на подписалите констативният протокол, респективно оспореното предписание длъжностни лица. Безспорно е, че и тримата са главни експерти в РИОСВ – Стара Загора. По делото бе представена заповед №РД-08-12/31.01.2017 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора /лист 69 от делото/, съгласно която са оправомощени длъжностните лица /всички експерти/ в направление „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ да дават задължителни предписания на лицата по прилагането на ЗУО, на подзаконовите нормативни актове и да определят срокове за изпълнението им. В конкретния случай, въпреки дадените указания на съдът, по делото не са представени доказателства относно заеманите длъжности на подписалите протокола лица, нито пък в самия протокол са посочени същите. Това не дава възможност на съдът да прецени материалната компетентност на длъжностните лица за даване на оспореното предписание. Самият протокол е съставен явно от трите лица, видно от трите различни почерка съдържащи се в него, подписан е от тях, поради което и съдът приема, че същото изхожда от тримата проверяващи.

В оспореното предписание не е посочено нито правното основание за неговото издаване, нито адресата му. Това е така, тъй като след описание на обстоятелствата, констатирани при извършената проверка в констативният протокол №004631/30.10.2017 год. /лист 8 от делото, страница трета Б от протокола/, е посочено: „Предписания: до „Градус 2“ООД и до „Градус 3“АД“. И докато в т.1 и 2 от предписанията е посоченото отговорното длъжностно лице – съответно Управител на „Градус 3“АД и „Градус 2“ООД, то в останалите седем предписания не е посочено конкретно отговорното длъжностно лице, като ответника се е задоволил само да посочи „Управител“. Не е ясно дали това е управителя на „Градус 2“ООД или на „Градус 3“АД. По този начин, оспореният индивидуален административен акт не само не отговаря на законовите изисквания за съдържание, но и поставя в невъзможност да се осъществи адекватен съдебен контрол, както по отношение на активната, така и на пасивната легитимация на страните.

Не на последно място следва да се отбележи, че даденото предписание е неразбираемо и практически неосъществимо. Това е така, тъй като цитираното в т.6 от предписанията ПМС съдържа един единствен член, съгласно който се приема Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци /наричана по-нататък за краткост Наредбата/, но не съдържа чл.17 и чл.27. Действително самата Наредба съдържа и двата посочени члена, но същата не е посочена като правно основание за даденото задължително предписание. В този смисъл, изтъкнатите съображения от страна на процесуалния ответник, съдържащи се в представените по делото писмени бележки за приложението на Наредбата, не следва да се обсъждат, тъй като същата не е посочена в оспореното предписание. Недопустимо е оспореният административен акт да се допълва по съдържание и мотиви едва в хода по същество на развилото се съдебно производство.

Предвид горепосоченото процесното задължително предписание е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно искане за присъждане на разноските по делото. Същите възлизат на 650.00 лв., от които 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие №073/2017 от 06.12.2017 год., което е реално заплатено видно от приложеното платежно нареждане от 06.02.2018 год., и заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв..

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Градус 2“ООД, представлявано от управителя И. А. А. т.6 от задължителни предписания на РИОСВ – Стара Загора, обективирани в констативен протокол №004631 от 30.10.2017 год.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, ЕИК 000817529, представлявана от Директора д-р П. П. да заплати на „Градус 2“ООД, ЕИК 123655788 и със седалище и адрес на управление ***, птицекланица Градус, представлявано от управителя И.А. А. сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: