Р Е
Ш Е Н
И Е
№19 31.01.2018 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№656 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано
по жалба на И.И.В. с постоянен адрес:*** против Заповед №17-1228-001427/04.11.2017
год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е
прекратена регистрацията на МПС, собственост на В. за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Във
връчената му заповед не е ясно кой е автора на упълномощителната заповед, което
от своя страна поражда съмнение относно компетентността на издадетяла на
оспорената заповед. Не се оспорва фактическата обстановка отразена в заповедта,
но оспорва изводът на административният орган, че изтичането на срока на
валидност на притежаваното от него СУМПС, води до загубването на
правоспособността да управлява МПС. Излага съображения, че не е извършил
нарушение на посочената като нарушена разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В
диспозитива на заповедта не е индивидуализирано в достатъчна степен пътното
превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Направено искане за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът, редовно призован, не
се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид приетите
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №17-1228-001427 от 04.11.2017
год. на Началника Група в сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Стара Загора, на жалбоподателят И.И.В. е наложена принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се
съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи, че в гр. Стара Загора на 04.11.2017 год. в 21.15
часа в гр. Стара Загора по ул.“Хаджи Димитър Асенов“ в посока юг-север В. управлява
собствения си лек автомобил „Фолксваген” 318 с рег. №048ТН687, видно от договор
за покупко-продажба от 02.11.2017 год., като водачът управлява със СУМПС с
изтекъл срок на валидност на 15.08.2017 год. Запознавайки се с констатациите на
акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а от ЗДвП,
за налагане на принудителна административна мярка – спиране от движение на МПС
за срок от шест месеца, за това, че В. е управлявал ППС без да е правоспособен
водач.
Заповедта е връчена на В. на 22.11.2017
год., а жалбата е депозирана в деловодството на ОД на МВР - Стара Загора на 28.11.2017
год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима,
като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а
разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за
компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-48/09.12.2016 год. на Министъра на
вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да
осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповеди с
№349з-95/11.01.2017 год. и с №349з-268/30.01.2017 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение
по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по
делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят е
направил възражение за компетентността на органа, като изтъква, че в оспорената
заповед не е посочен издателя на заповед №349з-268/30.01.2017 год., като само е написано
„Дире“. При извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът
намира, обжалваният административен акт за издаден от компетентен орган. Действително
в оспорената заповед не става ясно кой е издателят на оправомощителната
заповед, но същата е приложена по делото, от която се установява
компетентността на издателя на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Допуснато
е нарушение, което обаче не е съществено по своя характер и не представлява
самостоятелно основание за отмяната на оспореният индивидуален административен
акт.
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от
АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от
АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на
противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от
ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във
вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност
спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение
не съществува между страните.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на И.В. без да е правоспособен водач.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната
административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство
не е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на
жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК,
намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има
необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението,
дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43
от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, жалбоподателят В. не е имал
възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в
законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия
спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно
нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, а
следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото,
следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от
закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на
установеното от фактическа страна в мотивите му. Видно от представените от
страна на жалбоподателят писмени документи, издаденото наказателно
постановление №17-1228-004067 от 23.11.2017 год., издадено от Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора е връчено и глобата по него е
заплатена на 04.01.2018 год. – датата на
връчване на същото.
Спорът не е по
фактите установени по делото, а относно квалифицирането на установеното
неправомерно поведение. Изтичането на срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява
МПС. Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство – чл.2, ал.1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина. Тази наредба е издадена на основание чл.159,
ал.1 от ЗДвП, с която е делегирано правомощието на Министъра на вътрешните
работи да определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторно превозно средство; за водене на централен регистър на водачите на
моторни превозни средства; за отчет на водачите на моторни превозни средства,
за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на
свидетелството за управление и за служебното предоставяне и предоставянето
срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни
средства. Следователно свидетелството за управление на МПС има единствено и
само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от
сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на
МПС от съответната категория.
Изискванията,
условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства (МПС) от категориите по чл.149 от
Закона за движението по пътищата, са регламентирани подробно в Наредба №31 от 26.07.1999 год. за
изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили
успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от Закона за движението по пътищата,
с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната
категория – чл.2, ал.3. Загубването на правоспособността на
дадено лице да управлява МПС е намерило законова регламентация в чл.157, ал.4
от ЗДвП – това е водач, на когото са отнети всички контролни точки. Всъщност
това е единствената законова хипотеза за загубване на правоспобността. Следователно
изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не
лишава водача от придобитата му правоспособност. В подкрепа на този факт е и
обстоятелството, че на 07.11.2017 год. на В. е издадена ново СУМПС, което е
валидно до 07.11.2027 год. /лист 32 от делото/. Същото е издадено едва три дена
след като е установено нарушението и е издадено, без В. да полага изпит за
придобиване на правоспособност, т.е. ответника е приел, че не е необходимо
полагането на такъв изпит за издаването на СУМПС. Допълнителен аргумент за този
извод, е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП. Същата предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето
по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Ако приемем, че изтичането на срока на
валидност на СУМПС води до загубване на правоспособността на водача, то същото
ще попада в приложното поле на предложение първо от разпоредбата и няма да е
необходимо изискването свидетелството за управление на МПС да е в срок на
валидност. При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, предложение първо от ЗДвП.
От друга страна съдът
намира, че в настоящият случай, заповедта е лишена от предмет. За да се наложи
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, е необходимо управляваният автомобил да е
регистриран. В конкретния случай такава регистрация на автомобила липсва. На
нето е била поставена регистрационна табела с №048Н687, която е издадена от
сектор „ПП“ при ОД на МВР Кърджали и издадена във връзка с придвижването на
автомобила до служба КАТ /лист 31/. В случая се касае за така наречената
транзитна регистрация по смисъла на чл.22, т.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000
год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана по-нататък в
решението Наредбата/. Действително разпоредбата е отменена като понятие от
01.08.2017 год. и не е била действаща към датата на издаването на оспорената
заповед – 04.11.2017 год. Но издаването на такива табели не е отменено.
Съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредбата, транзитни табели за издават в случаи на
придвижване на нерегистрирани превозни
средства в страната. Транзитният регистрационен номер се състои от
шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата
"Т", "Н" или "М" в средата, и е за еднократна
употреба, а транзитният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория
L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата
"М", и е за еднократна употреба – чл.29, ал.3 от наредбата. Ал.1 от
чл.29 на Наредбата пък, предвижда за всеки комплект транзитни табели с
регистрационен номер отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР
издава разрешение за временно движение.
Анализа на горепосочената нормативна уредба, предполага, че автомобилите, за
които са издадени транзитни табели /какъвто е настоящият случай/ не са
регистрирани, поради което е невъзможно налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от
ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрация на автомобила. С други думи
не може да се прекрати регистрация, когато такава липсва.
По делото е
направено искане от страна на жалбоподателят за присъждане и на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото същото е основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие №106630
/лист 5 от делото/ от 28.11.2017 год., съгласно който И.В. е заплатил на адв. Н.В.
сумата от 400.00 лв. за процесуално представителство. Доказани са и разноските,
представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.
Видим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.И.В. *** заповед №17-1228-001427/04.11.2017
год., издадена от Началника на Група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Георги Хаджиев да заплати на И.И.В.,
ЕГН ********** ***, сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща направените разноски по делото
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: