№ 88 19.03.2018г.
град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка П.
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 11 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на Ж.Х.Х., изтърпяващ присъда лишаване от свобода в Затвора – Стара
Загора против Заповед № Л-5650/2 от 22.12.2017г на ВПД Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.62 ал.1
т.4 от ЗИНЗС, е наредено Ж.Х.Х. да бъде приведен в затвора гр. Бургас за
доизтърпяване на наложеното му наказание. В жалбата и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си по делото - адв.Ч., жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита за
неправилен обусляващия преместването извод, че е с неустойчиво поведение и не
желае да спазва правилата в затвора, нито е налице невъзможност на пенитенциарния
състав на затвора гр.Стара Загора да извърши възпитателни действия. Сочи
неотносима към следващата се преценка случката на 19.12.2017г. между
жалбоподателя и л.св.П.Д.Д.. Счита, че мястото на изтърпяване на наказанието е по
настоящ адрес, като не са налице в случая предпоставки за преместване на
жалбоподателя. По изложените
съображения, се иска от съда да отмени Заповед № Л-5650/2 от 22.12.2017г. на
ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, чрез процесуалния си
представител по делото - юр.Стоянова, заема становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че са налице предпоставките
на чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС да се разпореди преместване на лицето в хипотеза –
психическа несъвместимост и важни съображения, свързани с безопасността на
лицето и сигурността на мястото за лишаване от свобода. Обосновава, че се
следва преместването му именно в Затвора в гр.Бургас, дококото с постоянен
адрес *** и приятелката на Х., както и лечебното заведение, в което е било
диагностицирано заболяването му и продължава извършването на лечение. По
изложените съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и
присъждане на юрисконсултско възнагражение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
административно-правния спор:
Към датата на постановяване на оспорената
заповед - 22.12.2017г. Ж.Х.Х. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора
в гр.Стара Загора, където е постъпил на 18.07.2013г.
На 20.12.2017г с предложение ЗД №
332/2013г от 20.12.2017г. на Началника на Затвора-Стара Загора се предлага
преместването му от Затвора - гр.Стара Загора
в Затвора - гр.Бургас по съображения, че единият от лекуващите го лекари
практикува в гр.Бургас, другият в гр.Варна, а лицето с което Х. провежда
редовни свиждания също живее в гр.Бургас. В предложението са посочени
осъжданията на лицето, сочи се направена оценка на риска от рецидив, обща
оценка на поведението му по време на престоя. Описва се и случилото се на 19.12.2017г., когато по време на среща с
началника на затвора Х. изпаднал в афект, започнал да крещи, потвърждава
убеждението си че срещу него се извършват умишлени, неправомерни действия на
администрацията на затвора и в частност от Началника. Сред срещата, при
прибиране в корпуса на затвора Х. нанася удар с длан лицето на л.св.П.Д.Д.,
който изчаквал пред дежурната стая да върне ключовете от библиотеката. Причина
според Димов са неуредени финансови отношения с л.св.Х.. Малко след това Х.,
вече пред коридора на групата си на втория етаж, отново удря с длан в главата
л.св Димов и прави опит да го удари с коляно. Две или три минути по-късно
отправя закани за физическа саморазправа с мл.инспектор Петър Златанов Памуков,
надзирател в Затвора. Сочи се още, че в 16ч същия ден, преди срещата с
началника на затвора Х. е отправял заплахи за живота и здравето на л.св.Д.В.Д.,
с когото са настанени в едно спално помещение. По случая са изготвени и
приложени към предложението докладни записки № 705, №706, № 707, 708 от
20.12.2017г.-л.21 и сл.
С оспорената по делото Заповед № Л-5650/2 от 22.12.2017г., издадено
от ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на
основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено Ж.Х.Х. да бъде приведен в
затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание. В мотивите са
възпроизведени данните от предложението на началника на затвора гр.Стара Загора,
като е обобщено, че е налице невъзможност към настоящия момент пенитенциарния
състав към Затвора гр.Стара Загора за въздействие и корекционна работа с
лишения от свобода Ж.Х.Х. и с цел предотвратяване на конфликти и негативни последствия,
с оглед наличието на важни съображения относно осигуряване на безопасността и
сигурността в затвора гр.Стара Загора, което налага преместването му.
По делото са приети като
доказателства документите по преписката по издаване на оспорената заповед,
справка за проведените свиждания в периода м.юни 2017-м.01.2018г, постановления
на административния ръководител и окръжен прокурор при ОП Стара Загора за
прекъсване изпълнението на наказанието на Х. в различни периоди на 2017г., във
връзка със здравословни проблеми на Х., медицинска документация.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт съгласно чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 от
АПК съдът намира от правна страна следното:
Оспорването, като насочено срещу
подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално
легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в
законоустановения 14 дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на Главния директор на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в
изброените в т.1 до т.5 хипотези. В
случая оспорената Заповед № Л-5650/2 от 22.12.2017г е издадена от материално
компетентен орган - ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Заповедта е постановена в надлежна писмена,
съдържа подробни мотиви, сочещи на фактите, наложили преместването, субсумирани
към нормата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. При извършената от съда проверка
досежно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта,
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това
основание. Същият е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на
ЗИНЗС.
Съгласно чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода.
В случая повод за издаване на заповед
№Л-5650/2 от 22.12.2017г. е предложението на Началника на Затвора – Стара
Загора /рег.№ЗД № 332/2013 от 20.12.2017г./, в което са посочени обстоятелства,
свързани с поведението на Х., взаимоотношенията между него и други лишени от
свобода, както и между него и надзорническия състав, както и създадената
обстановка в затвора в гр.Стара Загора. Началникът на затвора в гр.Стара Загора
се е позовал на постъпили докладни записки. От тях се установяват данни за
конфликт между л.св.Ж.Х. и други лишени от свобода и длъжностни лица от
администрацията на Затвора гр.Стара Загора. Въз основа на тези данни началникът
на Затвора гр. Стара Загора е предложил преместването на Х. в Затвора
гр.Бургас. Обосновал е също, че единият от лекуващите Х. лекари практикува в
гр.Бургас, другият в гр.Варна, както и че
лицето с което Х. провежда редовни свиждания също живее в гр.Бургас. В
случая административния орган, постановил преместването, се е позовал на
постъпилото предложение от началника на затвора гр.Стара Загора и съдържащите
се в него мотиви, въз основа на което е приел, че е налице хипотезата на чл.62
ал.1 т.4 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена при правилно
приложение на тази законова разпоредба, с оглед данните за психологическа
несъвместимост и конфликт между Х. и служители на Затвора гр.Стара Загора.
Налице е с оглед тези данни необходимост от осигуряване сигурността и
безопасността в това място за лишаване от свобода, както и необходимост да се
продължи корекционната работа с Х. от друг пенитенциарен състав, както
обосновано е приел Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Макар лишеният от свобода П.Д.Д. да не
е подал оплакване относно нанесения му от Х. удар, по делото са доказани
обстоятелства, сочещи на заплаха за сигурността в мястото за лишаване от
свобода – затвора в гр.Стара Загора. Съгласно предложението и приложените
докладни записки, на 19.12.2017г. при проведена среща между Х. и началник група
НОД, Х. е изразил становище че здравословното му състояние е влошено в резултат
умишлени действия на медицинската служба и ръководството на затвора, като
срещата приключва със силен афект у л.св. Х.. При последваща среща с началника
на затвора, Х. отново изпада в афект, започва да крещи, също на 19.12.2017г.
отправя закани към един от инспекторите от затвора. Изложените обстоятелства
сочат на конфликтно отношение на Ж.Х. спрямо лица от надзорническия състав и
началника на затвора - Стара Загора, т.е. налице е заплаха за сигурността в
Затвора гр.Стара Загора, което е
достатъчно основание за да се постанови преместването л.св.Х. в друго
място за лишаване от свобода.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че оспорената Заповед № Л-5650/2 от 22.12.2017г. на ВПД Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като постановена от компетентен
административен орган, при спазване на административно-производствените правила
и в съответствие с приложимия материален закон, както и с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в
тежест на жалбоподателя Ж.Х.Х. следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1
ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.Х.Х., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против Заповед №
Л-5650/2 от 22.12.2017г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено Ж.Х.Х.
да бъде приведен в затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му
наказание, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.Х.Х. ЕГН ********** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата от 100
/сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
СЪДИЯ: